Трябва ли да се позволи на пациентите да умират от анорексия?
Лекарите споделиха на Наоми, че не може да напусне болничното заведение. Тя лежеше в тясно легло в медицинския център на Denver Health. Някой сподели нещо за арбитър и правосъдна заповед. Някой употребява фразата „ сериозен неработоспособен “. Наоми не мислеше, че е със съществени увреждания. Все отново тя реши да не се бори. Тя можеше да отхвърли, че е умствено некомпетентна - само че това евентуално просто щеше да бъде признато като доказателство за нейната умствена непросветеност. От неналичието й на просветление. Вместо това тя би „ се поддала на него. “
„ Медицинска безполезност и психиатрия: Палиативни грижи и хосписни грижи като последна инстанция при лекуването на рефрактерна анорексия нервоза “, оповестено през 2010 година в The International Journal of Eating Disorders. Авторите на публикацията настояват, че психиатрията се нуждае от свое лично подполе на палиативни грижи: особено за 15 до 20 % от пациентите, чиято анорексия е развила „ продължителен курс “ и не е реагирала на общоприетоо лекуване – и за час...Прочетете целия текст »
Източник: worldnews.bg
КОМЕНТАРИ