Легендата на Ботев (Враца) Петър Каменов отпразнува своя 80-годишен юбилей.

Легендата на Ботев (Враца) Петър Каменов отпразнува своя 80-годишен празник. Като футболист той е част от тима, който донесе историческите бронзови медали на Враца в „ А “ група през 1971 година. Като старши треньор Каменов извежда ботевци до шестото място в елита, трето най-хубаво класиране в историята на клуба.
В изявление за Петър Каменов се връща към мемоари на терена, разяснява сегашното на обичания му Ботев и родния футбол и разкрива кое е най-голямото му достижение в живота.
Г-н Каменов, цветущ 80-годишен празник. Пожелавам Ви здраве и още дълги години да се радвате на живота. Как се чувствате?
Благодаря Ви за пожеланията. Ако би трябвало да съм откровен, силите последователно ме напущат, само че вземам хапчета и си подкрепям здравословните проблеми. Така че общо взето съм добре.
Какви ограничения вземате, с цел да се опазите от Ковид?
Аз през ноември го изкарах. Лежах в болница осем дни, само че леко го изкарах. Сега обаче дава отражение.
Г-н Каменов, по какъв начин започнахте да играете футбол?
Започнах в зоните в Лом. Тогава имаше четири зони в България. После отидох в Сливен, където бях боец, играех за „ Генерал Заимов “, първо в „ Б “ група, след това влязохме в „ А “ група за първи път в историята на града. Играх 8 мача през 1963 година, уволних се и станах студент постоянно образование във ВИФ „ Георги Димитров “, в този момент НСА. С „ Академик “ играх в „ А “ група, след това изпаднахме в „ Б “, във втория ешелон бях и в „ Кремиковци “. През 1966 година пристигнах във Враца, заиграх за „ Ботев “ и от този момент пребивавам тук. Екипът на „ Ботев “ носех до 1973 година.
Какъв тим беше „ Ботев “ по Ваше време на терена?
Голям тим, със мощни футболисти във всички линии, за жалост седем от тях към този момент починаха. Помня, че една година я изкарахме единствено 13 играчи, бяхме мъжкари, мощни характери, и с безспорни футболни качества. Аз бях стопер и ловях централните нападатели, които бяха в обилие. Всеки тим имаше мощен лидер на офанзивата. Гунди, Котков, Петър Жеков, Петко Петков, Добрин Ненов, Тотко Дремсизов, Никола Йорданов, Никола Христов, Стефан Богомилов, Борис Николов, Иван Притъргов, да не изброявам още.
Какво си спомняте от паметния сезон 1970/1971, когато „ Ботев “ реализира най-големия си триумф при майсторите, печелейки бронзовите оценки?
Напред Георги Каменов беше безмилостен голмайстор. На вратата бяха Румен Йотов и Цецо Тасев, в отбрана Николай Пенков и зад мен Ангел Ценов, в средата на терена и офанзива - Венелин Тошков, Кирил Райков, Сашо Ангелов, Евлоги Йорданов, Николай Бакърджиев, Евден Каменов. Треньор ни беше Илия Панев. Цяла Северозапдна България се събираше на мачовете ни във Враца, играехме пред 25 000 – 30000. По това време тим отвън София и Пловдив да приключи в тройката, беше немислимо, а ние го направихме. Участвахме и в първия шампионат за Купата на УЕФА, който бе наследил Купата на панаирните градове, само че отпаднахме още в първия кръг след две загуби от Динамо Загреб с 1:6 там и 1:2 вкъщи.
Как поехте „ Ботев “?
Дълги години бях асистент на Илия Панев, на Добромир
Жечев, Христо Младенов. През 1981 година шефовете ми споделиха: С теб умираме или сътворяваме. Станах треньор, според мен, на най-хубавия тим от съществуването на „ Ботев “. В него бяха Илия Вълов, Валери Цветанов, Валентин Малджански и Димитър Ефремов в ариергарда, напред Цецо Данов, Тодор Митов, Тодор Гарев, Емил Маринов, Бойко Краев, Илия Войнов, който отиде в ЦСКА. Държахме топката ниско долу, зимувахме на трето място, само че през пролетта не издържахме и се разминахме с бронза.
Сега вашият „ Ботев “ страда. Защо?   
Сринаха се през пролетта, откакто в някои мачове имаха и малшанс. Гледам ги по малкия екран, нещата не са добре. Не е обикновено в два мача на собствен терен да изтървахме дузпи и вместо да вземем 6 точки, да останем без нито една. Срещу Левски трябваше да поведем с 3:0, а паднахме с 1:3. Онзи ден пропускът от бялата точка ни провали и против съименика от Пловдив.
Имат ли шансове врачани да оцелеят?
Много мъчно може да се спасим, макар че остават още три мача от постоянния сезон и други шест в плейофите във втората четворка.
Как виждате българския футбол?
Футболът ни е жива покруса. Трябва да се спре с тази злина, да се карат с каруцата непознати футболисти. Да се постановат младите българи, само че при толкоз легионери, те би трябвало да са търпеливи и да чакат шанса си, което е доста по-трудно. В белите футболни страни младите си футболисти ги постановат на 16-17 години и стават, очевидно имат единна стратегия за образование.
Дали и треньорите не бъркат в работата с гениите?
Погрешно се работи с младите, тъй като не случват на треньори. Тези, които имат пари, си заплащат лиценза и стават треньори, а тези, кадърните, които имат познания и усещат играта от вътрешната страна, стоят в профил. Да я закрият тази катедра „ Футбол “ към НСА. Ние футбол ли ще вършим, или пари. Аз да вземем за пример към този момент не се занимавам с треньорство, само че преди време лицензът ми изтече и нямах пари да го възобновя. А съм ставал шести с Враца в елита, вкарвал съм два тима в „ А “ група, бил съм четири години треньор в Кипър. Много тъпо е да гледаш по какъв начин доста можещи експерти, които нямат пари за лиценз, гледат, а богатите, само че без такива умения, водят тимове.
Г-н Каменов, кое е най-голямото Ви достижение в живота за тези 80 години?
Много желаех да играя футбол и съумях. Затова отхвърлих работа в Системата на сигурността, когато приключих висшето си обучение и продължих с футбола. В персонален проект съм благополучен, че с моята брачна половинка създадохме прелестно семейство. Имаме два сина, внук и внучка. Е, не съм от тези, които съумяха да създадат пари от футбола, само че аз съм роден без шанс в материално отношение.