Лекуват ни и пенсионери, работят и над 80-годишни медици
Лекарите у нас възрастни, лекуват ни и пенсионери. Над 55 години са 53,5 на 100 от лекарите у нас, които са общо 29 604 за страната, сочат данните на Националния статистически институт към края на 2021 година На пенсионна възраст – над 65 години, са 18,6 на 100.
Проучване на кореспондентите на Българска телеграфна агенция в страната сподели, че интензивно работят и над 80-годишни медици, а някои от най-възрастните представители на хуманната специалност споделиха и своята мотивация за труд на тази възраст.
Застаряването на лекарите е измежду сериозните проблеми
на управленията на лечебните заведения. Според основния доктор на МБАЛ-Търговище доктор Иван Светулков в такива условия се работи доста мъчно.
„ Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст, се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира “, разяснява доктор Красимир Панчев, ръководител на Лекарската гилдия в Кюстендил.
„ Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, само че нито един не го желае “,
показа 80-годишният завеждащ лечебната активност в бранша по фтизиатрия към поделение „ Пулмология и фтизиатрия “ на държавната болница „ Д-р Стамен Илиев “ в Монтана доктор Цветан Петров.
Мотивира ме любовта към специалността, сподели 85-годишният общопрактикуващ доктор Оник Кеворкян, чийто кабинет е в хасковското село Стамболово. Признава, че и финансовото й измерение не е без значение.
Проблемът със застаряването на лекарите е обвързван и с неналичието на млади практикуващи медици – до 35 години.
Според националната статистика техният брой в страната е 4 935 или 16.7 на 100 от всички. По думите на шефа на болничното заведение в Чирпан доктор Неделчо Тотев, който е и ръководител на Националното съдружие на общинските лечебни заведения, младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като най-често намират реализация в чужбина.
Най-младият измежду персоналните лекари в Русенско – 45-годишният доктор Айдън Джиниев споделя, че повода е прекомерно огромната натовареност с административна активност, неналичието на професионално развиване и време за съответна отмора и отпуск. По думите му, с цел да бъде тази компетентност мечтана, би трябвало да се облекчи административната активност.
Общо 1322 са лекарите на щат в Старозагорска област, от тях на възраст от 54 до 64 години са 514, а над 75 години броят им е 21, заяви Милена Караиванова, шеф на Териториално статистическо бюро-Югоизток в Стара Загора.
Броят на младите лекари до 35 години е 180. Само двама са постъпили в болничното заведение в Чирпан през последната година, сподели шефът й доктор Неделчо Тотев, който е и ръководител на Националното съдружие на общинските лечебни заведения. По думите му младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като през последната година болничното заведение са напуснали трима млади експерти. Най-често намират реализация в чужбина, изясни доктор Неделчо Тотев. Той е безапелационен, че би трябвало извънредно незабавно да се подхващат ограничения от страната, тъй като дефицитът нараства с всяка една година.
Най-възрастният общопрактикуващ доктор на територията на Кюстендилска област е 85-годишна жена, оповестиха от Регионалната лекарска гилдия в Кюстендил. От всичките 389 лекари, членуващи в локалната гилдия, 152-ма са над 61-годишна възраст, показаха още от там. Средната възраст на лекарите измежду мъжете е 58 години, а тази измежду дамите – 57.
Четиридесет и четири % от сестринския личен състав в кюстендилската многопрофилна болница са в пенсионна възраст, сподели за Българска телеграфна агенция изпълнителният шеф на здравното заведение доктор Александър Величков.
Това са общо 64 души, измежду които влизат медицински сестри, акушери, лаборанти. В пенсионна възраст в най-голямото здравно заведение в Кюстендилска област са и 20 % от лекарите.
„ Младите хора не остават в огромните градове и това не е единствено при лекарското съсловие. Това е обвързвано с по-добро възнаграждение, семейство, деца, обучение, просвета “, разяснява доктор Величков. Според него наклонността е огромните градове да стават все по-големи, а дребните – противоположното. Въпреки това все още в кюстендилската болница няма дефицит на медицински експерти. От няколко години в здравното заведение работят и лекари от Босилеград (Сърбия), които са приключили в България.
„ Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира “, сподели за Българска телеграфна агенция доктор Красимир Панчев, ръководител на Лекарската гилдия в района. „ Съсловието в дребните градове е изцяло обезверено, а въвеждащата се сега електронна система не ни облекчава “, разяснява още доктор Панчев. Той уточни, че към този момент има заявки от медицински експерти, които заявяват отвод да работят със здравната каса.
Това ще се отрази зле на здравната система като обслужване от една страна, а от друга – ще докара до увеличение на заплащането “, сподели още доктор Панчев.
Проучване на кореспондентите на Българска телеграфна агенция в страната сподели, че интензивно работят и над 80-годишни медици, а някои от най-възрастните представители на хуманната специалност споделиха и своята мотивация за труд на тази възраст.
Застаряването на лекарите е измежду сериозните проблеми
на управленията на лечебните заведения. Според основния доктор на МБАЛ-Търговище доктор Иван Светулков в такива условия се работи доста мъчно.
„ Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст, се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира “, разяснява доктор Красимир Панчев, ръководител на Лекарската гилдия в Кюстендил.
„ Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, само че нито един не го желае “,
показа 80-годишният завеждащ лечебната активност в бранша по фтизиатрия към поделение „ Пулмология и фтизиатрия “ на държавната болница „ Д-р Стамен Илиев “ в Монтана доктор Цветан Петров.
Мотивира ме любовта към специалността, сподели 85-годишният общопрактикуващ доктор Оник Кеворкян, чийто кабинет е в хасковското село Стамболово. Признава, че и финансовото й измерение не е без значение.
Проблемът със застаряването на лекарите е обвързван и с неналичието на млади практикуващи медици – до 35 години.
Според националната статистика техният брой в страната е 4 935 или 16.7 на 100 от всички. По думите на шефа на болничното заведение в Чирпан доктор Неделчо Тотев, който е и ръководител на Националното съдружие на общинските лечебни заведения, младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като най-често намират реализация в чужбина.
Най-младият измежду персоналните лекари в Русенско – 45-годишният доктор Айдън Джиниев споделя, че повода е прекомерно огромната натовареност с административна активност, неналичието на професионално развиване и време за съответна отмора и отпуск. По думите му, с цел да бъде тази компетентност мечтана, би трябвало да се облекчи административната активност.
Общо 1322 са лекарите на щат в Старозагорска област, от тях на възраст от 54 до 64 години са 514, а над 75 години броят им е 21, заяви Милена Караиванова, шеф на Териториално статистическо бюро-Югоизток в Стара Загора.
Броят на младите лекари до 35 години е 180. Само двама са постъпили в болничното заведение в Чирпан през последната година, сподели шефът й доктор Неделчо Тотев, който е и ръководител на Националното съдружие на общинските лечебни заведения. По думите му младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като през последната година болничното заведение са напуснали трима млади експерти. Най-често намират реализация в чужбина, изясни доктор Неделчо Тотев. Той е безапелационен, че би трябвало извънредно незабавно да се подхващат ограничения от страната, тъй като дефицитът нараства с всяка една година.
Най-възрастният общопрактикуващ доктор на територията на Кюстендилска област е 85-годишна жена, оповестиха от Регионалната лекарска гилдия в Кюстендил. От всичките 389 лекари, членуващи в локалната гилдия, 152-ма са над 61-годишна възраст, показаха още от там. Средната възраст на лекарите измежду мъжете е 58 години, а тази измежду дамите – 57.
Четиридесет и четири % от сестринския личен състав в кюстендилската многопрофилна болница са в пенсионна възраст, сподели за Българска телеграфна агенция изпълнителният шеф на здравното заведение доктор Александър Величков.
Това са общо 64 души, измежду които влизат медицински сестри, акушери, лаборанти. В пенсионна възраст в най-голямото здравно заведение в Кюстендилска област са и 20 % от лекарите.
„ Младите хора не остават в огромните градове и това не е единствено при лекарското съсловие. Това е обвързвано с по-добро възнаграждение, семейство, деца, обучение, просвета “, разяснява доктор Величков. Според него наклонността е огромните градове да стават все по-големи, а дребните – противоположното. Въпреки това все още в кюстендилската болница няма дефицит на медицински експерти. От няколко години в здравното заведение работят и лекари от Босилеград (Сърбия), които са приключили в България.
„ Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира “, сподели за Българска телеграфна агенция доктор Красимир Панчев, ръководител на Лекарската гилдия в района. „ Съсловието в дребните градове е изцяло обезверено, а въвеждащата се сега електронна система не ни облекчава “, разяснява още доктор Панчев. Той уточни, че към този момент има заявки от медицински експерти, които заявяват отвод да работят със здравната каса.
Това ще се отрази зле на здравната система като обслужване от една страна, а от друга – ще докара до увеличение на заплащането “, сподели още доктор Панчев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ