Кременлиев: Англия не я брояхме за нищо! Мислех, че Костадинов ще мe убие след някой мач
Легендарният десен бранител Емил Кременлиев даде изявление пред Sportal.bg . Бронзовият медалист от Мондиал'94 приказва както за тежкото съвремие, по този начин и за американското лято. Бившият защитник на Славия, Левски, Олимпиакос и ЦСКА съобщи, че преди време " лъвовете " не са изпитвали никакъв почит от Англия. Ето какво сподели Емо пред нашата медия:
– Как минава денят ти в тези сложни времена?
– Сутрин от едно прозорче си взимам едно кафе с два вестника, чета ги в колата, с цел да мине време, малко за многообразие. После у дома. Следобед от време на време излизам до една близка поляна да потичам 20-30 минути. И това е – у дома, на компютъра, филми, филми, генерала чувам по малкия екран. Мачовете, дето ги въртят от САЩ'94, съм ги гледал преди 26 години, ха-ха. Като се загледам обаче и си споделям: " Ние фактически сме си били добър тим бе! "
– Бяхме.
– Като виждам в днешно време футбол от Англия, Испания, Франция и си мисля, че сме обречени да сме 10 съсловия под тях. А едно време не беше по този начин. По-различно беше. Съдията, колкото и да е добър, има почит от името на даден състезател. Едно е Кристиано Роналдо да му извика и да няма фаул, друго е фиктивен фаул да изиска примерно Иванов от България. Даже за българина ще има и жълт картон. Едно време играем с Аржентина на Световното. Натискат, натискат, подаваш на Христо Стоичков, той ще завоюва фаул, ще си починем половин-една минута в жегата. Така беше. Съдиите имаха почит от такива играчи като Стоичков, Костадинов, Балъков, Лечков. Те ги знаеха. Дай му топката – и да няма фаул, като извика ще му го свирят. Отидем до тъча, имаше пликчета с вода, пийнеш, отпочинеш, друго е. Кога в този момент ще даде съдията фаул – нямаме звезди, нямаме положителни футболисти, нямат почит от нас.
@@@
– Стигнахме по инерция до едно време. Продължавай!
– Като приказваме за почит, се сещам за мача с Германия в София. Левият бек на германците не смееше да мине центъра, не го срещнах. Емил Костадинов беше дясно крило, оня единствено до центъра и назад. От другата страна със Стоичков – същата работа. Не мърдат напред, тъй като ще им избягат. Имаха им почит.
– Как се работеше с Емо по десния фланг?
– Хич не беше елементарен да ти кажа, ха-ха. На терена Емо Костадинов беше знамение! Като дебютирах в първите мачове за националния тим и се чудех какво става. На терена те прави на нищо. И си крещя: " Леле, кой знае след мача какво ще става! " А след края на мача все едно нищо, все едно нищо не е било. И разбрах, че очевидно огромният футболист по този начин би трябвало да бъде. А другояче на терена си крещя: " Тоя ще ме убие след мача ". Той беше звезда в Порто, а аз играя в Левски. Друго е. В интерес на истината на мен и на Цанко никак не ни беше елементарно – като погледнеш целия титулярен състав и в случай че си треньор, на кого можеш да се скараш? Те са от Барселона, през Порто, до не знам къде. Фара беше по-опитен, по-голям от нас. Който е от страната на Старшията – едното полувреме се кара по мене, другото по Цанко. То другите не му и даваха толкоз мотиви да им се кара.
@@@
– Пенев даде изявление, в което си спомни за доста кюфтета в САЩ'94. Ти помниш ли ги тези кюфтета?
– Чак толкоз скара не сме яли на Световното, ха-ха. Имахме готвач, доста добър готвач и човек – бате Нейчо от Варна, който се съобразяваше със спортния режим. Единствено се отпускахме, да се почувстваме по български, след мач. Наредихме няколко победи и по този начин потегли. След мач имаше кюфтета, кебапчета, по български – българи сме си въпреки всичко. Няма да ядем американските бургери! Преди мач обаче всичко си беше строго професионално. Много се спекулира и с басейните. Това беше единствено след мач за разформироване, за забава. Кадрите от басейна са след мач. Никога преди мач не сме правили такива неща. Иначе на другия ден по какъв начин ще стоиш на терена. В България като сме домакинствали сме излизали на открито, това е правилно. Дойдат " чужденците ", желаят по време на лагера да се видят с някого, около тях и ние излезем, имало го е. На Световното обаче се спазваше режим. Имахме звезди в огромни тимове, които пределно ясно знаеха кое до каква степен е разрешено. Не може да си до сутринта в дискотеката и на другия ден да биеш Германия. Стоичков споделяше: " Ей, естествени ли сте! Ако не бием германците, по какъв начин ще излезем след това на улицата! " Гледах неотдавна фрагменти в YouTube с Цървена звезда от 1991 година Биха Байерн на полуфинала и споделят: " Немецът си е германец! Винаги ". При нас обаче нямаше германец, нямаше аржентинец. Дойдат ли в София, би трябвало да ги биеш. Клинсман, Баслер, Хеслер, Замер, излизаш и ги биеш. И седнал съм, чувам Стоичков и си крещя: " Вярно, в случай че ни бият, по какъв начин ще изляза от входа на следващия ден ". А в този момент като играе България със мощен тим си споделям: " Нормално е да ни бият, мощни са ". Почнах с днешното мислене: " Да не ни бият с доста ". Навремето Англия да вземем за пример изобщо не я брояхме за нищо!
- Каква беше разликата сред Евро'96 и САЩ'94?
– Там стана нещо. Великите сили нещо направиха, сготвиха ни. Там към този момент се зараждаше мощният тим на Франция със Зидан и останалите изключителни футболисти, бяха взели ограничения против нас, биха ни. Имаше нещо там сигурно, не се игра безспорен феърплей, не ни позволиха, въпреки че ние трябваше да бием Испания или Франция. Нямахме и шанс, по този начин се получи.
– Малко в съвремието. В Арда се понижават заплатите.
– В целия свят се понижават заплатите във футбола, това е изцяло обикновено. Футболистите получават огромни заплати на фона на медиците да вземем за пример, обикновено е да понижат заплатата си. Де факто работата на футболиста е да тренира през седмицата и събота или неделя да излезе да забавлява хората. Да забавлява с играта си, несъмнено. Футболистите имат фамилии, не е добре да не получават никаква заплата, несъмнено, само че понижаване е обикновено, когато не работи. В Арда другояче всичко е изрядно, всичко се изплаща на точния ден, на точния час.
@@@
– Твоят коментар за раздялата със Стамен Белчев?
– Стамен и президентът на клуба могат да кажат най-добре за какво и по какъв начин. Виждам в медиите, че е по взаимно единодушие. Явно си имат своите причини. Щом по този начин са решили, няма какво да кажа. Искам да кажа нещо друго – в обстановката с пандемията съм обезпокоен за здравето на играчите, от позиция на неналичието на тренировки. Говоря за травмите, които могат да дойдат след тази пауза.
– Преди време ми сподели, че Каниджа и Марк Хейтли са били най-мръсните играчи за запазване. Би ли дал и някое българско име?
– Ще кажа за сложен за запазване от позиция на класата. В интерес на истината в родния шампионат не съм имал такива проблеми с фланговите нападатели, мъчно ми беше в националния тим по време на двустранните игри. Падне ти се играеш против Стоичков или Костадинов, той нападна мощно. Първите години в Славия Иван Вуцов, Бог да го елементарни, ме пускаше отбранителен халф. Залепвах се за един от другия тим и на всички места съм му сянка. Играта на тима в конструктивен проект не ме вълнуваше, единствено си преследвах индивида. Това е отживялост към този момент. Играл съм по този начин персонално против Георги Йорданов – Ламята, Лечков, Балъков, Кирил Метков, Кайзера, против Стоичков, когато беше в ЦСКА. Помня на един мач във Велико Търново пазих Балъков в една тиня. И към края на мача толкоз му писна от мен, че ме бутна и ми извика: " Ей, остави ме малко на мира бе! " А аз отново се ръгам в него. Големи играчи, които не играеха мръсно. Тогава имаше доста положителни футболисти.
– Как минава денят ти в тези сложни времена?
– Сутрин от едно прозорче си взимам едно кафе с два вестника, чета ги в колата, с цел да мине време, малко за многообразие. После у дома. Следобед от време на време излизам до една близка поляна да потичам 20-30 минути. И това е – у дома, на компютъра, филми, филми, генерала чувам по малкия екран. Мачовете, дето ги въртят от САЩ'94, съм ги гледал преди 26 години, ха-ха. Като се загледам обаче и си споделям: " Ние фактически сме си били добър тим бе! "
– Бяхме.
– Като виждам в днешно време футбол от Англия, Испания, Франция и си мисля, че сме обречени да сме 10 съсловия под тях. А едно време не беше по този начин. По-различно беше. Съдията, колкото и да е добър, има почит от името на даден състезател. Едно е Кристиано Роналдо да му извика и да няма фаул, друго е фиктивен фаул да изиска примерно Иванов от България. Даже за българина ще има и жълт картон. Едно време играем с Аржентина на Световното. Натискат, натискат, подаваш на Христо Стоичков, той ще завоюва фаул, ще си починем половин-една минута в жегата. Така беше. Съдиите имаха почит от такива играчи като Стоичков, Костадинов, Балъков, Лечков. Те ги знаеха. Дай му топката – и да няма фаул, като извика ще му го свирят. Отидем до тъча, имаше пликчета с вода, пийнеш, отпочинеш, друго е. Кога в този момент ще даде съдията фаул – нямаме звезди, нямаме положителни футболисти, нямат почит от нас.
@@@ – Стигнахме по инерция до едно време. Продължавай!
– Като приказваме за почит, се сещам за мача с Германия в София. Левият бек на германците не смееше да мине центъра, не го срещнах. Емил Костадинов беше дясно крило, оня единствено до центъра и назад. От другата страна със Стоичков – същата работа. Не мърдат напред, тъй като ще им избягат. Имаха им почит.
– Как се работеше с Емо по десния фланг?
– Хич не беше елементарен да ти кажа, ха-ха. На терена Емо Костадинов беше знамение! Като дебютирах в първите мачове за националния тим и се чудех какво става. На терена те прави на нищо. И си крещя: " Леле, кой знае след мача какво ще става! " А след края на мача все едно нищо, все едно нищо не е било. И разбрах, че очевидно огромният футболист по този начин би трябвало да бъде. А другояче на терена си крещя: " Тоя ще ме убие след мача ". Той беше звезда в Порто, а аз играя в Левски. Друго е. В интерес на истината на мен и на Цанко никак не ни беше елементарно – като погледнеш целия титулярен състав и в случай че си треньор, на кого можеш да се скараш? Те са от Барселона, през Порто, до не знам къде. Фара беше по-опитен, по-голям от нас. Който е от страната на Старшията – едното полувреме се кара по мене, другото по Цанко. То другите не му и даваха толкоз мотиви да им се кара.
@@@ – Пенев даде изявление, в което си спомни за доста кюфтета в САЩ'94. Ти помниш ли ги тези кюфтета?
– Чак толкоз скара не сме яли на Световното, ха-ха. Имахме готвач, доста добър готвач и човек – бате Нейчо от Варна, който се съобразяваше със спортния режим. Единствено се отпускахме, да се почувстваме по български, след мач. Наредихме няколко победи и по този начин потегли. След мач имаше кюфтета, кебапчета, по български – българи сме си въпреки всичко. Няма да ядем американските бургери! Преди мач обаче всичко си беше строго професионално. Много се спекулира и с басейните. Това беше единствено след мач за разформироване, за забава. Кадрите от басейна са след мач. Никога преди мач не сме правили такива неща. Иначе на другия ден по какъв начин ще стоиш на терена. В България като сме домакинствали сме излизали на открито, това е правилно. Дойдат " чужденците ", желаят по време на лагера да се видят с някого, около тях и ние излезем, имало го е. На Световното обаче се спазваше режим. Имахме звезди в огромни тимове, които пределно ясно знаеха кое до каква степен е разрешено. Не може да си до сутринта в дискотеката и на другия ден да биеш Германия. Стоичков споделяше: " Ей, естествени ли сте! Ако не бием германците, по какъв начин ще излезем след това на улицата! " Гледах неотдавна фрагменти в YouTube с Цървена звезда от 1991 година Биха Байерн на полуфинала и споделят: " Немецът си е германец! Винаги ". При нас обаче нямаше германец, нямаше аржентинец. Дойдат ли в София, би трябвало да ги биеш. Клинсман, Баслер, Хеслер, Замер, излизаш и ги биеш. И седнал съм, чувам Стоичков и си крещя: " Вярно, в случай че ни бият, по какъв начин ще изляза от входа на следващия ден ". А в този момент като играе България със мощен тим си споделям: " Нормално е да ни бият, мощни са ". Почнах с днешното мислене: " Да не ни бият с доста ". Навремето Англия да вземем за пример изобщо не я брояхме за нищо!
- Каква беше разликата сред Евро'96 и САЩ'94?
– Там стана нещо. Великите сили нещо направиха, сготвиха ни. Там към този момент се зараждаше мощният тим на Франция със Зидан и останалите изключителни футболисти, бяха взели ограничения против нас, биха ни. Имаше нещо там сигурно, не се игра безспорен феърплей, не ни позволиха, въпреки че ние трябваше да бием Испания или Франция. Нямахме и шанс, по този начин се получи.
– Малко в съвремието. В Арда се понижават заплатите.
– В целия свят се понижават заплатите във футбола, това е изцяло обикновено. Футболистите получават огромни заплати на фона на медиците да вземем за пример, обикновено е да понижат заплатата си. Де факто работата на футболиста е да тренира през седмицата и събота или неделя да излезе да забавлява хората. Да забавлява с играта си, несъмнено. Футболистите имат фамилии, не е добре да не получават никаква заплата, несъмнено, само че понижаване е обикновено, когато не работи. В Арда другояче всичко е изрядно, всичко се изплаща на точния ден, на точния час.
@@@ – Твоят коментар за раздялата със Стамен Белчев?
– Стамен и президентът на клуба могат да кажат най-добре за какво и по какъв начин. Виждам в медиите, че е по взаимно единодушие. Явно си имат своите причини. Щом по този начин са решили, няма какво да кажа. Искам да кажа нещо друго – в обстановката с пандемията съм обезпокоен за здравето на играчите, от позиция на неналичието на тренировки. Говоря за травмите, които могат да дойдат след тази пауза.
– Преди време ми сподели, че Каниджа и Марк Хейтли са били най-мръсните играчи за запазване. Би ли дал и някое българско име?
– Ще кажа за сложен за запазване от позиция на класата. В интерес на истината в родния шампионат не съм имал такива проблеми с фланговите нападатели, мъчно ми беше в националния тим по време на двустранните игри. Падне ти се играеш против Стоичков или Костадинов, той нападна мощно. Първите години в Славия Иван Вуцов, Бог да го елементарни, ме пускаше отбранителен халф. Залепвах се за един от другия тим и на всички места съм му сянка. Играта на тима в конструктивен проект не ме вълнуваше, единствено си преследвах индивида. Това е отживялост към този момент. Играл съм по този начин персонално против Георги Йорданов – Ламята, Лечков, Балъков, Кирил Метков, Кайзера, против Стоичков, когато беше в ЦСКА. Помня на един мач във Велико Търново пазих Балъков в една тиня. И към края на мача толкоз му писна от мен, че ме бутна и ми извика: " Ей, остави ме малко на мира бе! " А аз отново се ръгам в него. Големи играчи, които не играеха мръсно. Тогава имаше доста положителни футболисти.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ