Легендарната мис Марпъл се завръща
Легендарната девойка Марпъл се завръща с дванайсет нови мистерии за разрешаване!
Дванадесет известни авторки сплотяват сили в новия алманах с логото на издателство " Ера " - " Марпъл ". Те изправят симпатичната стара дама пред комплицирани, хитри и непредвидени загадки. Новите завършения я водят в Манхатън, Хонконг, Лондон, Оксфорд, на италианската Ривиера, както и в симпатични дребни градчета и селца, в които обаче подли нарушители се надяват злодеянията им да останат неразкрити. Но няма нарушител, който да надхитри Марпъл.
Госпожица Джейн Марпъл е най-хубавият детектив дилетант в литературата! Първото ѝ появяване е в описа " Клуб " Вторник вечер " (вкл. в сборника " Четиримата обвинени " ). Агата Кристи се връща към тази вълнуваща героиня с желанието, както самата тя се показва, " да даде глас на старите моми ". Така се появява " Убийство в дома на свещеника ". Следват още 12 романа и 20 описа, в които привидно безобидната дама разкрива заплетени мистерии. Последният разказ с присъединяване на Марпъл - " Стаена гибел ", е публикуван посмъртно през 1976-а – годината на гибелта на Кристи.
В сборника " Марпъл " вземат присъединяване Вал Макдърмид, Луси Фоли, Лий Бардуго, Алиса Коул, Натали Хейнс, Наоми Алдерман, Джейн Куок, Дреда Сей Мичъл, Карън М. Макменъс, Кейт Мос, Ели Грифитс и Рут Уеър. Всяка от тях показва Агата Кристи като ентусиазъм и с възторг се впуска в това извънредно, само че доста вълнуващо начинание.
Представяме ви фрагмент:
Второто ликвидиране в дома на свещеника
Вал Макдърмид
Едно ликвидиране в дома на свещеника е злополучно събитие; второ ликвидиране към този момент навежда съмнително на мисълта за небрежност или даже нещо по-лошо. Протестите ми, че мъртвата прислужница в кухнята не е нашата прислужница, се оказаха безсмислени. Злощастният факт, че в предишното беше заемала тази служба, беше задоволителен, с цел да стане мотив жителите на Сейнт Мери Мийд да развържат езиците си по-бързо, в сравнение с глутница хрътки, уловили миризмата на лисица, махат с опашки.
Отгоре на всичко жена ми не съумя да прикрие насладата ни от напускането на Мери. Милата Гризелда има доста хубави качества, само че дискретността, която подхожда на брачната половинка на един духовник, не е измежду тях. Честно казано обаче, всеки, вечерял в миналото у нас, можеше да свидетелства за безусловно дяволското естество на готварските умения на Мери.
Веднъж тя постави да вари тенджера с яйца на печката и скоро ги не помни. Водата в тенджерата извря, яйцата избухнаха, а къщата се извърши със злокобна смрад на сяра.
– Предполагам, че по този начин миришат покрайнините на пъкъла – означи съседката ни, девойка Марпъл, и ми намигна, когато по-късно пристигна на обяд. Бяха нужни три пласта багра, с цел да се възвърне таванът в кухнята.
Затова не се натъжихме, когато, откакто жена ми заяви, че чака дете, Мери съобщи, че ни напуща, тъй като въобще не можела да търпи деца и по-конкретно бебета. Госпожица Марпъл, която има заслужен за удивление опит в образованието на млади дами за прислужници, ни се притече на помощ. Флора има всички качества, които липсваха на Мери. На нея може да се разчита, способна е и е отдадена на грижите за сина ни Дейвид. Справя се добре с приготвянето на простички ястия и още по-добре с печивата. Освен това Гризелда твърди, че има лице като полицейски ботуш, което съгласно нея ще откаже секрети обожатели като Бил Арчър, който ухажваше Мери до гибелта си единствено преди седмица.
Според госпожа Хартнел, най-сърдечната от старите моми в селото, Арчър бил подривникът, който изхвръква от своя личен взрив1. Не беше загадка, че беше нарушител – само че в села като Сейнт Мери Мийд има малко секрети посредством, както Гризелда се показва, на „ стадото остарели котки “, които популяризират новините по-бързо от Би Би Си, въпреки и от време на време с по-малка акуратност.
Но да не се отбивам. Арчър беше сготвил яхния с един от фазаните на полковник Бентри, подсилена с диви гъби. Въпреки че беше умел гъбар, някак съумя да постави задоволително отровни гъби, с цел да имат съдбовен резултат. Минаващ наоколо служащ забелязал тревожния лай на Джак Ръсел териера на Арчър. Надникнал през кухненския прозорец и видял, че Арчър лежи на пода посред части от счупени чинии и строшена бирена бутилка.
Въпреки добре известната податливост на Арчър да протяга ръка на непозната земеделска продукция, локалната полиция не подцени гибелта му. Инспектор Слак – който въобще не е нехаен, както името му подсказва – дойде от Мъч Бенъм с нормалната си значимост. През по-голямата част от деня раздаваше заповеди, а след това заключи къщата и запечата вратата.
– Голяма изгода, няма що. Всеки глупак би могъл да се вмъкне в съборетината на Арчър единствено за минути – означи племенникът ми Денис, чийто едногодишен стаж в полицията го направи специалист по всички престъпни въпроси.
Но изглеждаше, че даже контрольор Слак не можа да откри учредения да заподозре, че е осъществено закононарушение. А тази заран девойка Марпъл ме спря, до момента в който минавах около долния завършек на градината ѝ.
– Чухте ли по кое време ще е погребението на Арчър? – попита тя.
– Страхувам се, че фамилията му не може да провежда нищо, до момента в който полицията не освободи тялото.
– Не сте ли чули? Съдебният доктор е заключил, че гибелта му е настъпила заради естествени аргументи. Вчера сутринта разпечатаха вратата на къщата му. Мисля, че
Мери към този момент беше ходила там. Беше свободният ѝ следобяд. – Разбира се, от девойка Марпъл можеше да се чака да е осведомена с графика на всеки лакей в селото.
Но даже девойка Марпъл не можеше да допусна, че ще вляза в кухнята си след диалога ни и ще намеря същата тази Мери, просната на плочите на пода, с глава в локва от кръв и с чугунен тиган за омлет, пренебрегнат до нея. Макар да се боях, че е мъртва, коленичих до нея и потърсих пулс на китката ѝ. Не единствено не усетих трепкане, а и кожата ѝ беше хладна на досег.
Изправих се и потеглих към телефона в коридора. За огромно отчаяние на госпожа Прайс Ридли, девойка Хартнел и девойка Уедърби тук в Сейнт Мери Мийд нямаме селски служител на реда. (И по-добре, споделя Денис, който без друго е непрекъсната цел на недоволствата им.) Затова се принудих да се обадя в Мъч Бенъм, където основният проверяващ е контрольор Слак. Надявах се, че може да е излязъл по отношение на някакво следствие, само че още щом споделих „ мъртвец “, ме свързаха след поредност от щраквания и бръмчене със самия него.
– Господин Клемънт? – тросна се той. – Какви са тези приказки за мъртвец в кухнята ви?
Обясних какво съм разкрил. Последва дълготрайно безмълвие, след което Слак изсумтя в другия завършек на линията.
– Щях да предположа, че едно ликвидиране в дома е задоволително за един духовник. – Направи пауза. Нямах визия какво чака да кажа, по тази причина продължих да мълча.
Накрая той въздъхна. – Не пипайте нищо. Идваме по-късно. – Трясъкът от затръшнатата слушалка отекна неприятно в главата ми.
Слак удържа на думата си и дойде с Денис и още един еднообразен служител на реда. Изгониха ме от кухнята и отидох в кабинета си, където Слак скоро се причисли към мен.
– Полицай Хърст ми сподели, че мъртвата работела тук – стартира той без никакво встъпление.
Преди да съумея да отговоря, се чу потропване по френските прозорци към градината. Там стоеше девойка Марпъл с работните си ръкавици в едната ръка и градинарска ножица в другата.
Още по темата
Дванадесет известни авторки сплотяват сили в новия алманах с логото на издателство " Ера " - " Марпъл ". Те изправят симпатичната стара дама пред комплицирани, хитри и непредвидени загадки. Новите завършения я водят в Манхатън, Хонконг, Лондон, Оксфорд, на италианската Ривиера, както и в симпатични дребни градчета и селца, в които обаче подли нарушители се надяват злодеянията им да останат неразкрити. Но няма нарушител, който да надхитри Марпъл.
Госпожица Джейн Марпъл е най-хубавият детектив дилетант в литературата! Първото ѝ появяване е в описа " Клуб " Вторник вечер " (вкл. в сборника " Четиримата обвинени " ). Агата Кристи се връща към тази вълнуваща героиня с желанието, както самата тя се показва, " да даде глас на старите моми ". Така се появява " Убийство в дома на свещеника ". Следват още 12 романа и 20 описа, в които привидно безобидната дама разкрива заплетени мистерии. Последният разказ с присъединяване на Марпъл - " Стаена гибел ", е публикуван посмъртно през 1976-а – годината на гибелта на Кристи.
В сборника " Марпъл " вземат присъединяване Вал Макдърмид, Луси Фоли, Лий Бардуго, Алиса Коул, Натали Хейнс, Наоми Алдерман, Джейн Куок, Дреда Сей Мичъл, Карън М. Макменъс, Кейт Мос, Ели Грифитс и Рут Уеър. Всяка от тях показва Агата Кристи като ентусиазъм и с възторг се впуска в това извънредно, само че доста вълнуващо начинание.
Представяме ви фрагмент:
Второто ликвидиране в дома на свещеника
Вал Макдърмид
Едно ликвидиране в дома на свещеника е злополучно събитие; второ ликвидиране към този момент навежда съмнително на мисълта за небрежност или даже нещо по-лошо. Протестите ми, че мъртвата прислужница в кухнята не е нашата прислужница, се оказаха безсмислени. Злощастният факт, че в предишното беше заемала тази служба, беше задоволителен, с цел да стане мотив жителите на Сейнт Мери Мийд да развържат езиците си по-бързо, в сравнение с глутница хрътки, уловили миризмата на лисица, махат с опашки.
Отгоре на всичко жена ми не съумя да прикрие насладата ни от напускането на Мери. Милата Гризелда има доста хубави качества, само че дискретността, която подхожда на брачната половинка на един духовник, не е измежду тях. Честно казано обаче, всеки, вечерял в миналото у нас, можеше да свидетелства за безусловно дяволското естество на готварските умения на Мери.
Веднъж тя постави да вари тенджера с яйца на печката и скоро ги не помни. Водата в тенджерата извря, яйцата избухнаха, а къщата се извърши със злокобна смрад на сяра.
– Предполагам, че по този начин миришат покрайнините на пъкъла – означи съседката ни, девойка Марпъл, и ми намигна, когато по-късно пристигна на обяд. Бяха нужни три пласта багра, с цел да се възвърне таванът в кухнята.
Затова не се натъжихме, когато, откакто жена ми заяви, че чака дете, Мери съобщи, че ни напуща, тъй като въобще не можела да търпи деца и по-конкретно бебета. Госпожица Марпъл, която има заслужен за удивление опит в образованието на млади дами за прислужници, ни се притече на помощ. Флора има всички качества, които липсваха на Мери. На нея може да се разчита, способна е и е отдадена на грижите за сина ни Дейвид. Справя се добре с приготвянето на простички ястия и още по-добре с печивата. Освен това Гризелда твърди, че има лице като полицейски ботуш, което съгласно нея ще откаже секрети обожатели като Бил Арчър, който ухажваше Мери до гибелта си единствено преди седмица.
Според госпожа Хартнел, най-сърдечната от старите моми в селото, Арчър бил подривникът, който изхвръква от своя личен взрив1. Не беше загадка, че беше нарушител – само че в села като Сейнт Мери Мийд има малко секрети посредством, както Гризелда се показва, на „ стадото остарели котки “, които популяризират новините по-бързо от Би Би Си, въпреки и от време на време с по-малка акуратност.
Но да не се отбивам. Арчър беше сготвил яхния с един от фазаните на полковник Бентри, подсилена с диви гъби. Въпреки че беше умел гъбар, някак съумя да постави задоволително отровни гъби, с цел да имат съдбовен резултат. Минаващ наоколо служащ забелязал тревожния лай на Джак Ръсел териера на Арчър. Надникнал през кухненския прозорец и видял, че Арчър лежи на пода посред части от счупени чинии и строшена бирена бутилка.
Въпреки добре известната податливост на Арчър да протяга ръка на непозната земеделска продукция, локалната полиция не подцени гибелта му. Инспектор Слак – който въобще не е нехаен, както името му подсказва – дойде от Мъч Бенъм с нормалната си значимост. През по-голямата част от деня раздаваше заповеди, а след това заключи къщата и запечата вратата.
– Голяма изгода, няма що. Всеки глупак би могъл да се вмъкне в съборетината на Арчър единствено за минути – означи племенникът ми Денис, чийто едногодишен стаж в полицията го направи специалист по всички престъпни въпроси.
Но изглеждаше, че даже контрольор Слак не можа да откри учредения да заподозре, че е осъществено закононарушение. А тази заран девойка Марпъл ме спря, до момента в който минавах около долния завършек на градината ѝ.
– Чухте ли по кое време ще е погребението на Арчър? – попита тя.
– Страхувам се, че фамилията му не може да провежда нищо, до момента в който полицията не освободи тялото.
– Не сте ли чули? Съдебният доктор е заключил, че гибелта му е настъпила заради естествени аргументи. Вчера сутринта разпечатаха вратата на къщата му. Мисля, че
Мери към този момент беше ходила там. Беше свободният ѝ следобяд. – Разбира се, от девойка Марпъл можеше да се чака да е осведомена с графика на всеки лакей в селото.
Но даже девойка Марпъл не можеше да допусна, че ще вляза в кухнята си след диалога ни и ще намеря същата тази Мери, просната на плочите на пода, с глава в локва от кръв и с чугунен тиган за омлет, пренебрегнат до нея. Макар да се боях, че е мъртва, коленичих до нея и потърсих пулс на китката ѝ. Не единствено не усетих трепкане, а и кожата ѝ беше хладна на досег.
Изправих се и потеглих към телефона в коридора. За огромно отчаяние на госпожа Прайс Ридли, девойка Хартнел и девойка Уедърби тук в Сейнт Мери Мийд нямаме селски служител на реда. (И по-добре, споделя Денис, който без друго е непрекъсната цел на недоволствата им.) Затова се принудих да се обадя в Мъч Бенъм, където основният проверяващ е контрольор Слак. Надявах се, че може да е излязъл по отношение на някакво следствие, само че още щом споделих „ мъртвец “, ме свързаха след поредност от щраквания и бръмчене със самия него.
– Господин Клемънт? – тросна се той. – Какви са тези приказки за мъртвец в кухнята ви?
Обясних какво съм разкрил. Последва дълготрайно безмълвие, след което Слак изсумтя в другия завършек на линията.
– Щях да предположа, че едно ликвидиране в дома е задоволително за един духовник. – Направи пауза. Нямах визия какво чака да кажа, по тази причина продължих да мълча.
Накрая той въздъхна. – Не пипайте нищо. Идваме по-късно. – Трясъкът от затръшнатата слушалка отекна неприятно в главата ми.
Слак удържа на думата си и дойде с Денис и още един еднообразен служител на реда. Изгониха ме от кухнята и отидох в кабинета си, където Слак скоро се причисли към мен.
– Полицай Хърст ми сподели, че мъртвата работела тук – стартира той без никакво встъпление.
Преди да съумея да отговоря, се чу потропване по френските прозорци към градината. Там стоеше девойка Марпъл с работните си ръкавици в едната ръка и градинарска ножица в другата.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ