Немски лекари излязоха на протест
Лекари и здравни служащи стачкуват в Германия под мотото " Спрете измирането на лечебните заведения ". От Германската асоциация на лечебните заведения оповестиха, че 50 здравни заведения би трябвало да разгласят неплатежоспособност, а медиците недоволстват от ниските си заплати.
Основните аргументи за митинга на лекарите са финансови. В същността си казусът в Германия е като този в България - опциите за лекуване стават неограничени, а опциите на системата да заплати това лекуване са лимитирани. Това ни споделя лекар Стоян Монев, доктор от университетската болница в Мюнстер.
„ Конкретно лечебните заведения имат недофинансиране, обвързвано с нарасналите разноски за отопление, електричество и заплати, които не са индексирани по съответния метод от диагностично обвързваните групи. Диагностично обвързвана група е нещо като пътека, изясни лекарят. Д-р Монев добавя, че съгласно системата в Германия се заплащат операциите, а не самото лекуване.
„ До такава степен съумя да се изкриви системата, че към този момент в последна сметка лечебните заведения са стимулирани да правят огромен брой операции. Заплащат се апаративните способи на медицината, т.е. потреблението на уреди, а не се заплаща това, че пациентът се лекува. Това води до доста огромни проблеми тогава, когато пациентите имат потребност от лекуване, което обаче не е обвързвано с непрекъснатото потребление на уреди. Така се стига до едно хронично недофинансиране ", изяснява още българският доктор. Недофинансиране, което, на процедура, банкрутира лечебните заведения. Според последните данни до 1 май тази година банкрутиралите лечебни заведения са 8, а за цялата предходна година те са 10.
„ Очакваме банкрутът тази година да е към три пъти по-голям. Всички лечебни заведения под 200 кревати няма по какъв начин да оцелеят в тази система и ще бъдат или затворени, или купени и превърнати в различен тип лечебни заведения ", показва доктор Монев. Пациентите усещат проблемите, пред които са изправени лечебните заведения, най-много в интензивните отделения. „ Преди 4-5 години се вкара закон за минималния брой сестри за поделение. Между 2 и 3 интензивни кревати се покриват с найлон и на тях пациенти не лежат, даже и да умират пред вратата на болничното заведение. За страдание, обстановката в действителност е такава ", твърди лекарят.
Проблемите се съчетават и с многото напуснали експерти в лечебните заведения след пандемията от COVID-19. Така множеството лечебни заведения не могат да обслужват всички налични кревати в тях, което затваря кръга и води до по-ниски доходи. Здравният министър в Германия е подготвен с промяна, която да отстрани диагностично обвързваните групи. „ Неговият проект е към този момент да не се заплаща за тези осъществени действия, т.е. лечебните заведения да нямат тласък да правят доста на брой интервенции, доста на брой операции, а да се заплаща за това, че лечебните заведения имат леглата, които обслужват по принцип. Тоест тласъкът за това да се правят доста операции да отпадне ", изяснява лекарят.
Основните аргументи за митинга на лекарите са финансови. В същността си казусът в Германия е като този в България - опциите за лекуване стават неограничени, а опциите на системата да заплати това лекуване са лимитирани. Това ни споделя лекар Стоян Монев, доктор от университетската болница в Мюнстер.
„ Конкретно лечебните заведения имат недофинансиране, обвързвано с нарасналите разноски за отопление, електричество и заплати, които не са индексирани по съответния метод от диагностично обвързваните групи. Диагностично обвързвана група е нещо като пътека, изясни лекарят. Д-р Монев добавя, че съгласно системата в Германия се заплащат операциите, а не самото лекуване.
„ До такава степен съумя да се изкриви системата, че към този момент в последна сметка лечебните заведения са стимулирани да правят огромен брой операции. Заплащат се апаративните способи на медицината, т.е. потреблението на уреди, а не се заплаща това, че пациентът се лекува. Това води до доста огромни проблеми тогава, когато пациентите имат потребност от лекуване, което обаче не е обвързвано с непрекъснатото потребление на уреди. Така се стига до едно хронично недофинансиране ", изяснява още българският доктор. Недофинансиране, което, на процедура, банкрутира лечебните заведения. Според последните данни до 1 май тази година банкрутиралите лечебни заведения са 8, а за цялата предходна година те са 10.
„ Очакваме банкрутът тази година да е към три пъти по-голям. Всички лечебни заведения под 200 кревати няма по какъв начин да оцелеят в тази система и ще бъдат или затворени, или купени и превърнати в различен тип лечебни заведения ", показва доктор Монев. Пациентите усещат проблемите, пред които са изправени лечебните заведения, най-много в интензивните отделения. „ Преди 4-5 години се вкара закон за минималния брой сестри за поделение. Между 2 и 3 интензивни кревати се покриват с найлон и на тях пациенти не лежат, даже и да умират пред вратата на болничното заведение. За страдание, обстановката в действителност е такава ", твърди лекарят.
Проблемите се съчетават и с многото напуснали експерти в лечебните заведения след пандемията от COVID-19. Така множеството лечебни заведения не могат да обслужват всички налични кревати в тях, което затваря кръга и води до по-ниски доходи. Здравният министър в Германия е подготвен с промяна, която да отстрани диагностично обвързваните групи. „ Неговият проект е към този момент да не се заплаща за тези осъществени действия, т.е. лечебните заведения да нямат тласък да правят доста на брой интервенции, доста на брой операции, а да се заплаща за това, че лечебните заведения имат леглата, които обслужват по принцип. Тоест тласъкът за това да се правят доста операции да отпадне ", изяснява лекарят.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ