Легендарната Нешка Робева със силен пост в социалните мрежи за

Легендарната Нешка Робева със мощен пост в обществените мрежи за войните по света и за моралния крах на човечеството.

Аз не пропагандирам. Не осъждам и не извинявам. Аз просто описвам. Разказвам за работата, живота, другарствата...

Няма да бъде почтено, в случай че кажа, че не съм очаквала сходни реакции във връзка оповестеното от мен. (от суперлативи до хули, цялостно отказване и настоятелни заповеди да спра?!) Напротив. И все пак няма да спра да се учудвам по какъв начин хората четат, плъзгайки взор по текста, по какъв начин губят времето си без изпитание да вникнат в написаното, по какъв начин " крещят “, тропат с крайник и безогледно наскърбяват в желанието си да се наложат непременно, тъкмо като децата... Като децата, за които от ден на ден с паника откриваме, че четейки или разговаряйки, не могат да вникнат в наличието на написаното или казаното...

На въпросите за какво не спирам, за какво пиша, за какво " плакна мозъци " …?! Ще отговоря с една дума – тъй като съм РАЗТРЕВОЖЕНА...

Аз имам не смелостта – имам нуждата да заявя, че не одобрявам и безусловно нямам доверие на политици и политики, които не сортират средства, с цел да реализиран задачите си. Не имам вяра, че сатанизирането на един народ, настройването на света против него ще спре вoйнaтa. Не одобрявам сентенцията, че " Целта оправдава средствата “, тъй като съм надълбоко уверена, че красивите цели не се реализират с грозни средства. Не имам вяра в сълзите на тези, които, знаейки изхода от вoйнaтa, лицемерно, оплаквайки нещастието на един народ, не престават " обилно “ да го отрупват с… opъжие… За неговото богатство?! Потупвайки го по рамото за проявения национализъм?!… В един световен свят, който проповядват?!!

Не одобрявам похищението върху спорта, изкуството, културата, не одобрявам възбраната (изгарянето по аналогия) на книги, апелите за принуждение и гибел, които към този момент са позволени в най-масовите и известни обществени медии… Не одобрявам и изричам дълбоката си гадност от гаврата с параолимпийците на Pycия и Бeлapyc. Не имам вяра повече в спорт, в който едни спортисти се радват на отстраняването на противниците им – под прикритието за съпричастие към други…

До съзнанието ми даже не могат да доближат уволненията, анулацията на гастроли, соченето с пръст на гениални реализатори и създатели, (обявявайки ги за вoeнoлюбци, пyтинолюбци и т.н.), които имат смелостта да заявят своята позиция, вместо, като шушумиги, да се гушат под крилцето на всеобщото мнение…

В Йeмeн се води вoйнa към този момент 8 години. Сега! Пред очите ни умират десетки хиляди… Деца умират без самун и вода, без медикаменти, без дом… Повече от четвърт милион починали, от които 3150 деца… " Ситуацията тук е една от най-големите филантропични кризи… 20 милиона в Йeмeн се нуждаят от незабавна филантропична помощ, с цел да оцелеят... “ – Не аз, Анджелина Джоли го казва… Нима едните деца са по-различни или по-малко благи от другите?

Не вършим ли аналогии с Югocлaвия? Не си ли задаваме въпроса за какво миротворците от HATO не подреден там една " Благородна наковалня “ да раздадат правдивост и омиротворят района?

Толкова ли е комплицирано да създадем прилика и с последователното настъпване и завземане на света от хитлepизмa и фaшизма (30–40те години на XX век) във всичките му превъплъщения? Защо се чудим, че народ като немския го е разрешил, че светът го е търпял и подтикнал?

Не се ли опасяваме за бъдещето? Не! И не можем, тъй като се прави всичко допустимо да се заличи миналото…

Затова пиша и до момента в който имам сили ще го върша.