Леонид Моц е студент по славистика и историческа лингвистика във

Леонид Моц е студент по славистика и историческа филология във Виенския университет, където стартира да учи и български език. Водещ е на лекцията „ Основи на славистиката “ в университета, също така работи в Изследователския център за историята на трансформациите в региона на научната връзка. В навечерието на 24 май българското посолство в Австрия го удостои с премията „ Българист на годината “ за 2025 година. Отличието бе учредено през 2012 година, с цел да подтиква интереса на учащите се към предишното и сегашното на страната ни. Носителите получават парична награда и право на стаж в задачата ни във Виена. 

Интервю на Теодора Милева, Виена, особено за " Марица "

-Какво провокира интереса ти към българския език?  

- Бях в България за пръв път през 2017-та година и като човек, говорещ съветски, бях предизвикан от общите черти сред двата езика и тяхната взаимовръзка. 

- Въпреки това, има още доста езици от същата група, за какво точно българският ти направи усещане? 

- Защото българският съгласно мен е най-екзотичният славянски език. Запазил е доста съставни елементи от праславянската основа, от старобългарската основа... всички неща, които ние в черковнославянската литература и българската граматика отбелязваме като „ екзотизми “. Обаче в това време българският език е доста новаторски в средата на номиналната морфология – системата на падежите е доста сходна на номиналната морфология на всички езици-съседи на Балканите, което е извънредно забавна линия. Затова желаех да знам повече за българския език, балканския ареал и въобще за така наречен балканска филология. 

- Кое е най-голямото предизвикателство за един чужденец при проучването на български? 

- Това е доста забавен въпрос. Наистина зависи от предходните познания на съответния човек, от езиците, които към този момент е изучавал. Предвид досегашния ми опит, лексиката не ме затруднява, тъй като и българският, и съветският език са запазили доста от общия славянски езиков фонд, т.е. от лексиката на праславянските езици. Трябва да се спомене, че в съветския има доста българизми, публикувани посредством черковнославянската книжовност в съветската литература и език. Най-голямото предизвикателство за мен в действителност е глаголната система, тъй като тя е доста архаична. Има доста особености, които не могат да бъдат разбрани без процедура. Едно е да четеш в учебниците по кое време се използва минало несигурно време, друго е да го използваш в действителност в ежедневната тирада. Обаче в случай че се изхожда от сръбския език, там би било по-лесно да се схванат ударенията на българските думи: в езици като чешкия и полския ударенията са закрепени върху една сричка, до момента в който в българския са мобилни – т.е. би трябвало да се наизустят. 

- Спомена за първото си посещаване в България. В какво най-много откриваш нейния сексапил? Имаш ли обичана дестинация?  

- Първият ми път в България беше в Плевен, а това може би не е най-популярният град за туризъм. Посетих една другарка, която следваше в Медицинския университет там. Направи ми усещане музеят за Плевенската епопея – панорамата, която е една част от европейската история, която аз не познавах до този миг. Бил съм още в София, Бургас, Варна... разнообразни градове, общо 4-5 пъти съм пътувал до България. За мен това е доста забавна страна, има по едно и също време нещо европейско и ориенталско в нея. 

- Представял ли си си в миналото да живееш в България?  

- Не знам, израснал съм в разнообразни страни и не бих споделил, че това е невероятно. Ако да, във всеки случай ще бъде на морето! 

- Имаш ли обичани български създатели? Четеш ли български книги? 

- Може би отговорът ми ще бъде малко непредвиден, само че аз обичам творчеството на Петя Дубарова. Обичам тази лирика и в случай че човек желае да разбере нещо за Бургас, за морето, би трябвало безусловно да прочете нейните стихове. 

- Имаш ли обичана нейна творба? 

- „ Радостта като сълза “. Винаги се сещам за края на Петя, бележещ голяма загуба за българската литература. Най-вече одобрявам стихотворенията, които комбинират страстта и персоналните прекарвания с естествени явления. 

- А белетристиката? Смяташ ли, че българските писатели, характеризирани като по-архаични, са разбираеми за читатели отвън българската просвета?

- Новобългарските създатели са разбираеми, тъй като от времето на Възраждането езикът не е претърпял обилни промени. Ако се четат дамаскините – книжовен род отпреди Възраждането, въпреки езикът да е новобългарски, не е типов, по тази причина и тези произведения могат да са малко по-непонятни. Макар че аз да вземем за пример одобрявам Алеко Константинов, който се счита за един от класиците в българската литература. В неговите произведения има доста турцизми и това за мен персонално беше по-трудно за четене, знаейки съвременен български общоприет език. Турцизмите постоянно участват във всекиденвната тирада, само че не са част от регистъра, който се учи в университета. 

- А следиш ли актуалните литературни трендове? 

- Да, даже неотдавна рецензирах най-новата творба на Георги Господинов – „ Градинарят на гибелта “, която към този момент е преведена и на немски език. Следвам трендовете, извънредно забавна литература има сега. 

- А какви са проектите ти за академичното ти развиване в бъдеще? Смяташ ли да се концентрираш повече върху българския език или да обхванеш и други славянски езици? 

- Бих желал в работата си да обхвана целия балкански ареал, т.е. да работя със старобъларски, среднобългарски, староалбанските езици, в това число диалектите и тяхното взаимоотношение. Надявам се, че ще мога да работя в тази посока и да остана в университетската среда. 

- А в самата славистика се учат наложително няколко славянски езика или се избира единствено един титулярен? 

- Зависи от куриколума. Във Виенския университет всеки би трябвало да избере един основен и един второстепенен славянски език. За мен българският постоянно е бил основен, тъй като когато записах специалността към този момент знаех съветски, а желаех да науча нещо ново. Като втори език избрах сръбски, а в следствие в историческата филология научих и някои мъртви езици като староалбански, както и такива от различен генетичен генезис, да вземем за пример финогорски, мансистки и маристки, които бяха част от моята специализация. 

- Какъв съвет би дал на всички, които биха желали да учат нов език, само че не знаят от кое място да стартират? 

- Няма загадка рецепта, език не се учи за един ден. В книжарниците се продават дискриптивни граматики – те разказват езика и граматичната му конструкция оттатък неговия правопис и спомагат за по-задълбочено схващане на произхода му, както и изключенията. Познания по филология и нейната методология също биха били от изгода: боравейки с фонетичната писменост, човек би могъл да откри позицията на другите звукове и затова по какъв начин се произнася вярно дадена дума. Т.е. първият ми съвет би бил познаването на дискриптивната граматика и фонетичния строй на езика. Слушането на музика и гледането на филми също е основна част от образователния развой, която не трябва да остава подценена.