Д-р Мария Радкова: Най-доброто лекарство за болното сърце е комбинация от обич и положителни емоции
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Мария Радкова е приключила медицина в МУ – София през 1996 година Има две приети специалности – по вътрешни заболявания и по кардиология.
Работила е в Ангиогрофско поделение към Клиниката по кардиология на Националната кардиологична болница и Клиниката по кардиология на Университетска болница „ Лозенец “. От 2015 до 2021 година е била помощник по вътрешни заболявания в Катедрата по вътрешни заболявания на Медицинския факултет на СУ „ Климент Охридски “.
В момента е кардиолог в УМБАЛ „ Александровска “.
Д-р Радкова, Вие ли избрахте кардиологията или тя избра Вас? Коя бе повода да й се посветите?
По време на следването по медицина студентите виждат като своя съвсем всяка компетентност. За мен кардиологията още в тези години беше забавна, тъй че съм късметлийка - избрахме се взаимно, харесахме се и си оставаме правилни един на различен!
Кои бяха учителите Ви в специалността – хората, на които дължите най-вече за образуването си като експерт?
Приемствеността в медицината е в основата на положителното и сполучливо лечение на нашите пациенти. Аз имах огромния професионален шанс мои учители да бъдат едни от огромните клиницисти в нашата страна. Те ми дадоха освен знанията, само че ми демонстрираха тези значими и значими елементи при прегледа на пациента, без които не можем да построим точната диагноза. Научиха ме на това, че за сполучливото лекуване е значима екипната работа. От моите учители получих ентусиазъм в никакъв случай да не спирам да узнавам, само че и да предавам на идващото потомство всичко, което знам и мога.
А на какво Ви научиха пациентите за тези години?
Да бъда търпелива, в никакъв случай да не се отхвърлям от битката с заболяването
Кардиологията сигурно се промени и продължава да се трансформира доста, елементарно ли възприемат болните предложенията за инвазивни диагностични процедури, за инвазивно лекуване?
Кардиологията претърпя за релативно малко време огромни промени. В началото на моя професионален път и ние, лекарите бяхме по-предпазливи, когато съветвахме пациентите си да им бъде направена сърдечна катетеризация, а и те самите с доста повече боязън и съмнение даваха единодушието си за провеждането ѝ. Сега умерено мога да кажа, че реализирането на тези инвазивни проучвания и лекувания е рутинно, нашият опит е по-голям и, което е най-важното – през днешния ден един пациент с миокарден инфаркт да вземем за пример след такава инвазивна процедура доста по-бързо се възвръща и може още веднъж да има деен живот
Имала ли сте случай на отвод от инвазивно лекуване, който се е оказал съдбовен за пациента?
Когато човек се разболее и стане пациент е доста уязвим и би трябвало самообладание, само че и задоволителна меродавност и престиж от страна на лекаря, тъй че пациентът да одобри препоръчаното му лекуване. Досега не се случвало, за благополучие, когато има незабавно положение, пациентът да откаже провеждането на инвазивно лекуване. Имало е случаи на противоречие, само че в обстановки на постоянни болести, при които можем да изчакаме и, когато пациентът е подготвен, тогава да създадем сърдечната катетеризация
Коя е съгласно Вас повода доста хора да попадат късно на точното място – в най-подходящото за тях лечебно заведение?
Мисля, че аргументите са няколко – една част от пациентите не признават, че имат здравословен проблем и се надяват, че „ ще им мине “. Друга част са недоверчиви към лекарите като цяло и избират за ползват нетрадиционни способи на лекуване или не желаят „ да одобряват химия “. Трети се опасяват от това, което ще чуят, отивайки на доктор. Сигурно има и други пояснения, само че съгласно мен тези са най-честите.
Кой е водещият принцип във взаимоотношенията доктор – пациент, към който се стремите да се придържате постоянно?
Да убедим пациента да заеме нашата страна в битката ни с заболяването.
Ако има нещо, което бихте желали да измененията в тези взаимоотношения, от какво бихте почнали?
От това първо ние лекарите да имаме почитание и колегиално отношение между тях и по-късно да почитаме страданието на пациентите ни.
Стана ли съгласно Вас обществото ни по-чувствително към проблемите на българския доктор – към огромната му натовареност, бюрокрацията и тежките административни условия, неналичието на почитание и ценене на персоналното му пространство?
За страдание, към момента се замисляме за това какви проблеми има българския доктор единствено, когато това ни засегне персонално. Или, както в последните две години на пандемия, в медиите виждахме изтощените лекари, сестри и санитари и се включвахме в самодейностите за всеобщо ръкопляскане. Но на идващия ден сме подготвени да се разправяме физически с тях. Мисля, че всички – и лекари, и пациенти, би трябвало да демонстрираме повече почитание едни към други.
И най-после Ви апелирам да разкажете в резюме за себе си и за обичаните Ви занимания отвън специалността.
Родена съм в Перник и съм първо потомство доктор. Избрах с готовност да изучавам медицина, харесва ми, че всеки идващ работен ден в болничното заведение е друг от предходния, динамичен, само че и много изтощителен. Най-любимото ми занятие е това, което споделям с моето семейство. Харесват ми екскурзии, разходки, чаша кафе с забавна книга. Нямам особено занимание.
Вместо край ще ни кажете ли кое е най-хубавото лекарството за болното сърце?
Напоследък заради огромната си ангажираност в всекидневието пациентите избират да им предписваме комбинирани лекарства, тъй че с едно хапче да получат стремежи от нас лечебен резултат. Затова си мисля, че най-хубавото лекарство за болното сърце е композиция от любов и позитивни страсти.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Мария Радкова е приключила медицина в МУ – София през 1996 година Има две приети специалности – по вътрешни заболявания и по кардиология.
Работила е в Ангиогрофско поделение към Клиниката по кардиология на Националната кардиологична болница и Клиниката по кардиология на Университетска болница „ Лозенец “. От 2015 до 2021 година е била помощник по вътрешни заболявания в Катедрата по вътрешни заболявания на Медицинския факултет на СУ „ Климент Охридски “.
В момента е кардиолог в УМБАЛ „ Александровска “.
Д-р Радкова, Вие ли избрахте кардиологията или тя избра Вас? Коя бе повода да й се посветите?
По време на следването по медицина студентите виждат като своя съвсем всяка компетентност. За мен кардиологията още в тези години беше забавна, тъй че съм късметлийка - избрахме се взаимно, харесахме се и си оставаме правилни един на различен!
Кои бяха учителите Ви в специалността – хората, на които дължите най-вече за образуването си като експерт?
Приемствеността в медицината е в основата на положителното и сполучливо лечение на нашите пациенти. Аз имах огромния професионален шанс мои учители да бъдат едни от огромните клиницисти в нашата страна. Те ми дадоха освен знанията, само че ми демонстрираха тези значими и значими елементи при прегледа на пациента, без които не можем да построим точната диагноза. Научиха ме на това, че за сполучливото лекуване е значима екипната работа. От моите учители получих ентусиазъм в никакъв случай да не спирам да узнавам, само че и да предавам на идващото потомство всичко, което знам и мога.
А на какво Ви научиха пациентите за тези години?
Да бъда търпелива, в никакъв случай да не се отхвърлям от битката с заболяването
Кардиологията сигурно се промени и продължава да се трансформира доста, елементарно ли възприемат болните предложенията за инвазивни диагностични процедури, за инвазивно лекуване?
Кардиологията претърпя за релативно малко време огромни промени. В началото на моя професионален път и ние, лекарите бяхме по-предпазливи, когато съветвахме пациентите си да им бъде направена сърдечна катетеризация, а и те самите с доста повече боязън и съмнение даваха единодушието си за провеждането ѝ. Сега умерено мога да кажа, че реализирането на тези инвазивни проучвания и лекувания е рутинно, нашият опит е по-голям и, което е най-важното – през днешния ден един пациент с миокарден инфаркт да вземем за пример след такава инвазивна процедура доста по-бързо се възвръща и може още веднъж да има деен живот
Имала ли сте случай на отвод от инвазивно лекуване, който се е оказал съдбовен за пациента?
Когато човек се разболее и стане пациент е доста уязвим и би трябвало самообладание, само че и задоволителна меродавност и престиж от страна на лекаря, тъй че пациентът да одобри препоръчаното му лекуване. Досега не се случвало, за благополучие, когато има незабавно положение, пациентът да откаже провеждането на инвазивно лекуване. Имало е случаи на противоречие, само че в обстановки на постоянни болести, при които можем да изчакаме и, когато пациентът е подготвен, тогава да създадем сърдечната катетеризация
Коя е съгласно Вас повода доста хора да попадат късно на точното място – в най-подходящото за тях лечебно заведение?
Мисля, че аргументите са няколко – една част от пациентите не признават, че имат здравословен проблем и се надяват, че „ ще им мине “. Друга част са недоверчиви към лекарите като цяло и избират за ползват нетрадиционни способи на лекуване или не желаят „ да одобряват химия “. Трети се опасяват от това, което ще чуят, отивайки на доктор. Сигурно има и други пояснения, само че съгласно мен тези са най-честите.
Кой е водещият принцип във взаимоотношенията доктор – пациент, към който се стремите да се придържате постоянно?
Да убедим пациента да заеме нашата страна в битката ни с заболяването.
Ако има нещо, което бихте желали да измененията в тези взаимоотношения, от какво бихте почнали?
От това първо ние лекарите да имаме почитание и колегиално отношение между тях и по-късно да почитаме страданието на пациентите ни.
Стана ли съгласно Вас обществото ни по-чувствително към проблемите на българския доктор – към огромната му натовареност, бюрокрацията и тежките административни условия, неналичието на почитание и ценене на персоналното му пространство?
За страдание, към момента се замисляме за това какви проблеми има българския доктор единствено, когато това ни засегне персонално. Или, както в последните две години на пандемия, в медиите виждахме изтощените лекари, сестри и санитари и се включвахме в самодейностите за всеобщо ръкопляскане. Но на идващия ден сме подготвени да се разправяме физически с тях. Мисля, че всички – и лекари, и пациенти, би трябвало да демонстрираме повече почитание едни към други.
И най-после Ви апелирам да разкажете в резюме за себе си и за обичаните Ви занимания отвън специалността.
Родена съм в Перник и съм първо потомство доктор. Избрах с готовност да изучавам медицина, харесва ми, че всеки идващ работен ден в болничното заведение е друг от предходния, динамичен, само че и много изтощителен. Най-любимото ми занятие е това, което споделям с моето семейство. Харесват ми екскурзии, разходки, чаша кафе с забавна книга. Нямам особено занимание.
Вместо край ще ни кажете ли кое е най-хубавото лекарството за болното сърце?
Напоследък заради огромната си ангажираност в всекидневието пациентите избират да им предписваме комбинирани лекарства, тъй че с едно хапче да получат стремежи от нас лечебен резултат. Затова си мисля, че най-хубавото лекарство за болното сърце е композиция от любов и позитивни страсти.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ