„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания
Лекар, публицист и земеделец. Не, не става дума за три разнообразни персони, а за една – лекар Хасан Ефраимов. Човек, който има сетивата да усети по едно и също време болката на човешката душа, както и тази на майката Земя и да ги трансформира в нещо красиво и благородно – неговите книги и планът „ Чудната градина “.
Доктор Ефраимов е родом от онази тайнствена и магична област в североизточна България, наречена Делиорман, известна още със своите „ луди “ джанки, които опияняват съзнанието и не дават покой на мозъка ти дълго време. Той е гинеколог по специалност, написа книги, а неотдавна си партнира с Мария Методиева, ръководител на управителния съвет на фондация „ Св. Николай Чудотворец “, в плана „ Чудната градина “ в Добрич.
Двамата сплотяват сили в една доста смислена и почтена идея - градина, в която работят хора с интелектуални и физически усложнения. Тя е прелестна, цветна и жизнерадостна, като че ли се усмихва на всеки, пристъпил в нея и не може да побере цялата палитра от страсти, с която двамата ни събеседници, дружно с техните служащи, рисуват всекидневието си.
Намираме се в „ Чудната градина ". Какво я прави специфична за вас?
Хасан Ефраимов: Тя е чудна поради чудесата, които твори - създава чудни цветя и зеленчуци и най-голямото благосъстояние в нея са хората. Ние работим с 22 души - 16 от тях с интелектуални усложнения, а останалите с физически увреждания. Нашето изискване е, че те би трябвало да имат решение на ТЕЛК с над 51% неработоспособност, с цел да се включат в плана. Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и мисля, че успяхме да го създадем. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.
Проектът е на фондация „ Св. Николай Чудотворец ". Как се роди концепцията за него?Мария Методиева: Идеята не е неповторима, минимум, тъй като сходни политики в Европа съществуват отдавна, те просто липсват в България. Тук няма обществени предприятия, които могат сами да се устоят, няма държавни политики във връзка с трудоспособността на хората с интелектуални усложнения. Не знам дали ще се случи в бъдеще, само че ние взехме решение, че не можем да чакаме и би трябвало да стартираме сами. Получи се, тъй като когато човек желае да направи нещо, то се случва. С господин Ефраимов се запознахме с помощта на обстоятелството, че той е публицист, а аз бях негов почитател. Той полюбопитства с какво се занимавам и пристигна на първия благотворителен бал на фондацията, където подари книги на всички посетители. По-късно той реши премиерният театър на „ Джанки в Манхатън " в Добрич да бъде с благотворителен вход.
Кои са най-големите компликации, които срещате в работата си?Мария Методиева: Това, с което се захванахме, градинарството, не е по никакъв начин елементарно, изисква тежък физически труд, както и умения. Интересното при нас е, че огромна част от нашите служащи са с чисто нови трудови книжки - те в никакъв случай не са работили. Сега дават всичко, на което са способни. Радваме се, че имаме неповторим екип. Трудно се привиква с нещо ново, което в никакъв случай не си правил, на мен самата към момента ми е мъчно от време на време. Работим навън, а и едвам в този момент сътворяваме предприятието. Градината построихме върху сметище.
Хасан Ефраимов: В началото работихме върху покрива на предпазените жилища, където засадихме първите цветя - към 8000 кофички, които бяха подредени в касетки и част от тях бяха унищожени заради неприятните метеорологични условия. Когато следяхме прогнозата за времето, си инсталирах приложение на телефона, което съставлява радар в действително време, и по през целия ден гледах накъде се движат облаците и в случай че видя, че идва стихия, трупахме касетките една върху друга и най-после поставяхме една празна. Така успявахме да спасим растенията. Медиите доста ни помогнаха - за тях беше същинска сензация, че някъде има цветя, които се създават от хора с увреждания на покрив.
Как потръгна работата с тях? Хасан Ефраимов: Нашите хора са доста позитивно настроени, излъчват положителна сила. Истинско наслаждение е да се поддържа връзка с тях. При тях липсва мързелът, а желанието е голямо, желаят да се включат в обществото работейки. Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да създадат разлика сред мотика и лопата. Знам, че в случай че един ден нещо се случи с плана, те могат да работят на всички места. Момичетата са съвсем приключени градинари, ние произвеждаме фрагменти - приготвяме ги еднообразно за работата и за живота. Също по този начин успяхме да изградим трудова дисциплинираност, който закъснее – отработва. Не вършим никакви взаимни отстъпки с тези неща, тъй като плановете се управляват строго.
Мария Методиева: Ние им даваме опция да се усещат като всички останали, когато човек е бил лимитиран и отблъскван, той привиква с мисълта, че е друг и стартира да живее като подобен. Те се трансформират, уповавам се да реализираме още по-добри резултати. Благодарение на плана, ние сме наели 22 души на работа, а земята е едвам 4 декара, за нея се изискват най-много 2 служащи... Лошото е, че планът е за две години и до момента в който ги обучим, всичко ще свърши. Нещата не трябва да са с избрана отминалост, младежите би трябвало да бъдат назначени за непрекъснато, точно това ни е задачата.
Какви са проектите ви за идната година?Хасан Ефраимов: Плановете ни са огромни, работата със зеленчуците е сезонна, ние не можем да си позволим да оставим нашите младежи без работа. И двата ни плана са от Европейски Съюз и контролът е безусловно прецизен, до момента сме имали доста инспекции. Подготвяме разсадник, където ще произвеждаме разсад сами, защото той е доста безценен и по този метод ще можем да затворим цикъла на произвеждане. Така ще успеем да им дадем опция да работят целогодишно.
Как може да помогне страната във вашата активност?Хасан Ефраимов: Ние се радваме, когато страната не ни пречи. Поставени сме при едни и същи условия с всяка компания в страната, няма никакви облекчения за такива обществени предприятия като нашето, нито пък обезпечен пазар, ние работим макар страната. Тя би трябвало да направи тези планове непрекъснати. Нашите младежи първоначално ходеха на изявленията за работа на други места, които се явяват наша конкуренция. Там очевидно са си мислели, че хората, които аплайват за работа, ще бъдат с незабележими увреждания. Изисква се такт, способ, нещата са доста характерни. Не е елементарно да се откри работа за 22 души с увреждания.
Хасан Ефраимов: Големи компании ни помогнаха с хиляди левове. Мястото беше безусловно сметище, изринахме тонове отпадъци благодарение на компания. Друга ни купи товаро-пътнически автомобил, с който да пренасяме всевъзможни материали. Общината ни оказва помощ всекидневно. Разсадникът ни ще бъде построен от едно съдружие, най-евтиният вид е 50000 лева Много хора се включиха към нас, ние не търсим помощ от никого. В началото ходехме в строителните компании, с цел да желаеме остатъчни материали и там откликваха и ни помагаха, само че към този момент тези, които желаят да се занимават с щедрост, сами ни търсят. Затова споделям, че нашата цел е изпълнена, хората желаят да се включат в активността ни. Спечелихме доверието освен на добруджанци, те видяха, че думата „ фондация " не е мръсна.
Какви хора пазарят от вашата продукция?Хасан Ефраимов: Осъзнати хора, съвсем нямаме инцидентни клиенти. Тези, които купуват продукция от обществено дружество, в действителност споделят „ благодаря ". Не дават лепта, а заплащат за труда на хора, които са почтени за почитание. Те са ни съществени купувачи и ние им благодарим. Продаваме цялата продукция на място, само се включваме във фермерски пазар в остарялата част на Добрич. Това, което остане непродадено, даряваме в старческия дом в Добрич, в двата центъра за настаняване от фамилен вид, детски градини и на нашите служащи. Англичаните от Добрич пък ни станаха клиенти, нашите служащи не владеят британски, само че намират общ език с тях.
Има ли нещо, което липсва на „ Чудната градина “?Мария Методиева: Търпение. И двамата сме доста напористи и амбициозни – всичко, което направихме, е в границите на съвсем половин година. Всичко, което спечелихме, отделяхме единствено, с цел да разтеглим предприятието.Хасан Ефраимов: Беседка, ха-ха! (Мария желае от доктора да й построи беседка, с цел да може да има комфортно място за сядане, което да е на сянка, само че той отсрочва за идната година - бел. авт.)
Доктор Ефраимов е родом от онази тайнствена и магична област в североизточна България, наречена Делиорман, известна още със своите „ луди “ джанки, които опияняват съзнанието и не дават покой на мозъка ти дълго време. Той е гинеколог по специалност, написа книги, а неотдавна си партнира с Мария Методиева, ръководител на управителния съвет на фондация „ Св. Николай Чудотворец “, в плана „ Чудната градина “ в Добрич.
Двамата сплотяват сили в една доста смислена и почтена идея - градина, в която работят хора с интелектуални и физически усложнения. Тя е прелестна, цветна и жизнерадостна, като че ли се усмихва на всеки, пристъпил в нея и не може да побере цялата палитра от страсти, с която двамата ни събеседници, дружно с техните служащи, рисуват всекидневието си.
Намираме се в „ Чудната градина ". Какво я прави специфична за вас?
Хасан Ефраимов: Тя е чудна поради чудесата, които твори - създава чудни цветя и зеленчуци и най-голямото благосъстояние в нея са хората. Ние работим с 22 души - 16 от тях с интелектуални усложнения, а останалите с физически увреждания. Нашето изискване е, че те би трябвало да имат решение на ТЕЛК с над 51% неработоспособност, с цел да се включат в плана. Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и мисля, че успяхме да го създадем. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.
Проектът е на фондация „ Св. Николай Чудотворец ". Как се роди концепцията за него?Мария Методиева: Идеята не е неповторима, минимум, тъй като сходни политики в Европа съществуват отдавна, те просто липсват в България. Тук няма обществени предприятия, които могат сами да се устоят, няма държавни политики във връзка с трудоспособността на хората с интелектуални усложнения. Не знам дали ще се случи в бъдеще, само че ние взехме решение, че не можем да чакаме и би трябвало да стартираме сами. Получи се, тъй като когато човек желае да направи нещо, то се случва. С господин Ефраимов се запознахме с помощта на обстоятелството, че той е публицист, а аз бях негов почитател. Той полюбопитства с какво се занимавам и пристигна на първия благотворителен бал на фондацията, където подари книги на всички посетители. По-късно той реши премиерният театър на „ Джанки в Манхатън " в Добрич да бъде с благотворителен вход.
Кои са най-големите компликации, които срещате в работата си?Мария Методиева: Това, с което се захванахме, градинарството, не е по никакъв начин елементарно, изисква тежък физически труд, както и умения. Интересното при нас е, че огромна част от нашите служащи са с чисто нови трудови книжки - те в никакъв случай не са работили. Сега дават всичко, на което са способни. Радваме се, че имаме неповторим екип. Трудно се привиква с нещо ново, което в никакъв случай не си правил, на мен самата към момента ми е мъчно от време на време. Работим навън, а и едвам в този момент сътворяваме предприятието. Градината построихме върху сметище.
Хасан Ефраимов: В началото работихме върху покрива на предпазените жилища, където засадихме първите цветя - към 8000 кофички, които бяха подредени в касетки и част от тях бяха унищожени заради неприятните метеорологични условия. Когато следяхме прогнозата за времето, си инсталирах приложение на телефона, което съставлява радар в действително време, и по през целия ден гледах накъде се движат облаците и в случай че видя, че идва стихия, трупахме касетките една върху друга и най-после поставяхме една празна. Така успявахме да спасим растенията. Медиите доста ни помогнаха - за тях беше същинска сензация, че някъде има цветя, които се създават от хора с увреждания на покрив.
Как потръгна работата с тях? Хасан Ефраимов: Нашите хора са доста позитивно настроени, излъчват положителна сила. Истинско наслаждение е да се поддържа връзка с тях. При тях липсва мързелът, а желанието е голямо, желаят да се включат в обществото работейки. Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да създадат разлика сред мотика и лопата. Знам, че в случай че един ден нещо се случи с плана, те могат да работят на всички места. Момичетата са съвсем приключени градинари, ние произвеждаме фрагменти - приготвяме ги еднообразно за работата и за живота. Също по този начин успяхме да изградим трудова дисциплинираност, който закъснее – отработва. Не вършим никакви взаимни отстъпки с тези неща, тъй като плановете се управляват строго.
Мария Методиева: Ние им даваме опция да се усещат като всички останали, когато човек е бил лимитиран и отблъскван, той привиква с мисълта, че е друг и стартира да живее като подобен. Те се трансформират, уповавам се да реализираме още по-добри резултати. Благодарение на плана, ние сме наели 22 души на работа, а земята е едвам 4 декара, за нея се изискват най-много 2 служащи... Лошото е, че планът е за две години и до момента в който ги обучим, всичко ще свърши. Нещата не трябва да са с избрана отминалост, младежите би трябвало да бъдат назначени за непрекъснато, точно това ни е задачата.
Какви са проектите ви за идната година?Хасан Ефраимов: Плановете ни са огромни, работата със зеленчуците е сезонна, ние не можем да си позволим да оставим нашите младежи без работа. И двата ни плана са от Европейски Съюз и контролът е безусловно прецизен, до момента сме имали доста инспекции. Подготвяме разсадник, където ще произвеждаме разсад сами, защото той е доста безценен и по този метод ще можем да затворим цикъла на произвеждане. Така ще успеем да им дадем опция да работят целогодишно.
Как може да помогне страната във вашата активност?Хасан Ефраимов: Ние се радваме, когато страната не ни пречи. Поставени сме при едни и същи условия с всяка компания в страната, няма никакви облекчения за такива обществени предприятия като нашето, нито пък обезпечен пазар, ние работим макар страната. Тя би трябвало да направи тези планове непрекъснати. Нашите младежи първоначално ходеха на изявленията за работа на други места, които се явяват наша конкуренция. Там очевидно са си мислели, че хората, които аплайват за работа, ще бъдат с незабележими увреждания. Изисква се такт, способ, нещата са доста характерни. Не е елементарно да се откри работа за 22 души с увреждания.
Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и успяхме да го създадем. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.Получавате ли помощ от други места?Мария Методиева: Парите, които идват от плана, са държавни помощи, само че както сподели докторът, ние с нищо не се разграничаваме от останалите компании. Разликата е, че ние като фондация не употребяваме никакви преференции поради това, че наемаме хора с извънредно тежки увреждания, имаме хора с над 91% увреждания и единствено ние можем да ги наемем.
Хасан Ефраимов: Големи компании ни помогнаха с хиляди левове. Мястото беше безусловно сметище, изринахме тонове отпадъци благодарение на компания. Друга ни купи товаро-пътнически автомобил, с който да пренасяме всевъзможни материали. Общината ни оказва помощ всекидневно. Разсадникът ни ще бъде построен от едно съдружие, най-евтиният вид е 50000 лева Много хора се включиха към нас, ние не търсим помощ от никого. В началото ходехме в строителните компании, с цел да желаеме остатъчни материали и там откликваха и ни помагаха, само че към този момент тези, които желаят да се занимават с щедрост, сами ни търсят. Затова споделям, че нашата цел е изпълнена, хората желаят да се включат в активността ни. Спечелихме доверието освен на добруджанци, те видяха, че думата „ фондация " не е мръсна.
Какви хора пазарят от вашата продукция?Хасан Ефраимов: Осъзнати хора, съвсем нямаме инцидентни клиенти. Тези, които купуват продукция от обществено дружество, в действителност споделят „ благодаря ". Не дават лепта, а заплащат за труда на хора, които са почтени за почитание. Те са ни съществени купувачи и ние им благодарим. Продаваме цялата продукция на място, само се включваме във фермерски пазар в остарялата част на Добрич. Това, което остане непродадено, даряваме в старческия дом в Добрич, в двата центъра за настаняване от фамилен вид, детски градини и на нашите служащи. Англичаните от Добрич пък ни станаха клиенти, нашите служащи не владеят британски, само че намират общ език с тях.
Има ли нещо, което липсва на „ Чудната градина “?Мария Методиева: Търпение. И двамата сме доста напористи и амбициозни – всичко, което направихме, е в границите на съвсем половин година. Всичко, което спечелихме, отделяхме единствено, с цел да разтеглим предприятието.Хасан Ефраимов: Беседка, ха-ха! (Мария желае от доктора да й построи беседка, с цел да може да има комфортно място за сядане, което да е на сянка, само че той отсрочва за идната година - бел. авт.)
Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да създадат разлика между мотика и лопата. Знам, че в случай че един ден нещо се случи с плана, те могат да работят на всички места.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ