Д-р Марияна Иванова: В нашия имунизационен кабинет всеки е посрещнат с внимание и грижа
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Мариана Иванова е приключила медицина в МУ - София, има компетентност по епидемиология на инфекциозните заболявания. Целият й професионален път минава в системата на държавния здравен надзор в РЗИ (преди ХЕИ). Преподавател в Катедрата по епидемиология при МУ - София. От 2020 година работи като епидемиолог в УМБАЛ " Лозенец ". Завежда и имунизационния кабинет в болничното заведение.
Д-р Иванова, посветили сте доста години на епидемиологията. С какво Ви притегли тази компетентност, която общо взето се познава малко в обществото, а заслугите на тези експерти за човешкото здраве сякаш остават на назад във времето?
Когато приключих медицина, бях разпределена в ХЕИ Кюстендил, в този момент РЗИ, там започнах работа, след това се реалокирах в окръжната ХЕИ на София, по-късно в Столична ХЕИ. Така с първите ми стъпки навлязох в тази толкоз характерна здравна активност, която се оказа и моят път в специалността.
Абсолютно правилно е, че обществото не познава нашата работа. Общата визия е, че ние сме хора, които вървят по заведения и институции, единствено с цел да глобяват. Тоест, един надзорен орган, който търси нередности и има за цел само да постанова санкции. А това е толкоз надалеч от истината! Епидемиологът преди всичко е експерт, който оказва методична помощ. Той търси първопричината, старае се да открие заплахата и да я предотврати. Когато открие проблем, той дава рекомендации за отстраняването му и следи за осъществяването. Едва по-късно идват санкциите – в случай че предписанията не са изпълнени.
И, желая да подчертая нещо, което съгласно мен е доста значимо – постоянно, когато вършим наставление, ние държим да разбираем за какво го вършим и де се уверим, че сме били разбрани. Защото, в противоположен случай работата ни не би имала смисъл.
Питате ме с какво ме е привлякла тази компетентност. Моят отговор е – тъй като обичам да поддържам връзка с хора, тъй като контактите с тях за мен са значими и ми носят задоволство.
Ние, епидемиолозите и нашите помощник-епидемиолози дават отговор за над 5000 обекта единствено в столицата. Това са лекарски практики, зъболекарски кабинети, ДКЦ, медицински центрове, лечебни заведения. Това е голяма отговорност, неприятното е, че хората не познават нашата работа и не си дават сметка какъв брой значима е тя.
Също по този начин ние отговаряме за имунопрофилактиката - осъществяването на имунизационния календар. Имунизациите са обвързване на персоналните лекари, само че ние подкрепяме методично тази активност и упражняваме надзор над нея. Някой може ли да си даде сметка какво би се случило, в случай че тази методична помощ я нямаше и в случай че този бранш е оставен без надзор?
А дейностите по стерилизация, дезинсекция, дератизация? Възможно ли е един град, едно село, една община да действат обикновено без тях?
С една дума, от нашата работа, от нашите наблюдения, доклади и разбори зависят значими решения за публичното здраве. И се веселя, че дружно с моите сътрудници способстваме за това да се вземат положителни решения.
Кои са Вашите учители в специалността?
Много са, и, за жалост, множеството от тях към този момент не са измежду нас. На първо място съм признателна на проф. Петър Георгиев, ръководителят на Катедрата по епидемиология, в която бях помощник. Той изигра голяма раля във образуването ми като експерт. Също по този начин на доктор Кътев, който беше шеф отдел в тогавашната ХЕИ – София, на доктор Киров, от ХЕИ – София – окръг. И на доста други сътрудници, с които съм работила през годините.
Лесен ли бе за Вас преходът от работата Ви в РЗИ към работата в болница „ Лозенец “?
За мен беше нещо ново, не бях работила в болница. Благодарна съм на сътрудниците от клиниките и отделенията, които ме одобриха и ми помогнаха да се усещам сигурна на новото място. Изградихме връзки на взаимно доверие, което е скъпо и основава успокоение за всички.
Удовлетворена съм, че не сме позволили нито една вътреболнична зараза, също тъй че преминахме през най-трудните месеци на Коронавирус пандемията без съществени произшествия или непредвидени проблеми. Бях впечатлена от това по какъв начин всички сътрудници се отзоваха, когато разкривахме Коронавирус отделенията, тяхната безрезервност беше изключителна. Никой не се опита да избяга от отговорност, никой не се скри и не отхвърли да бъде потребен със знанията и опита си. Това ме прави горда, че съм част от този колектив.
През тези сложни дни всички наши пациенти бяха обгрижени по най-хубавия метод, край тях бяха освен лекарите, само че сестри, рехабилитатори, лаборанти, целият личен състав. Вярвам, че всички дадоха най-хубавото от себе си.
Сега ръководите имунизационен кабинет, кое е особеното в организирането на тази активност?
Нека първо кажа, че нашият имунизационен кабинет не е спирал работа от момента, в който стартира акцията. Приемаме и деца от 12 до 16 години, консултираме ги с педиатър. Аз също проверявам и съветвам преди имунизация. Всеки, който идва при нас е посрещнат с внимание, като при нужда му се обезпечава и консултация със експерт – алерголог, невролог, ендокринолог и така нататък Наскоро имахме случай, при който се наложи премедикация с урбазон, направихме всичко съгласно разпоредбите и тогава поставихме имунизацията. Така се отнасяме към всички, които са избрали наши кабинет, с цел да се имунизират.
Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които дружно посрещате провокациите в тези сложни години на Коронавирус пандемия?
Тази отдаденост, с която живеят и работят специалността си. Знаете ли, какъв брой пъти съм се питала за какво хората не търсят нашата болница, откакто от години тя е отворена за всички и разполага с доста квалифицирани експерти от всички области. Време е хората да схванат, че „ Лозенец “ не е Правителствена болница, а болница на всички български жители.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Имам доста малко свободно време, за жалост. Обичам да го обричам на внуците си, старата ми майка също има потребност от грижи и би трябвало да съм до нея. Харесвам откраднатите мигове, които мога да прекарам с книга в ръка, да виждам прекрасен филм. А най-щастлива съм, когато мога да видя морето и да остана там, край брега...
Какво желаете да пожелаете на всички Ваши сътрудници от системата на РЗИ и лечебните заведения, чийто труд остава незабележим за хората?
Да бъдат видяни и оценени.
Иска ми се и да има повече стимулирани млади лекари, които да се ориентират към епидемиологията. Сега не е по този начин, а множеството в системата са в пенсионна и предпенсионна възраст. Млади лекари нямат предпочитание да тръгнат по този път. Трябва да се мисли в тази посока, с цел да има кой да застане на нашето място.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Мариана Иванова е приключила медицина в МУ - София, има компетентност по епидемиология на инфекциозните заболявания. Целият й професионален път минава в системата на държавния здравен надзор в РЗИ (преди ХЕИ). Преподавател в Катедрата по епидемиология при МУ - София. От 2020 година работи като епидемиолог в УМБАЛ " Лозенец ". Завежда и имунизационния кабинет в болничното заведение.
Д-р Иванова, посветили сте доста години на епидемиологията. С какво Ви притегли тази компетентност, която общо взето се познава малко в обществото, а заслугите на тези експерти за човешкото здраве сякаш остават на назад във времето?
Когато приключих медицина, бях разпределена в ХЕИ Кюстендил, в този момент РЗИ, там започнах работа, след това се реалокирах в окръжната ХЕИ на София, по-късно в Столична ХЕИ. Така с първите ми стъпки навлязох в тази толкоз характерна здравна активност, която се оказа и моят път в специалността.
Абсолютно правилно е, че обществото не познава нашата работа. Общата визия е, че ние сме хора, които вървят по заведения и институции, единствено с цел да глобяват. Тоест, един надзорен орган, който търси нередности и има за цел само да постанова санкции. А това е толкоз надалеч от истината! Епидемиологът преди всичко е експерт, който оказва методична помощ. Той търси първопричината, старае се да открие заплахата и да я предотврати. Когато открие проблем, той дава рекомендации за отстраняването му и следи за осъществяването. Едва по-късно идват санкциите – в случай че предписанията не са изпълнени.
И, желая да подчертая нещо, което съгласно мен е доста значимо – постоянно, когато вършим наставление, ние държим да разбираем за какво го вършим и де се уверим, че сме били разбрани. Защото, в противоположен случай работата ни не би имала смисъл.
Питате ме с какво ме е привлякла тази компетентност. Моят отговор е – тъй като обичам да поддържам връзка с хора, тъй като контактите с тях за мен са значими и ми носят задоволство.
Ние, епидемиолозите и нашите помощник-епидемиолози дават отговор за над 5000 обекта единствено в столицата. Това са лекарски практики, зъболекарски кабинети, ДКЦ, медицински центрове, лечебни заведения. Това е голяма отговорност, неприятното е, че хората не познават нашата работа и не си дават сметка какъв брой значима е тя.
Също по този начин ние отговаряме за имунопрофилактиката - осъществяването на имунизационния календар. Имунизациите са обвързване на персоналните лекари, само че ние подкрепяме методично тази активност и упражняваме надзор над нея. Някой може ли да си даде сметка какво би се случило, в случай че тази методична помощ я нямаше и в случай че този бранш е оставен без надзор?
А дейностите по стерилизация, дезинсекция, дератизация? Възможно ли е един град, едно село, една община да действат обикновено без тях?
С една дума, от нашата работа, от нашите наблюдения, доклади и разбори зависят значими решения за публичното здраве. И се веселя, че дружно с моите сътрудници способстваме за това да се вземат положителни решения.
Кои са Вашите учители в специалността?
Много са, и, за жалост, множеството от тях към този момент не са измежду нас. На първо място съм признателна на проф. Петър Георгиев, ръководителят на Катедрата по епидемиология, в която бях помощник. Той изигра голяма раля във образуването ми като експерт. Също по този начин на доктор Кътев, който беше шеф отдел в тогавашната ХЕИ – София, на доктор Киров, от ХЕИ – София – окръг. И на доста други сътрудници, с които съм работила през годините.
Лесен ли бе за Вас преходът от работата Ви в РЗИ към работата в болница „ Лозенец “?
За мен беше нещо ново, не бях работила в болница. Благодарна съм на сътрудниците от клиниките и отделенията, които ме одобриха и ми помогнаха да се усещам сигурна на новото място. Изградихме връзки на взаимно доверие, което е скъпо и основава успокоение за всички.
Удовлетворена съм, че не сме позволили нито една вътреболнична зараза, също тъй че преминахме през най-трудните месеци на Коронавирус пандемията без съществени произшествия или непредвидени проблеми. Бях впечатлена от това по какъв начин всички сътрудници се отзоваха, когато разкривахме Коронавирус отделенията, тяхната безрезервност беше изключителна. Никой не се опита да избяга от отговорност, никой не се скри и не отхвърли да бъде потребен със знанията и опита си. Това ме прави горда, че съм част от този колектив.
През тези сложни дни всички наши пациенти бяха обгрижени по най-хубавия метод, край тях бяха освен лекарите, само че сестри, рехабилитатори, лаборанти, целият личен състав. Вярвам, че всички дадоха най-хубавото от себе си.
Сега ръководите имунизационен кабинет, кое е особеното в организирането на тази активност?
Нека първо кажа, че нашият имунизационен кабинет не е спирал работа от момента, в който стартира акцията. Приемаме и деца от 12 до 16 години, консултираме ги с педиатър. Аз също проверявам и съветвам преди имунизация. Всеки, който идва при нас е посрещнат с внимание, като при нужда му се обезпечава и консултация със експерт – алерголог, невролог, ендокринолог и така нататък Наскоро имахме случай, при който се наложи премедикация с урбазон, направихме всичко съгласно разпоредбите и тогава поставихме имунизацията. Така се отнасяме към всички, които са избрали наши кабинет, с цел да се имунизират.
Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които дружно посрещате провокациите в тези сложни години на Коронавирус пандемия?
Тази отдаденост, с която живеят и работят специалността си. Знаете ли, какъв брой пъти съм се питала за какво хората не търсят нашата болница, откакто от години тя е отворена за всички и разполага с доста квалифицирани експерти от всички области. Време е хората да схванат, че „ Лозенец “ не е Правителствена болница, а болница на всички български жители.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Имам доста малко свободно време, за жалост. Обичам да го обричам на внуците си, старата ми майка също има потребност от грижи и би трябвало да съм до нея. Харесвам откраднатите мигове, които мога да прекарам с книга в ръка, да виждам прекрасен филм. А най-щастлива съм, когато мога да видя морето и да остана там, край брега...
Какво желаете да пожелаете на всички Ваши сътрудници от системата на РЗИ и лечебните заведения, чийто труд остава незабележим за хората?
Да бъдат видяни и оценени.
Иска ми се и да има повече стимулирани млади лекари, които да се ориентират към епидемиологията. Сега не е по този начин, а множеството в системата са в пенсионна и предпенсионна възраст. Млади лекари нямат предпочитание да тръгнат по този път. Трябва да се мисли в тази посока, с цел да има кой да застане на нашето място.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ