Легендата за Бермудския триъгълник продължава да старее с редица конспирации.

Истината за аномалията „Бермудски триъгълник“ и как точно се появяват извънземните

Легендата за Бермудския триъгълник продължава да старее с редица конспирации. Мистичното място е разказано за първи път от Христофор Колумб. Мореплавателят вижда доста сериозна особеност в компаса си, само че бойната популярност на мистичната локация идва едвам през 1964 година. Винсънт Гадис споделя историята на Полет 19 и по този начин се отваря вратата за всевъзможни конспирации.
Каква по-точно е легендата за толкоз съдбовния полет?

В края на Втората Световна война група от 5 самолета Grumman TBM Avenger летят точно там и в един миг радио връзката е изгубена. Няма и диря от 14-те члена на скромната ескадрила. Ескадрилата е правила обикновен полет и трябвало да направи обиколка над океана, а по-късно да се върне назад към Флорида. След съществено следствие на Военноморските сили излиза отчет, в който се твърди, че командирът на групата лейтенант Чарлз Тейлър е направил неточност по време на полета и откакто компасите не работили толкоз добре, отвел своята група надалеч от бреговата линия, вместо да ги насочи към базата.

Радиостанциите също спрели да дават връзка с базата, с цел да бъдат изпратени насоки и най-вероятно всички са кацнали наложително в океана след свършването на горивото. Спасителният аероплан, още веднъж по версията на военните, най-вероятно се е възпламенил във въздуха и също е потопен. Изчезването на самолети може да е една особеност, само че Атлантическия океан е съумял да прибере и по-големи военните техники. Освен това има маса от 11 000 тона, което го прави още по-специален. Екипажът също не е инцидентен и плава повече от 8 години без нито един случай.

Моряците са плавали самоуверено през Балтийско море, през Карибските острови и Мексико. През по-голямата част от времето са пренасяли въглища и са помагали на бежанците да стигнат до Съединени американски щати. През войната стартира да транспортира бойци и въглища за другите кораби. В края на годината през 1918 година се преквалифицира в транспорт на манган. Курсът на кораба е към Барбадос за презареждане и много дълго корабоплаване до Балтимор. Тогава вестниците се надяват, че някой различен преминаващ транспортен съд ще може да открие артефакт от изгубения кораб, само че в този случай минават месеци и няма никаква реакция.

Никой не подозира, че зоната към този момент е подготвила изненада и на идващите смели мореплаватели, които ще дръзнат да минат. За идващото десетилетие се чака да потънат още 100-на лодки, освен това без никаква диря и никакво разумно пояснение. Мнозина считали, че товарният транспортен съд най-вероятно е станал жертва на немска подводница, само че с минаване на несъмнено време немските подводничари признават, че в никакъв случай не са били в този район в същото време, а и все в миналото трябваше да изплуват остатъци, каквито не е имало. Целият му живот е минал в едно огромно следствие, само че както постоянно се случва – остават единствено теории. Според него е допустимо екипажът да е натоварил прекалено много провизиии и в резултат на това да е потопен.

Снимка: By Bermudan_kolmio.jpg: Alphaiosderivative work: -Majestic- (talk) – Bermudan_kolmio.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6916509

Друга опция е среща с течението Гълстрийм, което с помощта на стоплянето на водата ще способства за образуването на доста съществени талази. Благодарение на тези митове доста моряци и водачи се стремят да заобикалят тази околност, а та въобще не е дребна. Може да се счита за голяма зона, само че генерално океаните заемат към 70% от планетата и са с общ размер от 139.7 милиона квадратни благи. Проблемът за учените е, че с времето се ускоряват конспирациите, до момента в който отговорите се отдалечават. В един избран миг се замесват даже извънземните. Разумното пояснение обаче продължава да се движи към Гълмстрийм.

Затоплящото се течение постоянно трансформира атмосферните условия и точно неговата внезапна смяна способства за основаването на по-сериозни стихии и вероятно много огромни талази, които слагат на тестване и най-хубавите капитани. Не са и малко случаите на геомагнитни аномалии, които насочват корабите към действителния север, отдалечавайки се от сушата. Подобно изказване може да дава отговор за корабите, само че не и за самолетите, надлежно се одобряват няколко хипотези. Практически през днешния ден няма потребност толкоз от компаси, откакто съвсем всеки кораб употребява GPS, до момента в който самолетите са постоянно под зоркия взор на контролни кули.

Но пък последните изявления по тематиката потвърждават, че никой не е дал рационално пояснение на събитията довели до изгубването на стотици хора. Карл Крусзелницки счита, че огромната тайнственост в никакъв случай не е имала чак толкоз популярен статут. Вместо да търси магическите сили в природата, той просто прави обикновена статистика, в която преглежда броя на плаващите кораби. Тази версия е подкрепяна и от други учени. Някои учени споделят, че на Бермудите са изчезнали тъкмо толкоз кораба на година, колкото са изчезнали на всички места другаде от 1975 година до този миг.

Снимка: By SDASM – https://www.flickr.com/photos/sdasmarchives/4558058987/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=33291959

Популярността по тази линия идва с обстоятелството, че през 1974 година Чарлз Берлитц разгласява книга по тематиката, в която споделя съществени мистерии и съумява да продаде към 20 милиона копия и да преведе творбата си на към 30 езика. Дори Стивън Спилбърг се възползва от нашумялата история и прибавя сцената в „ Близки срещи от трети тип “. Изредените хипотези не могат да впечатлят изключително, до момента в който не стигнем до потъването на Атлантида. Легендарният континент, чиято история не може да бъде доказана от никого, с изключение на Омир, може да се окаже просто литературна небивалица и възможен урок по „ Общество и цивилизация “ за аудиторията.