Гибона: От МВР ме привикваха за буйния живот, правих глупости, но на терена имах талант от Бог
Легендата на Левски - Божидар Искренов- приказва във " Вечерното шоу на Слави Трифонов " по 7/8 ТВ. Гибона се върна обратно в предишното, с цел да опише за престоите си при сините и ЦСКА. Той уточни и разликите сред неговото потомство и настоящето.
Г-н Искренов, припомням си първите ви мачове за Левски, когато бяхте с гола глава. Заради казармата ли бяхте с такава прическа?
- Не, за наказване, тъй като не слушах и ме вкараха в казармата. Беше доста от дълго време, не си припомням доста добре, само че съм направил нещо неприятно.
Кога започнахте в школата на Левски? Сам ли отидохте на стадиона?
- От квартал " Сухата река " съм. Започнах през 1974 година. Историята е доста забавна. Имах двама другари от 44-о учебно заведение. Един ден ми споделиха дали ще отида с тях на " Герена ", тъй като имали подготовка. Нямаше какво да върша и се съгласих. Моят блок е през няколко улици до стадиона. Седях на пейките, до момента в който имаха занятие и треньорът им Андрей Димитров сподели, че нямат един човек и ме предложения да вляза да играя. Поиграх и след тренировката ми сподели да му занеса някакъв документ. Попитах приятелите си защо и те ми споделиха, че желае да ме картотекира и да стартира да играя. Стана елементарно и по този начин започнах. Бях на 12 години.
Гибона: Това е лицето, само че се надявам Левски да покаже още по-хубаво лице
Напълно заслужена победа на моя обичан тим. споделя Искренов
Носехте доста наслада на почитателите с вашата техника, а и стадионите тогава бяха цялостни...
- Това, което съм го имал, не се учи. Да кажем, че притежавах гений. Господ ти го е дал. Като дете се пробвах да играя с левия крайник. Всички мислеха, че работя на това крило. Не е правилно, че това е мощният ми крайник. Научих се самичък на площадката да го употребявам по този начин. Знаех, че по-късно, в случай че имаш опция да играеш огромен футбол е хубаво да използваш и двата крайници. Това доста ми оказа помощ след това.
Васил Методиев - Шпайдела ли е индивидът, който изигра най-голяма роля в тези години в Левски?
- Шапка смъквам на Шпайдела, на Иван Вуцов, Христо Младенов, Бобата Жечев, които са били с нас. Ще се върна малко по-назад, преломът и този, който стартира плавния преход на подмладяване в Левски и аз бях първият, бе Иван Вуцов. Баща ми, имам няколко. Помогна ми доста, само че този, който най-вече го направи бе Янко Кирилов. Бях младеж и имаше доста деца, само че последователно множеството отпадаха. Аз останах и той е видял нещо в мен, и ми подаде ръка. Даваше ми късмет и по-късно станахме републикански първенци. След няколко месеца ми почукаха на вратата и ми споделиха да отида в първия състав, където имаше футболисти, които бяха в Левски от 10-15 години. Това беше моето приучване за огромния футбол. Направиха доста за моето израстване, тъй като бях детето на тима. Иван Вуцов ме постановяваше непрекъснато. Имаше доста виждане, знаеше, че ще греша, тъй като съм млад, само че последователно получих самочувствие. По-късно пристигна Христо Младенов стартира подмладяването на отбора. След това Бобата Жечев бе създателят на новото потомство на Левски. Васил Методиев пристигна и го доизгради. Но всичко стартира доста по-рано. Шпайдела има огромни заслуги за триумфите и продължи похода на младите. Не мога да посоча единствено един, че го е направил. Изгради се доста мощен тим.
Как съчетавахте футбола с бохемския живот?
- Защото бях доста млад. Исках да играя, само че като всеки човек желаех да отида на дискотека, бар. Може би организмът ми беше по-силен и бързо се възстановявах. Не е елементарно да се прибереш в 3 сутринта и в 9 да отидеш на подготовка. Никога не ми е пречело на играта, само че 2-3 дни преди мач не ходех. Чаках с неспокойствие да свърши дуелът и да отидем на дискотека. Тогава мисленето в България беше друго. Имаше шпиони на всички места.
Имал ли сте проблеми с тях?
- Да ме санкционират - не, само че са ме мъмрили и е имало диалози с по-високите етажи в Министерство на вътрешните работи. Виждаха, че е нещо обикновено. Бяха доста снизходителни към мен. Може би съм бил влезнал под кожата им или ме уважаваха. Правех нелепости, само че като изляза на терена си правя работата.
Вие сте може би единственият футболист, който не е освиркван от сините почитатели, макар че играхте и в ЦСКА. Как се чувствахте при алените?
- Трябваше да има изкривяване на леда. Дотогава никой не беше прекосявал от Левски в ЦСКА или противоположното. Всички знаят, че съм малко вманиачен или черната овца. Казах си: " Защо да не отида? " Подписах с тях на 31 декември по обяд на " Българска Армия ". Разбрахме се доста бързо с президента Вальо Михов. Когато започнахме подготовка бай Добри домакина ме повика, с цел да ми покаже нещо и ме заведе на козирката на стадиона. От там се виждаше по какъв начин беше изписано на снега - " Добре пристигнал, Гиби ". Беше ми ужасно прелестно, тъй като до преди този момент си заклеймяван.
Как се почувствахте, когато излизахте да играете против Левски?
- Не, това е нещо обикновено. Не ме интересуваше. Аз играя за тима, в който съм сега. Трябва да си експерт. Това е належащо да се изкорени. Аз счупих леда и по-късно стана обикновено да се минава от Левски в ЦСКА и противоположното.
С какво вашето потомство се разграничава от актуалното? Какви са разликите?
- Парите. Те са хубаво нещо. По наше време нямаше никакви, а в този момент има доста. Сега футболистите са тим, само че не са другари. Ние всичките бяхме такива. Навсякъде бяхме дружно. Може би това ни оказа помощ да станем Левски, който желаеха да виждат хората.
Може ли още веднъж да забележим Левски, който играе със същия дух и хъс, с който излизахте на терена вие?
- Надявам се на по-добри дни за Левски и да се оправят с финансовите проблеми. Ще се върна отново обратно, когато ние играехме. Бяхме юноши на клуба и от деца сме в тима. Никой не е питал за контракти. Той си върви и продължава. Това е разликата сега. Сега в Левски има доста положителни футболисти. Поздравих ги за играта им против ЦСКА. Харесват ми, само че неприятното е, че в днешно време играчите не са, както бяхме ние. Те идват за една или две години. Всичко е комерсиално и никой не търпи. Пак се свеждаме до парите. Има спонсори, само че вижте базите. " Герена " и " Армията " на какво наподобяват, да не приказваме за провинцията. Няма нищо. България беше една от водещите страни в спорта. Трябва да се вземе някакво решение. Не е съществено страната да не приказва за спорт.
Г-н Искренов, припомням си първите ви мачове за Левски, когато бяхте с гола глава. Заради казармата ли бяхте с такава прическа?
- Не, за наказване, тъй като не слушах и ме вкараха в казармата. Беше доста от дълго време, не си припомням доста добре, само че съм направил нещо неприятно.
Кога започнахте в школата на Левски? Сам ли отидохте на стадиона?
- От квартал " Сухата река " съм. Започнах през 1974 година. Историята е доста забавна. Имах двама другари от 44-о учебно заведение. Един ден ми споделиха дали ще отида с тях на " Герена ", тъй като имали подготовка. Нямаше какво да върша и се съгласих. Моят блок е през няколко улици до стадиона. Седях на пейките, до момента в който имаха занятие и треньорът им Андрей Димитров сподели, че нямат един човек и ме предложения да вляза да играя. Поиграх и след тренировката ми сподели да му занеса някакъв документ. Попитах приятелите си защо и те ми споделиха, че желае да ме картотекира и да стартира да играя. Стана елементарно и по този начин започнах. Бях на 12 години.
Гибона: Това е лицето, само че се надявам Левски да покаже още по-хубаво лице
Напълно заслужена победа на моя обичан тим. споделя Искренов
Носехте доста наслада на почитателите с вашата техника, а и стадионите тогава бяха цялостни...
- Това, което съм го имал, не се учи. Да кажем, че притежавах гений. Господ ти го е дал. Като дете се пробвах да играя с левия крайник. Всички мислеха, че работя на това крило. Не е правилно, че това е мощният ми крайник. Научих се самичък на площадката да го употребявам по този начин. Знаех, че по-късно, в случай че имаш опция да играеш огромен футбол е хубаво да използваш и двата крайници. Това доста ми оказа помощ след това.
Васил Методиев - Шпайдела ли е индивидът, който изигра най-голяма роля в тези години в Левски?
- Шапка смъквам на Шпайдела, на Иван Вуцов, Христо Младенов, Бобата Жечев, които са били с нас. Ще се върна малко по-назад, преломът и този, който стартира плавния преход на подмладяване в Левски и аз бях първият, бе Иван Вуцов. Баща ми, имам няколко. Помогна ми доста, само че този, който най-вече го направи бе Янко Кирилов. Бях младеж и имаше доста деца, само че последователно множеството отпадаха. Аз останах и той е видял нещо в мен, и ми подаде ръка. Даваше ми късмет и по-късно станахме републикански първенци. След няколко месеца ми почукаха на вратата и ми споделиха да отида в първия състав, където имаше футболисти, които бяха в Левски от 10-15 години. Това беше моето приучване за огромния футбол. Направиха доста за моето израстване, тъй като бях детето на тима. Иван Вуцов ме постановяваше непрекъснато. Имаше доста виждане, знаеше, че ще греша, тъй като съм млад, само че последователно получих самочувствие. По-късно пристигна Христо Младенов стартира подмладяването на отбора. След това Бобата Жечев бе създателят на новото потомство на Левски. Васил Методиев пристигна и го доизгради. Но всичко стартира доста по-рано. Шпайдела има огромни заслуги за триумфите и продължи похода на младите. Не мога да посоча единствено един, че го е направил. Изгради се доста мощен тим.
Как съчетавахте футбола с бохемския живот?
- Защото бях доста млад. Исках да играя, само че като всеки човек желаех да отида на дискотека, бар. Може би организмът ми беше по-силен и бързо се възстановявах. Не е елементарно да се прибереш в 3 сутринта и в 9 да отидеш на подготовка. Никога не ми е пречело на играта, само че 2-3 дни преди мач не ходех. Чаках с неспокойствие да свърши дуелът и да отидем на дискотека. Тогава мисленето в България беше друго. Имаше шпиони на всички места.
Имал ли сте проблеми с тях?
- Да ме санкционират - не, само че са ме мъмрили и е имало диалози с по-високите етажи в Министерство на вътрешните работи. Виждаха, че е нещо обикновено. Бяха доста снизходителни към мен. Може би съм бил влезнал под кожата им или ме уважаваха. Правех нелепости, само че като изляза на терена си правя работата.
Вие сте може би единственият футболист, който не е освиркван от сините почитатели, макар че играхте и в ЦСКА. Как се чувствахте при алените?
- Трябваше да има изкривяване на леда. Дотогава никой не беше прекосявал от Левски в ЦСКА или противоположното. Всички знаят, че съм малко вманиачен или черната овца. Казах си: " Защо да не отида? " Подписах с тях на 31 декември по обяд на " Българска Армия ". Разбрахме се доста бързо с президента Вальо Михов. Когато започнахме подготовка бай Добри домакина ме повика, с цел да ми покаже нещо и ме заведе на козирката на стадиона. От там се виждаше по какъв начин беше изписано на снега - " Добре пристигнал, Гиби ". Беше ми ужасно прелестно, тъй като до преди този момент си заклеймяван.
Как се почувствахте, когато излизахте да играете против Левски?
- Не, това е нещо обикновено. Не ме интересуваше. Аз играя за тима, в който съм сега. Трябва да си експерт. Това е належащо да се изкорени. Аз счупих леда и по-късно стана обикновено да се минава от Левски в ЦСКА и противоположното.
С какво вашето потомство се разграничава от актуалното? Какви са разликите?
- Парите. Те са хубаво нещо. По наше време нямаше никакви, а в този момент има доста. Сега футболистите са тим, само че не са другари. Ние всичките бяхме такива. Навсякъде бяхме дружно. Може би това ни оказа помощ да станем Левски, който желаеха да виждат хората.
Може ли още веднъж да забележим Левски, който играе със същия дух и хъс, с който излизахте на терена вие?
- Надявам се на по-добри дни за Левски и да се оправят с финансовите проблеми. Ще се върна отново обратно, когато ние играехме. Бяхме юноши на клуба и от деца сме в тима. Никой не е питал за контракти. Той си върви и продължава. Това е разликата сега. Сега в Левски има доста положителни футболисти. Поздравих ги за играта им против ЦСКА. Харесват ми, само че неприятното е, че в днешно време играчите не са, както бяхме ние. Те идват за една или две години. Всичко е комерсиално и никой не търпи. Пак се свеждаме до парите. Има спонсори, само че вижте базите. " Герена " и " Армията " на какво наподобяват, да не приказваме за провинцията. Няма нищо. България беше една от водещите страни в спорта. Трябва да се вземе някакво решение. Не е съществено страната да не приказва за спорт.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ