Легендата за Севтополис, който днес е забравен на дъното на

Легендата за Севтополис, който през днешния ден е пропуснат на дъното на язовир „ Копринка “, е измежду най-романтичните разкази за античните траки.

Преди повече от две хилядолетия тук се разиграва трагична любовна история, непокътната в малко познато поверие за чудеса, обич и лакомия.

Всички обичали двете момчета – царските синове Севт и Амадок. Прощавали им лудориите и ги насърчавали в образованието. Двамата братя непрекъснато се съревновавали, само че дружбата сред тях била същинска. Никога единият не оставял другия в неволя, в никакъв случай не се предавали и постоянно се защитавали взаимно. Писано било по-големият – Севт, да наследи татко си, само че всички знаели, че Амадок ще му бъде най-верният съмишленик. Макар и по-малък, Амадок бил по-будният и по-дръзкият. Точно тази смелост не харесвал жрецът, който бил преподавател и ментор на царските синове. Амадок не зачитал решенията му, оспорвал волята му, представяна като воля на боговете, и доказвал правотата си със силата на словото и с бойните си умения. Боговете закриляли и насърчавали този самонадеян юноша.

С годините жрецът го намразил. Всеки дребен успех на Амадок събуждал огромна гняв у жреца и той решил да му навреди.

Братята растели и не подозирали коварството на жреца. Впускали се в борби и постоянно се прибирали като спечелили, а в царството нямало госпожица, която да не въздиша по тях. Когато навършили пълноправие, им предстояло посвещение в скритите сили, в мистериите, с цел да се трансфорат в същински мъже. Една заран жрецът ги повел високо в планината при дома на Великата Богиня Майка. Мистериите били рискови и доста младежи не се прибирали от пещерата. Но Севт и Амадок нямали самообладание да изпълнят ритуала на посвещението. Жрецът мълчал. Когато стигнали до входа на пещерата, двете момчета се съблекли и влезнали в нея. Трябвало да стигнат до огромната зала.

Пипнешком в мрака се провирали през тесните галерии и най-после се озовали в залата, която била осветена от факли, а в нея танцували жриците на Великата Богиня Майка. Жрецът ги повел по стеснен мост през дълбока бездна и ги завързал за два стълба. После намазал телата им със странна примес, изрекъл незнайни заклинания, върнал се по моста, изтеглил го и седнал на трона в средата на залата. Тогава музикантите засвирили лудо, жриците изпаднали в транс, а от пропастта изпълзели скорпиони, змии и гущери. Това било тестването за двамата братя. Те трябвало да преодолеят целувката на гибелта. Лукавият сановник добре бил решил всичко. Тялото на Севт намазал с мас, който отблъсквал насекомите и влечугите. А това на Амадок с подобен, който ги привличал. По-дребните гадини незабавно го полазили, само че за удивление на жреца, не го ужилили. Накрая обаче се появила голяма змия, която стремглаво се насочила към " Амадок. Увила се към тялото му и опряла раздвоения си език в лицето му. Той бил вързан и не можел да се пази. Влечугото отворило страшната си уста и зъбите му, от които се процеждала отрова, блеснали на светлината на факлите.

Тогава основната жрица, прелестна млада госпожица хвърлила факлата си към змията. Огънят опърлил лицето на Амадок и изплашил змията, която незабавно се спуснала и се върнала в недрата, от които пристигнала. Жрецът скочил, хвърлил ядосан взор към щерка си, само че нямало смисъл. Тя с облекчение гледала Амадок, чието мощно тяло даже не трепнало. Само очите му трескаво следели прелестната госпожица. Погледът му блестял от импровизиран блян по момичето. Нейната хубост не убягнала и от очите на Севт.

От този ден нататък двамата братя спрели да бродят дружно в горите, изгубили интерес към борбите и всеки ден ходели поотделно в храма на Великата Богиня Майка. Издебвали младата жрица и говорели с нея. Със Севт тя се държала уважително, както прилича към предстоящ държател. Но щом дойдел Амадок, сърцето й трепвало и с тъга се разделяла с него, с цел да прави религиозните си отговорности.

Веднъж двамата братя се върнали след огромна борба и донесли доста благосъстояния и плячка. Посрещнали ги тържествено в града, а основната жрица ги наметнала с алени мантии и им поставила лаврови венци. Но когато обхванала тялото на Амадок с заплаща, устните й едвам видимо докоснали неговите. Само Севт и жреца видели това. Дошло време царските синове да си изберат булка. Тогава станало най-страшното – и двамата поискали първата жрица на Великата Богиня Майка. И двамата били почтени да я имат, по тази причина всичко трябвало да се реши в дуел. В уречения ден двамата

братя стояли един против различен на арената. Жрецът им поднесъл по кана с вино и оповестил началото на борбата. Във виното на Амадок обаче жрецът бил поставил упойваща билка.

Битката била дълга и по всичко изглеждало, че Амадок ще бъде победител, само че внезапно погледът му се замъглил и придвижванията му се забавили. Той изтървал оръжието и паднал на земята. Всички скочили на крайници, а красивата жрица с тъга гледала братоубийствената битка. Севт вдигнал меча си, само че не могъл да замахне. Хвърлил го и пощадил брат си. На идващия ден Амадок липсващ и никой не чул за него.

Така минали 20 години. Амадок стоял на седлото на коня си, стискал юздите и гледал устремено надолу към долината, където се точела траурната върволица. Най-отпред вървели жреците и благородниците, а най-отбраните от тях държали носилката с тялото на мъртвия държател. До нея тържествено облечен юноша водел за мотивите прелестен, снежнобял кон, обичаното животно на царя, което щяло да го преведе в отвъдното царство. Амадок се вгледал в чертите на младежа и сърцето му трепнало. Те били по едно и също време строги и съвсем жестоки, като тези на мъртвия му татко, който изпращал, и в същото време красиви и нежни, като на майка му, която вероятно била скрита в носилката, малко по-назад. В това лице Амадок познал племенника си, а мъртвият държател, на който отдавали последна респект, бил брат му, великият Севт III, царят на славното тракийско племе одриси.

Били минали 20 години, откогато Амадок не бил стъпвал по тези земи, и едвам ли щял да се върне, в случай че не се била разнесла мълвата за гибелта на тракийския държател. През тези години Амадок се скитал като заточеник, воювал за непознати царе, видял незнайни земи. Бил се паралелно с македонския поробител Александър Велики, прекосил Персия, стигнал до Индия, а след това се сражавал против Александровия военачалник Касандър. За тези години Амадок не запомнил що е дом.

Тялото му се калило, а душата му закоравяла на бойното поле. Живял като наемник и разполагал с живота си, като че ли е чартърен. Никой от бойните приятели на Амадок не знаел какво мисли и какво усеща, дали знае що е боязън, любов, страдалчество. Всички го познавали като неразумно самоуверен, безсърдечен войник, само че в никакъв случай не демонстриращ непотребна свирепост. Само една странна горест, изписана на лицето му, подсказвала, че Амадок има нещо човешко, нещо, което го свързва със света на смъртните.

Процесията стигнала до входа на гробницата. Тогава Амадок разпознал остарелия сановник – подлия прислужник на боговете, който го лишил от благополучие. Когато погребението свършило, Амадок се спуснал по ската на планината към величествения Севтополис. Влязъл в града и се отправил към двореца. Там, щом произнесъл името си, незабавно го пуснали в тронната зала, където имало пиршество в чест на мъртвия цар. Когато влезнал, двама души скочили на крайници. Старият сановник се свил до стената от боязън, а царицата се спуснала към него и се спряла на няколко крачки. Някогашната прелестна и ефирна жрица била към момента ослепително красива жена с огнени очи, от които се стичали сълзи.

Тя гледала към Амадок и зад посивелите коси и набразденото от скитническия живот лице, с лекост разкрила същия самоуверен и хубав юноша, който не трепнал пред страшната змия в пещерата. Но всички се овладели, жрецът пристъпил към Амадок и бащински го поканил на трапезата, а племенникът му, бъдещият цар, уважително му се поклонил. Угощението завършило, всички се разотишли, жрецът хванал на разположение престолонаследника, дал му чаша с вино и излезли, а царицата и Амадок останали сами.

Дълго не знаели какво да си кажат, а най-после той просто я прегърнал и останали по този начин за дълго време. Но в един миг в залата се втурнал племенникът му и с разгулен викове го пронизал. Само за една вечер подлият сановник приключил това, за което цялостен живот мечтал. Той убедил младия цар, че чичо му идва да му отнеме царството и да се ожени за майка му 

Амадок се свлякъл на земята и погледнал племенника си в очите. Спомнил си последната нощ, преди да напусне родината си. След като се скрил от позорната загуба, той отишъл в храма на Богинята Майка. Там видял билките и отварите на жреца и се досетил за неговата измяна. Обезумял от яд Амадок решил да го убие, само че след това се успокоил. Изчакал да падне нощта, прескочил оградите на храма и се изкачил до покоите на първата жрица. Тя стояла там сама и го очаквала. Амадок гледал племенника си в очите. Но това не били очите на Севт, а на Амадок.

Инфо: Уикенд