„Младите лекари“: Винаги готов – за професионализма на военния лекар
Летният сезон и заниманията навън крият опасности от контузии и пострадвания. Именно тези провокации среща в всекидневието си на травматолог доктор Петко Гинев от Военномедицинска академия в София. Старши лейтенант Гинев има зад тила си и три сполучливи военни задачи зад граница и мечтае за още. Историята му споделя Анелия Джамбазка.
Старши лейтенант доктор Петко Гинев е част от екипа на Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА от три години. Започва там като доброволец през 2018 година
Как избрахте това място или то ви избра?
– Двустранен развой по-скоро беше. Първо съм бил професионален пациент като дребен. Множество пъти съм посещавал детската травматология в Пирогов, и това ме насочи към медицината и травматологията. Към военна болница по-конкретно ме насочи моята фантазия да отида в Афганистан, и да работя там като доктор с хирургичен екип, само че уви съм се родил доста късно. Докато бях студент, бях като едно дете в сладкарница, и всяка нова дисциплинираност ми беше доста забавна.
Кое най-вече ви сграбчи в тази компетентност?
– Има творчество в нея. Всяко едно строшаване е единствено за себе си. Не можеш да видиш едно и също строшаване в два следващи дни. Може да е на един и същи крак, на едно и също място на костта, само че постоянно контузията е друга.
За себе доктор Гинев споделя, че не се плаши от провокации. Затова и се насочва към ортопедичната травматология и ендопротезирането на стави. Приема тежко контузени пациенти, потърпевши при произшествия, както и тези, които претърпяват пострадвания до момента в който се любуват на спортните си занимания.
Най-големите опасности през лятото са на пътя. ПТП, мотори. Всевъзможни открити транспортни средства, където човек може да се увлече, да се отпусне и да настъпи газта. Понякога приключват с съдбовен край, от време на време за жал не са с съдбовен край и човек остава сакат вечно.
ст. л-т доктор Петко Гинев – Клиника по ортопедия и травматология на ВМА
Казахме за моторите, в летния сезон какви други контузии срещате?
– Мога да ви дам образец за едно мое занимание, което също е обвързвано с опасности. Това е планинарството. Периодично имаме пациенти, които съумяват да пострадат на някой връх надалеч от цивилизацията. Случи ли се такова нещо, първоначално ранените разчитат на ПСС. Това са едни всеотдайни хора, които си жертват времето здравето, комфорта, с цел да да те смъкват от място, на което си си счупил крайници. Щом дойдат тези заболели при нас, започваме да им обръщаме внимание, да ги оперираме, да ги лекуваме.
А случвало ли се е, защото хората разполагат в планината с подръчни материали, някой да е оказал помощ и в действителност да е навредил?
– Аз не считам, че хората са толкоз смели, с цел да си разрешат да подхващат дейности, които да увредят човек. А и нещата навлизат в един натурален канален ред. Когато видиш, че един крайник не сочи в вярната посока, гледаш да го насочиш натам, изправяш го и го имобилизираш. От там нататък на човек няма да му пристигна на разум какво да направи чак толкоз. Дори да има доктор експерт там, също няма какво да се направи, с изключение на да се приложи една елементарна имобилизация.
Водните спортове също могат да бъдат рискови, предизвестява лекарят. Най-често случаите стават при нехайство или подценяване на заплахата.
„ Когато човек набере малко скорост върху водата, тя стопира да бъде течността, която ние познаваме а става една твърда повърхнина, върху която рухването може да докара до най-разнообразни счупвания, натъртвания, охлузвания “, изяснява доктор Гинев.
Така че карането на водни ски, парашути, джетове, кайт сърф, могат да доведат до общоприети контузии, които могат да се случат и на сушата, освен във водата, само че човек не би трябвало да се отдалечава доста от брега, в случай че не е добър плувец. Дори и да е добър плувец, това не му подсигурява нищо.
ст. л-т доктор Петко Гинев – Клиника по ортопедия и травматология на ВМА
През 2020 г доктор Гинев отпътува на първата си военна задача в Мали. В края на предходната година той се насочва и към друго предизвикателство – Антарктида, откакто се качва на борда на научноизследователския боен транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ".
Казахте, че първоначално една от аргументите да желаете да бъдете доктор, е и това да отидете на задача?
– Бил съм два пъти на задача в Мали. Мали се намира в Западна Африка, в района Сахел. Проблемите там са съществени, въпреки и да не са доста известни в България. Това е една люлка на терористични организации, които след войната в Либия, вземат решение да се реалокират малко по на Запад. Там се постанова да съм повсеместен доктор, което не бих споделил че е доста елементарно. В първата ми задача имаше доста Ковид. Ковид беше в разгара си. Все още нямаше ваксини, нямаше лекуване. Боледуваше се, нямаше измислена терапия, и като цяло всички лекари и здравни лица бяхме като в „ небрано лозе “. Най-голямото ми предизвикателство на задача, беше по време на втората ми задача, когато санитарният инструктор от екипа Александър, се разболя от малария. Изведнъж моят съквартирант, моят съгражданин, с който сме на 6-7 хиляди км от вкъщи, се разболява от болест която вкъщи я няма. Изведнъж аз би трябвало да вземам решения за неговото здраве, за неговото лекуване, за неговия живот, какво би трябвало да създадем. В последна сметка евентуално съм направил вярното, с цел да може той да се излекува и да няма последици по-късно.
Въпреки ежедневните работни провокации и моментите на тествания по време на задачи, младият доктор е окуражен да се развива в своята област.
Кое е нещото в тази специалност, което ви предизвика да останете в нея и да се развивате в нея?
– Това е специалността, която ми доставя най-голямо наслаждение. С наслаждение ходя на работа, оставам на работа и виждам да се докосна до оптимално доста. Януари или февруари се надявам да зачисля специализация, а в идващите пет години следва работа и четене. След пет години се надява да съм експерт ортопед-травматолог и да мога да взема лекуването на своите заболели напълно в мои ръце.
Старши лейтенант доктор Петко Гинев е част от екипа на Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА от три години. Започва там като доброволец през 2018 година
Как избрахте това място или то ви избра?
– Двустранен развой по-скоро беше. Първо съм бил професионален пациент като дребен. Множество пъти съм посещавал детската травматология в Пирогов, и това ме насочи към медицината и травматологията. Към военна болница по-конкретно ме насочи моята фантазия да отида в Афганистан, и да работя там като доктор с хирургичен екип, само че уви съм се родил доста късно. Докато бях студент, бях като едно дете в сладкарница, и всяка нова дисциплинираност ми беше доста забавна.
Кое най-вече ви сграбчи в тази компетентност?
– Има творчество в нея. Всяко едно строшаване е единствено за себе си. Не можеш да видиш едно и също строшаване в два следващи дни. Може да е на един и същи крак, на едно и също място на костта, само че постоянно контузията е друга.
За себе доктор Гинев споделя, че не се плаши от провокации. Затова и се насочва към ортопедичната травматология и ендопротезирането на стави. Приема тежко контузени пациенти, потърпевши при произшествия, както и тези, които претърпяват пострадвания до момента в който се любуват на спортните си занимания.
Най-големите опасности през лятото са на пътя. ПТП, мотори. Всевъзможни открити транспортни средства, където човек може да се увлече, да се отпусне и да настъпи газта. Понякога приключват с съдбовен край, от време на време за жал не са с съдбовен край и човек остава сакат вечно.
ст. л-т доктор Петко Гинев – Клиника по ортопедия и травматология на ВМА
Казахме за моторите, в летния сезон какви други контузии срещате?
– Мога да ви дам образец за едно мое занимание, което също е обвързвано с опасности. Това е планинарството. Периодично имаме пациенти, които съумяват да пострадат на някой връх надалеч от цивилизацията. Случи ли се такова нещо, първоначално ранените разчитат на ПСС. Това са едни всеотдайни хора, които си жертват времето здравето, комфорта, с цел да да те смъкват от място, на което си си счупил крайници. Щом дойдат тези заболели при нас, започваме да им обръщаме внимание, да ги оперираме, да ги лекуваме.
А случвало ли се е, защото хората разполагат в планината с подръчни материали, някой да е оказал помощ и в действителност да е навредил?
– Аз не считам, че хората са толкоз смели, с цел да си разрешат да подхващат дейности, които да увредят човек. А и нещата навлизат в един натурален канален ред. Когато видиш, че един крайник не сочи в вярната посока, гледаш да го насочиш натам, изправяш го и го имобилизираш. От там нататък на човек няма да му пристигна на разум какво да направи чак толкоз. Дори да има доктор експерт там, също няма какво да се направи, с изключение на да се приложи една елементарна имобилизация.
Водните спортове също могат да бъдат рискови, предизвестява лекарят. Най-често случаите стават при нехайство или подценяване на заплахата.
„ Когато човек набере малко скорост върху водата, тя стопира да бъде течността, която ние познаваме а става една твърда повърхнина, върху която рухването може да докара до най-разнообразни счупвания, натъртвания, охлузвания “, изяснява доктор Гинев.
Така че карането на водни ски, парашути, джетове, кайт сърф, могат да доведат до общоприети контузии, които могат да се случат и на сушата, освен във водата, само че човек не би трябвало да се отдалечава доста от брега, в случай че не е добър плувец. Дори и да е добър плувец, това не му подсигурява нищо.
ст. л-т доктор Петко Гинев – Клиника по ортопедия и травматология на ВМА
През 2020 г доктор Гинев отпътува на първата си военна задача в Мали. В края на предходната година той се насочва и към друго предизвикателство – Антарктида, откакто се качва на борда на научноизследователския боен транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий ".
Казахте, че първоначално една от аргументите да желаете да бъдете доктор, е и това да отидете на задача?
– Бил съм два пъти на задача в Мали. Мали се намира в Западна Африка, в района Сахел. Проблемите там са съществени, въпреки и да не са доста известни в България. Това е една люлка на терористични организации, които след войната в Либия, вземат решение да се реалокират малко по на Запад. Там се постанова да съм повсеместен доктор, което не бих споделил че е доста елементарно. В първата ми задача имаше доста Ковид. Ковид беше в разгара си. Все още нямаше ваксини, нямаше лекуване. Боледуваше се, нямаше измислена терапия, и като цяло всички лекари и здравни лица бяхме като в „ небрано лозе “. Най-голямото ми предизвикателство на задача, беше по време на втората ми задача, когато санитарният инструктор от екипа Александър, се разболя от малария. Изведнъж моят съквартирант, моят съгражданин, с който сме на 6-7 хиляди км от вкъщи, се разболява от болест която вкъщи я няма. Изведнъж аз би трябвало да вземам решения за неговото здраве, за неговото лекуване, за неговия живот, какво би трябвало да създадем. В последна сметка евентуално съм направил вярното, с цел да може той да се излекува и да няма последици по-късно.
Въпреки ежедневните работни провокации и моментите на тествания по време на задачи, младият доктор е окуражен да се развива в своята област.
Кое е нещото в тази специалност, което ви предизвика да останете в нея и да се развивате в нея?
– Това е специалността, която ми доставя най-голямо наслаждение. С наслаждение ходя на работа, оставам на работа и виждам да се докосна до оптимално доста. Януари или февруари се надявам да зачисля специализация, а в идващите пет години следва работа и четене. След пет години се надява да съм експерт ортопед-травматолог и да мога да взема лекуването на своите заболели напълно в мои ръце.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ