Легендата на БНТ Янчо Таков е основател и един от

...
Легендата на БНТ Янчо Таков е основател и един от
Коментари Харесай

Янчо Таков: Измислих „Всяка неделя“, бях водещ, но ме вкараха в затвора (Уникални снимки)

Легендата на Българска национална телевизия Янчо Таков е създател и един от водещите на паметното предаване „ Всяка неделя ” в годините на развития соц.
По това време Таков е едно от децата на Политбюро, наследник на Пеко Таков. Янчо не е един от безгрижните представители на алената аристокрация, той е квалифициран проектант и мислещ човек. Ръководи „ Всяка неделя ” до 1982 година, когато е упрекнат, че е опитал да внесе нелегално през държавната ни граница кожени палта от Турция и лежи в пандиза над две години. Според него обаче ударът е бил против фамилията му, а той е бил претекста.
След измененията Таков не се отхвърля от партията и социалистическите хрумвания, не става отстъпник като други червени принцове.
Потърсихме го за изявление във връзка 60-ия празник на Българска национална телевизия и 30-ата годишнина от експлоадирането на демокрацията.

– Г-н Таков, Българска национална телевизия стана на 60. Гледате ли я през днешния ден, или предпочитате други малките екрани?

– Вярно ще бъде, в случай че кажем, че са 65 – първият лабораторен ефирен сигнал е дело на Саздо Иванов и Акад. Мишев през 1954 година от постройката на МЕИ /сега квадрат 500/, а първият ефир е на 7. XI. 1959. Английският ПТС „ PAY “ е до съветската черква на бул. „ Руски “ /цялата техника на кулата беше английска/ и Магда Каменова натиснала копчето на пулта в 9.50. Можете да я попитате.

Точно през днешния ден не виждам Българска национална телевизия. Гледаме с моите внуци детски малките екрани. Том и Джери, Розовата пантера, Уди кълвачът, Мъпет шоу – такива работи. Тези стратегии напазарувах за Българската телевизия от битака за тв стратегии в Кан през недалечната 1974 година. Тогава не знаех, че ще ги гледат моите внуци. Останалите малките екрани са еднообразно нездравословни.  Понякога виждам, само че скрито от околните ми хора. Неудобно някак се получава – остарял човек, а още гледа телевизия.

– Има ли предаване, което си заслужава да следите?

– Джиро д’Италия и Okhota I Rybalka

– Как се развива Българска национална телевизия в последните години? С какво се отличава от другите теливизии?

– Не зная, дали се развива. Другите са частни, а Българска национална телевизия е държавна.

– Какво от историята на онази славна Българска национална телевизия е останало най-силно в спомените ви – персони, излъчвания, отразяването на значимо събитие…

– Помня доста хора, работили за малкия екран. Няма да не помни обаче Леда Милева, Павел Писарев, Иван Славков, Христо Цачев – надарени и образовани шефове. Помня  журналистите Христо Цачев, Тома Томов, Павел Писарев, Иван Славков, Димитри Иванов, Георги Стойчев, Петко Димитров, Петко Бочаров, Николай Конакчиев, Д. Езекиев, Иван Гарелов, Даниела Кънева. Бригита Чолакова…Спортните публицисти – Николай Колев, Людмил Неделчев, Коко Ексеров, Цветан Алипиев, Сашо Диков, Вера Маринова… Режисьори, оператори, художници, сценографи, музикални оформители, гримьори, техници, уредници – няма да ви стигне вестника да изброя всички кадърни от онази телевизия.

– Легенди се носят за цензурата в тези години. Вие бил ли сте нейна жертва?

– Затова са митове – да се носят. Цензурираха се откровени тъпотии и неистини. Разбира се и заплахата от деформиране на партийната линия, както написа един наш прочут. Имаше и автоцензура. Каква е разликата от днешния ден? Няма разлика. Само дето лъжите и нападателната нецензурност са изнапред помилвани от  свещената „ независимост на словото “. Автоцензурата реализира невиждани висоти. Медиите и мрежата са цялостни със подвластни угодници, обслужващи своя Собственик. Има и свестни,  но „ Свестните у нас смятат за луди
глупецът вредом всеки уважава “
Не, не съм бил жертва. Но и не мога да се наредя до сегашните, толкоз цензурирани тогава.

– Коя професионална среща е била най-важна и определяща за телевизионната ви кариера?

– Пише го в Уикипедия.

– Какво си спомняте за тези славни дни на Българска национална телевизия под управлението на Иван Славков, каква беше атмосферата тогава, какви бяха професионалните стандарти? Как той разчупи Българска национална телевизия?

– Иван стана шеф след Павел Писарев и събра тим /не по водна топка/ от   можещи. През времето му в малкия екран, до него беше Христо Цачев – индивидът, който стоеше зад измененията. И освен той. Знаете по какъв начин е в един тим. В началото на 1974 година влезнах в тима. Не споделям, дали дните са били толкоз славни, само че работенето стана по-свободно, по-приятно. Христо вкара конкуренцията – за място в „ Панорама “ се състезаваха той, Славков, Тома Томов, Иван Гарелов, Сашо Бешков, Николай Конакчиев, Васил Марков. Канеха и публицисти от Българска телеграфна агенция – Красимир Друмев, Димитри Иванов… Така се вдигаше летвата. А програмата на тима правеше Стефан Велев.

Водещият Янчо Таков в студиото на „ Всяка неделя “ с Иван Славков, Боян Трайков и Йордан Йотов

– Вие сте създател на „ Всяка неделя ”, по какъв начин се появи концепцията за това предаване и  за какво то се трансформира във любимец на публиката? Бихте ли разказали любопитен миг към създадаването му?

– След една специализация в университета по покана на Държавния департамент на Съединени американски щати през 1977 година. Тогава с доста високо зрителско утвърждение вървеше вечерното шоу на Джони Карсън и вечерните вести на с Уолтър Кронкайт в 19.30ч. – източно време. Защо и БТ да не направи една стратегия в ранния неделен следобяд – да вземем за пример в 17.30ч.с вести, журналистика, просвета, малко шоу /не одобрявам тази небългарска дума, само че в речника по-подходяща от сеир не намерих/, спорт, нещо за децата, друго от „ Лека нощ деца “… и по този начин – 120 минути, и освен това Всяка неделя.

Когато се прибрах, описах на Цачето и той отговори в неговия жанр – бива. Каза да го напиша и да се видя с началника. В началото на декември се изправих пред Дирекционния съвет. Приеха концепцията с изискване, че в случай че програмата стартира в 17.30ч., би трябвало да продължи до 19.50ч. – началото на „ Лека нощ деца “. Още 20 минути. Иван сподели, че 140 минути ефир е доста време за един човек и предложи да взема още един водещ – Бригита. Тя не одобри поканата – не искаше да работи на „ живо “. „ Аутокюто “ още не беше на мода. След месец Цачев предложи Сашо Бешков. Той одобри, само че изчезна да снима нещо за „ Панорама “ в Лондон. Поканих Георги Стойчев, само че той си харесваше повече „ Гражданска трибОна “. В средата на лятото 1978 година шефът на дирекция „ Информация “ Петко Димитров докара Кеворк.
На 7.01. 1979 година в 17.30 часа стартира „ Всяка неделя “. Главен режисьор на програмата беше Димитър Аврамов – най-хубавият ми другар, само че освен за това. Той е вторият българин приключил влиятелната академия за кино изкуство ИДЕК в Париж. С него работеха режисьорите Мария Кертикова и Илия Костов. Редактори – Миряна Башева, Христо Калчев, Георги Даскалов. Главен оператор беше Сашо Мутафчиев. Тонрежисьор – Яна Пипкова. Координатори – Мария Бичева, Емил Розов, Румен Образцов, Бойчо Карадочев. И ДЖОВАНИ!

Разделихме програмата на две елементи по 70 минути. Първата кръстихме „ Открити порти към света “ – новините /Димитри Иванов/, „ Спортни свидетелства “ /Стефан Цветков и Сашо Диков/, „ Спорт тото “, „ Алинеи “/Асен Ошанов/, „ Срещи с историята “/Димитри Иванов/, „ Къде са те в този момент “, „ Мелодия на седмицата “ /Сашка Янева/, „ Детска неделя “ /Мъпет шоу, Том и Джери, Розовата пантера, Уди кълвачът…/. Втората част нарекохме „ Седемте изкуства “ – кино /Асен Грозев, Вера Найденова/, спектакъл /Владимир Каракашев, Димитър Канушев/,опера, живопис, скулптура…. От средата на годината Кеворк стартира „ Събеседник по избор “ – най-успешната част от „ Всяка неделя “. По същото време взехме решение всеки да води цялата стратегия – една седмица той, една – аз. Ръководих програмата до края на 1981 година, когато за „ жестоко нарушаване на социалистическата правда, Устава на Българска комунистическа партия и комунистическия морал “ /така занимателно е записано в решение 51 на Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 19. 01. 1982 година/ бях вкаран в пандиза. Две години и половина са добър период и до в този момент се чудя, за какво не ме признават за деен герой против комунистическия режим?
Защо стана „ Всяка неделя “ най-гледана? Зашото нямаше диско, нямаше реге, Криско го нямаше дори.

– Във „ Всяка неделя “ са ви гостували Рей Чарлз, Тина Търнър, Сара Вон, Глория Гейнър, Еми Стюарт, Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Супермакс, Рики и повери…  Как се случи това в тези години?

Таков интервюира Рей Чарлз във „ Всяка неделя “ през 1981 година

– Лесно. Концертна дирекция ги канеше на концерти, аз ги канех в студиото и те идваха. Помня, след изявлението помолих Рей Чарлз да изпее фамозната “I can’t stop loving You ”. Рей седна на рояла в студиото и изпя нещо нечувано дотогава.  Каза, че  „ измислил “ песента в самолета на път за България и че я подарява на програмата. Да му се чуди човек! Тина Търнър изпя “Nutbush city limits “, танцувайки в студиото пред  тригодишния ми наследник Янчо. Сара Вон се оплака в ефир от това, че в самолета Ту 134, с който дойде от Мадрид й създали първа класа с едно перде. Аманда Лиър се похвали, че учи изобразяване при Салвадор Дали. Ти да видиш! На микрофона на Кеворк Глория Гейнър изпя на плейбек “I will survive ” и оттогава не съм я чувал. Курт Хауенщайн пристигна напушен и се хвърли да целува дежурния пожарникар в устата.

Гостува му Тина Търнър

– Общуването с коя персона беше най-интересно за вас в този интервал?

– С децата ми, защото отсъствах доста.

– След Славков случи ли на началници Българска национална телевизия?

– Освен Хачо и Стефан Димитров други не са останали запаметени от мен – евентуално от възрастта е… Е, в този момент Кошлуков ще го уволнят, тъй като Българска национална телевизия е без пари /когато нямаш пари, ти нищо не решавш, споделяше други Живков/ и ще го запомня. Да не помислите, че не го одобрявам – в противен случай, той е просветен, само че без пари няма да направи малкия екран още веднъж „ велика “.

– Преди дни отбелязахме и различен празник – 30 години от експлоадирането на демокрацията. Къде бяхте на Десети ноември и по какъв начин научихте за рухването на Живков?

– Прибирах се от язовир „ Студена “, когато радио „ София “ заяви тъжната вест. За страдание с моя другар не носехме тапети, а диво прасе и пропуснахме „ големия протестен протест “ пред Парламента. Просто на някои им върви повече.

– Каква е истината за Десети ноември съгласно вас – прелом, осъществен под диктовката на Москва ли е?

– Всички си отиват по един, или различен метод – безвъзвратен естествен подарък. Когато настане 9 ноември всеки компетентен и не толкоз компетентен, ни облъчва със своята истина по тв приемника, пресата, пералнята, миксера и всички останали уреди свързани с мрежата. Дали Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Централно разузнавателно управление на САЩ, или МОСАД стоят зад този демоничен проект не знам, само че след още 30 ще научим.

– Как татко ви Пеко Таков одобри Десети ноември и по какъв начин разясняваше новата обстановка?

– С сдържан възторг, тъй като разбираше какво става и знаеше какво следва. Когато взеха решение да връщат земята в действителни граници ми сподели, че е единствено въпрос на време, да минем на турски домати, европейски краставици, ябълки, круши, даже дини и пъпеши.

– А какво ни донесе Промяната?

– За едни, доста малцина – женитба, за останалите – секира. Е, и несъмнено свободата на напредване. Така 2 милиона българи се придвижиха вечно, надалеч от свободното ни родно място. Да не не помни и „ свободата “ на словото. Свободното слово се лее от всякъде, само че се влива в един джоб. За тези – дребното на брой има независимост и от законите. „ Прочее напред, братя! Не се срамувайте от вашата елементарност. “ – ще каже дядо Захари Стоянов през недалечната 1884 година.

– Как си обяснявате носталгията на мнозина по тези времена, по така наречен положителни страни на социалистическия модел?

– Имате поради тези, които са още живи? Всеки си спомня с носталгия младите години. Вижте “БНТ на 60„ по какъв начин прави всичко, да ускорява тази носталгия – до момента демонстрират единствено първите 30. Явно вторите ги няма. И то от телевизия, която се гордее със смъкването на комунистическата тирания и настъпването на цялостната независимост. Съмнявам се, че след още 30 някой ще изпитва носталгия по вторите.

С Аманда Лиър

Таков с Рукавишников и Георги Иванов

Инфо: 

Източник: vijti.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР