Легендата на българския футбол, Георги Илиев, даде ексклузивно интервю за

Легендата на българския футбол, Георги Илиев, даде извънредно изявление за уеб страницата, в което рекордьорът за най-вече мачове в елита на българския футбол разкрива, че шампионата бележи прогрес през този сезон и си пожела Левски и ЦСКА да насочат същинско предизвикателство към Лудогорец за купата.
Той показа и за живота след футбола, заявявайки, че треньорското занятие е било разумният избор за него, с цел да продължи да получава мечтаната тръпка от спорта. Илиев е оптимист и за националния тим на България предвид на положителните игри в последните два мача, само че натърти, че е време за всеки клуб да огледа към приноса си към развиването на млади играчи. Бившият играч посочи, че няма по какъв начин да чакаме да излизат качествени играчи от „ буренясали “ градини.
Здравейте, господин Илиев! Сезонът в efbet Лига към този момент наподобява доста трогателен, най-малко в случай че гледаме класирането в челото на таблицата. Какви са Вашите усещания?
Лично аз виждам, че се получава едно ясно разграничаване сред първите 9 тима и всички останали. Долната седмица има дребен точков актив, тъй че тези отбори ще са в битката за оцеляване. Оформя се разлика от над 10 точки сред тези две групи. Знам, че отново ще има разделяне на първите 6 тима и останалите. За момента има огромна конспирация за всяко едно място в челото.
Има конспирация и във връзка с борбата за оцеляване. Чисто като качество са налице много забавни мачове за наблюдение. Преди дни гледах Локомотив Пловдив и Славия, където още веднъж останах с положително усещане.
Може ли да забележим една от най-оспорваните борби за купата в последните години, в която даже и някой различен да бъде забъркан, отвън Лудогорец, Левски и ЦСКА?
И в Левски, и в ЦСКА си имат проблемите, което през последните 10 години облагодетелстват Лудогорец. Не знам за какво има такива разединения в лагерите на Левски и ЦСКА. За да има по-сериозна битка за купата, би трябвало всички съставни елементи да са налице. Тези клубове имат голяма фенска поддръжка и ще са главен фактор, в случай че царува обединяване. Разделенията обаче пречат. Надявам се да забележим все по-голяма единодушие и при двата клуба, с цел да забележим забавна борба за купата.
Успя ли Лудогорец още веднъж да построи тим, с който да е конкурентноспособен в Европа?
Може би с помощта на положителната организация там минаха относително добре през преходния интервал. Наясно сме, че финансовата мощност им дава комфорт. Те имат опция да създадат прехода посредством привличането на скъпи и качествени играчи, които внасят опит и успокоение, както и на доста класни треньори. Не е изненада за никого, че съумяха да превключат от оня сполучлив тим към новия, който също дава поръчка за нещо огромно. Бих споделил и че имат доста добър треньор в лицето на Анте Шимунджа.
Докъде се простират силите на клуба на Вашето сърце – Черно море, да се намеси в битката за челните места?
В клуба би трябвало да се запитат каква е дълготрайната тактика. Ако е да се продават играчи на положителни цени – досега се оправят добре. Ако задачата е израстване и класиране в Европа, то аз имам своите подозрения. Ръководителите дефинират насоката на развиване. За мен едно от най-сладките неща като състезател беше да играя в Европа. Тръпката е друга, защитаваш достойнството на цяла страна. Това храни почитателите, които са покрай клуба. Тези страсти са незаменими и евентуално това липсва на този състав.
Същевременно е значимо да се вадят гении от школата. Съответно е значимо по-късно тези гении да се осъществят зад граница. Добър образец е Мартин Минчев. Важно е да се дефинира задачата и чак по-късно може да кажем дали е изпълнена или не. Аз съм за баланс сред двете – да се построяват играчи от школата и да се гради тим за европейско присъединяване.
Предстои дълго чаканото варненско дерби със Спартак. В комфортен миг ли идва този мач за Черно море?
Да, може би разликата в равнището е огромна. В тези дербита не постоянно класата дефинира изхода, колкото психическата конфигурация и влагането. Как ще приемеш мача и дали ще се раздадеш. Ако намериш салдото и издържиш на заряда, ще намериш разковничето. Има футболисти, които прегарят, а други не усещат в задоволително огромна степен тръпката. Мисля, че въпреки всичко класата на Черно море ще е задоволителна, с цел да се вземе успеха.
В персонален проект Вие се обърнахте към треньорството след края на игралните Ви дни. Колко мъчно беше да напуснете сцената след толкоз години като футболист?
Футболът е тръпка. Когато те е хранила толкоз години, няма по какъв начин да не продължи да те жегва. Може би имаше интервал, след отказването, в който имах потребност от отмора. Говорим за 20 години подготовки, контузии, психическо напрежение – всеки има потребност от отмора. Първоначално се усещаш добре в тази отмора, само че по-късно стартира да ти липсва страстта. След като се лишиш от тях усещаш какъв брой значими са били за теб и какъв брой са помогнали, с цел да се изградиш като персона.
Коя е най-голямата разлика, когато към този момент сте от другата страна, нагледно казано и запълва ли Ви нуждата от заряд и адреналин?
Да, дръзвам да настоявам, че треньорското занятие от прочувствена позиция е отлично продължение на една футболна кариера. Имаш напълно друг взор над нещата спрямо времето, в което си бил състезател. Говоря освен за футболни обстановки, само че и за чисто психическата и човешка страна на нещата. Напълно друго е, само че това е обикновено.
Вие държите този неповторим връх за най-вече изиграни мачове в родния хайлайф. Къде беше ключът към това дългоденствие и какво Ви държеше, с цел да продължите толкоз дълго?
Никога не съм бил луд в върховете. Нямах и желание да го пъдя този връх. Не беше водещо за мен, само че в даден миг се стичат по подобен метод нещата. Успях да реализира върха. На какво се дължи? Може би на сплавта сред волята, физическите качества и спортно-техническите качества. Комбинация е от доста фактори. Горд съм от този връх, тъй като по нашите терени е мъчно да се опазиш от травми и да имаш такова дългоденствие. За да се случи това, би трябвало да си лягаш и да ставаш с футбола и с мисълта по какъв начин да се поддържаш в положително положение. Всичко опира и до качества. За да постигнеш тази численост мачове, въпреки всичко, би трябвало да си на терена и да си го заслужиш.
Част сте от едно потомство футболисти, което израсна в много по-различна среда спрямо актуалното. Създава ли модерната конюнктура проблеми за гениите у нас?
Чисто като професионализъм мисля, че в днешно време нещата са на още по-високо равнище. Говорим за храната, възобновяване, подготвителните способи, съществуването на диетолози, нутристи – има безчет длъжности в един футболен клуб, които оказват помощ на един състезател, с цел да се държи в най-хубава форма.
Лично за мен разликата сред поколенията идва от настройката. Като дребни нямахме налични технологии и ние се изградихме на поляната и на улицата. Ритахме топка по през целия ден. Сега са по-различни времената. Нормално е водещото в главата на детето да не е футбола, а да е тази цифровизация. Нещата са разнообразни и е обикновено да има разлика в мисловния развой на всяко дете.
В националния тим виждаме едно изцяло подмладяване. Смятате ли, че имаме капацитет за повече представяния от вида на това против Северна Македония?
Нека стартира оттова. Четох отзиви на футболни хора, които започнаха да подвигат писък до небесата, че Кръстаич е подмладил тима саморъчно. Нека да сме откровени – това подмладяване стартира в последните две години, надалеч преди Кръстаич. В отбора влязоха 10-15 нови момчета, за което заслуга имат и предходните щабове, което не би трябвало да се подценява. Лично на мен представянето в двата мача доста ми хареса, само че би трябвало да отдадем заслуженото на хората, които са работили в националния тим и преди този момент.
Аз се надявам наклонността да продължи. Играхме добре и доближихме европейското равнище, което желаеме да виждаме. Поздравления за щаба и нека продължим по този метод. Оптимист съм, нека повече родни играчи излязат зад граница, тъй като очевидно единствено по този начин може да продължат да порастват. В България явно има таван на развиването, който ги стопира.
Подкрепяте ли концепцията за въведените дублиращи тимове, които да оказват помощ на младите с прехода от юноши към мъже?
Не мога да кажа дали е положителна стъпката. Има много стъпки в тази тенденция в последните години. Надявам се да е за положително, само че голямата численост чужденци, която е позволена на всеки един клуб у нас, би трябвало да се ограничи. Дава се късмет на прекомерно доста чужденци, вместо на българи.
Всеки си има цели. Някои желаят да играят в Европа и надлежно разчитат на скъпоплатени чужденци, само че от това страда българският футбол, най-много във връзка с реализацията на локалните състезатели. В последна сметка всичко опира до терена и до това футболистите да си свършат работата. Треньорите и организацията са значими, само че всичко опира до зеления килим. Ако нямаме играчи, няма какво да ни помогне. Трябва на всички равнища да се стремим към основаването на първокласен артикул. Не поработим ли в нашата си градина – школите, няма по какъв начин да се получат нещата. Няма по какъв начин да чакаме от една буренясала градина да излезе качествена продукция.
И за край, господин Илиев – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на годината?
За българския футбол си поисквам да продължи тази лека възходяща линия, която се надявам да виждат и други хора. Дано вървим и още нагоре. Лично за себе си, като един треньор с нужните лицензи, се надявам да мога да работя и моята работа да е потребна за избрана организация. Това е значимото – да има проект и това да докара до нещо ползотворно за целия български футбол.