Лекуват ни по телефона – д-р Александър Симидчиев: Добре ще

Лекуват ни по телефона – доктор Александър Симидчиев: Добре ще е за хората в огромните магазини да създадем центрове за телемедицинска профилактика.

„ Идеята е да направя изменение и допълнение в Закона за здравето в три съответни пункта. Едната е, че в България имаме телемедицина, работещи са няколко плана. Основно са в региона на консултациите в извънболничната помощ. Те обаче не могат да бъдат законово ръководени и следени, тъй като никой не е дефинирал в закон, обвързван с медицината, какво съставлява телемедицината. Затова сегашните уеб сайтове се записват като електронни магазини, с цел да обменят пари, когато има заплащане по интернет “, споделя шефът на парламентарната Комисия по опазване на здравето доктор Александър Симидчиев в изявление за „ 24 часа “.
– Тоест в този момент телемедицината е нещо като търговия?
– От позиция на регулацията наподобява по този начин. Министерството и изпълнителната организация “Медицински контрол ” нямат никакво отношение към действието на тази система, тъй като те не са дефинирани в медицински закон. Исках в Закона за здравето да се вкара терминът телемедицина – снабдяване на медицински услуги отдалечено, да опишем вътре какво съставлява най-общо. Детайлите влизат в наредбите. Дефинира се и кой има отговорност за контрола и за качеството, какви би трябвало да бъдат средствата, които се употребяват. И сега доста сътрудници употребяват скайп, вайбър, с цел да обменят медицински данни.

Това не е доста редно, тъй като тези системи не са задоволително предпазени. Ако някой построява система за телемедицина, тя би трябвало да е с високо качество и гаранция, че от двете страни стоят същински хора.

Хората, които дадоха мнение по законопроекта в частта за телемедицината, сътвориха полемика дали изменението би трябвало да е в Закона за здравето, или в този за лечебните заведения. Това са два закона, които засягат медицината и въпросът е дали е по-добре да са разказани като услугата, която се дава, или като средството, което дава услугата. Тоест
уеб сайтът да бъде регистриран като лечебно заведение
Сега може да са избрани типове уеб сайтове, а в бъдеще да са тип приложения, които не употребяват същата технология. Освен това лекарят, когато дава услуга през телефон, значи ли, че мобилният оператор би трябвало да се записва като лечебно заведение.
– Кои са главните изгоди от телемедицината и всички пациенти ли биха употребили услугата?
– Ползите са в действителност доста. В момента качествена софтуерно напреднала медицина се прави на релативно малко места, които преобладаващо са съсредоточени в огромните градове. За по-малките градове хората би трябвало да пътуват, с цел да стигнат до по-голям град. Това не всеки път е допустимо и при всички положения е много скъпо. Една от аргументите е да се усили достъпът до качествени експерти, които могат да реализират този вид действия, които би трябвало да са строго регламентирани. Това
  не е заместител на класическата медицинска активност
Обхватът ѝ се уголемява с софтуерни средства. Достъпът е основен съставен елемент, поради който би трябвало да има телемедицински услуги. На второ място е удобството. Там, където имаме следене на един и същи пациент, който е прегледан присъствено, стартирано е лекуване и би трябвало единствено да бъдат проконтролирани няколко параметъра. А това може да стане в диалог от разстояние. Засега се употребява телефонът, само че има благоприятни условия да се употребяват и отдалечени устройства, било то за определяне на сатурацията или кръвното, или ЕКГ, или различен параметър. Лекарят надеждно да мери значими параметри от разстояние, тъй че да даде верен съвет. Разширяване на удобството за пациентите, които би трябвало да пътуват десетки или стотици километри, да могат да имат достъп до някои модерни проучвания. Това дава огромни плюсове, които до момента не са били вероятни. Ако преди този момент, с цел да си запишеш час при доктор, е било належащо да изчакаш седмица или месец, в този момент може да стане доста по-бързо. Чрез апликация лекарят да огледа цялата предистория от месец до десетилетие.

Боря се с неразбирането на хората, които споделят: “Не, за лекаря би трябвало безусловно око да види и ръка да пипне ”. Аз като доктор също знам, че има доста случаи, в които телемедицината не може да бъде употребена. Понякога не трябва да се употребява. Но когато може и изключително когато е от изгода, е добре да имаме тази опция. Само че тя би трябвало да бъде законово контролирана, подредена, качествена и доставена от надеждни експерти, подготвени в използването на тази техника.
– 800 хиляди българи нямат достъп до персонален доктор у нас. Ще намалее ли броят им с въвеждането на телемедицинските услуги?
– Категорично биха били потребни, само че не всеки път ще е допустимо, тъй като част от тях нямат софтуерната опция да вземат участие. По-добре и по-лесно е на тях да се достави тази опция. Един интелигентен телефон коства до 100-200 лв., а това разрешава на доста хора да имат достъп. От тези 800 хиляди индивида огромна част поддържат връзка с внуците в Италия или Испания с умни телефони. Затова за тях няма да е доста друго, просто ще има открити правила, а и те самите имат право да посещават доктор. На тях физическата раздалеченост не им разрешава да осъществят тези свои права без телемедицина. Освен това и НЗОК ще може да включи дейностите в Националния рамков контракт и те да бъдат заплащани.
– В претекстовете на законопроекта написа, че ще се понижат разноските в опазването на здравето, по какъв начин ще стане?
– Телемедицинската услуга усъвършенства по време и по място неща, за които другояче присъствено човек би трябвало да изхарчи пари, време и запас, с цел да се придвижи до съответното място. Една телемедицинска консултация разрешава лекарят доста бързо да прегледа предишни мемоари, предишни проучвания и в същото време да си приказва с пациента, без това да изисква пациентът да заема място в неговата приемна. Един доктор може да употребява минутите, когато пациентът се съблича в кабинета му, с цел да се оправи с различен пациент, който неприсъствено е там. Създава се опция за усъвършенстване на целия развой, а това постоянно поевтинява системата.
– Какви трендове в опазването на здравето бихте желали да се случат у нас през тази година?
– Искам да провеждам в някои от огромните хранителни вериги да се създадат центрове за телемедицинска профилактика, с цел да може ангажиран човек да влезе в хранителния магазин и
да отдели 15 мин, за да мине през елементарни изследвания
-ЕКГ, кръвно налягане, които се вършат с апарат за отдалечено премерване. Тези данни непосредствено да доближат в досието на пациента. Този обзор може да се направи за минимално време, без да се редим на дълги опашки.

Най-важният тренд, който може да се получи и се надявам, е да се усили чуваемостта. Първо в политиката, а по-късно на всички места другаде. Да се слушаме малко повече взаимно, да се мъчим да се разберем един с различен. Ако не се разбираме, не може да решим проблемите. Иначе и България не може да бъде подмината от навлизането на новите технологии. Те, подобрявайки системата, ни разрешават с по-малко пари да вършим повече. Технологичното нахлуване за бедна система като нашата е доста по-ефективно, в сравнение с за богатите системи, които имат задоволително запас. Технологиите могат единствено да подобрят действието на нашата бедна система. Трябва да се опитваме рационално да ги вкарваме там, където носят стойност.

Имаме доста случаи, когато въвеждането на технологията оскъпява процеса. Ние имаме сносно развита инванзивна кардиология. Тя разрешава на хората да не умират, да не развиват сърдечна непълнота, когато се прави както би трябвало. В момента, когато почнем да вършим повече от нужното от тази високотехнологична активност, се случва, че пациенти, които може да минат без инвазивната кардиология, биват подлагани на интервенцията. Ако нямаме аршин за осъществяване на някаква активност, осъществяването й води опасности, а не изгоди. Затова би трябвало да усъвършенстваме метода и критериите, по който се употребяват всевъзможни технологии.