Благой Благоев: Подобрил съм 43 световни рекорда
Легендарният ни щангист Благой Благоев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е троент международен първенец и четирикратен отличник на Европа. Има 43 международни върха и сребърен орден от олимпийските игри в Москва през 1980 година Предлагаме ви първа част от диалога с именития ни състезател.
- Здравейте, господин Благоев! Как сте? Следите ли какво се случва в българските щанги?
- Да, несъмнено, че проследявам какво се случва с българските щанги и постоянно е било по този начин. За разлика от другите хора, които са емигрирали, аз не се усещам бежанец. Просто отпътувах за една страна с един четиригодишен контракт, който след това беше удължен и така нататък Работя в друга страна и пребивавам в България.
- А в рецесия ли е този спорт, който в предишното ни носеше толкоз триумфи и медали?
- Ако съпоставяме който и да е от нашите спортове с предишното, всички са в рецесия. Особено в измеримите спортове е доста просто да се направи един паралел. Но по отношение на изискванията, които имаме, измененията, интервала считам, че се държат на обичайно равнище. Ако могат да изпратят най-малко двама индивида на олимпиадата, ще бъде чудесно.
- Има ли политика в обичания ви спорт? Много постоянно се приказва за премахване на щангите от олимпийското семейство? Кой не желае този спорт на най-големия конгрес?
- Политика си има на всички места, само че когато става въпрос за съблюдаване на правилниците, това не е политика. Просто следване на законите и разпоредбите, наложени от МОК и международната федерация по повдигане на тежести. Като се прескочат тези граници, олимпийският комитет не е доста удовлетворен. В наши дни това са супер комерсиализирани олимпиади, където се печелят ужасно доста пари и отрицателното не постоянно е добре пристигнало.
- Нека създадем един преход и да ви върна към началото на вашия състезателен път. Защо избрахте повдигането на тежести? Кой ви заведе в залата по щанги? Как стартира вашата приказка?
- Нашата приказка с моя треньор Марко Ганчев, да е жив и здрав. Той ме откри в Строителния колеж във Варна, където бях първа година. За разлика от всички по-следващи генерации, аз не съм състезател, излязъл от спортно учебно заведение. Завърших строителство и архитектура и тази ранна случка в следствие ми оказа помощ в някои други неща. Но той ме заведе в залата с още 4-5 момчета, каквато беше естествената процедура в тези дни. Някои останаха, някои продължихме, аз стигнах до края и съм доста благополучен, че по този начин се случи.
- Как толкоз бързо започнахте да печелите трофеи и медали? На 16 години стартирате съществено с повдигането на тежести, а на 20 към този момент сте европейски вицешампион…
- Точно по този начин. Другите, които бяха в спортните учебни заведения, започваха в шести клас, на 12-13 години. Като станат на 20, отново са европейски първенци или вицешампиони. Аз съм почнал малко по-късно, явно съм бил малко по-зрял. Трябваше да наваксам и това беше явно още в първите ми надпревари.
- Мислили ли сте какъв брой тона са минали през вашите ръце?
- Не, не съм го мислил, само че това си е документирано. Съвсем публично помощниците на Иван Абаджиев си имаха специфични дневници, в които отбелязваха опитите. Така че елементарно може да се пресметна. Но в по-нататъшното развиване на методиката и с различен взор върху подготовката, не мисля, че е тъкмо тонажът. Много е прелестно за диалог – да кажем „ през днешния ден е вдигнал 50-60 тона “. Но не това е най-важното за един щангист.
- А кое е най-важното, с цел да стане един щангист първенец?
- Най-важното е методиката, несъмнено, би трябвало да се следва. Както великият Асен Златев споделяше преди време: „ Ние би трябвало да сме три равнища над врага. Преди надпреварата обикновено ни спада едно равнище, от боязън като ни падне още едно равнище и въпреки всичко ще ни остане едно равнище да сме над съперниците. “ Така че най-важна е профилираната подготовка. За щангите е доста елементарно – имаме единствено три опита на изхвърляне и три опита на подтикване. Тези три опита като ги практикуваш неведнъж на тренировки, отиваш на надпреварата като на празник. Там имаш единствено три опита, другояче може да си правиш 20 опита на подготовка. Това ти дава огромен задатък и убеденост в това, което би трябвало да направиш.
- Стигаме до олимпиадата в Монреал през 1976 година Печелите сребро, само че по-късно сте упрекнат в приложимост на анаболни стероиди. Какво се случи?
- Точно какво се случи не знам, само че мога да ви кажа какво стана по-късно. От България доктор Балджиев и Христо Меранзов, който отговаряше от Централен комитет на партията за спорта, бяха изпратени в Монреал да участват на „ Б “ тестът. Но тя не се състоя, защото когато те влязоха в лабораторията, всички проби са били отворени, разпечатани. Г-н Меранзов доста съобразително, защото той е с дипломатически имунитет, си ги е прибрал в джоба и се пазят. След като те се прибраха от Канада, всичко беше оповестено в медиите. Тяхното пояснение е, че тъй като дълго пътуват тези хора от Европа до Канада за втората проба и с цел да не се губи време, те са я отворили авансово. Дали е имало операция или не, само че това е може би единственият случай в допинг въпросите, който се взема решение посредством комисия и посредством гласоподаване дали тестът е позитивна или негативна. Има комисия от пет индивида – англичанин, американец, още един от нашите западни другари, един руснак и един поляк. Съответно комисията гласоподава 3:2 гласа, че ние сме отговорни в използването на допинг. Не знам по какъв начин става – или е позитивно, или не е, само че тогава си гласоподават. Политика или не – минало е, въпреки че представяте ли си в настоящи време да отидем за „ Б “ тестът и внезапно виждаме пробите отворени? Щяхме да сме най-богатите. Всеки юрист, който върви незает по улицата, щеше да ги осъди за доста, доста неща.
- Защо тогава интернационалната федерация не ви санкционира, макар че МОК ви лишава среброто? Не е ли това някакво несъгласие?
- Това потвърждава моята доктрина. На международното състезание на идната година си участвахме напълно умерено. Понеже 1976-а беше първата година с допинг надзор, може би МОК искаше в действителност да натисне и да покаже, че няма да се случват нещата по неверния път. Но даже да е по този начин, не беше доста добре ние да бъдем първите изкупителни жертви.
- Почувствахте ли се като жертва? Как приехте цялото това нещо?
- Бях на 19, а какво ти схваща един 19-годишен в тези години? Идват и ми споделят, че тестът ми е позитивна. Викам: „ Какво? Коя проба? “ Плюс това е първо съревнование с допинг надзор. Не беше толкоз известно, нямаше WADA със супер стратегии за образование и така нататък Всичко, което би трябвало да знаят спортистите, го знаят. Разбира се, че скърбя, че по този начин се е случило. Но урокът си е урок и продължаваме.
- На олимпийските игри в Монреал лишават златото и на Валентин Христов. Изненадан ли останахте от разкритията на вашия съотборник, че Иван Абаджиев ви е давал допинг и е манипулирал урината ви? Носи ли виновност Абаджиев за този случай съгласно вас?
- Въпросът би трябвало да бъде – правилни ли са изказванията на Христов, че Абаджиев ни е давал допинг? Може би това е вярната дефиниция. До мен тези диалози с Абаджиев не са стигнали. Ако би трябвало да бъдем съответни, в допинг пробите сред мята и неговата има голяма разлика. В смисъл количеството на еди какво си в урината. Така че в случай че той и Абаджиев са правили някакви неща и той го е описал в книгата, както споделят нашите положителни английскоговорящи другари – “good luck”.
- Според вас носи ли виновност Абаджиев за тези два случая?
- Не са потвърдени двата случая. За моя случай нямам пояснение и до през днешния ден по какъв начин се е случило, тъй че не носи виновност. За случая с Валентин Христов – тяхна си работа. Ако са си говорили… Понеже Христов беше и в меланхолия тогава и не беше в доста положително състояние… Дали са го притиснали до стената и са се пробвали нещо да създадат, с цел да се възвърне и да вземе златния орден, което направи, въпреки и с резултати надалеч под това, което беше реализирал и на подготовка, и на състезания… Нямам пояснение. Вина на Абаджиев не мога да трансферирам. Той има единствено една статистика - без значение от всички други неща има 10 златни олимпийски медала, които са годни. Има неща, които никой различен не е могъл да реализира и са си законни. Не желая да разясня нито методиката, нито това, което другите приказват. Не че нямам мнение, а по простата причина, че всеки може да си го пояснява както си желае. Аз си знам по какъв начин си го пояснявам. С Ангелина Абаджиева и със брачната половинка му Мария скоро се видяхме. Говорихме си обстойно и нашироко. Пред тях като най-близките му хора съм си споделил моето мнение и ми е леко на душата.
- Лесно ли се работеше с Иван Абаджиев?
- Разбира се, не. То в случай че е елементарно, нямаше да се падне на нас! Той намираше доста елементарен метод да стигне до спортиста и да го стимулира. След 1980 година трябваше да мина в новата категория и той сподели: „ Знаеш ли какъв брой огромни щанги подвигат там? “ Отговорих, че съм осведомен долу-горе с цифрите. И продължи: „ След 50 години какъв брой мислиш, че ще изхвърлят в твоята категория? “ Казах, че не мога тъкмо да преценява, само че няма да имат три ръце. Така че евентуално ще изхвърлят 200 кг, а тогава международният връх беше 181 кг. Абаджиев ме попита: „ А ти какво чакаш? Щом мислиш, че след 50 години ще изхвърлят 200 кила, би трябвало ли да ги чакаш тези години? Ето ти щангата и действай! “ Така и стана. На подготовка неведнъж съм изхвърлял 200 кг и това е реалност.
- Големият ви противник през годините е Юрий Варданян. Доколко е правилно, че се е употребил с протекциите на интернационалната федерация?
- Само Тамаш Аян може да каже това. Нямам информация по този въпрос. Ако имате поради огромните му резултати, върховете му бяха победени. Но в случай че обвиним и другия, че се е употребил с протекциите, няма да има край. Или в случай че всички са под протекциите на международната федерация – идеално. Значи отново сме наедно.
- Споменахте за прекосяването ви в по-горната категория. През 1981 година от 82,5 кг се качвате на 90 кг и незабавно печелите три поредни международни трофеи. Кое наложи тази смяна и не съжалявате ли, че по-рано не предприехте този ход?
- Тази смяна я наложи фактът, че трябваше да смъквам доста килограми за 82,5. Тогава категориите бяха разнообразни. Това беше една от аргументите, довела до моята травма преди европейското състезание през 1980 година в Белград. Затова на олимпиадата се явих във форма доста надалеч от това, което имах като достижения на подготовка. При тегло от 88-89 кг трябваше да сляза на 82. Но достиженията, които имах на подготовка в бойното ми тегло, ми даваха убеденост, че на по-горната категория ще се представям сносно.
- Година по-късно - през 1982 година ставате „ Спортист номер 1 на България “. Какво значи за вас този влиятелен приз?
- Както за всички, които са печелили този приз, като стартираме от Ваня Войнова. Все отново си най-хубавият състезател на една страна и си доста горделив.
- Има доста първенци, които не са ставали „ Спортист на годината “…
- Да,. имаше трикратни първенци като Антон Коджабашев, Златев, Русев и така нататък Ако събереш всички митове, би трябвало да има не един, а 30 спортисти на България. Така че беше доста авторитетно. Бях доста удовлетворен и от себе си, няма да укривам. Защото същата година завоювах премията за щангист на международната федерация, на Европа, на света и т. н. На идната година отново бях международен първенец, само че завоювах единствено „ Спортист на Балканите “. Не може единствено щангисти да побеждават – Янко Русев, Асен Златев, Благой Благоев… Не можеше по този начин да се продължава. Славни години. Много съм удовлетворен, че по този начин се случи и не скърбя за нищо.
- Как приехте решението за протест на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година? Лиши ли ви това от сигурен златен орден?
- 100%. Нико Влад, който е доста добър мой другар и емигрира в Австралия, съвсем дружно с нас, си държеше медала вкъщи. Каза ми: „ Не се притеснявай, когато и да е, по което искаш да видиш този орден, идваш и го гледаш. “ Отговорих му: „ Благодаря, само че нали знаеш, че нямаше да го имаш, в случай че бяхме пристигнали? “ Той направи дуел от 392 кг, а аз три години имах 420 кг. Предполагам, че щях да печеля златен орден.
- Какво значи да сте сложили 43 международни върха,? Повечето от тях са в изхвърлянето – значи ли това, че е било по-силното ви придвижване?
- Със сигурност. Имам искания да съм най-хубавият изхвърляч за всички времена! Схемата в нашия спорт е доста елементарна – какъв брой повече си вдигнал. Защото аз съм вдигнал 105 кг повече от личното си тегло. Великият Сюлейманоглу, с цел да стигне моето достижение, трябваше да изхвърля 165 кг, а неговият връх е 152 кг. Нали се сещате каква е разликата? Затова всеки си има доктрина. Малките си имат други теории – три пъти личното тегло, което автоматизирано изключва хората над 80 кг, а това е 90% от популацията на земята. Това е един безконечен спор, който доста си го обичаме. Да, по-добър бях в изхвърлянето. Имам много съществени върхове на изтласкването и на дуела. Но какво значи 43 международни върха? Ако разгледате историята, ще видите, че доста малко от тях не са били мои, които съм подобрявал. Това е по-важно за мен. Не че е нямало конкуренция, само че просто тя ме е принудила да направя върховете, с цел да бъда по-напред от другите.
- Здравейте, господин Благоев! Как сте? Следите ли какво се случва в българските щанги?
- Да, несъмнено, че проследявам какво се случва с българските щанги и постоянно е било по този начин. За разлика от другите хора, които са емигрирали, аз не се усещам бежанец. Просто отпътувах за една страна с един четиригодишен контракт, който след това беше удължен и така нататък Работя в друга страна и пребивавам в България.
- А в рецесия ли е този спорт, който в предишното ни носеше толкоз триумфи и медали?
- Ако съпоставяме който и да е от нашите спортове с предишното, всички са в рецесия. Особено в измеримите спортове е доста просто да се направи един паралел. Но по отношение на изискванията, които имаме, измененията, интервала считам, че се държат на обичайно равнище. Ако могат да изпратят най-малко двама индивида на олимпиадата, ще бъде чудесно.
- Има ли политика в обичания ви спорт? Много постоянно се приказва за премахване на щангите от олимпийското семейство? Кой не желае този спорт на най-големия конгрес?
- Политика си има на всички места, само че когато става въпрос за съблюдаване на правилниците, това не е политика. Просто следване на законите и разпоредбите, наложени от МОК и международната федерация по повдигане на тежести. Като се прескочат тези граници, олимпийският комитет не е доста удовлетворен. В наши дни това са супер комерсиализирани олимпиади, където се печелят ужасно доста пари и отрицателното не постоянно е добре пристигнало.
- Нека създадем един преход и да ви върна към началото на вашия състезателен път. Защо избрахте повдигането на тежести? Кой ви заведе в залата по щанги? Как стартира вашата приказка?
- Нашата приказка с моя треньор Марко Ганчев, да е жив и здрав. Той ме откри в Строителния колеж във Варна, където бях първа година. За разлика от всички по-следващи генерации, аз не съм състезател, излязъл от спортно учебно заведение. Завърших строителство и архитектура и тази ранна случка в следствие ми оказа помощ в някои други неща. Но той ме заведе в залата с още 4-5 момчета, каквато беше естествената процедура в тези дни. Някои останаха, някои продължихме, аз стигнах до края и съм доста благополучен, че по този начин се случи.
- Как толкоз бързо започнахте да печелите трофеи и медали? На 16 години стартирате съществено с повдигането на тежести, а на 20 към този момент сте европейски вицешампион…
- Точно по този начин. Другите, които бяха в спортните учебни заведения, започваха в шести клас, на 12-13 години. Като станат на 20, отново са европейски първенци или вицешампиони. Аз съм почнал малко по-късно, явно съм бил малко по-зрял. Трябваше да наваксам и това беше явно още в първите ми надпревари.
- Мислили ли сте какъв брой тона са минали през вашите ръце?
- Не, не съм го мислил, само че това си е документирано. Съвсем публично помощниците на Иван Абаджиев си имаха специфични дневници, в които отбелязваха опитите. Така че елементарно може да се пресметна. Но в по-нататъшното развиване на методиката и с различен взор върху подготовката, не мисля, че е тъкмо тонажът. Много е прелестно за диалог – да кажем „ през днешния ден е вдигнал 50-60 тона “. Но не това е най-важното за един щангист.
- А кое е най-важното, с цел да стане един щангист първенец?
- Най-важното е методиката, несъмнено, би трябвало да се следва. Както великият Асен Златев споделяше преди време: „ Ние би трябвало да сме три равнища над врага. Преди надпреварата обикновено ни спада едно равнище, от боязън като ни падне още едно равнище и въпреки всичко ще ни остане едно равнище да сме над съперниците. “ Така че най-важна е профилираната подготовка. За щангите е доста елементарно – имаме единствено три опита на изхвърляне и три опита на подтикване. Тези три опита като ги практикуваш неведнъж на тренировки, отиваш на надпреварата като на празник. Там имаш единствено три опита, другояче може да си правиш 20 опита на подготовка. Това ти дава огромен задатък и убеденост в това, което би трябвало да направиш.
- Стигаме до олимпиадата в Монреал през 1976 година Печелите сребро, само че по-късно сте упрекнат в приложимост на анаболни стероиди. Какво се случи?
- Точно какво се случи не знам, само че мога да ви кажа какво стана по-късно. От България доктор Балджиев и Христо Меранзов, който отговаряше от Централен комитет на партията за спорта, бяха изпратени в Монреал да участват на „ Б “ тестът. Но тя не се състоя, защото когато те влязоха в лабораторията, всички проби са били отворени, разпечатани. Г-н Меранзов доста съобразително, защото той е с дипломатически имунитет, си ги е прибрал в джоба и се пазят. След като те се прибраха от Канада, всичко беше оповестено в медиите. Тяхното пояснение е, че тъй като дълго пътуват тези хора от Европа до Канада за втората проба и с цел да не се губи време, те са я отворили авансово. Дали е имало операция или не, само че това е може би единственият случай в допинг въпросите, който се взема решение посредством комисия и посредством гласоподаване дали тестът е позитивна или негативна. Има комисия от пет индивида – англичанин, американец, още един от нашите западни другари, един руснак и един поляк. Съответно комисията гласоподава 3:2 гласа, че ние сме отговорни в използването на допинг. Не знам по какъв начин става – или е позитивно, или не е, само че тогава си гласоподават. Политика или не – минало е, въпреки че представяте ли си в настоящи време да отидем за „ Б “ тестът и внезапно виждаме пробите отворени? Щяхме да сме най-богатите. Всеки юрист, който върви незает по улицата, щеше да ги осъди за доста, доста неща.
- Защо тогава интернационалната федерация не ви санкционира, макар че МОК ви лишава среброто? Не е ли това някакво несъгласие?
- Това потвърждава моята доктрина. На международното състезание на идната година си участвахме напълно умерено. Понеже 1976-а беше първата година с допинг надзор, може би МОК искаше в действителност да натисне и да покаже, че няма да се случват нещата по неверния път. Но даже да е по този начин, не беше доста добре ние да бъдем първите изкупителни жертви.
- Почувствахте ли се като жертва? Как приехте цялото това нещо?
- Бях на 19, а какво ти схваща един 19-годишен в тези години? Идват и ми споделят, че тестът ми е позитивна. Викам: „ Какво? Коя проба? “ Плюс това е първо съревнование с допинг надзор. Не беше толкоз известно, нямаше WADA със супер стратегии за образование и така нататък Всичко, което би трябвало да знаят спортистите, го знаят. Разбира се, че скърбя, че по този начин се е случило. Но урокът си е урок и продължаваме.
- На олимпийските игри в Монреал лишават златото и на Валентин Христов. Изненадан ли останахте от разкритията на вашия съотборник, че Иван Абаджиев ви е давал допинг и е манипулирал урината ви? Носи ли виновност Абаджиев за този случай съгласно вас?
- Въпросът би трябвало да бъде – правилни ли са изказванията на Христов, че Абаджиев ни е давал допинг? Може би това е вярната дефиниция. До мен тези диалози с Абаджиев не са стигнали. Ако би трябвало да бъдем съответни, в допинг пробите сред мята и неговата има голяма разлика. В смисъл количеството на еди какво си в урината. Така че в случай че той и Абаджиев са правили някакви неща и той го е описал в книгата, както споделят нашите положителни английскоговорящи другари – “good luck”.
- Според вас носи ли виновност Абаджиев за тези два случая?
- Не са потвърдени двата случая. За моя случай нямам пояснение и до през днешния ден по какъв начин се е случило, тъй че не носи виновност. За случая с Валентин Христов – тяхна си работа. Ако са си говорили… Понеже Христов беше и в меланхолия тогава и не беше в доста положително състояние… Дали са го притиснали до стената и са се пробвали нещо да създадат, с цел да се възвърне и да вземе златния орден, което направи, въпреки и с резултати надалеч под това, което беше реализирал и на подготовка, и на състезания… Нямам пояснение. Вина на Абаджиев не мога да трансферирам. Той има единствено една статистика - без значение от всички други неща има 10 златни олимпийски медала, които са годни. Има неща, които никой различен не е могъл да реализира и са си законни. Не желая да разясня нито методиката, нито това, което другите приказват. Не че нямам мнение, а по простата причина, че всеки може да си го пояснява както си желае. Аз си знам по какъв начин си го пояснявам. С Ангелина Абаджиева и със брачната половинка му Мария скоро се видяхме. Говорихме си обстойно и нашироко. Пред тях като най-близките му хора съм си споделил моето мнение и ми е леко на душата.
- Лесно ли се работеше с Иван Абаджиев?
- Разбира се, не. То в случай че е елементарно, нямаше да се падне на нас! Той намираше доста елементарен метод да стигне до спортиста и да го стимулира. След 1980 година трябваше да мина в новата категория и той сподели: „ Знаеш ли какъв брой огромни щанги подвигат там? “ Отговорих, че съм осведомен долу-горе с цифрите. И продължи: „ След 50 години какъв брой мислиш, че ще изхвърлят в твоята категория? “ Казах, че не мога тъкмо да преценява, само че няма да имат три ръце. Така че евентуално ще изхвърлят 200 кг, а тогава международният връх беше 181 кг. Абаджиев ме попита: „ А ти какво чакаш? Щом мислиш, че след 50 години ще изхвърлят 200 кила, би трябвало ли да ги чакаш тези години? Ето ти щангата и действай! “ Така и стана. На подготовка неведнъж съм изхвърлял 200 кг и това е реалност.
- Големият ви противник през годините е Юрий Варданян. Доколко е правилно, че се е употребил с протекциите на интернационалната федерация?
- Само Тамаш Аян може да каже това. Нямам информация по този въпрос. Ако имате поради огромните му резултати, върховете му бяха победени. Но в случай че обвиним и другия, че се е употребил с протекциите, няма да има край. Или в случай че всички са под протекциите на международната федерация – идеално. Значи отново сме наедно.
- Споменахте за прекосяването ви в по-горната категория. През 1981 година от 82,5 кг се качвате на 90 кг и незабавно печелите три поредни международни трофеи. Кое наложи тази смяна и не съжалявате ли, че по-рано не предприехте този ход?
- Тази смяна я наложи фактът, че трябваше да смъквам доста килограми за 82,5. Тогава категориите бяха разнообразни. Това беше една от аргументите, довела до моята травма преди европейското състезание през 1980 година в Белград. Затова на олимпиадата се явих във форма доста надалеч от това, което имах като достижения на подготовка. При тегло от 88-89 кг трябваше да сляза на 82. Но достиженията, които имах на подготовка в бойното ми тегло, ми даваха убеденост, че на по-горната категория ще се представям сносно.
- Година по-късно - през 1982 година ставате „ Спортист номер 1 на България “. Какво значи за вас този влиятелен приз?
- Както за всички, които са печелили този приз, като стартираме от Ваня Войнова. Все отново си най-хубавият състезател на една страна и си доста горделив.
- Има доста първенци, които не са ставали „ Спортист на годината “…
- Да,. имаше трикратни първенци като Антон Коджабашев, Златев, Русев и така нататък Ако събереш всички митове, би трябвало да има не един, а 30 спортисти на България. Така че беше доста авторитетно. Бях доста удовлетворен и от себе си, няма да укривам. Защото същата година завоювах премията за щангист на международната федерация, на Европа, на света и т. н. На идната година отново бях международен първенец, само че завоювах единствено „ Спортист на Балканите “. Не може единствено щангисти да побеждават – Янко Русев, Асен Златев, Благой Благоев… Не можеше по този начин да се продължава. Славни години. Много съм удовлетворен, че по този начин се случи и не скърбя за нищо.
- Как приехте решението за протест на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година? Лиши ли ви това от сигурен златен орден?
- 100%. Нико Влад, който е доста добър мой другар и емигрира в Австралия, съвсем дружно с нас, си държеше медала вкъщи. Каза ми: „ Не се притеснявай, когато и да е, по което искаш да видиш този орден, идваш и го гледаш. “ Отговорих му: „ Благодаря, само че нали знаеш, че нямаше да го имаш, в случай че бяхме пристигнали? “ Той направи дуел от 392 кг, а аз три години имах 420 кг. Предполагам, че щях да печеля златен орден.
- Какво значи да сте сложили 43 международни върха,? Повечето от тях са в изхвърлянето – значи ли това, че е било по-силното ви придвижване?
- Със сигурност. Имам искания да съм най-хубавият изхвърляч за всички времена! Схемата в нашия спорт е доста елементарна – какъв брой повече си вдигнал. Защото аз съм вдигнал 105 кг повече от личното си тегло. Великият Сюлейманоглу, с цел да стигне моето достижение, трябваше да изхвърля 165 кг, а неговият връх е 152 кг. Нали се сещате каква е разликата? Затова всеки си има доктрина. Малките си имат други теории – три пъти личното тегло, което автоматизирано изключва хората над 80 кг, а това е 90% от популацията на земята. Това е един безконечен спор, който доста си го обичаме. Да, по-добър бях в изхвърлянето. Имам много съществени върхове на изтласкването и на дуела. Но какво значи 43 международни върха? Ако разгледате историята, ще видите, че доста малко от тях не са били мои, които съм подобрявал. Това е по-важно за мен. Не че е нямало конкуренция, само че просто тя ме е принудила да направя върховете, с цел да бъда по-напред от другите.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ