Устройство на женския главен мозък
Лежа си сутринта, не тормозя никого, би трябвало да стана, само че не искам изрично. И тогава из кухнята се чува глас, в който се улавя мек камбанен звън и успокояващия звук на вълните:
– Скъпи, отиди до магазина…
Тъй като всичко това съпроводено с аромата на кафе и някакъв тътнеж от кухнята, разбрах, че е време за закуска, тъй че се облякох с подготвеност да отида до магазина. Попитах какво би трябвало да се купи.
– Хляб и нещо за чая.
– Торта? Паста? Шоколад?
– По твой усет. Но самун наложително.
Отивам, закупувам две пасти, шоколад, самун, излизам от магазина. Звъни се на телефона:
– Хляб недей, мерих се на кантара, надебеляла съм.
– Вече го купих…
– Остави го на птичките на улицата. Не го носи у дома!
Стоя, чупя хляба на трохички за птиците. Въпреки, че птици съвсем няма. Прибирам се у дома.
На прага към този момент ме чакат:
– А самун не донесе ли?
– Че ти нали каза…
– Няма значение какво съм споделила, ти си задължен да го почувстваш!
