Лекарка от Спешното отделение на столична болница описа какво е

...
Лекарка от Спешното отделение на столична болница описа какво е
Коментари Харесай

Разтърсващо: Лекарка от Спешното в столична болница описа прегледа на пациент за коронавирус 

Лекарка от Спешното поделение на столична болница разказа какво е да преглеждаш пациент със подозрение за ковид. Тя споделя по какъв начин при нея е постъпила стара жена със симптоматиката на COVID-19.

Ето какво разказва тя:

"Разкази от незабавното.

2ч. през нощта.

Пред Спешното стопира кола и от там смъкват старица, която едвам диша, кашля,та се къса.На резонния ми въпрос "От по кое време по този начин? "

Следва история по какъв начин преди две седмица тя е изписана от вътрешното поделение на болница Х.Веднага върша връзката, че в това вътрешно поделение по това време пролежаваха първите пациенти с COVID-19.

Съгласно заповедта на министъра, шефа и директния шеф, поставям маска на бабичката, измервам температура.

Разпитвам по анкетата баба дали е ходила по света и в Банско и дали е контактувала с различен като нея кашлящ или с пътешественици по света или в Банско.

Заради кашлицата, температурата, дихателната непълнота, анамнезата за евентуален контакт с пациенти с COVID-19, продължаваме прегледа и лекуването в изолатора.

Аз и единият медицински брат се маскираме с бутафорните дрехи наречени защитни и се стартира

Прегледах бабичката. Много мъчно се поставят слушалките с маска и шапка. Очилата и щита се запотяват и на моменти виждам бабичката в мъгла.

Колегата направи ЕКГ и взе кръв. Назначих проучвания, мониторирах пациентката, медикирах я с цел да облекча дишането. Дойде маскирана рентгеновата лаборантка и направи Кугел на бял дроб на място.Тримата приличаме на някакви извънземни, омотани в дълга до земята престилка и изпотени шлемове.

Рентгенът сподели лобарна пневмония вдясно с паракардиални интерстициални промени.От кръвните проучвания нищо с изключение на дихателна непълнота.

Отново се върнаха към инструкциите и взех решение своеволно да пропусна да се обадя на началниците, беше непристойно рано с цел да ги трежова. Направо звъннах на РЗИ, последва диалог със сънена инспекторка от РЗИ, която ме насочи към ЦСМП за транспортиране на пациентката в болница за пациенти с COVID-19.

В това време в коридора се подредиха още двама пациенти- мъжът имал сърцетуптене, а дамата имала муден пулс и била ветеринар. Излязох от изолатора, само че като ме видяха маскирана, ненадейно оздравяха и изчезнаха.

Отдъхнах си, че може би не са били в действителност заболели и отново при бабичката.

След към час пристигнаха сътрудниците от ЦСМП и те маскирани с бояджийски гащеризони и изтощени.

Със същите се виждахме за следващ път тази нощ и взаимно си отваряхме работа един на различен. Не виждах под маските и очилата,какво изпитват към мен, само че някак осъзнах,че в този момент почва тяхната Голгота.

Колегите, приказваха с техния шеф, който се свърза с инспекторката от РЗИ с цел да удостовери извозването.

Последва изострен спор с роднините,че нямало по какъв начин бабичката да е с пневмония, тъй като те знаели,че е със сърдечна непълнота и на никое място нямало да я карат.

След като им споделих,че РЗИ ни подреждат да я пратя в болница със подозрение за COVID-19, значи в действителност може и да е заразна и за тяхно положително е да се изследва, духовете се успокоиха. Бабичката бе качена в колата за спешна помощ и пое своя поход по лечебните заведения.

Санитарят влезе да дезинфекцира изолатора за идващия, а аз започнах да се сготвям да си легна. Наближаваше да зазори...

Лягането се отсрочи, тъй като се върна мъжът със сърцетуптенето и посрещнахме дружно изгрева в ритъма на тахиаритмията, на кордарон за него, за мен на доста черно кафе.

На сутринта преди да си потегли взех решение да ревизира в ЦСМП какво се случи с бабичката.Оказа се, че след отвод от 4 лечебни заведения, тъй като нямала изработен тест за COVID-19 се озовала вкъщи. Ако имах този бърз тест с подправени резултати, Бога ми щях да го направя Душицата, дали ще оцелее с тази пневмония...

Какво значение има каква беше пневмонията на бабичката, на 90 години без лекуване тя е еднообразно съдбовна, без значение дали е бактериална, вирусна или каква ще... Тръгнах за в къщи с чувството за изтощение и отмалялост... "
Източник: blitz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР