Мустафа Карадайъ: Д-р Ахмед Доган помогна за спасяването на Томбул джамия
Легендарна джамия у нас е избавена с помощта на почетния ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган.
Разкритието направи за първи път водачът на Движението Мустафа Карадайъ по време форума „ Бранд България – докосни Чудесата ”, проведен от медия „ Стандарт ” в границите на акцията „ Чудесата на България ”.
Най-голямата задача за запазване на културно-историческото наследство в страната ни събра в столичния х. „ Милениум ” ръководителя на Народно събрание Вежди Рашидов, вицепрезидента Илияна Йотова, патрон на акцията, еврокомисар Мария Габриел, заместник-министрите на туризма и на културата проф. Мариела Модева и доцент Пламен Славов, водачите на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ и на „ Възраждане ” Костадин Костадинов, ръководителите на парламентарните комисии по просвета и по туризъм Иван Ченчев и Цончо Ганев, с цел да постави основите на Бранд България. В огромната полемика участваха управлението на Националния ръб по туризъм, отпред с ръководителя на УС Красимир Гергов и изпълнителния шеф доктор Поли Карастоянова, Цветелина Бориславова, ръководител на Народно събрание на БАКБ, управлението на Националното съдружие на общините, плеяда кметове, най-хубавите историци и археолози у нас.
Лидерът на Движение за права и свободи връчи премията за „ Заедност на наследството ” за реставрацията на два храма – Софийската духовна семинария и Томбул джамия в Шумен.
Карадайъ даде оценките на Браницки свещеник Пахомий, ректор на Софийската духовна академия, на Мелнишки свещеник Герасим и на архимандрит Мелетий – за реставрацията на Софийската духовна семинария.
Наградата за реставрацията на Томбул джамия получиха Н.Пр. Айлин Секизкьок, дипломат на Република Турция в България и заместител основният мюфтия на Република България България Бейхан Мехмед.
С двойното отличие „ Стандарт ” сподели дълбоката съгласуваност сред културните обичаи. Наградата за Софийската духовна семинари бе връчена в навечерието на 120-годишнина на най-старото духовно учебно заведение в България. Томбул джамия – една от най-големите на Балканския полуостров, пък бе реставрирана в символ на другарство сред българската и турската страна. Реставрацията бе осъществена от Главното мюфтийство на Р България в границите на подробен план, с присъединяване на Турската организация за развиване на съдействието на прилежащата и съюзническа Република Турция.
Стойността на плана от турска страна е към 6 млн., каза Карадайъ. Той разгласи, че избавителната акция преди да е допустима реставрацията е към 500 000 хиляди лв. и е обезпечена със съдействието на доктор Ахмед Доган.
„ А защото приказваме и за добросъседските връзки и комшулука, който имаме, самите ние знаем, че със съдействието на Република Турция беше актуализирана след една избавителна акция и Желязната черква в Истанбул на стойност 3,5 млн. лева “, напомни водачът на Движение за права и свободи.
В изявлението си Карадайъ разгласи, че се е подготвял за събитието от предговора на почетния ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган към книгата на „ Стандарт ” „ Чудесата на Родопите – 50 митове “. Тя бе показана за първи път на 10 август 2022 година в столицата на Родопите Кърджали. Тогава на полемика на „ Стандарт ” с присъединяване на Карадайъ бе направен Бранд Родопи, въз основа на който страната в лицето на министъра на туризма Илин Димитров предложи надграждане на концепцията в Бранд България.
„ Аз самият съм родопчанин. Д-р Доган споделя, че най-голямото знамение на Родопите са самите родопчани. И защото премията се отнася за заедността на наследството, а предговорът е озаглавен „ Културният код на заедността “, за връчването на тази премия счетох за най-добре на основата на този увод да направя въведението за връчването на премиите “, изясни Карадайъ и показа два цитата, отдадени на заедността, многообразието и невъзможността им да съществуват едно без друго.
„ Митовете и легендите са скритият, езотеричният слой в опита ни за оцеляване. Дълбинния темел на нашето съществуване и събитие е взаимоотношението ни с разликата и другостта, което е в основата на нашето развиване. Есенциалната яснота на Заедността е във взаимното допълнение и съдействие на другите идентичности с оглед общата сигурност на всички. „ Цялото “ и възприятието, което поражда то във всеки е повече от механичната цялост на светогледите и дейностите на своите „ елементи “. Тъкмо тази спомагателна „ стойност прим “ от взаимното схващане на човешките общности и техните представители, е действителният притежател на Заедността, като ново качество на съпричастност в социо-културните (и етно-религиозните) действителности, цитира Мустафа Карадайъ предговора на доктор Доган.
„ Толерантността е етническa, религиозна и културна толерантност и търпимост в избрани граници. Заедността е идната стъпка на развиване на толерантността.
Заедността допуска нужда от разликите и техния културен синтез. Заедността е нужното културно единение на многообразието на етно-религиозните и културни дадености.
Заедността е философската основа на нашата културна еднаквост ”, продължи с цитатите Карадайъ. И акцентира, че „ нашата културна еднаквост e мост към духовната просвета на Европа и света. ”.
Лидерът на Движение за права и свободи напомни, че доктор Ахмед Доган е основал Движението с главната философия на заедността и българският етнически модел, с който ние се гордеем.
„ Ние, в България имаме богато културно-историческо завещание с огромна полезност. А най-голямата полезност на нашето завещание е нейната целокупност и цялост. Ако преглеждаме нашето културно-историческо завещание в неговата цялост и целокупност, би имало още по-голям смисъл и по-голямо значение, тъй като цялото от време на време е доста по-голямо от механичния общ брой от обособените части “, съобщи още Мустафа Карадайъ.
Лидерът на Движение за права и свободи се базира и на изявлението на Пийт Яспърт, вицепрезидент на „ Европа Ностра ”, специфичен посетител на форума по покана „ Стандарт ”, с цел да уточни какъв брой фундаментална е заедността у нас. „ Видяхме неповторимите идентичности и една от тях – европейската еднаквост, тя, европейската културна еднаквост е геополитическа даденост. Но до каква степен тя е споена от заедността на няколко десетки национални идентичности всеки самичък може да реши “, сподели Карадайъ.
Разкритието направи за първи път водачът на Движението Мустафа Карадайъ по време форума „ Бранд България – докосни Чудесата ”, проведен от медия „ Стандарт ” в границите на акцията „ Чудесата на България ”.
Най-голямата задача за запазване на културно-историческото наследство в страната ни събра в столичния х. „ Милениум ” ръководителя на Народно събрание Вежди Рашидов, вицепрезидента Илияна Йотова, патрон на акцията, еврокомисар Мария Габриел, заместник-министрите на туризма и на културата проф. Мариела Модева и доцент Пламен Славов, водачите на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ и на „ Възраждане ” Костадин Костадинов, ръководителите на парламентарните комисии по просвета и по туризъм Иван Ченчев и Цончо Ганев, с цел да постави основите на Бранд България. В огромната полемика участваха управлението на Националния ръб по туризъм, отпред с ръководителя на УС Красимир Гергов и изпълнителния шеф доктор Поли Карастоянова, Цветелина Бориславова, ръководител на Народно събрание на БАКБ, управлението на Националното съдружие на общините, плеяда кметове, най-хубавите историци и археолози у нас.
Лидерът на Движение за права и свободи връчи премията за „ Заедност на наследството ” за реставрацията на два храма – Софийската духовна семинария и Томбул джамия в Шумен.
Карадайъ даде оценките на Браницки свещеник Пахомий, ректор на Софийската духовна академия, на Мелнишки свещеник Герасим и на архимандрит Мелетий – за реставрацията на Софийската духовна семинария.
Наградата за реставрацията на Томбул джамия получиха Н.Пр. Айлин Секизкьок, дипломат на Република Турция в България и заместител основният мюфтия на Република България България Бейхан Мехмед.
С двойното отличие „ Стандарт ” сподели дълбоката съгласуваност сред културните обичаи. Наградата за Софийската духовна семинари бе връчена в навечерието на 120-годишнина на най-старото духовно учебно заведение в България. Томбул джамия – една от най-големите на Балканския полуостров, пък бе реставрирана в символ на другарство сред българската и турската страна. Реставрацията бе осъществена от Главното мюфтийство на Р България в границите на подробен план, с присъединяване на Турската организация за развиване на съдействието на прилежащата и съюзническа Република Турция.
Стойността на плана от турска страна е към 6 млн., каза Карадайъ. Той разгласи, че избавителната акция преди да е допустима реставрацията е към 500 000 хиляди лв. и е обезпечена със съдействието на доктор Ахмед Доган.
„ А защото приказваме и за добросъседските връзки и комшулука, който имаме, самите ние знаем, че със съдействието на Република Турция беше актуализирана след една избавителна акция и Желязната черква в Истанбул на стойност 3,5 млн. лева “, напомни водачът на Движение за права и свободи.
В изявлението си Карадайъ разгласи, че се е подготвял за събитието от предговора на почетния ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган към книгата на „ Стандарт ” „ Чудесата на Родопите – 50 митове “. Тя бе показана за първи път на 10 август 2022 година в столицата на Родопите Кърджали. Тогава на полемика на „ Стандарт ” с присъединяване на Карадайъ бе направен Бранд Родопи, въз основа на който страната в лицето на министъра на туризма Илин Димитров предложи надграждане на концепцията в Бранд България.
„ Аз самият съм родопчанин. Д-р Доган споделя, че най-голямото знамение на Родопите са самите родопчани. И защото премията се отнася за заедността на наследството, а предговорът е озаглавен „ Културният код на заедността “, за връчването на тази премия счетох за най-добре на основата на този увод да направя въведението за връчването на премиите “, изясни Карадайъ и показа два цитата, отдадени на заедността, многообразието и невъзможността им да съществуват едно без друго.
„ Митовете и легендите са скритият, езотеричният слой в опита ни за оцеляване. Дълбинния темел на нашето съществуване и събитие е взаимоотношението ни с разликата и другостта, което е в основата на нашето развиване. Есенциалната яснота на Заедността е във взаимното допълнение и съдействие на другите идентичности с оглед общата сигурност на всички. „ Цялото “ и възприятието, което поражда то във всеки е повече от механичната цялост на светогледите и дейностите на своите „ елементи “. Тъкмо тази спомагателна „ стойност прим “ от взаимното схващане на човешките общности и техните представители, е действителният притежател на Заедността, като ново качество на съпричастност в социо-културните (и етно-религиозните) действителности, цитира Мустафа Карадайъ предговора на доктор Доган.
„ Толерантността е етническa, религиозна и културна толерантност и търпимост в избрани граници. Заедността е идната стъпка на развиване на толерантността.
Заедността допуска нужда от разликите и техния културен синтез. Заедността е нужното културно единение на многообразието на етно-религиозните и културни дадености.
Заедността е философската основа на нашата културна еднаквост ”, продължи с цитатите Карадайъ. И акцентира, че „ нашата културна еднаквост e мост към духовната просвета на Европа и света. ”.
Лидерът на Движение за права и свободи напомни, че доктор Ахмед Доган е основал Движението с главната философия на заедността и българският етнически модел, с който ние се гордеем.
„ Ние, в България имаме богато културно-историческо завещание с огромна полезност. А най-голямата полезност на нашето завещание е нейната целокупност и цялост. Ако преглеждаме нашето културно-историческо завещание в неговата цялост и целокупност, би имало още по-голям смисъл и по-голямо значение, тъй като цялото от време на време е доста по-голямо от механичния общ брой от обособените части “, съобщи още Мустафа Карадайъ.
Лидерът на Движение за права и свободи се базира и на изявлението на Пийт Яспърт, вицепрезидент на „ Европа Ностра ”, специфичен посетител на форума по покана „ Стандарт ”, с цел да уточни какъв брой фундаментална е заедността у нас. „ Видяхме неповторимите идентичности и една от тях – европейската еднаквост, тя, европейската културна еднаквост е геополитическа даденост. Но до каква степен тя е споена от заедността на няколко десетки национални идентичности всеки самичък може да реши “, сподели Карадайъ.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ