Барези: Малко е тъжно днес чужденци да държат Милан и Интер
Легендата на Милан и международния футбол Франко Барези даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. В днешния футбол, където парите към този момент надделяват всевъзможни сантименти, малко на брой са международните митове, останали правилни за цялостен живот на един клуб. А Барези е тъкмо от тази изчезваща порода. Той има 531 мача и 6 шампионски трофеи на своята страна. Трикратен притежател е на Купата на европейските първенци и два пъти е ликувал като международен клубен първенец. Избран е за футболист №1 на века във втория най-успешен клуб на европейската сцена. Триумфирал е и със международна купа с националния тим, само че тогава, през далечната 1982 година, не изиграва нито един мач на мондиала, тъй като го смятат за прекомерно млад за подобен конгрес. Носител е на Орден на италианската република. Втори е в класацията за „ Златната топка “ през 1989 година, един от 100-те най-хубави футболисти на ХХ век на ФИФА, номинирани от Краля Пеле.
- Здравейте, сеньор Барези. В последно време постоянно идвате в България. Този път е поради известната стратегия на Милан. Как се чувствате у нас?
- Винаги, когато съм тук, чувствам огромен възторг и постоянно ми е доста прелестно да се връщам. Представлявам Милан във вашата страна и ми е доста прелестно, тъй като футболът в България е обичан, следи се с огромна пристрастеност и за мен е наслаждение да съм тук.
- Целта на актуалното посещаване е програмата за съдействие сред Милан и Локомотив София. Бихте ли ни разказали освен това за нея?
- Тук съм, с цел да промотирам това ново съдействие, което започваме с Локомотив. Става въпрос за основаването на Академия, която ще ни даде опция да се съпоставим едни други. Ние, от своя страна, ще донесем тук нашите способи на работа, нашата философия и ще ги покажем на децата. Ще помогнем и за израстването на техните треньори. Ще допринесем с хрумвания за израстване в спортно-технически аспект и изобщо за знание на модерното в играта. А като последваща крачка ще им предоставим опция да дойдат в Милано, където да добият опит, докосвайки се директно до нашите способи в работата.
- Дали пък инцидентно към този момент не забелязахте някой млад гений?
- Не, в този момент желаех единствено да се срещна с децата, да им предам посланието на Милан. По-нататък, в бъдеще, несъмнено че си поисквам да намерим тук и гении. Ясно е, че би трябвало самообладание, работата е доста, само че значимото е, че в България срещам персони като президента на Локо Сф и неговите сътрудници, които осъзнават потребността от това да се обогатят от непознатия опит, с цел да се развиват. И аз съм благополучен тъкмо Милан да способства за това.
- Цели 20 години играхте за Милан. Как изживяхте, може би, най-голямата рецесия в историята на клуба, тази в интервала 1981-83 година?
- Без подозрение Милан изживя един доста внимателен и сложен интервал при започване на 80-те. Изпаднахме на два пъти, поради две разнообразни проблематични обстановки, само че това ме накара да израсна бързо. Бях много млад, само че добих скъп опит, научих се на самообладание и в следствие се поправих с многото победи, които предстояха за нас.
- За страдание и в последните сезони почитателите на Милан не са от най-щастливите…
- Както всички, по този начин и аз считам, че е поради момента на промяната на поколенията. Край на един цикъл и началото на различен. Сега е времето на новите хрумвания и до момента в който те се осъществят, би трябвало да се стараем да сме боеспособни, с цел да пристигна и моментът, когато ще се върнем там, където ни е мястото. Конкуренцията е огромна и не е елементарно, само че новите притежатели са енергични и имат мощното предпочитание да върнат Милан на познатите му позиции.
- И в България доста се приказва за китайците в италианския футбол. Собственици на Милан, притежатели и на Интер. Какво е мнението Ви за този феномен?
- Е, малко е тъжно да видиш и двата милански гранда с нова благосъстоятелност и то задгранична, откакто толкоз години са били ръководени от италиански бизнесмени – от Масимо Морати до Силвио Берлускони, с който спечелихме всичко и на всички места. Но пък би трябвало да се приспособяваме към новите действителности. Светът се движи бързо и пристигна и моментът сеньор Берлускони да се отдръпна. Нямаше към този момент времето и духът да продължи. И, да, беше вярно да съобщи щафетата. Повтарям, значимото в този момент е да е налична волята Милан да се завърне там, където му е мястото.
- Италия за първи път не е на международно състезание от 1958-а. Създалата се обстановка е много драматична…
- Абсолютно! Нямаше италианец, който да е очаквал сходно нещо и разочарованието е огромно. Трябва да си вземем записка и напълно почтено да си отговорим кое можеше да създадем по-добре и за какво се стигна дотук. И да се надяваме, че от високите етажи на италианския футбол ще пристигна явен сигнал, с цел да не ни се случват сходни тежки разочарования отсега нататък.
- Да поговорим за кариерата Ви. Какво значи да си определен за състезател на Милан на ХХ век?
- Беше голяма наслада даже да бъда номиниран за това самопризнание. Е, след цели 20 години борби за Милан, аз като че ли бях с едни гърди пред другите. Голяма чест, доказателство, че съм оставил и нещо положително. Винаги ще благодаря на тифозите, които непрекъснато бяха до мен и ме подкрепяха!
- Може би сте най-големият в историята на Милан, а прякорът ви е „ Малчото “. Как по този начин?
- Ха, този прякор се появи, тъй като бях най-младия преди време и... по този начин останах в историята. Но ще бъда оптимално прям. Милан е имал доста огромни първенци в състава си през годините. И е мъчно да се направи някаква генерална ранглиста, тъй като всяка ера е имала своите топ състезатели с „ червено-черната “ фланелка. А тази огромна история всички момчета от класациите би трябвало да я пазиме и обогатяваме!
- Никога ли не сте желали да промените клуба или града? Имало ли е в действителност сериозна оферта, върху която доста да сте мислили?
- По мое време бе друго. Днес сигурно на един футболист е много мъчно да играе 10-15 години за един и същи тим. Сигурно и аз, в случай че беше както през днешния ден, щях да съм много по-изкушен и кой знае дали щях да изкарам толкоз дълго време в Милан. Трудно е, затова, да се съди и прави оценка от днешна позиция. Тогава, когато имах в действителност съществени предложения, бях доста млад, само че имах вяра в тима, бях благодарен на клуба и останах. Всички победи в следствие бяха доказателство, че съм постъпил вярно.
- Има една известна фотография – Вие и брат Ви, прегърнати, преди мач Милан - Интер. Какво е чувството да се изправиш против родния си брат?
- Ясно е на света, че „ Ил дерби делла Мадонина “ е един специфичен мач. Особено пък в тези години, когато излизах против брат си. Емоцията, поради това съревнование, беше още по-силна и правеше дербито още по-специално за мен. За благополучие, двамата играехме в отбраната и случаите да се сблъскаме непосредствено на терена бяха малко. Винаги сме били доста свързани с него и изпитвахме огромен и съвместен почит. Е, може би той имаше по-малко шанс с трофеите от мен. Но пък и не може да се оплаче, тъй като направи значима кариера в огромен клуб като Интер.
- Кой завоюва оня мач от фотографията?
- Всъщност, не съм виждал тази фотография и не мога да кажа… И аз имах доста победи в дуелите, само че и той имаше. Дербито в тези години беше много равностойно, постоянно „ на кантар “, тъй като Интер разполагаше със мощен състав – с тримата германци в него. Ние пък излизахме с тримата холандци. Ставаха огромни дуели!
- За кого викаше семейство Барези?
- Още от дребен „ червено-черните “ цветове ми бяха обичани. В следствие имах шанса да облека тъкмо тях. Е, на брат ми му се наложи леко да си промени фамилните възгледи…
- Един бърз въпрос – най-силният Милан в историята? Този на Саки, Капело или може би на Анчелоти?
- Говорим за три разнообразни столетия на Милан. Този на Анчелоти – великански първенци, доста качествени. Тези на Саки и на Капело – наложихме един нов метод на игра, който даже през днешния ден е мъчно да се приложи от другите. Силна страна ни беше постоянството. Но е невероятно да се каже, кой е бил най-хубавият.
- Три пъти ликувахте с КЕШ. Кой трофей ви е най на сърцето?
- Първият! Винаги първият трофей се помни с най-силна страст и остава най-скъп. Пък и той пристигна след 20 години очакване за Милан. Беше велико това 4:0 против Стяуа през 1989-а.
- Ние пък помним добре оня край в Атина против Барса с Христо Стоичков. Не бяхме доста удовлетворени от резултата…
- Аз за жалост не бях в състава заради наказване. Онзи Барса в действителност беше величествен! Със Стоичков и Ромарио в офанзива бе един всесилен отбор. Но пък Милан беше по-солиден и първокласен и резултатът от мача го потвърди.
- Изправяли сте се много пъти против Стоичков на терена. Поддържате ли някакъв контакт през днешния ден?
- Не сме се виждали от години, само че е човек, който почитам. Той имаше невероятна кариера, игра на най-високо равнище, в огромни тимове в разнообразни шампионати. Имаше куража и качествата да отиде да се състезава и да се потвърди в сложни шампионати като испанското и италианското. Лидер на националния ви тим, „ Златна топка “ – приказваме за един от най-хубавите!
- Според Вас, Стоичков щеше ли да е потребен на оня Милан? В Парма като че ли не се получиха напълно нещата…
- О, в случай че беше пристигнал, сигурно щеше да способства доста! Изключително значимо е кой по кое време идва в даден тим. И основно е първо кои са в състава, а от там като разследване дали има в действителност потребност или не от избраните функции в него.
- Като бранител, несъмнено ще ни изброите тримата най-страховити нападатели, против които сте играли?
- През кариерата си срещнах толкоз доста отлични нападатели… Ромарио е един от тях. Марадона, Карека, Зико, Платини. Тогава в нашето състезание играеха най-хубавите в света и изброените, сигурно, бяха много сложни за запазване.
- Помните ли някой мач против български тим?
- През 1988-а, когато започваше цикълът „ Саки “, се срещнахме с Левски. Не, чакайте, тогава се споделяше Викто…..Витоша, да. Бихме 2:0 в България, а след това и 5:2 в Милано. Беше първи кръг за КЕШ. Също против вашия народен отбор през 94-а. Сигурно е имало и още, не помня.
- Обличате националната фланелка за първи път през 1982 година. Но пък в оня интервал бяхте запаса за Милан в първенството…
- Всъщност, дебютирах и отидох на Световното през 82-а, до момента в който играех в Серия Б. Ха, за мен беше много изненадващо и в същото време радостно, че Енцо Беардзот ме е следил, оценил ме е и ми даде опция да изживея този значим шампионат и да натрупам опит.
- Няма метод да не помните полуфинала против България в Съединени американски щати през 1994!
- Не играх, бях на пейката контузен. Помня, че Италия направи огромен мач. Баджо, за благополучие, сътвори два невероятни гола. Казвам за благополучие, тъй като се срещнахме с един мощен тим на България, който ни изтормози доста. Победихме с 2:1, само че това не беше най-убедителният ни мач. Като цяло обаче считам, че ние заслужавахме да продължим напред.
- Казахте напред. Напред към финала?
- Да.
- Знаем добре по какъв начин приключи срещата…
- Да, допускам. (смее се)
- Искам да Ви попитам за дузпата. И най-хубавите пропущат. В оня край това се случи на Баджо и на Вас. Какво минава през главата на футболиста, когато в подобен неописуемо значим миг види топката да не влиза в мрежата?
- Е, едно много изключително възприятие е. Човек би трябвало да го е претърпял, с цел да разбере. В оня миг губиш международната купа пред милиард фенове. И да играя на край обаче за мен бе голямо задоволство. На един футболист не се случва постоянно да играе край на международно състезание, нали?! Губейки по подобен метод те застига мощно оскърбление, само че пък и Бразилия беше класна, беше страхотна. И волята на спорта, на ориста, беше тази.
- Здравейте, сеньор Барези. В последно време постоянно идвате в България. Този път е поради известната стратегия на Милан. Как се чувствате у нас?
- Винаги, когато съм тук, чувствам огромен възторг и постоянно ми е доста прелестно да се връщам. Представлявам Милан във вашата страна и ми е доста прелестно, тъй като футболът в България е обичан, следи се с огромна пристрастеност и за мен е наслаждение да съм тук.
- Целта на актуалното посещаване е програмата за съдействие сред Милан и Локомотив София. Бихте ли ни разказали освен това за нея?
- Тук съм, с цел да промотирам това ново съдействие, което започваме с Локомотив. Става въпрос за основаването на Академия, която ще ни даде опция да се съпоставим едни други. Ние, от своя страна, ще донесем тук нашите способи на работа, нашата философия и ще ги покажем на децата. Ще помогнем и за израстването на техните треньори. Ще допринесем с хрумвания за израстване в спортно-технически аспект и изобщо за знание на модерното в играта. А като последваща крачка ще им предоставим опция да дойдат в Милано, където да добият опит, докосвайки се директно до нашите способи в работата.
- Дали пък инцидентно към този момент не забелязахте някой млад гений?
- Не, в този момент желаех единствено да се срещна с децата, да им предам посланието на Милан. По-нататък, в бъдеще, несъмнено че си поисквам да намерим тук и гении. Ясно е, че би трябвало самообладание, работата е доста, само че значимото е, че в България срещам персони като президента на Локо Сф и неговите сътрудници, които осъзнават потребността от това да се обогатят от непознатия опит, с цел да се развиват. И аз съм благополучен тъкмо Милан да способства за това.
- Цели 20 години играхте за Милан. Как изживяхте, може би, най-голямата рецесия в историята на клуба, тази в интервала 1981-83 година?
- Без подозрение Милан изживя един доста внимателен и сложен интервал при започване на 80-те. Изпаднахме на два пъти, поради две разнообразни проблематични обстановки, само че това ме накара да израсна бързо. Бях много млад, само че добих скъп опит, научих се на самообладание и в следствие се поправих с многото победи, които предстояха за нас.
- За страдание и в последните сезони почитателите на Милан не са от най-щастливите…
- Както всички, по този начин и аз считам, че е поради момента на промяната на поколенията. Край на един цикъл и началото на различен. Сега е времето на новите хрумвания и до момента в който те се осъществят, би трябвало да се стараем да сме боеспособни, с цел да пристигна и моментът, когато ще се върнем там, където ни е мястото. Конкуренцията е огромна и не е елементарно, само че новите притежатели са енергични и имат мощното предпочитание да върнат Милан на познатите му позиции.
- И в България доста се приказва за китайците в италианския футбол. Собственици на Милан, притежатели и на Интер. Какво е мнението Ви за този феномен?
- Е, малко е тъжно да видиш и двата милански гранда с нова благосъстоятелност и то задгранична, откакто толкоз години са били ръководени от италиански бизнесмени – от Масимо Морати до Силвио Берлускони, с който спечелихме всичко и на всички места. Но пък би трябвало да се приспособяваме към новите действителности. Светът се движи бързо и пристигна и моментът сеньор Берлускони да се отдръпна. Нямаше към този момент времето и духът да продължи. И, да, беше вярно да съобщи щафетата. Повтарям, значимото в този момент е да е налична волята Милан да се завърне там, където му е мястото.
- Италия за първи път не е на международно състезание от 1958-а. Създалата се обстановка е много драматична…
- Абсолютно! Нямаше италианец, който да е очаквал сходно нещо и разочарованието е огромно. Трябва да си вземем записка и напълно почтено да си отговорим кое можеше да създадем по-добре и за какво се стигна дотук. И да се надяваме, че от високите етажи на италианския футбол ще пристигна явен сигнал, с цел да не ни се случват сходни тежки разочарования отсега нататък.
- Да поговорим за кариерата Ви. Какво значи да си определен за състезател на Милан на ХХ век?
- Беше голяма наслада даже да бъда номиниран за това самопризнание. Е, след цели 20 години борби за Милан, аз като че ли бях с едни гърди пред другите. Голяма чест, доказателство, че съм оставил и нещо положително. Винаги ще благодаря на тифозите, които непрекъснато бяха до мен и ме подкрепяха!
- Може би сте най-големият в историята на Милан, а прякорът ви е „ Малчото “. Как по този начин?
- Ха, този прякор се появи, тъй като бях най-младия преди време и... по този начин останах в историята. Но ще бъда оптимално прям. Милан е имал доста огромни първенци в състава си през годините. И е мъчно да се направи някаква генерална ранглиста, тъй като всяка ера е имала своите топ състезатели с „ червено-черната “ фланелка. А тази огромна история всички момчета от класациите би трябвало да я пазиме и обогатяваме!
- Никога ли не сте желали да промените клуба или града? Имало ли е в действителност сериозна оферта, върху която доста да сте мислили?
- По мое време бе друго. Днес сигурно на един футболист е много мъчно да играе 10-15 години за един и същи тим. Сигурно и аз, в случай че беше както през днешния ден, щях да съм много по-изкушен и кой знае дали щях да изкарам толкоз дълго време в Милан. Трудно е, затова, да се съди и прави оценка от днешна позиция. Тогава, когато имах в действителност съществени предложения, бях доста млад, само че имах вяра в тима, бях благодарен на клуба и останах. Всички победи в следствие бяха доказателство, че съм постъпил вярно.
- Има една известна фотография – Вие и брат Ви, прегърнати, преди мач Милан - Интер. Какво е чувството да се изправиш против родния си брат?
- Ясно е на света, че „ Ил дерби делла Мадонина “ е един специфичен мач. Особено пък в тези години, когато излизах против брат си. Емоцията, поради това съревнование, беше още по-силна и правеше дербито още по-специално за мен. За благополучие, двамата играехме в отбраната и случаите да се сблъскаме непосредствено на терена бяха малко. Винаги сме били доста свързани с него и изпитвахме огромен и съвместен почит. Е, може би той имаше по-малко шанс с трофеите от мен. Но пък и не може да се оплаче, тъй като направи значима кариера в огромен клуб като Интер.
- Кой завоюва оня мач от фотографията?
- Всъщност, не съм виждал тази фотография и не мога да кажа… И аз имах доста победи в дуелите, само че и той имаше. Дербито в тези години беше много равностойно, постоянно „ на кантар “, тъй като Интер разполагаше със мощен състав – с тримата германци в него. Ние пък излизахме с тримата холандци. Ставаха огромни дуели!
- За кого викаше семейство Барези?
- Още от дребен „ червено-черните “ цветове ми бяха обичани. В следствие имах шанса да облека тъкмо тях. Е, на брат ми му се наложи леко да си промени фамилните възгледи…
- Един бърз въпрос – най-силният Милан в историята? Този на Саки, Капело или може би на Анчелоти?
- Говорим за три разнообразни столетия на Милан. Този на Анчелоти – великански първенци, доста качествени. Тези на Саки и на Капело – наложихме един нов метод на игра, който даже през днешния ден е мъчно да се приложи от другите. Силна страна ни беше постоянството. Но е невероятно да се каже, кой е бил най-хубавият.
- Три пъти ликувахте с КЕШ. Кой трофей ви е най на сърцето?
- Първият! Винаги първият трофей се помни с най-силна страст и остава най-скъп. Пък и той пристигна след 20 години очакване за Милан. Беше велико това 4:0 против Стяуа през 1989-а.
- Ние пък помним добре оня край в Атина против Барса с Христо Стоичков. Не бяхме доста удовлетворени от резултата…
- Аз за жалост не бях в състава заради наказване. Онзи Барса в действителност беше величествен! Със Стоичков и Ромарио в офанзива бе един всесилен отбор. Но пък Милан беше по-солиден и първокласен и резултатът от мача го потвърди.
- Изправяли сте се много пъти против Стоичков на терена. Поддържате ли някакъв контакт през днешния ден?
- Не сме се виждали от години, само че е човек, който почитам. Той имаше невероятна кариера, игра на най-високо равнище, в огромни тимове в разнообразни шампионати. Имаше куража и качествата да отиде да се състезава и да се потвърди в сложни шампионати като испанското и италианското. Лидер на националния ви тим, „ Златна топка “ – приказваме за един от най-хубавите!
- Според Вас, Стоичков щеше ли да е потребен на оня Милан? В Парма като че ли не се получиха напълно нещата…
- О, в случай че беше пристигнал, сигурно щеше да способства доста! Изключително значимо е кой по кое време идва в даден тим. И основно е първо кои са в състава, а от там като разследване дали има в действителност потребност или не от избраните функции в него.
- Като бранител, несъмнено ще ни изброите тримата най-страховити нападатели, против които сте играли?
- През кариерата си срещнах толкоз доста отлични нападатели… Ромарио е един от тях. Марадона, Карека, Зико, Платини. Тогава в нашето състезание играеха най-хубавите в света и изброените, сигурно, бяха много сложни за запазване.
- Помните ли някой мач против български тим?
- През 1988-а, когато започваше цикълът „ Саки “, се срещнахме с Левски. Не, чакайте, тогава се споделяше Викто…..Витоша, да. Бихме 2:0 в България, а след това и 5:2 в Милано. Беше първи кръг за КЕШ. Също против вашия народен отбор през 94-а. Сигурно е имало и още, не помня.
- Обличате националната фланелка за първи път през 1982 година. Но пък в оня интервал бяхте запаса за Милан в първенството…
- Всъщност, дебютирах и отидох на Световното през 82-а, до момента в който играех в Серия Б. Ха, за мен беше много изненадващо и в същото време радостно, че Енцо Беардзот ме е следил, оценил ме е и ми даде опция да изживея този значим шампионат и да натрупам опит.
- Няма метод да не помните полуфинала против България в Съединени американски щати през 1994!
- Не играх, бях на пейката контузен. Помня, че Италия направи огромен мач. Баджо, за благополучие, сътвори два невероятни гола. Казвам за благополучие, тъй като се срещнахме с един мощен тим на България, който ни изтормози доста. Победихме с 2:1, само че това не беше най-убедителният ни мач. Като цяло обаче считам, че ние заслужавахме да продължим напред.
- Казахте напред. Напред към финала?
- Да.
- Знаем добре по какъв начин приключи срещата…
- Да, допускам. (смее се)
- Искам да Ви попитам за дузпата. И най-хубавите пропущат. В оня край това се случи на Баджо и на Вас. Какво минава през главата на футболиста, когато в подобен неописуемо значим миг види топката да не влиза в мрежата?
- Е, едно много изключително възприятие е. Човек би трябвало да го е претърпял, с цел да разбере. В оня миг губиш международната купа пред милиард фенове. И да играя на край обаче за мен бе голямо задоволство. На един футболист не се случва постоянно да играе край на международно състезание, нали?! Губейки по подобен метод те застига мощно оскърбление, само че пък и Бразилия беше класна, беше страхотна. И волята на спорта, на ориста, беше тази.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ