Мюлер: Искаше ми се да остана в Байерн още, никога не съм губил връзка с клуба
Легендата на Байерн Мюнхен Томас Мюлер даде дълго изявление за „ Зюддойче Цайтунг “, в което още веднъж приказва за раздялата си с баварците.
„ Въпреки променената ми роля в Байерн, се усещах доста комфортно; в действителност ми харесваше да съм част от тима и ми се щеше да остана. Но като погледна обратно, мога да кажа, че приключението във Ванкувър евентуално ми даде повече прочувствено като футболист, в сравнение с първата половина на сезона с Байерн като авариен състезател. Никога не съм губил връзка с клуба; към момента беседвам с някои от играчите по телефона или пиша с клубни чиновници в WhatsApp. Моето овакантяване беше тъкмо такова, каквото бихте си го показали в сантиментален смисъл: не беше просто въпрос на предаване на ключовете и да си отпътува. Всичките ми прощални празненства помогнаха за това ", стартира той.
Мюлер участва на трибуните на последния домашен мач за сезона против Майнц 05: „ След като кацнах, едно от първите неща, които направих в Германия, беше да посетя момчетата на “Зебенер Щрасе “ (б.ред. – клубната база на Байерн). Бяхме се уговорили така; към момента съм в няколко групови чата, да вземем за пример има дребна голф общественост измежду играчите. И също по този начин се отбих да видя още веднъж физиотерапевта; той ме познава от години. Просто се върнах там, откъдето започнах “.
Müller on his visit to the Allianz Arena for the game against Mainz: " After landing, one of the first things I did in Germany was to visit the guys at Säbener Straße. We had arranged it that way; I'm still in a couple of group chats, for example, there's a small golf community… pic.twitter.com/vGnooLIKhj
— Bayern & Germany (@iMiaSanMia) December 24, 2025
Мюлер разяснява и за какво към този момент някогашния му треньор Венсан Компани е толкоз сполучлив отпред на клуба: „ Да играем с огромна преса не е нещо ново, само че постоянството, с което Байерн играе тази игра, несъмнено е забавно. Нека го кажа по този начин: ние, хората, сме еволюционно програмирани да пестим сила – и в случай че треньорът не изисква коренно това изпитание, то неизбежно ще има моменти, в които някой ще отпусне. Вини обаче не оставя доста място за физическа некомпетентност или немарливост.
Просто казано: всеки би трябвало да се ангажира на 100% всяка секунда. Той се твърди, че всички са ангажирани, тъй като другояче няма да стане. Или няма да им бъде разрешено да се ангажират повече. Треньорът ясно съобщи през цялото време, че тези правила не подлежат на разискване – и ги направи осезаеми. Добър образец за това, когато тимът в действителност го почувства, беше мачът във Франкфурт предишния сезон.
Срещата приключи 3:3, само че през първите 20 минути всички на терена имаха чувството: „ Уау, тук се случва нещо особено “. Бяхме толкоз положителни и толкоз остри, че те даже не можеха да дишат. Допуснахме няколко гола, само че също по този начин усетихме какъв брой добре може да работи този натоварен жанр на игра и високата защитна линия, когато всички са ангажирани “.
Thomas Müller on Vincent Kompany's man-to-man pressing and intense style of football: " It's not new, but the consistency with which FC Bayern are playing this game is certainly interesting. There's little room for compromise when it comes to the basic criteria that are essential… pic.twitter.com/2ndREcv4t5
— Bayern & Germany (@iMiaSanMia) December 24, 2025
Разбира се, рекордьорът по мачове и титли с Байерн приказва и за огромния гений на клуба Ленарт Карл. " Техниката му при ударите е в действителност изключителна. Той има доста положително довеждане докрай, а това към този момент е чудесно преимущество. Защото в случай че играеш в офанзивата на ФК Байерн и си деятелен и чевръст, непрекъснато ще се озоваваш в позиции за отбелязване на гол. Следователно, головете му не са случайни; той несъмнено има качеството. Въпросът, който ще дефинира бъдещето му, е по-скоро какъв брой постоянно попада в такива обстановки, дали може да ги основава самичък, дали се нуждае от помощта на тима и така нататък Да вземем за образец нашия остарял другар Лукас Подолски: когато имаше топката в добра позиция на левия си крайник, тя отиваше в мрежата. Но спрямо най-хубавите футболисти в света, той просто не попадаше задоволително постоянно в такива позиции за пукотевица “.
