Белият град – изгубеният град на боговете в Хондурас
Легендата споделя, че изгубеният Бял град е бил място за отдих и отмора на антични божества и непристъпна територия за елементарните хора. Който дръзне да се допре до светилището, ще бъде „ изумен “. В това има вяра локалното население в Хондурас.
Белият град се намира на територията на район, прочут като Москития. На испански москито значи комар. Местността съставлява обширна, гъста и непристъпна дъждовна гора, ситуирана в североизточната част на Хондурас, покрай никарагуанската граница. На това място археолози откриват голям брой руини, които датират “отпреди ерата на Колумб ”. Смята се, че точно тези остатъци отбелязват местоположението на изгубения Бял град или както е локалното му наименование – La Ciudad Blanca (Ла Сиудад Бланка).
Районът към руините на Белия град е едва заселен. Срещат се няколко локални групи, най-разпространената от които е Печ. Там са заселени и рискови хондураски контрабандисти на опиати, както и кротки животновъди, сочат източниците.
Изгубеният град постоянно е именуван от локалните поданици „ Градът на бога на маймуните “ или на Бога-маймуна. На закътаното място измежду влажните, дъждовни гори, са открити голям брой артефакти, съгласно които преди хиляда години там е живяла антична общественост с богата просвета, за която археолозите нямат съвсем никаква информация и даже не са й дали име. Тя остава тайнственост и е реалност, че също по този начин мистериозно изчезва. На мястото на руините на загадъчния Бял град са открити площади, могили, земна пирамида и каменни статуи. Множество артефакти са открити и подземен, евентуално положени там при ритуални погребения. Сред тях се срещат тънко издълбани съдове, украсени със змии, зооморфни фигури и лешояди. Най-поразителният обект, изкопан от земята, е главата на това, което археологът Кристофър Фишър дефинира като „ ягуар “, евентуално изобразяващ шаман в преобразено духовно положение. Колегата на Фишър - Оскар Нийл Круз, счита, че тези артефакти датират от 1000-1400 година сл. Хр. За да опазят останките на изгубения Бял град непокътнати, археолозите пазят в загадка точните координати на тайнствения обект. През 1927 година летецът Чарлз
Линдберг оповестява, че е видял „ бял град “, до момента в който е прелитал над Източен Хондурас. По същото време етнографът Едуард Конземий написа отчета си за племето Печ, в който отбелязва, че в действителност са открити руините на подобен град и че той е наименуван „ Белия град “, тъй като структурите в него и стената, от която е обкръжен, са от бял камък.
През годините доста участници в експедиции настояват, че са разкрили изгубения бял град в разнообразни точки от местността Москития. През 1940 година ексцентричният откривател Теодор Морд се завръща от Москития с голям брой артефакти, потвърждавайки, че е влезнал в Града на бога на маймуните. Там, по думите му, локалното население твърдяло, че е разкрило гигантска, заровена скулптура на Бог-маймуна.
Интересен факт е, че Морд се самоубива, откакто се завръща от пътешествието си до Белия град и по този начин удостоверява хипотезата, че който е протегнал ръка на изгубеното светилище, бива анатемосан и „ изумен “. Според легендата в изгубения град се намира по този начин наречената бяла къща или бял дом, а самият Сиудад Бланка е описван като възвишен Рай на земята.
През 2012 година експедиция се насочва към Москития в търсене на Белия град. Заключението на участниците в нея, откакто сканират, проучват и обобщават данните, е, че не съществува един-единствен загубен град, а голям брой такива в същата околност, формиращи комплекс от селища на една изгубена цивилизация. Това изобретение обаче по никакъв начин не се харесва на локалните поданици, които твърдо имат вяра в легендата за божествения Бял град.
Белият град се намира на територията на район, прочут като Москития. На испански москито значи комар. Местността съставлява обширна, гъста и непристъпна дъждовна гора, ситуирана в североизточната част на Хондурас, покрай никарагуанската граница. На това място археолози откриват голям брой руини, които датират “отпреди ерата на Колумб ”. Смята се, че точно тези остатъци отбелязват местоположението на изгубения Бял град или както е локалното му наименование – La Ciudad Blanca (Ла Сиудад Бланка).
Районът към руините на Белия град е едва заселен. Срещат се няколко локални групи, най-разпространената от които е Печ. Там са заселени и рискови хондураски контрабандисти на опиати, както и кротки животновъди, сочат източниците.
Изгубеният град постоянно е именуван от локалните поданици „ Градът на бога на маймуните “ или на Бога-маймуна. На закътаното място измежду влажните, дъждовни гори, са открити голям брой артефакти, съгласно които преди хиляда години там е живяла антична общественост с богата просвета, за която археолозите нямат съвсем никаква информация и даже не са й дали име. Тя остава тайнственост и е реалност, че също по този начин мистериозно изчезва. На мястото на руините на загадъчния Бял град са открити площади, могили, земна пирамида и каменни статуи. Множество артефакти са открити и подземен, евентуално положени там при ритуални погребения. Сред тях се срещат тънко издълбани съдове, украсени със змии, зооморфни фигури и лешояди. Най-поразителният обект, изкопан от земята, е главата на това, което археологът Кристофър Фишър дефинира като „ ягуар “, евентуално изобразяващ шаман в преобразено духовно положение. Колегата на Фишър - Оскар Нийл Круз, счита, че тези артефакти датират от 1000-1400 година сл. Хр. За да опазят останките на изгубения Бял град непокътнати, археолозите пазят в загадка точните координати на тайнствения обект. През 1927 година летецът Чарлз
Линдберг оповестява, че е видял „ бял град “, до момента в който е прелитал над Източен Хондурас. По същото време етнографът Едуард Конземий написа отчета си за племето Печ, в който отбелязва, че в действителност са открити руините на подобен град и че той е наименуван „ Белия град “, тъй като структурите в него и стената, от която е обкръжен, са от бял камък.
През годините доста участници в експедиции настояват, че са разкрили изгубения бял град в разнообразни точки от местността Москития. През 1940 година ексцентричният откривател Теодор Морд се завръща от Москития с голям брой артефакти, потвърждавайки, че е влезнал в Града на бога на маймуните. Там, по думите му, локалното население твърдяло, че е разкрило гигантска, заровена скулптура на Бог-маймуна.
Интересен факт е, че Морд се самоубива, откакто се завръща от пътешествието си до Белия град и по този начин удостоверява хипотезата, че който е протегнал ръка на изгубеното светилище, бива анатемосан и „ изумен “. Според легендата в изгубения град се намира по този начин наречената бяла къща или бял дом, а самият Сиудад Бланка е описван като възвишен Рай на земята.
През 2012 година експедиция се насочва към Москития в търсене на Белия град. Заключението на участниците в нея, откакто сканират, проучват и обобщават данните, е, че не съществува един-единствен загубен град, а голям брой такива в същата околност, формиращи комплекс от селища на една изгубена цивилизация. Това изобретение обаче по никакъв начин не се харесва на локалните поданици, които твърдо имат вяра в легендата за божествения Бял град.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ