Как музиката лекува и възпитава
Лекарите от Древна Гърция и Древен Египет лекували болните си със звуци и са имали обширни знания в тази област. Древнокитайските лечители са имали специфични „ музикални предписания " за влияние върху един или различен орган.
Първите съществени проучвания за оздравителното деяние на музиката върху организма на индивида са извършени в края на XIX век от лекаря невропатолог Джеймс Корнинг. Той изучавал въздействието на музиката на Вагнер при психологични разстройства. Пробни прослушвания на творби на този композитор от пациенти дали впечатляващи резултати и в болничното заведение почнали да се организират лечебни концерти.
В стремителния XXI-ви век ние още веднъж се обръщаме към звуците като към метод да си помогнем. Преди няколко години Римската академия на науките изнесе резултати от проучвания за въздействието на музиката върху индивида. Оказва се, че депресията, страхът,последствията от напрежението, сърдечните болести и хипертонията може да се излекуват на 90%. изводите на италианските учени удостоверили експерти от целия свят.
Днес специфична интернационална асоциация създава и пуска „ музикални медикаменти " и готви експерти по музикотерапия. В асоциацията се основават музикални композиции, които оказват помощ при бодърствуване, меланхолия, невроза, оказват позитивен резултат при възобновяване на организма след прекарани тежки болести и интервенции, облекчават страданията при неизлечими болести. Поклонниците на този прелестен метод на лекуване и профилактика се усилват непрестанно по целия свят.
Доказано е, че когато функционалностите на някой орган са нарушени, той стартира да работи в различен темп, трансформират се честотата и силата на неговите трептения. Ярък образец е болното сърце. И тук на помощ идва музиката. Ако знаем какъв инструмент звучи в унисон заболелият орган и постоянно слушаме осъществявания на този инструмент, целебният темп ще помогне на човешкия организъм още веднъж да придобие предходното си звучене.
Специалистите са стигнали до следните заключения за въздействието на обособените принадлежности върху другите органи в човешкото тяло:
(Hermann Armin Kern)
ЦИГУЛКАТА лекува душата, оказва помощ да се тръгне по пътя на самопознанието, провокира възприятие на съчувствие и подготвеност за всеотдайност.
ОРГАНЪТ привежда в порядък мозъка, хармонизира енергопотока на гръбначния дирек.
ПИАНОТО пречиства щитовидната жлеза.
БАРАБАНЪТ възвръща ритъма на сърцето, привежда в порядък кръвоносната система.
ФЛЕЙТАТА пречиства и уголемява белите дробове.
АРФАТА хармонизира работата на сърцето.
ВИОЛОНЧЕЛОТО въздейства благотворно върху активността на бъбреците.
ЦИМБАЛЪТ уравновесява черния дроб.
АКОРДЕОНЪТ засилва работата на коремната област.
(Michael Alford)
Но музиката с изключение на, че лекува, и възпитава. Изкуството възпитава със своите средства за изложение. За литературата това са думите, на изобразителното изкуство – линиите, цветовете, формите, а на музиката – музикалните звуци, проведени в мелодия, метроритъма, динамичността, хармонията и така нататък Езикът на музиката е характерен, защото липсва непосредствена визуалност и не е по този начин избрана, както останалите изкуства. Музиката е непрекъснато придвижване и развиване, тя показва прочувственото положение на индивида, като му дава опция естетически да усеща и претърпява нещата от действителността. Същността на музиката са възприятията, стремежите, мечтите; обвързвана е с насладата, болката, тъгата, развлечението. Тя, както никое изкуство съпътства индивида през целия му живот. Музикалните звуци дават на душата ни наслада, горест, забава... Човек, влюбен в музиката, даже би могъл да превъзмогне не малко компликации, нежните песни приспиват детето, маршовата музика ни кара да маршируваме и прочие
Музиката, като важен съставен елемент на естетическото образование, е доста близка до прочувствената природа на децата, като подтиква техните душевен и физически качества. Например, когато децата учат и пеят песни, те запомнят доста музикално-поетични наличия, които развиват тяхното мислене, а честите повторения на песните и игрите, слушането на музика, способстват за развиването на паметта.
В процеса на прекарването и усвояването на песента, се възпитава вниманието на децата – то става по-стабилно, по-концентрирано; укрепва се волята. Трябва да изтъкнем и възпитателната роля на музиката във връзка със задълбочаването на паметта. Детето по-лесно запомня текста, когато го извършва с песента. Съчетанието на текст и музика оставя доста трайни следи и усещания у детето, а с това и усвояването е по-лесно и по-непосредствено.
Музикалното образование е доста значимо за развиването на говора при детето. Говорът и музиката са главните средства за другарство на хората – посредством думи, мелодия, изобразителни средства. Докато главната функционалност на говора е непосредственото показване на човешки мисли, то музиката има съществена функционалност да реализира прочувственото изложение.
В основата на музиката и говора е гласът, основно гласните звукове, без които няма пеене, нито диалект. Значението на музикалното образование в развиването на говора е изключително значимо във етапа на ранното детство, когато говорът и пеенето са преплетени. Това е интервал, когато посредством изразително пеенесе получава експресивен диалект.
Накрая пеенето се употребява и като коригиране на минусите при детския диалект.
В умозаключение ще споменем нещичко за музикалността на децата. Руският възпитател Михаил Шчетинин стига до убеждението посредством своите опити, че деца имащи по-обширни знания и повече ползи са с по-голяма благозвучност. Успехите в музиката зависят от общото развиване на индивида. Една дарба или гений се демонстрират, когато и други „ странични " качества се развиват.
" Където думите се провалят, приказва музиката. " ~ Х.К. Андерсен
Автор: Димитър Узунов
Източник: Българска школа по психоанализа, „ Психология за родители "
Картина (заглавна): Young Man Playing the Piano, 1876 - Gustave Caillebotte
