Болните бъбреци удрят и в сърцето
Лекувайте болните бъбреци в точния момент, крият затруднения Чаят от глухарче вади песъчинките от бъбреците
България с още 60 страни по света взе участие в голям брой начинания за профилактика и лекуване на бъбречните болести. През месец март за 12-и път се организираха дни на профилактиката и осведомеността. Множество проучвания през последните години сочат, че хората с бъбречно заболяване по-често имат сърдечни болести, даже и при леко нарушена бъбречна функционалност. Честотата на гибел от сърдечно заболяване е приблизително към 3 пъти по-голяма при хората с бъбречно заболяване, в сравнение с при хора на същата възраст и от същия пол, само че със здрави бъбреци. При напреднала хронична бъбречна непълнота този риск е над 6 пъти по-висок спрямо хората с естествена бъбречна функционалност. От друга страна, бъбречните увреждания са доста чести при хора със сърдечни болести и са свързани с нараснала смъртност. Тази връзка се следи при хора от всички възрастови групи. Хората със сърдечно заболяване и понижена бъбречна функционалност имат с към 50% нараснал риск за гибел спрямо тези с естествена бъбречна функционалност.
Класификацията на най-широко застъпените болести дефинира нефропатиите като едни от най-сериозните и задълбочаващи се проблеми на съвремието, заемащ трето място след дихателните и сърдечносъдовите болести. В международен мащаб броят на болните непрестанно нараства, а до ранна диагностика рядко се доближава. Статистиката демонстрира, че всеки седми страда от ‘’болни бъбреци ”. В повече от половината регистрирани случаи на нефропатични болести настава хронифициране на заболяването, в резултат на което се развива бъбречна непълнота с патологични промени в цялостната конструкция на организма.
Болестите на бъбреците са разнообразни и не всеки път имат присъща клинична изява. Общите положения са нефритен и нефрозен синдром, бъбречна непълнота, кисти, инфекции на пикочните пътища, нефролитиаза. Карциномът е по-рядко срещан. При съществуването му се ползва нефроектомия (отстраняване на бъбрека). За положението на органа се съди по скоростта на гломерулната дестилация (гломерулът съставлява капилярно клъбце, където се прави първичната дестилация на урината).
До диагностика на нефропатично болести нормално се стига в краен етап на заболяването заради обстоятелството, че при по-голямата част от болните липсват клинични недоволства. Хроничното бъбречно заболяване в началото е без характерни признаци. Открива се посредством кръвен тест, отчитайки равнището на серумния креатенин и проучване на урината за съществуване на белтък. Високите стойности не креатина са знак за намаляване в скоростта на гломерулната дестилация, при която способността за обособяване на непотребните артикули доста понижава. Кръвното налягане се повишава заради задържане на течности и производството на вазоактивни хормони от ренин- ангиотензин-алдостероронова система. Количеството на уреята се усилва и доста постоянно довежда до перикардит или енфелопатии.
Възможни са нарушавания в обмяната на минерали (калий, натрий), които са животозастрашаващи. Увеличението или понижението на калия в кръвта, известно като хиперкалиемия и хипокалиемия, може да докара до тежки затруднения. Намаленото формиране на хормона еритропоетин (повлияващ синтезата на еритроцити), предизвиква анемия, чийто начален признак е хроничната отмалялост. Възможно е и развиване на метаболитна ацидоза, при която се натрупват сулфати, фосфати, пикочна киселина. Това провокира смяна в ензимната интензивност от непотребната киселина и нараснала възбудимост на мембраните на сърдечните и нервните кафези. Нефропатиите обгръщат всички възрастови групи.
В детска възраст пък се следят нефрит и нефроза.
Нефритът съставлява инфектиране на бъбрека, нормално разследване от бактериално инфектиране на гърлото. Най-често протича в остра форма, с внезапно покачване на телесната температура, болки в кръста, главоболие, липса на вкус, отоци. Основно боледуват деца сред 5- и 10-годишна възраст. В по-напреднала фаза на заболяването част от урината се задържа и не може да бъде изхвърлена от организма, при което настъпват тежки промени в структурата на органа. Наблюдават се в увреждания на сърдечносъдовата и дихателната система.
При възрастните нефритът протича по-леко, с единични и неразбираеми признаци - покачвания в кръвното налягания, температура. При несвоевременно лекуване заболяването минава в хронична форма. Лечението е медикаментозно, а профилактиката дефинира постоянни прегледи и проучвания на урината, изключително след прекарана ангина или инфекциозни болести.
България с още 60 страни по света взе участие в голям брой начинания за профилактика и лекуване на бъбречните болести. През месец март за 12-и път се организираха дни на профилактиката и осведомеността. Множество проучвания през последните години сочат, че хората с бъбречно заболяване по-често имат сърдечни болести, даже и при леко нарушена бъбречна функционалност. Честотата на гибел от сърдечно заболяване е приблизително към 3 пъти по-голяма при хората с бъбречно заболяване, в сравнение с при хора на същата възраст и от същия пол, само че със здрави бъбреци. При напреднала хронична бъбречна непълнота този риск е над 6 пъти по-висок спрямо хората с естествена бъбречна функционалност. От друга страна, бъбречните увреждания са доста чести при хора със сърдечни болести и са свързани с нараснала смъртност. Тази връзка се следи при хора от всички възрастови групи. Хората със сърдечно заболяване и понижена бъбречна функционалност имат с към 50% нараснал риск за гибел спрямо тези с естествена бъбречна функционалност.
Класификацията на най-широко застъпените болести дефинира нефропатиите като едни от най-сериозните и задълбочаващи се проблеми на съвремието, заемащ трето място след дихателните и сърдечносъдовите болести. В международен мащаб броят на болните непрестанно нараства, а до ранна диагностика рядко се доближава. Статистиката демонстрира, че всеки седми страда от ‘’болни бъбреци ”. В повече от половината регистрирани случаи на нефропатични болести настава хронифициране на заболяването, в резултат на което се развива бъбречна непълнота с патологични промени в цялостната конструкция на организма.
Болестите на бъбреците са разнообразни и не всеки път имат присъща клинична изява. Общите положения са нефритен и нефрозен синдром, бъбречна непълнота, кисти, инфекции на пикочните пътища, нефролитиаза. Карциномът е по-рядко срещан. При съществуването му се ползва нефроектомия (отстраняване на бъбрека). За положението на органа се съди по скоростта на гломерулната дестилация (гломерулът съставлява капилярно клъбце, където се прави първичната дестилация на урината).
До диагностика на нефропатично болести нормално се стига в краен етап на заболяването заради обстоятелството, че при по-голямата част от болните липсват клинични недоволства. Хроничното бъбречно заболяване в началото е без характерни признаци. Открива се посредством кръвен тест, отчитайки равнището на серумния креатенин и проучване на урината за съществуване на белтък. Високите стойности не креатина са знак за намаляване в скоростта на гломерулната дестилация, при която способността за обособяване на непотребните артикули доста понижава. Кръвното налягане се повишава заради задържане на течности и производството на вазоактивни хормони от ренин- ангиотензин-алдостероронова система. Количеството на уреята се усилва и доста постоянно довежда до перикардит или енфелопатии.
Възможни са нарушавания в обмяната на минерали (калий, натрий), които са животозастрашаващи. Увеличението или понижението на калия в кръвта, известно като хиперкалиемия и хипокалиемия, може да докара до тежки затруднения. Намаленото формиране на хормона еритропоетин (повлияващ синтезата на еритроцити), предизвиква анемия, чийто начален признак е хроничната отмалялост. Възможно е и развиване на метаболитна ацидоза, при която се натрупват сулфати, фосфати, пикочна киселина. Това провокира смяна в ензимната интензивност от непотребната киселина и нараснала възбудимост на мембраните на сърдечните и нервните кафези. Нефропатиите обгръщат всички възрастови групи.
В детска възраст пък се следят нефрит и нефроза.
Нефритът съставлява инфектиране на бъбрека, нормално разследване от бактериално инфектиране на гърлото. Най-често протича в остра форма, с внезапно покачване на телесната температура, болки в кръста, главоболие, липса на вкус, отоци. Основно боледуват деца сред 5- и 10-годишна възраст. В по-напреднала фаза на заболяването част от урината се задържа и не може да бъде изхвърлена от организма, при което настъпват тежки промени в структурата на органа. Наблюдават се в увреждания на сърдечносъдовата и дихателната система.
При възрастните нефритът протича по-леко, с единични и неразбираеми признаци - покачвания в кръвното налягания, температура. При несвоевременно лекуване заболяването минава в хронична форма. Лечението е медикаментозно, а профилактиката дефинира постоянни прегледи и проучвания на урината, изключително след прекарана ангина или инфекциозни болести.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ