Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Велислав Кърцелянски е приключил Медицинския университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ във Варна през 2020 година След дипломирането си работи 5 месеца в Белодробна болница - Бургас и от април 2021 година е специализант по гастроентерология в МБАЛ „ Бургасмед “

Д-р Кърцелянски, какво Ви накара да изберете медицината?

Въпреки че съм приключил Математическата гимназия в Русе, и то в паралелка „ математика “, постоянно съм харесвал биологията, забавен ми е бил методът на действие на живите организми. Още от дете съм се чувствал добре и съм изпитвал същинско задоволство, когато мога да оказа помощ на другите. Може би това бяха двете аргументи, които ме подтикнаха да запиша медицина. Знаех, че няма да е елементарно, само че усещах, че това е моята специалност и ще съумея да се оправя.

Съвсем при започване на кариерата си се озовахте в „ гореща точка “ - Коронавирус – отделението на МБАЛ „ Бургасмед “. Какво научихте за това време?

Всеки новозавършил млад доктор изпитва терзание и неустановеност, когато стартира да практикува. И при мен беше по този начин, също така започнах работа и по време на пандемията. Това направи моя старт в специалността много сложен, още с първите стъпки се сблъсках с тази извънредно непредвидима вирусна зараза. Много от пациентите бяха възрастни, с голям брой съпътстващи болести, незадоволително добре лекувани в домашни условия. Идваха в болничното заведение във към този момент тежко повредено общо положение, с разгърната клинична картина на дихателна, а от време на време и полиорганна непълнота. Тежко протичаща двустранна пневмония, породена от инфекцията със SARS-COV-2, е извънредно мъчно за преодоляване положение, което постоянно дава затруднения и визира доста органи и системи в организма. За лекуването беше належащо както прецизна диагностика, по този начин и предвидливост в лечението и самостоятелен метод към всеки.

За нас, медиците, бе извънредно мъчно да се оправим с това, като се имат поради и другите проблеми - лечебните заведения бяха претъпкани, а пациентите по този начин и не спираха да идват, по през целия ден звъняха разтревожени хора, с цел да получат информация за своите близки. И вместо умозаключение ще кажа, че от една страна беше мъчно, натоварващо и стресиращо, само че от друга - съумях да натрупам извънредно доста опит за доста малко време.

Сега се насочвате към гастроентерологията. С какво Ви притегли тази компетентност?

Още от образованието ми в университета знаех, че вътрешните заболявания са моето бъдеще. Остана въпросът коя тъкмо компетентност да избера. Към гастроентерологията се насочих поради нейната изчерпателност. Занимава се с най-вече органи и системи в човешкото тяло и това прави диагностичната й част извънредно сложна, само че и доста забавна. Да се насочиш от недоволствата на пациента, да изградиш в главата си разнообразни диагнози и благодарение на проучвания да докажеш казуса и да преминеш към лекуването му - това за мен е медицината, в цялата й същина.

Кои са учителите Ви – в Медицинския университет и в този момент като специализант в огромна болница?

По време на образованието ми в университета имах опцията и привилегията да се срещна с доста брилянтни и изтъкнати лекари. Стараех се да науча от всеки един от тях каквото мога и да последвам положителния образец. Най-силно усещане и диря в съзнанието ми оставиха доцент Петкова, проф. Балев, доктор Веткова. Благодаря им! Изключително доста се веселя, че в този момент в „ Бургасмед “ още веднъж съм заобиколен от доста експерти - чудесни лекари и прелестни хора, изключително доктор Атанасова и доктор Янева, от които има доста какво да се научи.

Кое съгласно Вас е най-важното в връзката сред доктор и пациент?

Безспорно най-важни са разбирателството и доверието, без тях не се реализира резултат. За мен е от изключително значение един доктор да има верен самостоятелен метод към всеки един пациент. Когато е допустимо, на болния да се изясни в резюме за болестта му, тъй че той самият да го разбере, а не просто да му се изпишат медикаменти. Здравната просвета в България има потребност от това.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си?

Професионализма, човечността, също по този начин знанията и опит.

Как виждате професионалното си развиване в бъдеще?

Имам предпочитание, когато стана експерт, да стартира работа освен в поделение, а и на личен кабинет. Надявам се да съм здрав, с цел да упражнявам дълги години.

Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Винаги съм обичал да спортувам - футбол, волейбол, баскетбол и други. У дома обичам да виждам филми и да чета книги.

Коя е най-голямата Ви фантазия като доктор и човек?

Като човек, който желае да остане, да живее и работи в родината си, откровено се надявам България да тръгне в по-добра посока от сегашната. За жал, опазването на здравето и доста други сфери не са на равнището, на което искам да бъдат, и имат потребност от значими усъвършенствания. Именно това е и фантазията ми – нашата страна да просперира, стандартът на живот да се повиши, да се подобрят изискванията и възнаграждението на труда, с цел да могат и да има защо младите да останат да живеят и работят ТУК!