Леонардо да Винчи е безпрецедентен в историята гений. Той се

Леонардо да Винчи е невиждан в историята талант. Той се е интересувал от съвсем всичко – изкуство, медицина, анатомия, геология, математика, механика и други.

Неговият гений е като че ли от друга планета. Обръщал е доста огромно внимание на всеки дребен подробност в своите творби. Един от многото образци за това е фактът, че той е изучавал устройството на човешкото око, с цел да може в своите картини, вярно да изобрази по какъв начин попада светлината върху ретината. Всяка негова картина е извървяла дълъг път от зараждането на концепцията за нея до самото ѝ довеждане докрай. Леонардо е бил извънредно акуратен в своята работа и това се вижда в картините му.

В картината „ Музикантът “ да вземем за пример се вижда напълно ясно по какъв начин едната ретина на модела е по-широка от другата, тъй като тялото е обърнато по този начин, че всяко око поема друго количество светлина. Детайл, който на пръв взор въобще не виждаме, само че той е желал да изпипа всяка своя творба до най-малката детайлност.

Всеки знае, че най-известната картина на Леонардо да Винчи е „ Мона Лиза “. Тя е може би и най-мистериозната, защото има голям брой догатки, коя е тъкмо Мона Лиза, дали въобще е жена или това е самият Леонардо? Теориите са в действителност доста, само че факт е, че картината е същински шедьовър, който Да Винчи е оставил на света.

Защо Мона Лиза се счита за един от най-големите шедьоври на Леонардо?

Леонардо да Винчи стартира работа по Мона Лиза през 1503 година и дълги години рисува тази мистериозна дама. Носи картината на всички места със себе си и непрекъснато прибавя някой щрих, сянка или линия. През годините той непрестанно усъвършенства своите умения и това се вижда в Мона Лиза. Това, което е почнало като портрет на една млада дама, брачна половинка на търговец на коприна (според най-разпространената версия), се трансформира в един същински портрет на страстите, портрет не толкоз на външността, колкото на душевността.

Леонардо като че ли е запечатал хиляди страсти в нейната загадъчна усмивка. Може би тъкмо заради тази причина картината е станала едно от най-известните негови творения, а и въобще в света на изкуството. Изглежда, че „ Джокондата “ е жива и на всички места те следи със своя взор. Ето какъв резултат е постигнал този популярен занаятчия на четката.

Поръчката за Мона Лиза

Най-разпространената версия за това коя е Мона Лиза е, че Леонардо е приел поръчка за портрет на младата брачна половинка на един богат търговец на коприна – Франческо дел Джокондо. Той желал да увековечи хубостта на своята жена Лиза и за това се обърнал към Леонардо.

Коя в действителност е Лиза дел Джокондо и за какво Леонардо се съгласява да я нарисува?

Лиза дел Джокондо е родена през 1479 година и е потомка на рода Герардини. На нежната възраст от 15 години тя се омъжва за богат търговец от не толкоз знатна фамилия, само че натрупал благосъстоянието си посредством търговия на коприна. Джокондо е имал друга брачна половинка преди Лиза, която умира и оставя брачна половинка си и сина им, който е на две години. Той доста обичал Лиза и тя му родила още двама сина.

Когато Лиза е на 24 години, Франческо поръчва картината на Леонардо. Тук идва въпросът за какво надареният талант се съгласява, като се има поради, че е отказал поръчки на доста по-знатни персони? Какво у Лиза го кара да одобри?

Може би една от аргументите е, че са другарски фамилии. Бащата на Леонардо дълги години работи като нотариус за Франческо дел Джокондо и може би той е повлиял на решението му. Според други Леонардо е приел, тъкмо тъй като Лиза е нормално момиче, а не аристократка или държанка на аристократ, които имат милиони условия към това по какъв начин да бъдат нарисувани. Леонардо приема, тъй като може да нарисува Лиза по този начин, както пожелае, както той я вижда с очите и душата си.

С течение на времето Леонардо стартира да гледа на картината не просто като портрет на брачната половинка на Джокондо, а като на творба, в която желае да запечата целия си гений, цялата си душа. Той не гледа към този момент на нея като на елементарна поръчка, ами като на универсална творба за себе си и за вечността.

Картината

Загадъчният сексапил на „ Мона Лиза “ стартира да се оформя още с избора на Леонардо за дървена основа на картината. Избира дъска от тополов дънер, върху която нанася пълен пласт бял оловен грунд, вместо по-разпространеното гипс, креда и бяла багра. Все отново той в детайли е изучавал и по какъв начин прониква светлината във всеки пласт и е открил, че техниката с оловния грунд ще придаде по-голяма дълбочина, осветеност и размер. И тъкмо тази основа е повода картината да оживее.
Един от най-впечатляващите резултати на картината е, че на нея като че ли Лиза е в придвижване. Анализът на подготвителната схема за картината демонстрира, че първичната концепция на Леонардо била да изобрази младата дама стиснала облегалката на креслото с лявата си ръка, само че по-късно се отказал.

В „ Мона Лиза “ светлината идва от високо и от ляво и по този начин лицето на Лиза като че ли изпъква. Леонардо съзнателно е направил това, с цел да се виждат страстта на лицето ѝ и дълбокият ѝ взор, който като че ли постоянно те следи.

Копия на „ Мона Лиза “

Още до момента в който Леонардо рисува „ Мона Лиза “, неговите възпитаници вършат копия, може би за да оказват помощ на майстора, до момента в който усъвършенства оригинала. Има някои, които са в действителност доста впечатляващи. Най-красивото от тези копия се съхранява в музея Прадо в Мадрид.
Дали в миналото Мона Лиза ще разкрие своите секрети или те към този момент са известни някому, само че не и на необятната общност? Дали това е в действителност Лиза дел Джокондо или самият Леонардо, или пък друга мистериозна дама, която явно е била от голяма важност за художника, с цел да я запечата за вековете?

Която и да е Мона Лиза, тя си остава най-големият и най-мистериозен шедьовър на гения Леонардо.