Лекарите смятат, че няма да имаме спокойствие от коронавируса, докато

Лекарите считат, че няма да имаме успокоение от ковид, до момента в който не бъде основано лекарство и ваксина против него. Същият проблем изниквал пред хората на Античността и Средновековието в битката с тогавашните епидемии и най-много с чумата. Дълго време те мислели, че подобен лек са териакът и околните до него „ медикаменти “. Това написа проф. Николай Овчаров в своя публикация. Териакът е утопичен повсеместен антидот, който сякаш лекувал всички заболявания и отравяния. По-късно му приписвали свойството на всемогъщо профилактично средство, което обезпечава дълъг и здравословен живот. Изчезва с напредването на медицината в Новото време. Според легендите първият териак бил изобретен от скитския цар Митридат VI Евпатор (117-63 прочие Хр.), който, страхувайки от отравяне, опитал с нарушители и основал сякаш универсално лекарство. „ Бум “ на търсенето на универсално лекарство настъпил през Средновековието с многочислените епидемии, изключително при върлуването на чумата. Основни центрове на произвеждане били Константинопол, Кайро, Генуа и Венеция. В последна сметка през XIII в. надвил венецианският териак, който успявал да „ надхитри “ своите противници. Високата цена и тайнственият ореол на това „ лекарство “ привличали вниманието на всевъзможни шарлатани. Измамникът Джером Феранти от Орвието пък правел подправени хапчета и преференциално ги продавал на страдащите. За да избегнат имитации, аптекарите от ХVI в. основали строги правила на подготвяне и пакетиране в специфични оловни контейнерчета с името и знака на самата аптека. Поради сложността на приготвянето и огромния брой съставни елементи, цената на териака била доста висока и можели да си го разрешат доста богати хора. Съставките и методът на подготвяне били строго защитавана загадка. През XVIII в. венецианците почнали да вършат смазки, които препоръчвали да се мажат върху стомаха, с цел да се успокои болката. През това време съставените елементи на териака достигали от време на време до 100 съставки, измежду които познати детайли като джинджифил, валериан, лавандула, само че и екзотични като цейлонска канела, аристолохийски корен, критски риган и други. Българските земи не останали обратно в конкуренцията за териака. Днес археолозите откриват елементи от оловните контейнерчета, основно капачетата, с които се запечатвало лекарството във тип на течност или мас. Най-известната венецианска аптека по това време, чиито артикули са били публикувани по нашите земи, е „ При златната глава “, която съществува и през днешния ден, написа Стандарт. Голяма част от тези капачета с щампованата марка на аптеката обаче се оказвали имитации. През втората половина на XVII в. производителите на териак фрапантно се нароили и цената му паднала. Към него изключително се пристрастявали поданиците на Османската империя, евентуално поради съществуването на опиат в него. Пиели го като таблетки или в кафето, а най-зависимите хора били наричани „ териаки “. Но тогава се следило и най-масовото подправяне на „ лекарството “. Тези оловни капачки дават доста забавна информация за епидемиите, тормозели българите през късното Средновековие. Наскоро младият археолог Илиан Петракиев направи сензационно изобретение в тази тенденция. Става дума за оловна капачка за запечатване на лекарство от сбирката на известния златоградски предприемач и Александър Митушев. На нея е изобразен бягащ вълк, захапал агне. Съпътстващият надпис дава името на аптеката - „ Del Lupo “ („ При вълка “), записана във Венеция през 1682 година и съществуваща до през днешния ден. Тази аптека е била учредена от Николо Коради и станала известна с тайнствения мас „ Cerroto del Sig. Antonio “, което е вариация на обичайния териак. Това лекарство било толкоз дейно и добре познато, че след гибелта на Николо Коради стартира всеобщото му подправяне. Капачето от Златоград се датира най-общо в интервала сред 1682-1785 година Илиан Петракиев е сигурен, че не става дума за реплика, а за оригинал, като изгубеното оловно контейнерче е било с съдържимост 1 венецианска унция (около 40 г). Но кое предизвиквало търсенето на този цяр? От описанието на лекарството „ Cerroto del Sig. Antonio “, излиза наяве, че то се употребило външно и съставлява мас, с който се правела „ лапа “, която се поставяла върху кожата. В публикация от 1760 година написа, че лекарството е доста ефикасно против тумори и бубоните, провокирани от чумата. А чумните епидемии от ХVІІІ в. са били едни от най-опасните в Европа. В едни от първите лековници с предписания срещу чума се оферират два съществени метода за влияние, познати от европейската процедура: външно, основно върху големите отоци, получавани при бубонната форма на чумата и вторият, отнасящ се до вътрешно подсилване и филтриране на организма. В случая евентуално става дума за мощния епидемиологичен гърмеж от 1718–1720 година на върлуващата из Средиземноморието „ Марсилска чума “, която бързо се пренесла от огромните пристанища към вътрешността на Европейска Турция. В медицински рапорти от 1760 година за приложението на цяра от венециански лекари и хирурзи се загатва, че той е употребен постоянно в Епир, Македония и Албания, където още от края на ХVІІ в. се асоциира със венецианската аптеката „ Del Lupo “. Територията край Златоград попаднала в ареала на тази най-голяма чумна зараза на ХVІІІ в. Има сигурни сведения за бягството на хора от инфектирани региони и в тях се загатва и Даръдере, както се е наричал Златоград в османския интервал. През Средновековието под термина Македония не се разбирала днешната страна Северна Македония, а територията на Беломорска Тракия сред Солун и Одрин. А точно там е огромният комерсиалния център Ксанти, намиращ се през днешния ден на територията на Гърция и единствено на 50 км. южно от Златоград. Богатите златоградски търговци поддържали в този град дюкяни, посредством които по море изнасяли стоката си към центровете на Османската империя. Но оттова пристигнал и страшният мор, който златоградчани се опитвали да борят с чудния мас „ Cerroto del Sig. Antonio “.