Легендата на “Вердер“ Тим Вийзе даде ексклузивно интервю за Труд“.

Легендата на “Вердер “ Тим Вийзе даде извънредно изявление за „ Труд “. Когато пазеше вратата на „ бременските музиканти “, те не излизаха от групите на Шампионската лига. Натрупа 194 мача за „ Вердер “, само че имаше нещастието в националния отбор да е в сянката на Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. След края на кариерата си Вийзе смени спорта и стана кечист.

– Хер Вийзе, постоянно играете за Германия в мачове за ветерани. Как се чувствате отново като футболист?

– Чувствам се прелестно. Не съм изгубил форма. Почти всяка седмица вземам участие в сходни благотворителни шампионати. В първия за годината даже спечелихме първо място в залата в Олденборг. После играх на неофициалното международно състезание в Ароза, след това и на шампионата на легендите в Москва. Приятно е да се виждаме, въпреки и поостарели.

– От 3 години се занимавате с нов тип спорт, който не е известен в Европа. Говорим за кеча. Защо решихте да се захванете с него?

– Убедиха ме. Още от дете ми е забавно да се удрям. Дълго продължи размисълът, тъй като ме караха още, до момента в който имах контракт като футболист на „ Хофенхайм “. Затова трябваше да отложа. Но започнах и в кеча. Вече имах един пердах в Мюнхен. Атмосферата беше неповторима. Победих. Сега американците желаят да прелетя океана и да се удрям при тях. Все още не е ясно по кое време ще подпишем контракта, само че натам вървят нещата.

– Кой ви убеди, че ставате за кеч?

– Американците. Дойдоха няколко души при мен и споделиха, че съм идеалният вид за тези боеве. Отвърнах им: „ Окей, аз много постоянно съм гледал кеч по малкия екран. “ Така че за мен това си е като сбъдната фантазия. От дете съм огромен почитател на този спорт и в този момент имам опция да го упражнявам.

– Имате ли кумир в кеча?

– Гробаря. Обожавам го.

– Има ли доста болежка в тези боеве или е повече шоу?

– Тренировките са извънредно тежки. Не можете да си визиите даже. По шест часа дневно упражнявам. Така изискват и американците. Не можеш да се скатаваш. В кеча би трябвало да работиш доста повече върху кондицията. И при вратарството не е елементарно. Плонжираш, скачаш, горе, долу… Но е доста по-кратко, в сравнение с сегашните ми тренировки.

– Тежък ли беше първият ви пердах?

– Не, въобще не! Беше ми доста елементарно и прелестно. Спечелих против Узус, само че надали го познавате. Добър войник е.

– Вече си имате прякор. Наричат ви Машината. Кой го измисли?

– Американците. Харесва ми. Винаги съм желал да съм машина.

– Нека да се върнем към футбола. Вие бяхте един от най-хубавите вратари на Германия в последните години, само че имате прекомерно малко мачове в националния тим.

– Съгласен съм. На международното състезание в ЮАР през 2010 година аз трябваше да съм титулярят. Треньорът обаче сподели, че Мануел Нойер ще пази. За страдание при нас, вратарите, е по-трудно. Само един може да е на терена. Не станах полеви състезател, с цел да може да ме сменят или аз да променям някого. Германия постоянно е имала най-хубавите вратари в света.

– Кой е най-хубавият ви мач?

– О, толкоз доста мощни мачове имам, че няма да ни стигне времето.

– А най-малко за националния тим?

– Срещу Англия. Дебютът ми. Загубихме с 1:2, само че пазих ужасно. Имаше едно състояние, което бе на процедура неспасяемо. Само че… аз го спасих. Намерете го в интернет и го гледайте. Показно е. Не помня кой тъкмо бе против мен. Тичаше към вратата и стреля. Направих необикновен скок и с лявата ръка избих топката тъкмо пред ъгъла.

– Какво промени за вас тази нощ в Берлин, когато се изправихте против Англия?

– Дебютът постоянно остава незабравим. От дете съм мечтал да облека фланелката на Германия. Цял живот упражнявах за този ден. Бях признателен на ориста, че ми подари тази нощ. Най-голямата горделивост за един футболист е да играе в националния тим.

– Срещу кой нападател ви е било най-трудно?

– Имало е доста. Но да избера някои. Например Рууд ван Нистелрой, Раул, Златан Ибрахимович… Но това са единствено трима от многото хищници на терена.

– Германия разгроми Англия и Аржентина, вкарвайки по 4 гола на международното в ЮАР. Накрая обаче не станахте първенец. Защо?

– И аз не мога да си го обясня. Бяхме най-хубавите. В полуфинала против Испания в 80-ата минута Карлес Пуйол ни вкара с глава. Най-нормалното нещо в това състезание беше Германия да стане международен първенец. Никой не бе по-добър от нас. На идващия огромен шампионат – Евро 2012, против нас Марио Балотели изигра мача на живота си. Вкара ни два гола на полуфинала, а ние още веднъж бяхме най-силни. Съдбата ни го върна със международната купа две години по-късно. Бил съм на огромни шампионати и постоянно е хубаво. Опитът, атмосферата, мачовете – всичко е ужасно. Съдбата ми даде опция да го видя с очите си.

– Вие сте жива легенда на „ Вердер “.

– Осемте години във Вердер са най-хубавото време за мен. Винаги играехме или в Шампионската лига, или в Лига Европа. Веднъж дойдохме и до София. Атмосферата беше супер. Признавам ви го. Феновете бяха на равнище. София е хубав град. Какво време единствено! Играехме всяка седмица против най-хубавите в Европа.

– Говорите за мача „ Левски “ – „ Вердер “. Вратарят Михайлов направи обаче и съдбовна грешка…

– Да, помня. Нали бе наследник на президента на футболния съюз?

– Точно по този начин.

– Много мъчително ми стана за това момче. Във футбола се случват такива неща. И аз направих една голяма неточност против „ Ювентус “ в Торино в осминафинал на Шампионската лига, която ни струваше отпадането. Има го в картите. В този бизнес вратарят няма право да бърка, само че се случва.

– Най-големият ви триумф с „ Вердер “ е купата на Германия.

– Да, против „ Байер “. Играхме пред 70 000 фенове в Берлин. Три пъти съм взел участие във край за купата на Германия. За страдание имам единствено един трофей. Но всяка купа ти подвига самочувствието. Радвам се, че я имам. За страдание в шампионата все оставахме втори, тъй като „ Байерн “ бе първи. Но по този начин е във футбола – който има най-вече пари, има и най-хубавия тим.

– Проблем ли е за Бундеслигата, че „ Байерн “ толкоз постоянно става първенец?

– От една страна – да. Но от друга би трябвало да признаем, че „ Байерн “ от десетилетия работи доста тъкмо. Инвестира се доста вярно като в селекцията съвсем няма неточности. Автоматично с това идват и огромните триумфи, освен това освен в Бундеслигата.

– Какво би трябвало да създадат другите клубове, с цел да могат най-малко малко да понижат дистанцията от „ Байерн “?

– Видяхме неотдавна, че „ Борусия „ (Дортмунд) може да смъкна „ Байерн “ от върха. Два пъти подред стана първенец. Но тази задача е пъклен сложна против най-хубавия и най-богатия тим.

– Защо немските тимове се показаха толкоз едва в евротурнирите този сезон?

– Не мога да дава отговор. Вероятно поради липса и на класа, и липса на шанс. Тази година несъмнено не е добра за тимовете от Бундеслигата. Надявам се, че най-малко „ Байерн “ може да стигне надалеч.

– А какво се случва с „ Вердер “? Всяка година се бори за оцеляване.

– „ Вердер “ е злополука. Доскоро всяка година участвахме в Шампионската лига. Но към този момент няма пари, няма и положителни играчи. Сега виждате къде е тимът. Наистина всяка година се бори до последно да не изпадне. А някой ден тази покруса може и да се случи.

– Толкова ли Бундеслигата стана по-слаба от Висшата лига да вземем за пример?

– Бундеслигата е най-хубавото състезание. Вижте публиката. Вижте стадионите. Във Висшата лига има единствено доста вложения. В Германия е в действие наложителното предписание за благосъстоятелност на клуб, което му споделяме „ 50 % плюс един “. Никой не може да пристигна и да разгласи: „ От през днешния ден аз съм шефът! “ В Англия идват китайци, араби. Хвърлят си парите, сякаш купуват най-хубавите футболисти.

– Добра ли е тази политика?

– След като имат толкоз пари, дано ги влагат.

– „ Манчестър Сити “ купи вратаря Едерсон за 40 милиона евро и го направи най-скъпият пазач в историята. Той ли е и най-хубавият?

– В никакъв случай. Има доста по-добри вратари. За мен най-класните са Тибо Куртоа и Мануел Нойер. Но не и този.

– Може ли един вратар да коства въпреки всичко 40 милиона?

– Абсолютно ненормална история. Особено за вратар.

– През годините съперници в националния тим са ви били великани като Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. Какви са връзките ви с тях?

– Оливер е доста положително момче. Имаме се. Като бях млад вратар Оли ми беше кумир. С другите нямам работа!

– Германия потегля за международното състезание като първенец и любимец. Кой би трябвало да е вратарят – Нойер или Марк-Андре тер Щеген?

– Тер Щеген, несъмнено! Нойер изобщо не е здрав.

– Как виждате възможностите на Бундестима на международното?

– Германия е турнирен тим. Винаги стига надалеч. Затова считам, че е любимец №1 за купата.

– А кои са огромните съперници?

– Бразилия, Аржентина – все познати противници. Уругвай също е добър.

– Германия победи Бразилия със 7:1 на предишния мондиал. Това ли е мач №1 в историята на международните шампионати?

– Да. При всички положения. Да биеш Бразилия на тяхна земя със 7:1 е нещо необикновено.

– Какво мислите за Йоаким Льов като треньор?

– Много добър експерт. Щом си станал международен първенец, автоматизирано се нареждаш в графата на най-големите. Освен това той е и добър човек.

– Вярно ли е, че той е абониран за народен тим, само че не става за клубен?

– Не е по този начин. Много треньори са ту в народен, ту в клубен тим. Льов дълго време резервира поста си в Бундестима, тъй като има триумфи. Повече от 10 години прави отлична работа. Мисля, че ще остане още много време.

– Германия завоюва Купата на конфедерациите с авариен тим.

– Купата на конфедерациите не е международно състезание. Там конкуренцията действително не е огромна. Ще забележим какъв брой мощни сме в действителност това лято.

– Идва и решителната фаза в Шампионската лига. Как виждате любимците?

– На първо място поставям още веднъж „ Реал “, „ Байерн “ и „ Манчестър Сити “. Трите са най-хубави. Да не не помни и „ Барселона “.

– Мислите ли, че ПСЖ може да си купи Шампионската лига с помощта на селекцията, която направи?

– Не, не може. Вижте британските тимове. И те хвърлят пари като луди, само че от дълго време са надалеч от първото място. Последно „ Челси “ стана европейски първенец през 2012 година.

– Играл сте в кариерата си против българи. Вече стана дума за мача против Левски. Какви други мемоари имате от нашия футбол?

– Само против „ Левски “ съм играл.

– А против българи?

– Срещу Димитър Бербатов. Той беше доста мощен нападател. Играе ли още той?

– Да, в Индия.

– Уоу, Индия! Окей. Беше мощен нападател. Голям, техничен.

– Вкарвал ли ви е гол?

– Може би, да. Нека помисля… Да, вкарвал ми е.

– Кои български играчи най-вече харесвате?

– Христо Стоичков ми беше кумир. Гледал съм му доста мачове в Барселона. Днес кой ви е най-хубавият? Помогнете ми. Не мога да се сетя. Преди България имаше доста огромен тим.

– Къде гледахте мача Германия – България на международното в Щатите през 1994 година?

– Мисля, че беше у нас. Много прекрасен мач беше. Трябва да признаем, че България по това време не беше по-слаба от Германия. Днес обаче не е по този начин.

– Известен сте със пристрастеността си да карате спортни коли. И от време на време имате проблеми с полицията. От къде идва пристрастието ви за такива коли?

– От дребен съм по този начин. Обожавам „ Ламборгини “. Полицаите ми завиждат и по тази причина ме стопират. Последния път пътувах за Хамбург. Спряха ме и извикаха публицистите, с цел да ме снимат. Така е в Германия.

– С каква скорост карахте?

– Не е поради скоростта. Бях пуснал доста мощно музиката. Но това е „ Ламборгини “. Тези коли постоянно са шумни.

– Какви други спортни коли имате?

– „ Ламборгини “, БМВ, „ Мерцедес “ и „ Шевролет Камаро “ с 1000 конски сили.

– Колко най-бързо сте карал?

– Мразя да карам бързо. Страх ме е. Не подвигам повече от 200-210 км/ч.

– С тези коли на писта не сте ли ходил?

– Не. Нали знаете, че в Германия няма ограничаване на скоростта. Не ми е нужно да ходя на писта. Ние сме единствената такава страна в света.

– Кой е най-важният трофей в живота ви?

– Раждането на щерка ми. Вече е на 11 години.