Иван Василев празнува 80-годишен юбилей! Как едно момче от Гръцката махала тръгна от „Тича”, сбъдна мечтата си в ЦСКА и стигна до епичните битки с Интер!
Легендарният футболист на Черно море и ЦСКА Иван Василев чества 80-годишен празник на следващия ден. Той ще остане в историята на родния футбол, като най-резултатния десен бранител в европейските шампионати (3 гола) и един от дребното ни футболисти, играли в три ½-финални мача в шампионата за КЕШ (сега Шампионската лига). Василев е също единственият ученик на варненската школа, взел участие в срещи от ½-финалите в шампионата на КЕШ.
В изявление за „ Петел ” Иван Василев се връща към паметни мигове на терена, в това число и за драмите против Интер на Ерера, и разкрива любопитни случки с Гунди и националния отбор, от дербито на Варна и живота си.
- Г-н Василев, по какъв начин започнахте да играете футбол?
- Бях на 9 години, когато Атанас Аврамов-Кафето ме видя да ритвам топката в Гръцката махала, където живеех. Каза на майка ми, че желае да ме запише в школата на Черно море, само че тя му отхвърли: „ На Иван не му би трябвало футбол, а да се научи на поминък. ” След дни обаче моето голямо предпочитание надви и станах част от детския отбор на Черно море. Всеки ден ходех пешком на тренировки от Гръцката махала през Морската градина до „ Тича ”. Билетчето за рейса бе 3 стотинки, само че ние бяхме пет деца и не желаех да съм в тежест на нашите.
- Кой ви предложения в мъжкия внушителен отбор и по кое време дебютирахте?
- След като прекосих през децата, младшата и старшата на Черно море, напролет на 1957-а Стефан Стефанов-бате Чефо ме взе при мъжете и на 18 години дебютирах против Дунав (Русе). Мачът на „ Юри Гагарин ” приключи 0:0, а аз играх от самото начало. Впоследствие не излязох от състава, а и през цялата си кариера в никакъв случай не бях запаса, нито са ме сменяли по време на мач.
- Най-приятните ви мемоари с „ моряците ”?
- Много победи, доста страсти на терена, страхотна аудитория. Но постоянно ще помня оня мач с Левски напролет на 1964 година във Варна, когато от 0:2, ги обърнахме с 3:2. Пред 45 000 фенове гостите излязоха с атомна офанзива – Гунди, Теко Абаджиев, Патрата Илиев, Сашо Костов, и до 9-ата минута водеха с 2:0. На почивката капитанът ни Георги Димитров-Червения с напукани от яд устни сподели в съблекалнята: „ Лесно ви е с провинциалните отборчета, айде в този момент да ви видя против Левски. ” Тези думи ни подействаха като допинг и различен наш тим излезе на терена. Намалих от дузпа, а по-късно Никола Димитров вкара две попадения за успеха. Реализирахме и четвърти гол, само че го анулираха. Тази загуба костваше на „ сините ” купата и тя бе извоювана от Локомотив (Сф). След края на шампионата Никола Котков пристигна на отмора на Златните и почерпи мен и още трима съотборници за услугата, която им направихме. Изпихме по 5 бири и си изкарахме добре.
- В интервала 1964/1968 сте част от прочут тим на ЦСКА. Кой ви притегли и по какъв начин мина първия ви ден на „ Армията ”?
- В ЦСКА ме взе Манол Манолов, който преди този момент беше треньор на Черно море и познаваше моите качества. На път за „ Армията ” хванах трамвай №2 от „ Граф Игнатиев ”и вътре се засякох с Никодимов и Пенев, които също отиваха в ЦСКА. Викам си, с какви футболисти ще играя единствено. В съблекалнята изпълних и детската си фантазия – да видя наживо Георги Найденов. После играх с него, както и с Кирил Ракаров, който също беше мой кумир.
- Триумфите, които са ви най-скъпи с аления екип?
- Титлата през 1966-а, както и Купата година по-рано. Победите не ги разделям, тъй като всяка една от тях, реализирана с тим като ЦСКА, коства. Особено тези в Европа. За мен е голямо самопризнание, че за 4 години на „ Армията ”, от вероятните 120 мача в „ А ” група, изпуснах единствено три - два поради болки в ахилеса и един поради наказване. Накъде прочетох, че имам 115 срещи за „ алените ”. Това не е правилно, те са 117.
- Най-значимата ви евроизява с ЦСКА са трите ½-финални мача за КЕШ с Интер. Но преди тях също водите паметни борби.
- Те започнаха през есента на 1965-а, когато срещнахме мощния Борусия (Дортмунд) в шампионата на КНК. В състава им бяха имена като вратаря Ханс Тилковски и крилото Емерих, който пазех. Месеци по-късно двамата станаха международни вицешампиони с Германия на международното в Англия. Там паднахме с 0:3, а в реванша ги победихме с 4:2. В София аз означих четвъртия гол от дузпа, която дълго бе оспорвана от тях. Гледах до последния миг Тилковски в очите, бих в единия ъгъл, а той се хвърли в другия. Ние продължихме да ги притискаме до края, само че имаха шанс, че не им вкарахме пети гол. При 5:2 отивахме на трети мач, защото правилото за голове на непознат терен още не важеше.
През есента на 1966-а в КЕШ се изправихме против Олимпиакос. У дома ги победихме с 3:1, откакто губехме с 0:1 до 64-ата минута. Димитър Пенев изравни, аз вкарах втория гол с удар отвън наказателното поле, а Никола Цанев ги довърши най-после. На реванша в Гърция беше ужасно. Именитият рефер от Унгария Дюла Гере им удари рамо през първото полувреме и на почивката водеха с 1:0 след гол на звездата им Сидерис от дузпа. Тогава Стоян Орманджиев изпрати един човек от щаба ни при съдията, с цел да му съобщи, че в случай че продължава да свири по този начин, ще извади тима от терена. Арбитърът очевидно се стресна, стартира да управлява по разпоредбите и комфортният за нас резултат се резервира. Следващото затруднение бе Гурник, с Любански и общо девет национали на Полша. Сразихме ги с 4:0 в София, като оформих крайния резултат в последната минута. И добре, че падна този гол, тъй като в ответната среща изгубихме с 0:3.
На ¼-финала преодоляхме и Линфийлд след 2:2 в Белфаст и 1:0 в София, и по този начин получихме опция да играем против великия Интер на Ерера. Италианците бяха станали европейски първенци през 1964 и 1965 година и международен клубен първенец.
- Как се държа ЦСКА против великия отбор на Еленио Ерера?
- Срещу нас бяха международни звезди – Сарти, Бургнич, Факети, Пики, Доменгини, Луис Суарес, Корсо, Капелини, Сандро Мацола, само че ние знаехме, че имаме качества да се противопоставим сполучливо, а и Стоян Орманджиев избра вярна тактика. Пред 82 000 фенове на „ Сан Сиро ” имахме кошмарно първо полувреме. Задачата ни стана сложна в 32-рата минута, когато бе изпъден Кирил Райков и останахме с 10 души, а настрана Факети ни вкара гол в края на полувремето. Всичко това обаче не ни пречупи. След почивката продължихме да играем по същия метод и Никола Цанев изравни от фаул. В София още веднъж Факети бе прецизен през второто полувреме, само че Николай Радлев изравни. След триумфа в съблекалнята влязоха шефовете и Добри Джуров увеличи всички нас, които бяхме офицери, с по една звезда. А на Радлев, който бе редови войник, му стисна ръката и му сподели: „ Честито, старшина Радлев. ”
- По правилник третият съдбоносен мач би трябвало да е в Грац, само че се играе в Торино. И до ден сегашен се приказва, че сте се съгласили на смяната, защото в подмяна сте получили съвременен рейс от Интер?
- Няма такова нещо. Автобусът бе закупен по-късно с парите от продадени билети за срещите ни в оня популярен сезон в КЕШ. А другояче автобусът беше съвременен, да. За първи път пътувахме с рейс за мачовете, в който имаше тоалетна и не се постановяваше водачът да стопира по няколко пъти.
Относно третия дуел с Интер, истината е, че кметът на Торино се свърза с нашето управление и ни предложи да играем там, защото е определен от комунистическата партия на Италия и щели да ни окажат огромна поддръжка от трибуните. Кметът обаче ни подведе, защото от Интер авансово бяха изкупили всичките билети. Мачът бе късно и от прозореца на хотела гледах по какъв начин последователи на Интер идват в града с коли и самолети, и Торино се трансформира в едно „ синьо-черно ” море.
Италианците бяха доста надъхани и поведоха в 9-ата минута посредством Капелини. В интерес на истината ни надиграха и справедливо завоюваха, само че ние във втория мач в София ги бяхме отстранили. Тогава обаче се намеси австрийски рефер и при 0:0 анулира гол на Цанев, като уточни с два пръста, че отсъжда двоен удар.
Загубата обаче никога не омаловажава постигнатото от нас и историческото най-хубаво класиране на български тим в най-престижния евротурнир, което до момента бе повторено единствено един път – 15 години по-късно от още едно огромно потомство на ЦСКА.
_%20557x%20715.png )
- Г-н Василев, по какъв начин се разбирахте с Димитър Пенев на терена?
- Както се споделя, със затворени очи. Защото, когато си футболист и имаш такива футболисти към себе си, елементарно се играе. Пенев беше 6 години по-млад от мен, само че роден водач и огромен състезател. Макар и по-малък от всички, командваше вещо отбраната. Като десен бек, обичах да се включвам в офанзива и когато нападахме, аз бях постоянно в другата половина. Пената все ми споделяше: Бате, по-спокойно я карай. Стой си в зоната, да сме по-сигурни откъм гърба. ”
- Какви бяха връзките ви с Георги Аспарухов?
- Бяхме противници на терена и съотборници в националния отбор. Гунди беше благ, учтив и образован мъж. И красавец, само че там повече могат да кажат дамите. Имали сме приятни мигове дружно по лагерите с националния. На терена обаче забравяхме другарството. Любопитно е, че аз съм гонен от терена за първи и финален път дружно с Гунди. Беше по време на първото ми дерби с ЦСКА против Левски. При 0:0 след почивката трябваше да бием фаул, само че Гунди застана на стената и откакто Сашо Костов го ощипа, падна и почна да се превива. Реферът Гергинов пристигна, Гунди стана, аз го бутнах и той ме бутна. Гергинов ни изгони и двамата, а по пътя към съблекалните последователите на Левски ме замеряха със семки, книги и вестници.
- В националния отбор имате 4 мача, само че два от тях са решаващи по пътя към международното в Англия. Защо не попаднахте в състава за мондиал 1966?
- През 1965-а се изправихме против Белгия в директен спор за място на международните финали. В София спечелихме с 3:0, само че в Брюксел изгубихме с 0:5. След крушението треньорът Рудолф Витлачил извади петима души от състава – мен, Иван Димитров, Виден Апостолов, Тодор Диев и Спиро Дебърски. Чехът е взел решението, защото евентуално се е страхувал, че ще имаме огромен почит в третата решителна среща във Флоренция.
В последна сметка бихме белгийците с 2:1 след два гола на Гунди и се класирахме. В тази среща десен бек излезе Шаламанов и той отпътува за Англия. Но и шансът не бе с мен в Брюксел. Когато кацнахме, липсваше сакът с обувките ми, само че самолетът към този момент бе изхвърчал в друга посока. По искане на нашите ръководители, ми доставиха сака на другия ден следобяд, единствено 4 часа преди дуела. Ако доставката се беше забавила, нямаше да играя и несъмнено щях да ида на международно, само че не било писано.
- Какви бяха по ваше време дербитата Черно море – Спартак и правилно ли е, че сте избавили градския противник от изпадане?
- Празник за Варна и футбола. Мало и огромно се стичаше на стадиона, трибуните бяха цялостни, само че нямаше вълнения. Запалянковци на двата тима са сядали един от различен. Чоплели са семки, водили са разногласия и са коментирали протичащото се на терена, само че в границите на допустимото. След като се завърнах от ЦСКА в родното гнездо, спасих Спартак от изпадане в едно дерби. На тях им трябваше най-малко точка да оцелеят, само че ние дълго водехме с 1:0. Направихме им няколко реверанса в отбрана, само че техните асове Чоко Николов и Иван Филипов нямаха ден. В един миг погледнах часовника и видях, че изтича 81-вата минута. Нямаше време за губене и при едно центриране, пипнах топката с двете си ръце и я подметнах към бялата точка. Те вкараха дузпата, завършихме 1:1 и се избавиха. Адмирал Добрев обаче се ядоса и ми сподели на другия ден да пусна доклад за овакантяване. Веднага отидох в София, знаех, че Добри Джуров всяка заран бяга по 20 обиколки на „ Армията ”, и го изкачах, с цел да поговоря с него. Полковник от защитата ме позна и общително потегли да ме отпраща. Докато спорим, Добри Джуров свърши с бягането, приближи се към мен и ми подмятна: „ Как е във Варна. ” Без да изгубвам и минутка, му обясних, че несъзнателно съм играл с ръка в дербито на града и се съм направил дузпа, от която противникът е изравнил, само че адмирал Добрев счита, че дейностите ми са умишлени и желае да ме уволни. Думите на Джуров към мен бяха: „ Бъди спокоен и си тръгвай. ” Явно е споделил, каквото би трябвало по телефона, тъй като ме извикаха на подготовка, само че адмирал Добрев трансформира дните ми в пъкъл. Добре, че го направиха министър и го изтеглиха в София, с цел да свършат тъгите ми.
А другояче на Спартак щях да оказа помощ и за повторно, само че като треньор. През пролетта на 1978-а трябваше да бием Враца във Варна, а Спартак да вземе точка в Перник, с цел да се избави от изпадане. Първият човек в партията Тодор Стойчев ме извика и ми сподели, че непременно би трябвало да спечелим. 20 минути преди края резултатът беше 0:0 и аз не можех да си намеря място от гняв на пейката. Но Войчев изригна с два гола, а след това вкарахме и трети за крайното 3:0. В последна сметка напъните ни останаха напразни, тъй като Спартак не можа да си свърши работата и загуби от Миньор.
- Какво е за вас Черно море?
- Моето всичко - моята обич, орис и живот. Ако е вярна приказката, че черноморците се раждат, а не се основават, тя е годна в цялостна степен за мен. Щастлив съм, че в последните 15 години с изключителната поддръжка на сериозните и уважавани притежатели на клуба, към този момент като фен видях най-големите триумфи на Черно море в историята му.
- Как се чувствате на 80 години и какво си пожелавате?
- Аз съм най-щастливият човек на света, защото се веселя на една прелестна правнучка – Алисия. Тя живее дружно с майка си – внучката ми Росица, и баща си Юго в Ница. Тук е мястото и да призная, че може би с вас нямаше да вършим това изявление, в случай че не бяха вниманието, душата и златните ръце на двама варненски лекари. Преди 17 години за първи път влязох в болница и проф. Искрен Коцев ми избави живота, а преди две години същото направи и доктор Панчева. Бях изпаднал в клинична гибел за 3-4 минути и когато се разсъниха, тя бдеше над мен като ангел. Благодаря и на двамата, и несъмнено ще ме разберете, че колкото и тривиално да звучи, бих си поискал единствено здраве. Защото, аз, когато съм здрав, по какъв начин се развива живота ми, зависи само от мен.
Недко Петров, " Петел "
---
Визитка
Иван Василев е роден е на 18 януари 1939 г. във Варна. Юноша на Черно море. Дебютира за мъжкия отбор на 18 години, е през 1969-а е част от мъжкия тим, който приключва четвърти в „ А ” група - второто най-хубаво класиране в елита в историята на клуба.
Играл е и за ЦСКА. С „ алените ” е първенец на България през 1966 г. и вицешампион през 1968 г. Носител на Купата на България през 1965 година и ½-финалист за КЕШ през сезон 1996/1967.
В " А " група има 196 мача и 8 гола за " моряците ", както и 115 мача и 3 гола за ЦСКА. Общо в кариерата си има 311 мача и 11 гола. За националния тим на България е изиграл 4 мача.
Като треньор е водил Белослав, Черно море, Добруджа, Лудогорец и Спартак (Вн).
В изявление за „ Петел ” Иван Василев се връща към паметни мигове на терена, в това число и за драмите против Интер на Ерера, и разкрива любопитни случки с Гунди и националния отбор, от дербито на Варна и живота си.
- Г-н Василев, по какъв начин започнахте да играете футбол?
- Бях на 9 години, когато Атанас Аврамов-Кафето ме видя да ритвам топката в Гръцката махала, където живеех. Каза на майка ми, че желае да ме запише в школата на Черно море, само че тя му отхвърли: „ На Иван не му би трябвало футбол, а да се научи на поминък. ” След дни обаче моето голямо предпочитание надви и станах част от детския отбор на Черно море. Всеки ден ходех пешком на тренировки от Гръцката махала през Морската градина до „ Тича ”. Билетчето за рейса бе 3 стотинки, само че ние бяхме пет деца и не желаех да съм в тежест на нашите.
- Кой ви предложения в мъжкия внушителен отбор и по кое време дебютирахте?
- След като прекосих през децата, младшата и старшата на Черно море, напролет на 1957-а Стефан Стефанов-бате Чефо ме взе при мъжете и на 18 години дебютирах против Дунав (Русе). Мачът на „ Юри Гагарин ” приключи 0:0, а аз играх от самото начало. Впоследствие не излязох от състава, а и през цялата си кариера в никакъв случай не бях запаса, нито са ме сменяли по време на мач.
- Най-приятните ви мемоари с „ моряците ”?
- Много победи, доста страсти на терена, страхотна аудитория. Но постоянно ще помня оня мач с Левски напролет на 1964 година във Варна, когато от 0:2, ги обърнахме с 3:2. Пред 45 000 фенове гостите излязоха с атомна офанзива – Гунди, Теко Абаджиев, Патрата Илиев, Сашо Костов, и до 9-ата минута водеха с 2:0. На почивката капитанът ни Георги Димитров-Червения с напукани от яд устни сподели в съблекалнята: „ Лесно ви е с провинциалните отборчета, айде в този момент да ви видя против Левски. ” Тези думи ни подействаха като допинг и различен наш тим излезе на терена. Намалих от дузпа, а по-късно Никола Димитров вкара две попадения за успеха. Реализирахме и четвърти гол, само че го анулираха. Тази загуба костваше на „ сините ” купата и тя бе извоювана от Локомотив (Сф). След края на шампионата Никола Котков пристигна на отмора на Златните и почерпи мен и още трима съотборници за услугата, която им направихме. Изпихме по 5 бири и си изкарахме добре.
- В интервала 1964/1968 сте част от прочут тим на ЦСКА. Кой ви притегли и по какъв начин мина първия ви ден на „ Армията ”?
- В ЦСКА ме взе Манол Манолов, който преди този момент беше треньор на Черно море и познаваше моите качества. На път за „ Армията ” хванах трамвай №2 от „ Граф Игнатиев ”и вътре се засякох с Никодимов и Пенев, които също отиваха в ЦСКА. Викам си, с какви футболисти ще играя единствено. В съблекалнята изпълних и детската си фантазия – да видя наживо Георги Найденов. После играх с него, както и с Кирил Ракаров, който също беше мой кумир.
- Триумфите, които са ви най-скъпи с аления екип?
- Титлата през 1966-а, както и Купата година по-рано. Победите не ги разделям, тъй като всяка една от тях, реализирана с тим като ЦСКА, коства. Особено тези в Европа. За мен е голямо самопризнание, че за 4 години на „ Армията ”, от вероятните 120 мача в „ А ” група, изпуснах единствено три - два поради болки в ахилеса и един поради наказване. Накъде прочетох, че имам 115 срещи за „ алените ”. Това не е правилно, те са 117.
- Най-значимата ви евроизява с ЦСКА са трите ½-финални мача за КЕШ с Интер. Но преди тях също водите паметни борби.
- Те започнаха през есента на 1965-а, когато срещнахме мощния Борусия (Дортмунд) в шампионата на КНК. В състава им бяха имена като вратаря Ханс Тилковски и крилото Емерих, който пазех. Месеци по-късно двамата станаха международни вицешампиони с Германия на международното в Англия. Там паднахме с 0:3, а в реванша ги победихме с 4:2. В София аз означих четвъртия гол от дузпа, която дълго бе оспорвана от тях. Гледах до последния миг Тилковски в очите, бих в единия ъгъл, а той се хвърли в другия. Ние продължихме да ги притискаме до края, само че имаха шанс, че не им вкарахме пети гол. При 5:2 отивахме на трети мач, защото правилото за голове на непознат терен още не важеше.
През есента на 1966-а в КЕШ се изправихме против Олимпиакос. У дома ги победихме с 3:1, откакто губехме с 0:1 до 64-ата минута. Димитър Пенев изравни, аз вкарах втория гол с удар отвън наказателното поле, а Никола Цанев ги довърши най-после. На реванша в Гърция беше ужасно. Именитият рефер от Унгария Дюла Гере им удари рамо през първото полувреме и на почивката водеха с 1:0 след гол на звездата им Сидерис от дузпа. Тогава Стоян Орманджиев изпрати един човек от щаба ни при съдията, с цел да му съобщи, че в случай че продължава да свири по този начин, ще извади тима от терена. Арбитърът очевидно се стресна, стартира да управлява по разпоредбите и комфортният за нас резултат се резервира. Следващото затруднение бе Гурник, с Любански и общо девет национали на Полша. Сразихме ги с 4:0 в София, като оформих крайния резултат в последната минута. И добре, че падна този гол, тъй като в ответната среща изгубихме с 0:3.
На ¼-финала преодоляхме и Линфийлд след 2:2 в Белфаст и 1:0 в София, и по този начин получихме опция да играем против великия Интер на Ерера. Италианците бяха станали европейски първенци през 1964 и 1965 година и международен клубен първенец.
- Как се държа ЦСКА против великия отбор на Еленио Ерера?
- Срещу нас бяха международни звезди – Сарти, Бургнич, Факети, Пики, Доменгини, Луис Суарес, Корсо, Капелини, Сандро Мацола, само че ние знаехме, че имаме качества да се противопоставим сполучливо, а и Стоян Орманджиев избра вярна тактика. Пред 82 000 фенове на „ Сан Сиро ” имахме кошмарно първо полувреме. Задачата ни стана сложна в 32-рата минута, когато бе изпъден Кирил Райков и останахме с 10 души, а настрана Факети ни вкара гол в края на полувремето. Всичко това обаче не ни пречупи. След почивката продължихме да играем по същия метод и Никола Цанев изравни от фаул. В София още веднъж Факети бе прецизен през второто полувреме, само че Николай Радлев изравни. След триумфа в съблекалнята влязоха шефовете и Добри Джуров увеличи всички нас, които бяхме офицери, с по една звезда. А на Радлев, който бе редови войник, му стисна ръката и му сподели: „ Честито, старшина Радлев. ”
- По правилник третият съдбоносен мач би трябвало да е в Грац, само че се играе в Торино. И до ден сегашен се приказва, че сте се съгласили на смяната, защото в подмяна сте получили съвременен рейс от Интер?
- Няма такова нещо. Автобусът бе закупен по-късно с парите от продадени билети за срещите ни в оня популярен сезон в КЕШ. А другояче автобусът беше съвременен, да. За първи път пътувахме с рейс за мачовете, в който имаше тоалетна и не се постановяваше водачът да стопира по няколко пъти.
Относно третия дуел с Интер, истината е, че кметът на Торино се свърза с нашето управление и ни предложи да играем там, защото е определен от комунистическата партия на Италия и щели да ни окажат огромна поддръжка от трибуните. Кметът обаче ни подведе, защото от Интер авансово бяха изкупили всичките билети. Мачът бе късно и от прозореца на хотела гледах по какъв начин последователи на Интер идват в града с коли и самолети, и Торино се трансформира в едно „ синьо-черно ” море.
Италианците бяха доста надъхани и поведоха в 9-ата минута посредством Капелини. В интерес на истината ни надиграха и справедливо завоюваха, само че ние във втория мач в София ги бяхме отстранили. Тогава обаче се намеси австрийски рефер и при 0:0 анулира гол на Цанев, като уточни с два пръста, че отсъжда двоен удар.
Загубата обаче никога не омаловажава постигнатото от нас и историческото най-хубаво класиране на български тим в най-престижния евротурнир, което до момента бе повторено единствено един път – 15 години по-късно от още едно огромно потомство на ЦСКА.
- Г-н Василев, по какъв начин се разбирахте с Димитър Пенев на терена?
- Както се споделя, със затворени очи. Защото, когато си футболист и имаш такива футболисти към себе си, елементарно се играе. Пенев беше 6 години по-млад от мен, само че роден водач и огромен състезател. Макар и по-малък от всички, командваше вещо отбраната. Като десен бек, обичах да се включвам в офанзива и когато нападахме, аз бях постоянно в другата половина. Пената все ми споделяше: Бате, по-спокойно я карай. Стой си в зоната, да сме по-сигурни откъм гърба. ”
- Какви бяха връзките ви с Георги Аспарухов?
- Бяхме противници на терена и съотборници в националния отбор. Гунди беше благ, учтив и образован мъж. И красавец, само че там повече могат да кажат дамите. Имали сме приятни мигове дружно по лагерите с националния. На терена обаче забравяхме другарството. Любопитно е, че аз съм гонен от терена за първи и финален път дружно с Гунди. Беше по време на първото ми дерби с ЦСКА против Левски. При 0:0 след почивката трябваше да бием фаул, само че Гунди застана на стената и откакто Сашо Костов го ощипа, падна и почна да се превива. Реферът Гергинов пристигна, Гунди стана, аз го бутнах и той ме бутна. Гергинов ни изгони и двамата, а по пътя към съблекалните последователите на Левски ме замеряха със семки, книги и вестници.
- В националния отбор имате 4 мача, само че два от тях са решаващи по пътя към международното в Англия. Защо не попаднахте в състава за мондиал 1966?
- През 1965-а се изправихме против Белгия в директен спор за място на международните финали. В София спечелихме с 3:0, само че в Брюксел изгубихме с 0:5. След крушението треньорът Рудолф Витлачил извади петима души от състава – мен, Иван Димитров, Виден Апостолов, Тодор Диев и Спиро Дебърски. Чехът е взел решението, защото евентуално се е страхувал, че ще имаме огромен почит в третата решителна среща във Флоренция.
В последна сметка бихме белгийците с 2:1 след два гола на Гунди и се класирахме. В тази среща десен бек излезе Шаламанов и той отпътува за Англия. Но и шансът не бе с мен в Брюксел. Когато кацнахме, липсваше сакът с обувките ми, само че самолетът към този момент бе изхвърчал в друга посока. По искане на нашите ръководители, ми доставиха сака на другия ден следобяд, единствено 4 часа преди дуела. Ако доставката се беше забавила, нямаше да играя и несъмнено щях да ида на международно, само че не било писано.
- Какви бяха по ваше време дербитата Черно море – Спартак и правилно ли е, че сте избавили градския противник от изпадане?
- Празник за Варна и футбола. Мало и огромно се стичаше на стадиона, трибуните бяха цялостни, само че нямаше вълнения. Запалянковци на двата тима са сядали един от различен. Чоплели са семки, водили са разногласия и са коментирали протичащото се на терена, само че в границите на допустимото. След като се завърнах от ЦСКА в родното гнездо, спасих Спартак от изпадане в едно дерби. На тях им трябваше най-малко точка да оцелеят, само че ние дълго водехме с 1:0. Направихме им няколко реверанса в отбрана, само че техните асове Чоко Николов и Иван Филипов нямаха ден. В един миг погледнах часовника и видях, че изтича 81-вата минута. Нямаше време за губене и при едно центриране, пипнах топката с двете си ръце и я подметнах към бялата точка. Те вкараха дузпата, завършихме 1:1 и се избавиха. Адмирал Добрев обаче се ядоса и ми сподели на другия ден да пусна доклад за овакантяване. Веднага отидох в София, знаех, че Добри Джуров всяка заран бяга по 20 обиколки на „ Армията ”, и го изкачах, с цел да поговоря с него. Полковник от защитата ме позна и общително потегли да ме отпраща. Докато спорим, Добри Джуров свърши с бягането, приближи се към мен и ми подмятна: „ Как е във Варна. ” Без да изгубвам и минутка, му обясних, че несъзнателно съм играл с ръка в дербито на града и се съм направил дузпа, от която противникът е изравнил, само че адмирал Добрев счита, че дейностите ми са умишлени и желае да ме уволни. Думите на Джуров към мен бяха: „ Бъди спокоен и си тръгвай. ” Явно е споделил, каквото би трябвало по телефона, тъй като ме извикаха на подготовка, само че адмирал Добрев трансформира дните ми в пъкъл. Добре, че го направиха министър и го изтеглиха в София, с цел да свършат тъгите ми.
А другояче на Спартак щях да оказа помощ и за повторно, само че като треньор. През пролетта на 1978-а трябваше да бием Враца във Варна, а Спартак да вземе точка в Перник, с цел да се избави от изпадане. Първият човек в партията Тодор Стойчев ме извика и ми сподели, че непременно би трябвало да спечелим. 20 минути преди края резултатът беше 0:0 и аз не можех да си намеря място от гняв на пейката. Но Войчев изригна с два гола, а след това вкарахме и трети за крайното 3:0. В последна сметка напъните ни останаха напразни, тъй като Спартак не можа да си свърши работата и загуби от Миньор.
- Какво е за вас Черно море?
- Моето всичко - моята обич, орис и живот. Ако е вярна приказката, че черноморците се раждат, а не се основават, тя е годна в цялостна степен за мен. Щастлив съм, че в последните 15 години с изключителната поддръжка на сериозните и уважавани притежатели на клуба, към този момент като фен видях най-големите триумфи на Черно море в историята му.
- Как се чувствате на 80 години и какво си пожелавате?
- Аз съм най-щастливият човек на света, защото се веселя на една прелестна правнучка – Алисия. Тя живее дружно с майка си – внучката ми Росица, и баща си Юго в Ница. Тук е мястото и да призная, че може би с вас нямаше да вършим това изявление, в случай че не бяха вниманието, душата и златните ръце на двама варненски лекари. Преди 17 години за първи път влязох в болница и проф. Искрен Коцев ми избави живота, а преди две години същото направи и доктор Панчева. Бях изпаднал в клинична гибел за 3-4 минути и когато се разсъниха, тя бдеше над мен като ангел. Благодаря и на двамата, и несъмнено ще ме разберете, че колкото и тривиално да звучи, бих си поискал единствено здраве. Защото, аз, когато съм здрав, по какъв начин се развива живота ми, зависи само от мен.
Недко Петров, " Петел "
---
Визитка
Иван Василев е роден е на 18 януари 1939 г. във Варна. Юноша на Черно море. Дебютира за мъжкия отбор на 18 години, е през 1969-а е част от мъжкия тим, който приключва четвърти в „ А ” група - второто най-хубаво класиране в елита в историята на клуба.
Играл е и за ЦСКА. С „ алените ” е първенец на България през 1966 г. и вицешампион през 1968 г. Носител на Купата на България през 1965 година и ½-финалист за КЕШ през сезон 1996/1967.
В " А " група има 196 мача и 8 гола за " моряците ", както и 115 мача и 3 гола за ЦСКА. Общо в кариерата си има 311 мача и 11 гола. За националния тим на България е изиграл 4 мача.
Като треньор е водил Белослав, Черно море, Добруджа, Лудогорец и Спартак (Вн).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ