Феномена проговори за припадъка в Париж, щял да колабира и през 2002-а
Легендарният бразилски голмайстор Роналдо приказва по отношение на прословутия му пристъп преди финала на международното състезание през 1998 година. Феномена рядко прави това, а наред с историята от Париж, той показа и любопитни неща към Мондиал 2002 в Япония.
" След като победихме Турция на полуфинала през 2002 година, ме връхлетя внезапно споменът за това, което се случи във Франция през 1998-а. А какво в действителност се случи: с моите съотборници обядвахме и аз взех решение да си умря. Последното нещо, което помня е, че таман лягах в леглото. Конвулсиите, които са последвали, повлияха на всички в отбора на Бразилия преди мача с французите.
Казаха ми, че не мога да играя, само че взех решение да не се предавам. Отидох да беседвам с докторите и с нашия старши треньор Марио Загало. Говорих с всеки вероятен човек, тъй като желаех да чуя различен отговор. Исках някой да ми каже, че мога да играя! Знаех, че заслужавам да съм на терена в този край. Убедих лекарите от медицинския ни екип да ми създадат фитнес проби. Направиха ги и нямаше нищо анормално. Резултатите бяха такива, като че ли нищо не се бе случило. Вече се приготвяхме за път към стадиона, а Загало продължаваше да е безапелационен: " Няма да играеш ".
В ръката си обаче държах листа с резултатите от тестванията, а и доктор Толедо ми даде зелена светлина. На стадиона отидох още веднъж при Загало и му споделих: " Добре съм. Ето резултатите, които демонстрират, че съм добре. Искам да играя в този край ". Играх, само че всичко, което стана, се отрази на тима. Тези спазми би трябвало да са били доста страшна панорама. Това не е нещо, което човек вижда всеки ден. Всички, които бяха станали очевидци, бяха обременени.
След четири години ме беше боязън да отида да дремна в следобеда преди финала. Заради неприятния спомен, несъмнено. Не отидох да дремя и преднамерено се разминах с почивката. Опитах се да потърся някого, с който да си приказваме, до момента в който мине следобедното време. Всички обаче бяха отишли да спят преди финала с Германия. Впоследствие открих един от аварийните вратари - Дида. Той беше безсънен и го ударихме на приказки над един час. Дида беше много благ с мен. Успя да ме разсее, тъй като добре знаеше, че в случай че взема да мисля за финала във Франция, ще си спомня и за конвулсиите. Идеята, че това можеше да се повтори, беше най-големият ми призрачен сън.
Едва когато потеглихме към стадиона в Йокохама, бях кадърен да се съсредоточвам напълно върху идния мач с германците. Оставих неприятните мемоари зад мен и влязох с чист разум във финала. И какъв превъзходен край се получи! Смениха ме пет минути преди края, на скамейката прегърнах Родриго Пайва, който беше пресаташе на нашия отбор. Той беше до мен през целия дълъг път до тази купа. Започнах да рева и повтарях: " Направихме го! Направихме го! Беше толкоз мъчно, само че го направихме ".
Почти припаднах поради огромната страст. Бях безумно благополучен! Играхме толкоз добре, че даже основният арбитър да бе дал 100 минути добавено време, Германия нямаше да може да ни спре. Това беше и моя персонална победа. Най-голямата ми победа - и на терена, и в живота ", сподели Роналдо пред FourFourTwo.
" След като победихме Турция на полуфинала през 2002 година, ме връхлетя внезапно споменът за това, което се случи във Франция през 1998-а. А какво в действителност се случи: с моите съотборници обядвахме и аз взех решение да си умря. Последното нещо, което помня е, че таман лягах в леглото. Конвулсиите, които са последвали, повлияха на всички в отбора на Бразилия преди мача с французите.
Казаха ми, че не мога да играя, само че взех решение да не се предавам. Отидох да беседвам с докторите и с нашия старши треньор Марио Загало. Говорих с всеки вероятен човек, тъй като желаех да чуя различен отговор. Исках някой да ми каже, че мога да играя! Знаех, че заслужавам да съм на терена в този край. Убедих лекарите от медицинския ни екип да ми създадат фитнес проби. Направиха ги и нямаше нищо анормално. Резултатите бяха такива, като че ли нищо не се бе случило. Вече се приготвяхме за път към стадиона, а Загало продължаваше да е безапелационен: " Няма да играеш ".
В ръката си обаче държах листа с резултатите от тестванията, а и доктор Толедо ми даде зелена светлина. На стадиона отидох още веднъж при Загало и му споделих: " Добре съм. Ето резултатите, които демонстрират, че съм добре. Искам да играя в този край ". Играх, само че всичко, което стана, се отрази на тима. Тези спазми би трябвало да са били доста страшна панорама. Това не е нещо, което човек вижда всеки ден. Всички, които бяха станали очевидци, бяха обременени.
След четири години ме беше боязън да отида да дремна в следобеда преди финала. Заради неприятния спомен, несъмнено. Не отидох да дремя и преднамерено се разминах с почивката. Опитах се да потърся някого, с който да си приказваме, до момента в който мине следобедното време. Всички обаче бяха отишли да спят преди финала с Германия. Впоследствие открих един от аварийните вратари - Дида. Той беше безсънен и го ударихме на приказки над един час. Дида беше много благ с мен. Успя да ме разсее, тъй като добре знаеше, че в случай че взема да мисля за финала във Франция, ще си спомня и за конвулсиите. Идеята, че това можеше да се повтори, беше най-големият ми призрачен сън.
Едва когато потеглихме към стадиона в Йокохама, бях кадърен да се съсредоточвам напълно върху идния мач с германците. Оставих неприятните мемоари зад мен и влязох с чист разум във финала. И какъв превъзходен край се получи! Смениха ме пет минути преди края, на скамейката прегърнах Родриго Пайва, който беше пресаташе на нашия отбор. Той беше до мен през целия дълъг път до тази купа. Започнах да рева и повтарях: " Направихме го! Направихме го! Беше толкоз мъчно, само че го направихме ".
Почти припаднах поради огромната страст. Бях безумно благополучен! Играхме толкоз добре, че даже основният арбитър да бе дал 100 минути добавено време, Германия нямаше да може да ни спре. Това беше и моя персонална победа. Най-голямата ми победа - и на терена, и в живота ", сподели Роналдо пред FourFourTwo.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ