Време за четене: единственият мемоар, написан в най-известния лагер на смъртта
Лекарят евреин Еди де Винд написа спомените си още в концлагера, а това прави „ Последна спирка Аушвиц “ единственото по рода си сведение, създадено в най-известния лагер на гибелта .
Произведението на холандския доктор Еди де Винд излиза на над 80 езика по целия свят съвсем по едно и също време като блестящо удостоверение за силата на любовта и вярата . Де Винд написа „ Последна спирка Аушвиц “ върху листата на инцидентно открита тетрадка в дните след освобождението му преди 75 години, до момента в който се пробва да избави тежко заболели лагерници от гибелта.
Еди де Винд е млад холандски доктор от еврейски генезис, чийто живот е преобърнат с идването на нацизма в родината му. Той е изпратен на крах дружно с обичаната му Фридел в пъкъла на земята, Аушвиц. Любовта им е единственото, което ги крепи против зверствата на нацистите, а положителното и вярата не престават да цъфтят даже на най-мрачните места .
Единственият прочут спомен, написан в концлагера, рисува мъчителната истина за това какво се е случвало зад познатите на историята стени . Де Винд основава пояснение в обич на жена си Фридел , затворена в печално известния Блок 10, на фона на бруталността на Аушвиц. Но най-много той разкрива същинския портрет на хората, построили нацисткия режим . Екзекуторите от Аушвиц не са зверове, а елементарни хора, които са можели да вземат и човечни решения.
Името Йозеф Менгеле не е значело съвсем нищо за пандизчиите – дотолкоз, че Еди даже не намира за належащо да го спомене в своята тетрадка. Но историята му става още по-удивителна, когато точно Менгеле – прочут ни като един от най-големите военнопрестъпници на Втората международна война – демонстрира благосклонност към него и Фридел. „ Уморен си, болен и погнусен от себе си, тъй като си човек, а есесовците също са „ индивиди “, написа Де Винд .
Ciela
Наситените и ужасни прозрения на създателя, мъчителната разлъка с обичаните и мъчителната неустановеност вършат невероятно за читателя да не се запита какво той би направил, подложен в същото състояние. Но измежду мрака на загубата на религия в човечеството изгрява същинският смисъл на книгата – вярата в живота .
„ Ние и бъдещите генерации ще разчитаме на текстове като „ Последна спирка Аушвиц “ да построяват спомените ни и да са удостоверение за починалите. В литературата ние продължаваме да помним избитите милиони, които реализират величие посредством писатели като Еди де Винд . “ - Джон Бойн, „ Момчето с раираната пижама “
Произведението на холандския доктор Еди де Винд излиза на над 80 езика по целия свят съвсем по едно и също време като блестящо удостоверение за силата на любовта и вярата . Де Винд написа „ Последна спирка Аушвиц “ върху листата на инцидентно открита тетрадка в дните след освобождението му преди 75 години, до момента в който се пробва да избави тежко заболели лагерници от гибелта.
Еди де Винд е млад холандски доктор от еврейски генезис, чийто живот е преобърнат с идването на нацизма в родината му. Той е изпратен на крах дружно с обичаната му Фридел в пъкъла на земята, Аушвиц. Любовта им е единственото, което ги крепи против зверствата на нацистите, а положителното и вярата не престават да цъфтят даже на най-мрачните места .
Единственият прочут спомен, написан в концлагера, рисува мъчителната истина за това какво се е случвало зад познатите на историята стени . Де Винд основава пояснение в обич на жена си Фридел , затворена в печално известния Блок 10, на фона на бруталността на Аушвиц. Но най-много той разкрива същинския портрет на хората, построили нацисткия режим . Екзекуторите от Аушвиц не са зверове, а елементарни хора, които са можели да вземат и човечни решения.
Името Йозеф Менгеле не е значело съвсем нищо за пандизчиите – дотолкоз, че Еди даже не намира за належащо да го спомене в своята тетрадка. Но историята му става още по-удивителна, когато точно Менгеле – прочут ни като един от най-големите военнопрестъпници на Втората международна война – демонстрира благосклонност към него и Фридел. „ Уморен си, болен и погнусен от себе си, тъй като си човек, а есесовците също са „ индивиди “, написа Де Винд .
Ciela Наситените и ужасни прозрения на създателя, мъчителната разлъка с обичаните и мъчителната неустановеност вършат невероятно за читателя да не се запита какво той би направил, подложен в същото състояние. Но измежду мрака на загубата на религия в човечеството изгрява същинският смисъл на книгата – вярата в живота .
„ Ние и бъдещите генерации ще разчитаме на текстове като „ Последна спирка Аушвиц “ да построяват спомените ни и да са удостоверение за починалите. В литературата ние продължаваме да помним избитите милиони, които реализират величие посредством писатели като Еди де Винд . “ - Джон Бойн, „ Момчето с раираната пижама “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ