Леонардо да Винчи (15 април 1452 – 2 май 1519)

...
Леонардо да Винчи (15 април 1452 – 2 май 1519)
Коментари Харесай

Самозабравилият се бръснач

Леонардо да Винчи (15 април 1452 – 2 май 1519) е популярен италиански проектант, откривател, инженер, ваятел и художник от епохата на Ренесанса. За него се споделя, че е прототип на ренесансовия човек и изчерпателен талант. Леонардо е фамозен поради картините си, най-известните от които са „ Тайната вечеря " и „ Мона Лиза ". Той е прочут и с многочислените си изобретения, изпреварили времето си, само че останали единствено на хартия. Допринася също по този начин за развиването на анатомията, астрономията и инженерството.
Знаете ли обаче, че Леонардо има и богат книжовен опит? Според Слава Савчев, прозата на Леонардо да Винчи е „ свежа, остроумна и жива. Счита се, че приказките, басните и легендите са писани през последните 10 години на XV век. Главният воин в нея е природата - в цялото ѝ разнообразие и цялост...В басните има и поука, която никога не е морализаторска... "
Един ден, като излезе на слънце от своята ръкохватка, която му служеше за калъф, бръсначът видя, че слънцето се отразява в неговото тяло; от което нещо се възгордя във висша степен и като се обърна обратно с мисълта си, така стартира да приказва на себе си:
— Нима ще се върна аз в онази бръснарница, от която излязох наскоро? Разбира се, че не. Опазили ме боговете да позволи сияйна красота като моята да прояви такава душевна подлост! Страшна нелепост ще извърша, в случай че продължа да се занимавам с ръчен труд, като бръсна сапунисаните бради на простите селяци. Нима това тяло е основано за сходни занимания? Аз ще си намеря едно скришно местенце и там в спокойна отмора ще прекарам живота си.
И по този начин, откакто живя прикрит няколко месена, бръсначът още веднъж излезе навън. И като се измъкна от калъфа си, видя, че е станал сходен на ръждясал трион и че повърхността му към този момент не отразява сияйното слънце. Със закъсняло разкайване оплака той непоправимата неволя, говорейки си по този начин:
— О, какъв брой по-добре щеше да бъде, в случай че бях упражнявал в ръката на бръснаря в миналото по този начин наточеното си острие! Къде е блестящата му повърхнина в този момент? Грозната и отвратителна наслойка я е похабила!
Подобна е участта на мозъците, които, вместо да се упражняват, се отдават на леност. И които съвсем като упоменатия бръснач губят остротата си и ръждата на незнанието поврежда тяхната форма.
Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР