Лекари от 22 общински болници излизат на протест
Лекари и сестри от общинските лечебни заведения в 22 града ще излязат на митинг в понеделник и ще прекратят работа за един час сред 12 и 13 часа поради съсипването на общинското опазване на здравето през последните години и неналичието на съответни ограничения за спасяването му. Това оповестиха от Сдружението на общинските лечебни заведения, което по-рано тази седмица взе решение за алегоричен митинг, който да обърне внимание на институциите към проблемите на тези лечебни заведения.
Въпреки че здравният министър Кирил Ананиев предложи алтернатива за финансово подкрепяне на общински лечебни заведения, които се преобразуват в здравни центрове с до 20 кревати, общинските лечебни заведения упорстват за целева дотация от 30 млн. лв. за спасяването им. Те желаят да бъдат непокътнати, защото извършват обществени функционалности по оказването на здравна помощ на отдалечени и по-слабо обитаеми региони с население, в което доминират възрастни хора, малцинствени групи и обществено слаби.
Протестът на общинските лечебни заведения е подсилен от съсловната лекарска организация – Българския лекарски съюз. Макар това да е следващ класов митинг с финансови претенции, от сдружението споделят, че дейностите им нямат нищо общо с европредседателството, а просто в този момент е назрял моментът.
" Независимо от подхванатите дейности, всеки пациент, който е признат в лечебните заведения, както и незабавните случаи, ще бъдат обезпечени от лекарите в болничното заведение ", увериха от сдружението на общинските лечебни заведения.
Близо 50 млн. лева просрочени задължения на общинските лечебни заведения
Неразплатените отговорности на 31 общински лечебни заведения, които членуват в сдружението, към края на 2017 година са 24 млн. лева, а 12 млн. лева от тях са просрочени. Според зам.-министъра на опазването на здравето Бойко Пенков, общите отговорности на общинските лечебни заведения са 100 млн. лева, като от тях 46 млн. лева са просрочените, а единствено отговорностите за осигуровки към Национална агенция за приходите са към 7 млн. лева
Най-съществената причина за това тежко финансово положение е, че лечебните заведения работят по цени на клиничните пътеки от 2006 година, като през това време единствено минималната работна заплата се е трансформирала от 180 на 510 лева, а в допълнение има смяна в цените на консумативите, медикаментите, услугите и така нататък
От сдружението показват, че множеството общински лечебни заведения съществуват посредством хуманността и търпимостта на снабдители и личен състав.
В митингите в понеделник ще се включат лечебните заведения в Чирпан, Казанлък, Попово, Девин, Омуртаг, Дупница, Димитровград, Поморие, Нова Загора, Елхово, Карлово, Кнежа, Велики Преслав, Никопол, Момчилград, Провадия, Ботевград, Белоградчик, Харманли, Тутракан, Тетевен, Луковит.
От Сдружението на общинските лечебни заведения оповестиха, че за последните 10 години към 20 лечебни заведения са затворили порти.
" За стотици хиляди, живеещи в отдалечени селища, неведнъж възрастни хора, преживяващи с оскъдни средства, опазването на здравето се трансформира в мираж. В забележителна част от останалите общински лечебни заведения започнаха процеси на деструкция. През 2011 година, като последствия от нормативни промени, те изгубиха внезапно 25% от клиничните пътеки, по които работеха до 2010 година Постепенно се закриваха отделения. Постепенно, в резултат на безсмислено увеличение на условията за действие на лечебните заведения, съчетано с ограничение на финансирането и понижаване на популацията, се стигна до сегашната невъзможност. Незаплащането на част от осъществената активност, избрана като надлимитна, в допълнение утежни финансовото положение ", разясняват от сдружението.
Болниците не желаят да се преобразуват в здравни центрове
В началото на седмицата здравният министър Кирил Ананиев заяви, че общински лечебни заведения могат да бъдат подкрепени с 6 млн. за преобразуването им в здравни центрове и даде обещание преразглеждане на някои условия в медицинските стандарти, които са отживялост и натоварват прекалено лечебните заведения, затруднявайки даже и огромни държавни лечебни заведения.
Общинските лечебни заведения обаче не са съгласни да се преобразуват и упорстват за изплащането на целева дотация в размер на 30 млн. лв. за тяхното избавяне. " Тези пари, съгласно нас, ще бъдат най-ефективно употребяваните средства в българското опазване на здравето, съхранявайки функционалностите на общинските лечебни заведения ", считат от сдружението.
В своя позиция общинските лечебни заведения приканват жителите да разрешат на ръководещите да дават желаната сума с думите: " Платете от нашите пари за налози 30 милиона на общинските лечебни заведения в дребните градове – желаеме те да се грижат за нашето здраве и живот. Те костват доста повече от Вашите ДКЦ-та. Платете от нашите пари за здравни осигуровки надлимитната активност на лечебните заведения – тя е за нашето здраве и живот "
Какви обществени функционалности извършват общинските лечебни заведения?
Общинските лечебни заведения показват, че обслужват отдалечени, по-слабо обитаеми региони, с население, доминирано от възрастни хора, малцинствени групи и обществено слаби. Тези хора не разполагат със средства за пазаруване на лекарства, за пътешестване, а за живеещите в селата - и с време за приемане на качествена здравна помощ
" При закриване на общинските лечебни заведения изчезва опцията за осъществяване на клинично-лабораторни проучвания, образна диагностика и профилирана консултативна здравна помощ. Голямата част от екипите на филиалите на ЦСМП са от фелдшери. А със замяната им с парамедици и при неналичието на лечебните заведения, евентуално и оказваната помощ ще се трансформира в парамедицина ", считат от сдружението.
" Чрез опазване на общинските лечебни заведения се компенсира значително съществуващата непълнота в първичната извънболнична здравна помощ - незаетите практики на общопрактикуващи лекари или такива с по няколко хиляди души са най-вече в обитаеми места, обслужвани от общинските лечебни заведения. Населението, обслужвано от един общопрактикуващ доктор, живее неведнъж в 5-6 села и на процедура той не може да посещава всяко едно село даже един път седмично. Не е загадка, че ситуацията с организацията и оказването на неотложна помощ в тези райони е трагично ", показват още от сдружението.
Общинските лечебни заведения допълват, че те компенсират и съвсем цялостната липса на кревати за сестрински грижи, чиито брой по европейски стандарти би трябвало да е съпоставим с броя на леглата за интензивно лекуване.
Освен това общинските лечебни заведения споделят, че с тяхното изгубване се обезлюдяват обитаеми места, отдалечени от огромните градове и регионални центрове. " Със закриване на общинските лечебни заведения внезапно се утежнява обществената инфраструктура – изчезват в част от случаите най-големите работодатели ", показват от сдружението.
Оттам показват и някои несъответствия в системата, в резултат на държавната политика в бранша.
" Нормално ли е в Кюстендилска област да се хоспитализират 28 пъти по-малко пациенти, заболели от диабет, на 100 000 население спрямо Пловдивска област? Заболяването се среща със сравнима периодичност. Нормално ли е в 12 области на страната за период от 4 години да не се хоспитализира нито един пациент с ревматологично заболяване? ", разясняват от сдружението.
Оттам слагат и въпроса за това, че се гледа единствено броят на болничните кревати, изтъквайки че са доста, само че не се вижда неналичието на леглата за сестрински грижи.
" Да, в България има 150 болнични кревати повече на 100 000 поданици в съпоставяне със страните от Европейския съюз. И се желае да се редуцира този брой от леглата на общинските лечебни заведения. Но в страните от Европейския съюз има на 100 000 поданици повече 1000 кревати за сестрински грижи, а в България и дума не се загатва за разкриването в същия размер. Като че ли този проблем не се отнася за здравето и живота в който и да е миг на към 1% от популацията на България, оставено на волята на ориста. А в европейските страни за него се поставя непрекъсната безвъзмездна здравна грижа ", показват общинските лечебни заведения.
Въпреки че здравният министър Кирил Ананиев предложи алтернатива за финансово подкрепяне на общински лечебни заведения, които се преобразуват в здравни центрове с до 20 кревати, общинските лечебни заведения упорстват за целева дотация от 30 млн. лв. за спасяването им. Те желаят да бъдат непокътнати, защото извършват обществени функционалности по оказването на здравна помощ на отдалечени и по-слабо обитаеми региони с население, в което доминират възрастни хора, малцинствени групи и обществено слаби.
Протестът на общинските лечебни заведения е подсилен от съсловната лекарска организация – Българския лекарски съюз. Макар това да е следващ класов митинг с финансови претенции, от сдружението споделят, че дейностите им нямат нищо общо с европредседателството, а просто в този момент е назрял моментът.
" Независимо от подхванатите дейности, всеки пациент, който е признат в лечебните заведения, както и незабавните случаи, ще бъдат обезпечени от лекарите в болничното заведение ", увериха от сдружението на общинските лечебни заведения.
Близо 50 млн. лева просрочени задължения на общинските лечебни заведения
Неразплатените отговорности на 31 общински лечебни заведения, които членуват в сдружението, към края на 2017 година са 24 млн. лева, а 12 млн. лева от тях са просрочени. Според зам.-министъра на опазването на здравето Бойко Пенков, общите отговорности на общинските лечебни заведения са 100 млн. лева, като от тях 46 млн. лева са просрочените, а единствено отговорностите за осигуровки към Национална агенция за приходите са към 7 млн. лева
Най-съществената причина за това тежко финансово положение е, че лечебните заведения работят по цени на клиничните пътеки от 2006 година, като през това време единствено минималната работна заплата се е трансформирала от 180 на 510 лева, а в допълнение има смяна в цените на консумативите, медикаментите, услугите и така нататък
От сдружението показват, че множеството общински лечебни заведения съществуват посредством хуманността и търпимостта на снабдители и личен състав.
В митингите в понеделник ще се включат лечебните заведения в Чирпан, Казанлък, Попово, Девин, Омуртаг, Дупница, Димитровград, Поморие, Нова Загора, Елхово, Карлово, Кнежа, Велики Преслав, Никопол, Момчилград, Провадия, Ботевград, Белоградчик, Харманли, Тутракан, Тетевен, Луковит.
От Сдружението на общинските лечебни заведения оповестиха, че за последните 10 години към 20 лечебни заведения са затворили порти.
" За стотици хиляди, живеещи в отдалечени селища, неведнъж възрастни хора, преживяващи с оскъдни средства, опазването на здравето се трансформира в мираж. В забележителна част от останалите общински лечебни заведения започнаха процеси на деструкция. През 2011 година, като последствия от нормативни промени, те изгубиха внезапно 25% от клиничните пътеки, по които работеха до 2010 година Постепенно се закриваха отделения. Постепенно, в резултат на безсмислено увеличение на условията за действие на лечебните заведения, съчетано с ограничение на финансирането и понижаване на популацията, се стигна до сегашната невъзможност. Незаплащането на част от осъществената активност, избрана като надлимитна, в допълнение утежни финансовото положение ", разясняват от сдружението.
Болниците не желаят да се преобразуват в здравни центрове
В началото на седмицата здравният министър Кирил Ананиев заяви, че общински лечебни заведения могат да бъдат подкрепени с 6 млн. за преобразуването им в здравни центрове и даде обещание преразглеждане на някои условия в медицинските стандарти, които са отживялост и натоварват прекалено лечебните заведения, затруднявайки даже и огромни държавни лечебни заведения.
Общинските лечебни заведения обаче не са съгласни да се преобразуват и упорстват за изплащането на целева дотация в размер на 30 млн. лв. за тяхното избавяне. " Тези пари, съгласно нас, ще бъдат най-ефективно употребяваните средства в българското опазване на здравето, съхранявайки функционалностите на общинските лечебни заведения ", считат от сдружението.
В своя позиция общинските лечебни заведения приканват жителите да разрешат на ръководещите да дават желаната сума с думите: " Платете от нашите пари за налози 30 милиона на общинските лечебни заведения в дребните градове – желаеме те да се грижат за нашето здраве и живот. Те костват доста повече от Вашите ДКЦ-та. Платете от нашите пари за здравни осигуровки надлимитната активност на лечебните заведения – тя е за нашето здраве и живот "
Какви обществени функционалности извършват общинските лечебни заведения?
Общинските лечебни заведения показват, че обслужват отдалечени, по-слабо обитаеми региони, с население, доминирано от възрастни хора, малцинствени групи и обществено слаби. Тези хора не разполагат със средства за пазаруване на лекарства, за пътешестване, а за живеещите в селата - и с време за приемане на качествена здравна помощ
" При закриване на общинските лечебни заведения изчезва опцията за осъществяване на клинично-лабораторни проучвания, образна диагностика и профилирана консултативна здравна помощ. Голямата част от екипите на филиалите на ЦСМП са от фелдшери. А със замяната им с парамедици и при неналичието на лечебните заведения, евентуално и оказваната помощ ще се трансформира в парамедицина ", считат от сдружението.
" Чрез опазване на общинските лечебни заведения се компенсира значително съществуващата непълнота в първичната извънболнична здравна помощ - незаетите практики на общопрактикуващи лекари или такива с по няколко хиляди души са най-вече в обитаеми места, обслужвани от общинските лечебни заведения. Населението, обслужвано от един общопрактикуващ доктор, живее неведнъж в 5-6 села и на процедура той не може да посещава всяко едно село даже един път седмично. Не е загадка, че ситуацията с организацията и оказването на неотложна помощ в тези райони е трагично ", показват още от сдружението.
Общинските лечебни заведения допълват, че те компенсират и съвсем цялостната липса на кревати за сестрински грижи, чиито брой по европейски стандарти би трябвало да е съпоставим с броя на леглата за интензивно лекуване.
Освен това общинските лечебни заведения споделят, че с тяхното изгубване се обезлюдяват обитаеми места, отдалечени от огромните градове и регионални центрове. " Със закриване на общинските лечебни заведения внезапно се утежнява обществената инфраструктура – изчезват в част от случаите най-големите работодатели ", показват от сдружението.
Оттам показват и някои несъответствия в системата, в резултат на държавната политика в бранша.
" Нормално ли е в Кюстендилска област да се хоспитализират 28 пъти по-малко пациенти, заболели от диабет, на 100 000 население спрямо Пловдивска област? Заболяването се среща със сравнима периодичност. Нормално ли е в 12 области на страната за период от 4 години да не се хоспитализира нито един пациент с ревматологично заболяване? ", разясняват от сдружението.
Оттам слагат и въпроса за това, че се гледа единствено броят на болничните кревати, изтъквайки че са доста, само че не се вижда неналичието на леглата за сестрински грижи.
" Да, в България има 150 болнични кревати повече на 100 000 поданици в съпоставяне със страните от Европейския съюз. И се желае да се редуцира този брой от леглата на общинските лечебни заведения. Но в страните от Европейския съюз има на 100 000 поданици повече 1000 кревати за сестрински грижи, а в България и дума не се загатва за разкриването в същия размер. Като че ли този проблем не се отнася за здравето и живота в който и да е миг на към 1% от популацията на България, оставено на волята на ориста. А в европейските страни за него се поставя непрекъсната безвъзмездна здравна грижа ", показват общинските лечебни заведения.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ