4 мита за аутизма, които трябва да бъдат развенчани
Лекарите приканват аутизмът да се преглежда не като патология, а като подтик за акомодация на детето към комплицирания актуален свят
Твърде постоянно, под прикритието на научни обстоятелства и изводи на учените, се разпространяват избрани легенди за аутизма, които оформят публичното мнение за това комплицирано заболяване.
Родителите на деца със специфични потребности могат да развенчат сходни легенди, като се свържат с рехабилитационни центрове за деца в Москва, чиито експерти ще могат да обяснят естеството на болестта и да намерят принадлежности за сполучлива акомодация на децата със специфични потребности в обществото.
Мит 1: Преди няколко десетилетия е имало по-малко хора с аутизъм
Смята се, че през 70-те години на предишния век аутизмът е засягал едно дете на 10 000, а през днешния ден е 68. Няма обаче научни доказателства, които да демонстрират какъв брой се е нараснала честотата на аутизма от 70-те години на предишния век до през днешния ден, защото никой не е диагностицирал разстройства от аутистичния набор до 80-те години на предишния век.
В Съединените щати родителите е трябвало да се подложат на прегледи от осем или девет лекари, преди детето им да бъде дефинитивно диагностицирано с аутизъм, а девойките с аутизъм въобще не са били преглеждани от психиатри до края на 20-ти век.
Тенденцията в заболеваемостта от началото на 2000-те години се изяснява с обстоятелството, че както възрастните, по този начин и децата постоянно биват неправилно диагностицирани. Увеличението на броя на диагностицираните клинични случаи е предизвикано и от приемането на концепцията за аутистични разстройства.
Мит 2: Аутистичните хора не са способни на емпатия
Дълго време хората с аутизъм бяха описвани в медиите като необщителни, без страсти и неспособни да демонстрират човещина и емпатия. През 1990 година във вестникарска публикация аутистичните хора са наречени „ безсърдечни “ и даже „ жестоки “, тъй като са неспособни да показват усеща.
В реалност обаче, аутистичните хора постоянно са толкоз загрижени за възприятията на другите, че губят способността да показват своите лични. Те не могат да разпознаят фините невербални сигнали, които хората употребяват в връзката.
Твърдението, че аутистичните хора нямат емпатия и даже имат податливост към социопатия, предизвика реакция на безпричинно грубо отношение към тях. Но не трябва да забравяме, че компликациите в връзката и изразяването на страсти изпитват освен хора с аутизъм и с цел да се помогне на последните, рехабилитацията за аутизъм във водещи медицински центрове включва дейна междуличностна връзка, в това число с невротипични хора.
Мит 3: Децата с аутизъм би трябвало да бъдат обучавани на „ обикновено “ държание
През 80-те години на предишния век е изложена доктрина, че с доста години комплицирана работа, аутистични деца могат да бъдат преквалифицирани, с цел да бъдат като своите връстници. Интензивната самостоятелна лечебна стратегия на Оле Ивар Ловаас се основава на прибавен поведенчески разбор и преглежда пациента като проблем, а не като човек, с който би трябвало да се работи и да бъде свестен.
В същото време доста възрастни, страдащи от аутизъм, разказват с болежка и страдание детските си години, когато са били принуждавани да копират други деца. За благополучие, в последно време лекарите приканват аутизмът да се преглежда не като патология, а като подтик за акомодация на детето към комплицирания актуален свят.
Лекарите и родителите би трябвало да схванат какво движи детето, с цел да употребяват тези познания, с цел да открият първопричината за прочувственото положение и лостовете за смяната му, което ще способства за дълготрайни позитивни промени в държанието на аутистичното дете, без травматично прекопирване на държанието на другите.
Мит 4: Аутизмът се е трансформирал в съвременна диагноза, която се употребява прекалено.
Популяризирането на аутизма в медиите размива границата сред допустимата екстравагантност и действителното разстройство. Всеки от признаците на разстройство от аутистичния набор може да се появи при хора, които нямат аутизъм.
Например, невротипичните хора са склонни да имат ползи и занимания, до момента в който аутистичните хора са склонни да имат обсесии и фиксации.
Учените даже са създали концепцията за необятен аутистичен фенотип за случаи с неразбираеми клинични прояви, а обществеността е нетърпелива да прикрепи аутистични етикети към необикновени човеци, постигнали огромен триумф.
Важно е да се разбере, че аутизмът е сложно разстройство, което необратимо трансформира живота и изисква необятна помощ от близки, лекари и обществеността, която би трябвало да създаде ефикасни механизми за рехабилитация на хора, страдащи от психологични патологии.
Твърде постоянно, под прикритието на научни обстоятелства и изводи на учените, се разпространяват избрани легенди за аутизма, които оформят публичното мнение за това комплицирано заболяване.
Родителите на деца със специфични потребности могат да развенчат сходни легенди, като се свържат с рехабилитационни центрове за деца в Москва, чиито експерти ще могат да обяснят естеството на болестта и да намерят принадлежности за сполучлива акомодация на децата със специфични потребности в обществото.
Мит 1: Преди няколко десетилетия е имало по-малко хора с аутизъм
Смята се, че през 70-те години на предишния век аутизмът е засягал едно дете на 10 000, а през днешния ден е 68. Няма обаче научни доказателства, които да демонстрират какъв брой се е нараснала честотата на аутизма от 70-те години на предишния век до през днешния ден, защото никой не е диагностицирал разстройства от аутистичния набор до 80-те години на предишния век.
В Съединените щати родителите е трябвало да се подложат на прегледи от осем или девет лекари, преди детето им да бъде дефинитивно диагностицирано с аутизъм, а девойките с аутизъм въобще не са били преглеждани от психиатри до края на 20-ти век.
Тенденцията в заболеваемостта от началото на 2000-те години се изяснява с обстоятелството, че както възрастните, по този начин и децата постоянно биват неправилно диагностицирани. Увеличението на броя на диагностицираните клинични случаи е предизвикано и от приемането на концепцията за аутистични разстройства.
Мит 2: Аутистичните хора не са способни на емпатия
Дълго време хората с аутизъм бяха описвани в медиите като необщителни, без страсти и неспособни да демонстрират човещина и емпатия. През 1990 година във вестникарска публикация аутистичните хора са наречени „ безсърдечни “ и даже „ жестоки “, тъй като са неспособни да показват усеща.
В реалност обаче, аутистичните хора постоянно са толкоз загрижени за възприятията на другите, че губят способността да показват своите лични. Те не могат да разпознаят фините невербални сигнали, които хората употребяват в връзката.
Твърдението, че аутистичните хора нямат емпатия и даже имат податливост към социопатия, предизвика реакция на безпричинно грубо отношение към тях. Но не трябва да забравяме, че компликациите в връзката и изразяването на страсти изпитват освен хора с аутизъм и с цел да се помогне на последните, рехабилитацията за аутизъм във водещи медицински центрове включва дейна междуличностна връзка, в това число с невротипични хора.
Мит 3: Децата с аутизъм би трябвало да бъдат обучавани на „ обикновено “ държание
През 80-те години на предишния век е изложена доктрина, че с доста години комплицирана работа, аутистични деца могат да бъдат преквалифицирани, с цел да бъдат като своите връстници. Интензивната самостоятелна лечебна стратегия на Оле Ивар Ловаас се основава на прибавен поведенчески разбор и преглежда пациента като проблем, а не като човек, с който би трябвало да се работи и да бъде свестен.
В същото време доста възрастни, страдащи от аутизъм, разказват с болежка и страдание детските си години, когато са били принуждавани да копират други деца. За благополучие, в последно време лекарите приканват аутизмът да се преглежда не като патология, а като подтик за акомодация на детето към комплицирания актуален свят.
Лекарите и родителите би трябвало да схванат какво движи детето, с цел да употребяват тези познания, с цел да открият първопричината за прочувственото положение и лостовете за смяната му, което ще способства за дълготрайни позитивни промени в държанието на аутистичното дете, без травматично прекопирване на държанието на другите.
Мит 4: Аутизмът се е трансформирал в съвременна диагноза, която се употребява прекалено.
Популяризирането на аутизма в медиите размива границата сред допустимата екстравагантност и действителното разстройство. Всеки от признаците на разстройство от аутистичния набор може да се появи при хора, които нямат аутизъм.
Например, невротипичните хора са склонни да имат ползи и занимания, до момента в който аутистичните хора са склонни да имат обсесии и фиксации.
Учените даже са създали концепцията за необятен аутистичен фенотип за случаи с неразбираеми клинични прояви, а обществеността е нетърпелива да прикрепи аутистични етикети към необикновени човеци, постигнали огромен триумф.
Важно е да се разбере, че аутизмът е сложно разстройство, което необратимо трансформира живота и изисква необятна помощ от близки, лекари и обществеността, която би трябвало да създаде ефикасни механизми за рехабилитация на хора, страдащи от психологични патологии.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ