Мими Николова: Първата ми поява на сцена беше пълен провал, властите ме спряха за кариера в САЩ
Легендата на българската поп и джаз музика Мими Николова показа откровени мемоари за своя професионален път и персонални тествания. В ново видео изявление, оповестено в обществените мрежи и развлекателните платформи, певицата споделя за сложните начала и пропуснатите интернационалните благоприятни условия. Въпреки възрастта си, тя остава интензивно наличие на всяко значимо музикално събитие в страната.
Аз по принцип се интересувам от всичко и когато ме поканят някъде, постоянно се откомандировам. Интересно ми е да проследявам музикалния живот.
Музикалният път на Николова стартира в емблематичния хор „ Бодра промяна “ под управлението на Бончо Бочев. Там тя получава солидна подготовка, която съпоставя с дребна консерватория. По-късно пее в Хора на софийските девойки, където извършва комплициран репертоар от Дебюси и Гершуин. Първата поява на Мими Николова на сцена приключва с неуспех поради неналичието на отопление. Инцидентът се случва през 40-те години в читалище „ Гоце Делчев “. Малката тогава Мими би трябвало да свири на акордеон известния съветски валс „ По върховете на Манджурия “.
Сядам, натискам клавишите, само че не излиза никакъв тон. Ръцете ми бяха не просто студени, а напряко вкочанясали.
Учителката ѝ се принуждава да изясни на публиката, че концертът няма да се състои поради замръзналите пръсти на детето. Този миг остава единственият огромен театрален неуспех в дългата ѝ кариера. Пътят към огромната популярност се отваря ненадейно посредством среща с композитора Петър Ступел. Той търси натурален глас за кино лентата „ Любимец 13 “. Така се ражда безконечният шлагер „ Замълчи, замълчи “. Легендарната ария „ Замълчи, замълчи “ е записана от първия дубъл върху купчина маси. Понеже микрофоните в зала „ България “ висели високо, се наложило певицата да се качи върху мебелировката.
И тъй като микрофоните там висяха от тавана, а аз съм нисичка, ме повишиха на 3-4 маси, сложени една върху друга.
Николова израства в семейство на духовник, което ѝ носи прякора „ Мими Попската “ в учебно заведение. Баща ѝ, висок и синеок мъж, постоянно е обект на насмешки от връстниците ѝ поради атеистичната идеология на това време. Въпреки това тя резервира вярата си и до през днешния ден пее в църковен хор. Подобно на други огромни звезди, като Силви Вартан, Мими Николова носи в себе си мощната връзка с българските обичаи и нематериалност.
Интересът ѝ към джаза се развива посредством секрети слушания на непознати радиостанции. Тя следи предаванията на Уилис Коновър по „ Гласът на Америка “, които по това време се смятат за идеологическо оръжие. За да схваща текстовете на обичаните си реализатори като Ела Фицджералд и Франк Синатра, Николова приключва британска лингвистика. Николова приключва британска лингвистика, с цел да пее джаз с съвършено наречие. Тези знания ѝ оказват помощ в сложните години след демократичните промени, когато концертният живот замира.
Когато пеят на родния си език, на доста реализатори не им се схващат думите.
През 90-те години певицата стартира да дава частни уроци по британски език. Сред нейните възпитаници са били и децата на предприемача Емил Кюлев, прочут като Емо Макарона. Изпълнителката е преподавала непознат език на децата на предприемача Емил Кюлев. Тя си спомня с усмивка за бронираните коли, които са я превозвали до имението в Бояна.
Един от върховете в кариерата ѝ е присъединяване на фестивала „ Ямаха “ в Токио през 1977 година. Там тя впечатлява японския композитор Мицутоши Ватанабе. Той упорства Николова да показа негова ария на огромни конгреси в Малта и Съединени американски щати (Флорида). Властите стопират певицата от присъединяване на фестивали в Съединени американски щати и Малта през 70-те години. Комитетът по просвета отхвърля с аргумента, че български реализатор не може да показва Япония в чужбина.
Ватанабе пращаше писмо след писмо, само че тук отсякоха: „ Как по този начин ще представяте Япония в чужбина? “.
Въпреки пропуснатите шансове за международна кариера, Мими Николова не съжалява за нищо. Тя продължава да вълнува публиката с осъществявания на класики като „ Лунни лъчи “. Подобно на опита на по-младите си сътрудници, измежду които е и Деси Добрева, тя потвърждава, че съчетаването на обучение и гений е ключът към дълголетието на сцената. Днес нейните песни се възраждат и се посрещат с бурни овации от всяко потомство.
