Илия Вълов разказа за емблематична победа на ЦСКА в КНК
Легендата на ЦСКА Илия Вълов описа пред " Спортал " спомените си от емблематичния мач на " армейците " рещу Рода на 15 март 1989 година в Керкраде след дузпи в Нидерландия, в който те се класират за полуфиналите в шампионата за КНК. Стражът става воин за " алените " с два избавени удара от бялата точка.
" Страхотен спомен! Бяхме неповторим тим. Пред мен играеха Джеки и Трифон, Бог да ги елементарни. Можете ли да си визиите по-добра двойка централни бранители! Бяха мъжкари, стигаше се от време на време и до по-висок звук, само че това е изцяло обикновено и оказва помощ на колектива. Ако всичко е безшумно и умерено, приказваме за девически интернат.
Срещу Рода беше сложен мач, теренът в Керкраде беше зле. Пред вратата имаше толкоз доста пясък, че ме затрудняваше. При дузпите... Не мога да го обясня. Никога не съм си избирал авансово ъгъл. Заставам, очаквам, следя и в последния миг чувствам какво ще се случи.
Наистина не мога да обясня. Майсторлък си е - изискват се доста тренировки, само че е и заложба. Беше огромна наслада, стигнахме полуфинал в Европа, бяхме доста мощен тим. И доста огромен колектив! Само за Ицо Стоичков мога да напиша обособена книга, доста истории, доста мемоари. От оня тим на ЦСКА се слушам в днешно време най-често с Митко Младенов.
За неволя, Любо Пенев пропусна полуфиналите с Барселона. На реванша не игра и Трифон Иванов. Тогава спасих дузпа на Гари Линекер. Той беше най-голямата им звезда - шутира, аз избих топката, тя се върна у него, отново би, отново спасих.
Да, спасявах постоянно дузпи. С Ботев (Враца) играхме против Левски, дадоха им дузпа. Мишо Вълчев взима топката, другари сме с него, имаше в този ден някакъв празник той. Отивам и най-приятелски му крещя " недей да биеш, ще ти скапва празника, дай на различен да бие, гледай си кефа ". Не, споделя, ще ти я вкарам, единствено гледай. Добре. Хванах му я. Същата преживелица и с Петьо Зехтински в Пловдив. Имаше рожден ден, застава на точката, ще бие дузпа. Вълче, споделя, в този момент ще ти я вкарам. А аз: " Зико, рожденик си, недей, ще я спася ". Няма късмет, вика. Добре, и на него му я спасих. Просто имах нюх. В ЦСКА беше празник, когато играехме. Много мощен тим бяхме ", сподели Вълов.
Стоичков си спомни за велика победа с ЦСКА
Един от най-важните дни в живота му
" Страхотен спомен! Бяхме неповторим тим. Пред мен играеха Джеки и Трифон, Бог да ги елементарни. Можете ли да си визиите по-добра двойка централни бранители! Бяха мъжкари, стигаше се от време на време и до по-висок звук, само че това е изцяло обикновено и оказва помощ на колектива. Ако всичко е безшумно и умерено, приказваме за девически интернат.
Срещу Рода беше сложен мач, теренът в Керкраде беше зле. Пред вратата имаше толкоз доста пясък, че ме затрудняваше. При дузпите... Не мога да го обясня. Никога не съм си избирал авансово ъгъл. Заставам, очаквам, следя и в последния миг чувствам какво ще се случи.
Наистина не мога да обясня. Майсторлък си е - изискват се доста тренировки, само че е и заложба. Беше огромна наслада, стигнахме полуфинал в Европа, бяхме доста мощен тим. И доста огромен колектив! Само за Ицо Стоичков мога да напиша обособена книга, доста истории, доста мемоари. От оня тим на ЦСКА се слушам в днешно време най-често с Митко Младенов.
За неволя, Любо Пенев пропусна полуфиналите с Барселона. На реванша не игра и Трифон Иванов. Тогава спасих дузпа на Гари Линекер. Той беше най-голямата им звезда - шутира, аз избих топката, тя се върна у него, отново би, отново спасих.
Да, спасявах постоянно дузпи. С Ботев (Враца) играхме против Левски, дадоха им дузпа. Мишо Вълчев взима топката, другари сме с него, имаше в този ден някакъв празник той. Отивам и най-приятелски му крещя " недей да биеш, ще ти скапва празника, дай на различен да бие, гледай си кефа ". Не, споделя, ще ти я вкарам, единствено гледай. Добре. Хванах му я. Същата преживелица и с Петьо Зехтински в Пловдив. Имаше рожден ден, застава на точката, ще бие дузпа. Вълче, споделя, в този момент ще ти я вкарам. А аз: " Зико, рожденик си, недей, ще я спася ". Няма късмет, вика. Добре, и на него му я спасих. Просто имах нюх. В ЦСКА беше празник, когато играехме. Много мощен тим бяхме ", сподели Вълов.
Стоичков си спомни за велика победа с ЦСКА
Един от най-важните дни в живота му
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ