Лекари призовават за строг контрол върху антибиотиците заради растящата резистентност
Лекари приканват за непоколебим надзор върху антибиотиците поради растящата устойчивост
Да се усъвършенства антибиотичната политика и да има строг надзор върху използването на антибиотици. За това призоваха лекари, участващи в национална акция за ограничение на инфекциите,
свързани с здравното обслужване –
вътреболничните инфекции, която се провежда измежду работещите в лечебните заведения в страната. Целта на самодейността е да се повиши информираността сред експертите по здравни грижи. Инициативата е проведена от Българската асоциация на
експертите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „ Единно здраве “.
Над 7% от приетите в болница пациенти в развитите страни и над 10% в разрастващите се страни се сблъскват с затруднения, свързани с инфекции, зараждащи в лечебните заведения, демонстрират данни от Световната здравна организация, споделиха от БАПЗГ.
Актуални данни за разпространяването на вътреболничните инфекции в
Европа дава превалентното изследване на Европейския център за профилактика и надзор върху болесттите от 2022-2023 година То е осъществено измежду 293 581 души от 1250 лечебни заведения в 31 страни. Резултатите демонстрират, че броят на пациентите, наранени от вътреболнична зараза за 2022-2023 година е 4,8 млн., което е 8% от приетите в болница.
Според момента на възникването си 26% от инфекциите
са били налични преди приема на пациентите, а 71% са зародили след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е еднакъв – от предишна болница, от болничното заведение, в която пациентът е признат или от заведение за дълготрайни грижи.
Под 3% са инфекциите с неразбираем генезис, демонстрират още данните.
Данните за България са получени на от 3997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето равнище на подготвеност. Според тях пациентите с открита вътреболнична зараза са били 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от междинното за Европа.
Сред проследените случаи 22% от всички вътреболнични инфекции са
зародили преди приемането на пациента, а 76% – по време на престоя. Инфекциите с неразбираем генезис са 29%, демонстрират данните. Това разминаване в огромна част от данните в България и в Европа навежда на извода, че в България вътреболничните инфекции не се регистрират правилно, което лимитира опцията на експертите
да разпознават съществуването на казуса и да работят за неговото премахване.
Освен тази акция, предстоят и други действия, ориентирани към повишаване на информираността и променяйки настройките, защото страната ни е на едно от водещите места по антимикробна устойчивост, което е проблем за цялото общество, сподели пред публицисти доктор Драгомир Иванов,
ръководител на „ Единно здраве “ и координатор на програмата на Европейската комисия EU JAMRAI 2.
Вътреболничните инфекции биха могли да са уринарни, инфекции на дихателната система, вътреболнични сепсиси и други, като най -честите причинители са грам-отрицателни бактерии, които изместиха до момента публикуваните стафилококус ауреус, каза проф. доктор Емма Кьолеян,
шеф на лаборатория по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „ Лозенец “,
координатор в Министерството на здравеопазването на програмата на EU JAMRAI 2. По думите ѝ огромен % от грам-отрицателните бактерии са полирезистентни. Важни са ограниченията, които се подхващат в контрола на инфекциите и в антибиотичната политика, сподели още тя.
Масовото потребление на антибиотици е в доболничната помощ и главната рекомендация е
към общопрактикуващите лекари – да предписват антибиотик единствено при потвърдена зараза, само че това значи, че на тези лекари би трябвало да им се обезпечат по-големи благоприятни условия за диагностика, добави проф. Кьолеян. Най-тежките инфекции се лекуват в лечебните заведения, по-скоро в интензивните отделения, в които са пациентите с тежки повреди и нерядко имат животозастрашаващи инфекции. По думите ѝ интензивните болнични отделения са горещите точки
на пораждане на устойчивост, тъй като точно там се ползват антибиотици в най-голямо количество.
Най-застрашените от вътреболнични инфекции са пациенти, наранени от диабет, хората над 65-годишна възраст, а значително пациенти страдат от няколко заболявания и попадат в рискова група. В план на разпоредба за ограничение на вътреболничните инфекции,
която следва да се разгласява за публично разискване, за тази рискова група
е планувано да се вършат специфични микробиологични проучвания, когато постъпват в болница. Целта е да се откри дали даден пациент е притежател на рискови варианти. Според разпоредбите, в случай че се открият полирезистентни микроорганизми,
пациентът следва да бъде изолиран в независима болнична стая
и да бъде обгрижван от умишлен личен състав. От това биха произтекли два казуса – нужда от повече средства за микробиологичните лаборатории и липса на задоволителен брой единични стаи в лечебните заведения. Това би трябвало да стане приоритет в страната ни, с цел да запазим здравето на хората, добави проф. Кьолеян.
Да се усъвършенства антибиотичната политика и да има строг надзор върху използването на антибиотици. За това призоваха лекари, участващи в национална акция за ограничение на инфекциите,
свързани с здравното обслужване –
вътреболничните инфекции, която се провежда измежду работещите в лечебните заведения в страната. Целта на самодейността е да се повиши информираността сред експертите по здравни грижи. Инициативата е проведена от Българската асоциация на
експертите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „ Единно здраве “.
Над 7% от приетите в болница пациенти в развитите страни и над 10% в разрастващите се страни се сблъскват с затруднения, свързани с инфекции, зараждащи в лечебните заведения, демонстрират данни от Световната здравна организация, споделиха от БАПЗГ.
Актуални данни за разпространяването на вътреболничните инфекции в
Европа дава превалентното изследване на Европейския център за профилактика и надзор върху болесттите от 2022-2023 година То е осъществено измежду 293 581 души от 1250 лечебни заведения в 31 страни. Резултатите демонстрират, че броят на пациентите, наранени от вътреболнична зараза за 2022-2023 година е 4,8 млн., което е 8% от приетите в болница.
Според момента на възникването си 26% от инфекциите
са били налични преди приема на пациентите, а 71% са зародили след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е еднакъв – от предишна болница, от болничното заведение, в която пациентът е признат или от заведение за дълготрайни грижи.
Под 3% са инфекциите с неразбираем генезис, демонстрират още данните.
Данните за България са получени на от 3997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето равнище на подготвеност. Според тях пациентите с открита вътреболнична зараза са били 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от междинното за Европа.
Сред проследените случаи 22% от всички вътреболнични инфекции са
зародили преди приемането на пациента, а 76% – по време на престоя. Инфекциите с неразбираем генезис са 29%, демонстрират данните. Това разминаване в огромна част от данните в България и в Европа навежда на извода, че в България вътреболничните инфекции не се регистрират правилно, което лимитира опцията на експертите
да разпознават съществуването на казуса и да работят за неговото премахване.
Освен тази акция, предстоят и други действия, ориентирани към повишаване на информираността и променяйки настройките, защото страната ни е на едно от водещите места по антимикробна устойчивост, което е проблем за цялото общество, сподели пред публицисти доктор Драгомир Иванов,
ръководител на „ Единно здраве “ и координатор на програмата на Европейската комисия EU JAMRAI 2.
Вътреболничните инфекции биха могли да са уринарни, инфекции на дихателната система, вътреболнични сепсиси и други, като най -честите причинители са грам-отрицателни бактерии, които изместиха до момента публикуваните стафилококус ауреус, каза проф. доктор Емма Кьолеян,
шеф на лаборатория по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „ Лозенец “,
координатор в Министерството на здравеопазването на програмата на EU JAMRAI 2. По думите ѝ огромен % от грам-отрицателните бактерии са полирезистентни. Важни са ограниченията, които се подхващат в контрола на инфекциите и в антибиотичната политика, сподели още тя.
Масовото потребление на антибиотици е в доболничната помощ и главната рекомендация е
към общопрактикуващите лекари – да предписват антибиотик единствено при потвърдена зараза, само че това значи, че на тези лекари би трябвало да им се обезпечат по-големи благоприятни условия за диагностика, добави проф. Кьолеян. Най-тежките инфекции се лекуват в лечебните заведения, по-скоро в интензивните отделения, в които са пациентите с тежки повреди и нерядко имат животозастрашаващи инфекции. По думите ѝ интензивните болнични отделения са горещите точки
на пораждане на устойчивост, тъй като точно там се ползват антибиотици в най-голямо количество.
Най-застрашените от вътреболнични инфекции са пациенти, наранени от диабет, хората над 65-годишна възраст, а значително пациенти страдат от няколко заболявания и попадат в рискова група. В план на разпоредба за ограничение на вътреболничните инфекции,
която следва да се разгласява за публично разискване, за тази рискова група
е планувано да се вършат специфични микробиологични проучвания, когато постъпват в болница. Целта е да се откри дали даден пациент е притежател на рискови варианти. Според разпоредбите, в случай че се открият полирезистентни микроорганизми,
пациентът следва да бъде изолиран в независима болнична стая
и да бъде обгрижван от умишлен личен състав. От това биха произтекли два казуса – нужда от повече средства за микробиологичните лаборатории и липса на задоволителен брой единични стаи в лечебните заведения. Това би трябвало да стане приоритет в страната ни, с цел да запазим здравето на хората, добави проф. Кьолеян.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ