Салинас: Имах късмет да играя с Христо Стоичков
Легендата на Барселона Хулио Салинас даде извънредно изявление за предаването “Код спорт” по ТВ+. Роден е в Билбао и стартира кариерата си в Атлетик. След това минава в състава на Атлетико (Мадрид), където играе два сезона. Голмайсторският му усет кара шефовете на Барселона да го привлекат на “Камп Ноу”. Там Салинас става част от “дрийм тима” на Йохан Кройф. С каталунците печели четири поредни трофеи в Испания, една купа на краля и две суперкупи на страната. Триумфира на “Уембли” с КЕШ, както и с купата на носителите на национални купи, печели един път и суперкупата на Европа. Играл е още за Депортиво (Ла Коруня), Спортинг (Хихон), японския Йокохама (Маринос) и Алавес. На клубно равнище е взел участие в 557 мача и е отбелязал 246 гола. Част е от националния тим на Испания на три международни и две европейски шампионати.
- Сеньор Салинас, с какви усеща един футболист, който е защитавал фланелката на родината си на три международни и две европейски шампионати, гледа през днешния ден мондиала в Русия, само че към този момент като фен?
- Знаете ли, постоянно ми е малко необичайно, когато съм пред телевизионния екран. Настръхвам, когато видя единайсеторките да потеглят към терена. Всичко това е доста е друго. Имах шанса да вземам участие като футболист на три международни шампионати, както споменахте вие и на едно като ефирен коментатор – в Германия през 2006 година, когато с екипа обиколихме цялата страна-домакин. Днес като елементарен фен виждам срещите от шампионата и си припомням с носталгия за предишното. Но, всичко това към този момент е история...
- Като фен, само че въпреки всичко испанец, по какъв начин бихте коментирали промяната на треньора тъкмо преди началото на мондиала?
- Това просто не е обикновено. Но, в случай че би трябвало да бъдем почтени, в Испания към този момент сякаш свикнахме в нашия народен тим постоянно да се случва нещо тъкмо преди международните шампионати. Винаги става нещо, което да пречи на концентрацията на играчите ни. Точно такава история май до момента не се беше случвала в никакъв случай, само че си мисля, че футболистите са тези, които играят и те са значимите. Видяхте, че Фернандо Йеро бе извикан на пожар. Не видяхме това, което чакахме от „ Ла Фурия “. Вече сме си у дома и това сигурно не ни харесва, само че такава е действителността. Срещу Русия пропуснахме шанса да решим всичко, откакто поведохме с 1:0. После пристигна изравнителния гол, тъгите в продълженията и драмата с дузпите. Да, имаше 11-метров углавен удар, само че кой ще го даде против домакините? Отговорете ми вие?
- Спираме със международното състезание, тъй като сигурно болката е огромна. Какво е чувството човек да е бил част от великия „ дрийм отбор “ на Барселона, рамо да рамо с митове като Стоичков и доста други?
- Знаете ли по какъв начин се назовава подобен човек? Късметлия! Точно подобен съм и аз. Ще попитате какво значи това? Ами късметлия съм, тъй като на всички места, където играх, имах щастието да е тъкмо във значима за този клуб ера. Така беше и в Атлетик (Билбао) и в Барселона със спечелването на толкоз значимата купа на Европейските първенци. Това бе най-важната част от визитката на този тим. Превърна го в „ дрийм отбора “ за всички почитатели на каталунския клуб и ще остане вечно в историята му. А аз постоянно ще нося в сърцето си загатна за тези славни години. Те са незабравими.
- А кой е най-незабравимият ви спомен от тези времена, обвързван с Христо Стоичков и който в никакъв случай няма да забравите?
- Христо в никакъв случай няма да го не помни, тъй като преди всичко е добър другар. А по-късно идват и незабравимите ни мигове и триумфи на футболния терен. Спомням си, когато пристигна и още първоначално учеше испански, а аз се пробвах да си приказвам с него. Много добре се разбирахме. Мога да кажа, че той беше чужденецът в Барса, с който се разбирах най-добре. Винаги ще го помня с това, че доста харесва басовете и никак не обича да ги губи. Много постоянно се обзалагахме за най-невероятни неща. Той беше огромен другар и с Ромарио. Веднъж през последната ни година там се обзаложихме, че той и Ромарио ще вкарат два гола в Памплона на „ Ел Садар “ - стадиона на Осасуна. По това време там беше в действителност непревземаема цитадела. Обаче не два, а напряко вкараха общо четири гола, като всеки от тях означи по два. Като влязохме в съблекалнята след мача бяха в еуфория. Имах възприятието обаче, че бяха по-щастливи от това, че са спечелили облога с мен и могат да ми се подиграват, че съм изгубил, а не толкоз, че са вкарали четири гола. Такива бяха нашите облози. А другояче беше доста тъпо, че на международното през 1994 година в Съединени американски щати не успяхме да се паднем един против различен с националните ни тимове. Вие стигнахте до полуфинал, а на нас не ни доближи малко, с цел да прескочим Италия и да играем с вас.
- Световното състезание беше в действителност огромен исторически триумф за България. Какво си спомняте от оня мондиал? Кои други от българските звезди си спомняте?
- Всичките си ги припомням, а те бяха в действителност доста и все положителни футболисти. Златното ви потомство във футбола съответства с това на Румъния. И тях ги помня до един. Все положителни играчи, които бяха водачи и звезди в клубните си тимове из цяла Европа. Историята и с вашия народен тим беше същата. Най-добрите в историята. Също като румънците. Вие предвождани от Христо Стоичков, а те от Георге Хаджи. Направихте един отличен мондиал. Само шанс не ви доближи. Ама то и на нас все по този начин не ни вървеше. И на трите международни, на които бях като футболист, имахме тим за продобиване на шампионата, само че все не успявахме да стигнем до финала. Или с дузпи, или в продълженията ще ни отстраняваха. В Съединени американски щати пък против Италия бяхме по-добрия тим, само че не успяхме да ги преодолеем. Не ни стигна шанс. Това е футболът.
- Това са хубавите мемоари, само че във футбола има и неприятни моменти. Кой е най-неприятният за вас? Отпадането от Англия с дузпи? Или различен?
- Не, тогава не беше толкоз тежко. Преди това бяхме отпаднали отново с дузпи на международното в Мексико и сякаш бяхме претръпнали. За мен персонално най-трудно беше отпадането от Италия в Съединени американски щати. Преди те да осъществят техния гол, аз останах самичък лице в лице против вратаря им и той мазета удара ми. Това беше най-тъжния миг в кариерата ми. Можех да реша мача и не съумях, а тъкмо в ответната офанзива пристигна голът на Баджо и ни отстраниха. Останах белязан с този пропуск. Няма ден, в който да не си го припомням. Беше ужасяващ миг. Повярвайте ми сходно нещо доста мъчно се преодолява!
- Съжалявате ли, че не сте играл в друго състезание, да вземем за пример в британското?
- По мое време беше доста мъчно това да стане. Днес светът е доста по-отворен и няма спънки за прехвърлянията. Ако искаш отиваш в Англия, в случай че не искаш там – в Германия или в Италия. Аз чак в края на кариерата си отпътувах за Япония. Тогава беше по този начин. Или там, или в Съединени американски щати като Христо, или в Мексико, където един испанец беше станал президент на тим от локалния шампионат и звездите на Реал (Мадрид) отиваха при него след края на кариерата си. Даже и прекосяването в Япония ставаше доста комплицирано. Сега е по-лесно и за прехвърлянията, а и можеш да тренираш където искаш. По наше време това трябваше да е единствено в Испания. Но аз не скърбя! За мен испанското състезание е най-силното в света!
- Стоичков също мина през Япония. Засякохте ли се с него там?
- Не. Аз бях дружно с Андони Гойкоечея и би трябвало да ви призная, че ни беше доста забавно. Друга просвета, различен народ, всичко беше друго. Говори ли сме с Христо, който имаше положителни моменти и в страната на изгряващото слънце. Той беше надалеч от нас, тъй че мненията ги оставяхме, когато се забележим в Барселона.
- А какво можете да ни разкажете за основателя на този „ дрийм отбор “ - Йохан Кройф?
- Винаги ще го помня с положително. Наистина специфичен човек. През всичките шест години дружно. За мен той беше най-хубавият треньор, който съм имал. Говорил съм доста със съотборниците си за него и всички са на едно мнение по този въпрос. Той бе треньор, който сътвори лична ера във футбола и го промени за по-добро. Всичко при него бе гражданска война – промени метода, по който виждахме футбола, даже и тренировките ни промени. Дотогава в заниманията се наблягаше на физическата подготовка, на силата и на тичането. Понякога самоцелно и даже без топка. Той трябваше да промени даже и манталитета на треньорите по физическата подготовка. И всичко това го реализира! Сега виждате резултатите от неговата работа. Най-популярната игра се промени с помощта на неговия талант. Кройф е легенда и всички ние би трябвало да сме му признателни.
- А през днешния ден с какво се занимавате след тази блестяща кариера зад тила ви? Мислите ли да се отдадете на треньорската специалност?
- Да си треньор е доста мъчно. Местата са доста лимитирани. В Испания имаш единствено 40 тима, в които можеш и си заслужава да станеш треньор. Става въпрос за Ла Лига и Сегунда дивисион. Може и в по-ниските категории, само че там не си заслужава. В тези 40 тима условията са доста високи. За триумф се признават единствено успехите и купите. А другояче взех тапия за треньор, дружно с Гуардиола и Луис Енрике. Цялото ни футболно потомство ги взехме съвсем по едно и също време. Но имам един другар, който споделя по този начин, че след футболната кариера има три пътя, по които можеш да тръгнеш. Единият е да станеш треньор. Другият път е да станеш техническо лице, секретар или да заемеш някакъв различен пост в клуба ти, а за сходно нещо към този момент никой не ми се е обадил. Така за мен остана последния път - медиите. Вече съм работил и сътрудничил в няколко разнообразни медии - радио, телевизия и преса.
- Значи сътрудник!
- Да, сътрудник! Всеки понеделник върша коментар за последната страница на „ Ел Мундо Депортиво “ – най-големият състезателен всекидневник в Барселона, работя за Испанското национално радио, където разясня мачовете на Барселона и националния тим, а постоянно съм и в телевизионните канали, където се изявявам като коментатор или анализатор. Това ме прави благополучен!
- Сеньор Салинас, с какви усеща един футболист, който е защитавал фланелката на родината си на три международни и две европейски шампионати, гледа през днешния ден мондиала в Русия, само че към този момент като фен?
- Знаете ли, постоянно ми е малко необичайно, когато съм пред телевизионния екран. Настръхвам, когато видя единайсеторките да потеглят към терена. Всичко това е доста е друго. Имах шанса да вземам участие като футболист на три международни шампионати, както споменахте вие и на едно като ефирен коментатор – в Германия през 2006 година, когато с екипа обиколихме цялата страна-домакин. Днес като елементарен фен виждам срещите от шампионата и си припомням с носталгия за предишното. Но, всичко това към този момент е история...
- Като фен, само че въпреки всичко испанец, по какъв начин бихте коментирали промяната на треньора тъкмо преди началото на мондиала?
- Това просто не е обикновено. Но, в случай че би трябвало да бъдем почтени, в Испания към този момент сякаш свикнахме в нашия народен тим постоянно да се случва нещо тъкмо преди международните шампионати. Винаги става нещо, което да пречи на концентрацията на играчите ни. Точно такава история май до момента не се беше случвала в никакъв случай, само че си мисля, че футболистите са тези, които играят и те са значимите. Видяхте, че Фернандо Йеро бе извикан на пожар. Не видяхме това, което чакахме от „ Ла Фурия “. Вече сме си у дома и това сигурно не ни харесва, само че такава е действителността. Срещу Русия пропуснахме шанса да решим всичко, откакто поведохме с 1:0. После пристигна изравнителния гол, тъгите в продълженията и драмата с дузпите. Да, имаше 11-метров углавен удар, само че кой ще го даде против домакините? Отговорете ми вие?
- Спираме със международното състезание, тъй като сигурно болката е огромна. Какво е чувството човек да е бил част от великия „ дрийм отбор “ на Барселона, рамо да рамо с митове като Стоичков и доста други?
- Знаете ли по какъв начин се назовава подобен човек? Късметлия! Точно подобен съм и аз. Ще попитате какво значи това? Ами късметлия съм, тъй като на всички места, където играх, имах щастието да е тъкмо във значима за този клуб ера. Така беше и в Атлетик (Билбао) и в Барселона със спечелването на толкоз значимата купа на Европейските първенци. Това бе най-важната част от визитката на този тим. Превърна го в „ дрийм отбора “ за всички почитатели на каталунския клуб и ще остане вечно в историята му. А аз постоянно ще нося в сърцето си загатна за тези славни години. Те са незабравими.
- А кой е най-незабравимият ви спомен от тези времена, обвързван с Христо Стоичков и който в никакъв случай няма да забравите?
- Христо в никакъв случай няма да го не помни, тъй като преди всичко е добър другар. А по-късно идват и незабравимите ни мигове и триумфи на футболния терен. Спомням си, когато пристигна и още първоначално учеше испански, а аз се пробвах да си приказвам с него. Много добре се разбирахме. Мога да кажа, че той беше чужденецът в Барса, с който се разбирах най-добре. Винаги ще го помня с това, че доста харесва басовете и никак не обича да ги губи. Много постоянно се обзалагахме за най-невероятни неща. Той беше огромен другар и с Ромарио. Веднъж през последната ни година там се обзаложихме, че той и Ромарио ще вкарат два гола в Памплона на „ Ел Садар “ - стадиона на Осасуна. По това време там беше в действителност непревземаема цитадела. Обаче не два, а напряко вкараха общо четири гола, като всеки от тях означи по два. Като влязохме в съблекалнята след мача бяха в еуфория. Имах възприятието обаче, че бяха по-щастливи от това, че са спечелили облога с мен и могат да ми се подиграват, че съм изгубил, а не толкоз, че са вкарали четири гола. Такива бяха нашите облози. А другояче беше доста тъпо, че на международното през 1994 година в Съединени американски щати не успяхме да се паднем един против различен с националните ни тимове. Вие стигнахте до полуфинал, а на нас не ни доближи малко, с цел да прескочим Италия и да играем с вас.
- Световното състезание беше в действителност огромен исторически триумф за България. Какво си спомняте от оня мондиал? Кои други от българските звезди си спомняте?
- Всичките си ги припомням, а те бяха в действителност доста и все положителни футболисти. Златното ви потомство във футбола съответства с това на Румъния. И тях ги помня до един. Все положителни играчи, които бяха водачи и звезди в клубните си тимове из цяла Европа. Историята и с вашия народен тим беше същата. Най-добрите в историята. Също като румънците. Вие предвождани от Христо Стоичков, а те от Георге Хаджи. Направихте един отличен мондиал. Само шанс не ви доближи. Ама то и на нас все по този начин не ни вървеше. И на трите международни, на които бях като футболист, имахме тим за продобиване на шампионата, само че все не успявахме да стигнем до финала. Или с дузпи, или в продълженията ще ни отстраняваха. В Съединени американски щати пък против Италия бяхме по-добрия тим, само че не успяхме да ги преодолеем. Не ни стигна шанс. Това е футболът.
- Това са хубавите мемоари, само че във футбола има и неприятни моменти. Кой е най-неприятният за вас? Отпадането от Англия с дузпи? Или различен?
- Не, тогава не беше толкоз тежко. Преди това бяхме отпаднали отново с дузпи на международното в Мексико и сякаш бяхме претръпнали. За мен персонално най-трудно беше отпадането от Италия в Съединени американски щати. Преди те да осъществят техния гол, аз останах самичък лице в лице против вратаря им и той мазета удара ми. Това беше най-тъжния миг в кариерата ми. Можех да реша мача и не съумях, а тъкмо в ответната офанзива пристигна голът на Баджо и ни отстраниха. Останах белязан с този пропуск. Няма ден, в който да не си го припомням. Беше ужасяващ миг. Повярвайте ми сходно нещо доста мъчно се преодолява!
- Съжалявате ли, че не сте играл в друго състезание, да вземем за пример в британското?
- По мое време беше доста мъчно това да стане. Днес светът е доста по-отворен и няма спънки за прехвърлянията. Ако искаш отиваш в Англия, в случай че не искаш там – в Германия или в Италия. Аз чак в края на кариерата си отпътувах за Япония. Тогава беше по този начин. Или там, или в Съединени американски щати като Христо, или в Мексико, където един испанец беше станал президент на тим от локалния шампионат и звездите на Реал (Мадрид) отиваха при него след края на кариерата си. Даже и прекосяването в Япония ставаше доста комплицирано. Сега е по-лесно и за прехвърлянията, а и можеш да тренираш където искаш. По наше време това трябваше да е единствено в Испания. Но аз не скърбя! За мен испанското състезание е най-силното в света!
- Стоичков също мина през Япония. Засякохте ли се с него там?
- Не. Аз бях дружно с Андони Гойкоечея и би трябвало да ви призная, че ни беше доста забавно. Друга просвета, различен народ, всичко беше друго. Говори ли сме с Христо, който имаше положителни моменти и в страната на изгряващото слънце. Той беше надалеч от нас, тъй че мненията ги оставяхме, когато се забележим в Барселона.
- А какво можете да ни разкажете за основателя на този „ дрийм отбор “ - Йохан Кройф?
- Винаги ще го помня с положително. Наистина специфичен човек. През всичките шест години дружно. За мен той беше най-хубавият треньор, който съм имал. Говорил съм доста със съотборниците си за него и всички са на едно мнение по този въпрос. Той бе треньор, който сътвори лична ера във футбола и го промени за по-добро. Всичко при него бе гражданска война – промени метода, по който виждахме футбола, даже и тренировките ни промени. Дотогава в заниманията се наблягаше на физическата подготовка, на силата и на тичането. Понякога самоцелно и даже без топка. Той трябваше да промени даже и манталитета на треньорите по физическата подготовка. И всичко това го реализира! Сега виждате резултатите от неговата работа. Най-популярната игра се промени с помощта на неговия талант. Кройф е легенда и всички ние би трябвало да сме му признателни.
- А през днешния ден с какво се занимавате след тази блестяща кариера зад тила ви? Мислите ли да се отдадете на треньорската специалност?
- Да си треньор е доста мъчно. Местата са доста лимитирани. В Испания имаш единствено 40 тима, в които можеш и си заслужава да станеш треньор. Става въпрос за Ла Лига и Сегунда дивисион. Може и в по-ниските категории, само че там не си заслужава. В тези 40 тима условията са доста високи. За триумф се признават единствено успехите и купите. А другояче взех тапия за треньор, дружно с Гуардиола и Луис Енрике. Цялото ни футболно потомство ги взехме съвсем по едно и също време. Но имам един другар, който споделя по този начин, че след футболната кариера има три пътя, по които можеш да тръгнеш. Единият е да станеш треньор. Другият път е да станеш техническо лице, секретар или да заемеш някакъв различен пост в клуба ти, а за сходно нещо към този момент никой не ми се е обадил. Така за мен остана последния път - медиите. Вече съм работил и сътрудничил в няколко разнообразни медии - радио, телевизия и преса.
- Значи сътрудник!
- Да, сътрудник! Всеки понеделник върша коментар за последната страница на „ Ел Мундо Депортиво “ – най-големият състезателен всекидневник в Барселона, работя за Испанското национално радио, където разясня мачовете на Барселона и националния тим, а постоянно съм и в телевизионните канали, където се изявявам като коментатор или анализатор. Това ме прави благополучен!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ