Легендарен шпионин разкрива тайни от Студената война и руската кухня
Легендарен разузнавач разкрива секрети от Студената война и съветската кухняБившият военачалник от ЩАЗИ Маркус Волф е считан за един от най-великите шпиони по време на Студената война. Той управлява външното разузнаване на Германска демократична република от 1958 до 1987 година, а западните медии му дават прозвището " индивидът без лице ".
Книгата на Маркус Волф
Легендарният шпионин е изкушен и от готварското изкуство. В книгата си „ Тайните на съветската кухня ” той споделя истории от професионалния си живот и разкрива свои предписания. Преводач на книгата е писателят и някогашен офицер от контраразунаването Павлин Павлов, който дефинира Волф като собствен преподавател.
Павлин Павлов; фотография: персонален списък
Г-н Павлов, пресилено ли е да се каже, че Маркус Волф е последната легенда на разузнаването? -->
В никакъв случай. Той е може би един от последните именити ръководители на това разузнаване, което е обвързвано с огромните пробиви на източно европейското разузнаване в системите на НАТО, а преди този момент и в хитлеровите служби по време на Втората международна война.
Кой измисля прозвището му „ индивидът без лицe ”?
Западните медии. Първо списание „ Щерн ” го взе на прицел. След като те, макар големия си запас, не съумяха да намерят негова фотография, просто нямаше какво да повече да кажат по въпроса с изключение на „ индивидът без лице ”. Маркус Волф е бил освен админ зад бюро, само че и доста деен шпионин. Много от срещите си със своите топ сътрудници ги е провеждал персонално.
Човекът, който няма лице, само че има усет за положителната храна – в това ли убеждава книгата „ Тайните на съветската кухня ”?
Да сготвиш хубаво ястие е оперативна работа. Той пази забавната теза, че кухнята е синдром. Това значи, че тя като цивилизационен център сплотява творчеството на хората в разнообразни области – дали ще бъде политическа, шпионска или кулинарна. Маркус е от плеядата разузнавачи, които са били пълноценни характери и хора, на които нищо не им е било непознато. Това той най-добре го потвърждава посредством тази книга, която му е последната. Тя излиза в Германия през 1997 година и на втория ден е разпродадена. През 2007 година има второ издание и отново е разпродадена. В продължение на половин година водих неприсъствен разговор през сътрудник посредством брачната половинка на Волф Андреа. Най-накрая й написах мейл, че Маркус е моят преподавател в занаята и също съм минал по тези пътеки. Тя незабавно ми отговори и ми даде правата за България.
Какво е процентното наличие на шпионаж и кулинария в книгата?
Това е един тюрлю гювеч от доста забавни шпионски истории и ястия.
България участва ли по някакъв метод в книгата?
Да, той с доста положителни усеща си спомня за своите пребивания в България. Когато е преследван, с цел да бъде задържан след рухването на Берлинската стена, една от точките, където търси избавление, е България.
Надявал се на съдействието на Анжел Вагенщайн, който е техен персонален другар. Маркус Волф е брат на именития кинорежисьор Конрад Волф, който съвместено с Вагенщайн прави кино лентата „ Звезди ”. Той е разчитал на Анжел да го одобри и да му даде заслон тук.
Но Анжел в последния миг му споделя, че не може да поеме риска, тъй като времето и ситуацията не са удачни. Волф постоянно загатва с доста почитание и почит равнището на сътрудниците си от България. В класацията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по времето на Юрий Андропов първото разузнаване по мощност и наличие в западните страни беше на Германска демократична република, второто – на България, а третото – на Съюз на съветските социалистически републики.
Разузнаването на Германска демократична република е единствената партньорска работа на Държавна сигурност, която ни оказва действителна помощ при разобличаването на „ българската диря " в атентата против папата. Това в каква степен се дължи на Маркус Волф?
Помага ни по доста автентичен метод. Лично рапортува на Андропов, с който са в доста близки връзки и, че българите нямат никакво отношение към процеса. Директно му споделя – би трябвало да прегледате нещата във вашия тв приемник, без да ги търсите на друго място. Също по този начин споделя, че са разполагали с информация за планувано ликвидиране на папата в Полша, с цел да се влияе по-пряко на полския народ и вероятно да се провокира въстание.
В Германия може би е най-отчетливо разделянето „ за ” и „ срещу ” мигрантите – тези, които са живели в Германска демократична република бяха, меко казано, скептични още при започване на вълната. Защо страните от някогашния соц лагер и техните нации демонстрираха в това отношение повече здрав разсъдък за разлика от западните?
Има едно зле разбрано възприятие за съпричастност и за помощ към страдащите. В чисто човешки проект е почтено за възторженостти и може би това подведе политиците в Германия да следват тази логичност на отношение – ние сме свят, който не може да откаже да подаде ръка на измъчен. Обаче не беше регистриран фактът, че това качество на западно европейския свят ще бъде и злонамерено употребявано.
Тези настроения против Меркел поради решението й да пусне мигрантите в Европа не се ли трансфораха прекомерно постепенно в процеси?
Това не е елементарен въпрос. Това е въпрос на национално самочувствие, не е елементарно да каже една Германия – ние направихме съдбовна неточност. Не елементарно Меркел да признае – аз подведох своя народ. Аз демонстрирам неодобрение към маниера на Меркел да изчака до последно. Тя изви немското самообладание като влажен парцал, до момента в който най-сетне се сети да признае своята неточност и да разгласи своето излизане от политиката. Отношението към мигрантите надали не разцепи Европейски Съюз.
Как ще бъде запомнена тя от историята и какво следва по-късно?
Хелмут Кол е доста нечовечен в своята оценка за Меркел - той се срами, че я е взел под свое крило. Какво да приказваме повече.
След Меркел махалото може ли да тръгне в другата посока?
Ще тръгне, само че постепенно и несъмнено ще се върне в естественото и демократично политическо държание на тази нация.
Цялото изявление с Павлин Павлов може да чуете в звуковия файл.
Книгата на Маркус Волф Легендарният шпионин е изкушен и от готварското изкуство. В книгата си „ Тайните на съветската кухня ” той споделя истории от професионалния си живот и разкрива свои предписания. Преводач на книгата е писателят и някогашен офицер от контраразунаването Павлин Павлов, който дефинира Волф като собствен преподавател.
Павлин Павлов; фотография: персонален списък Г-н Павлов, пресилено ли е да се каже, че Маркус Волф е последната легенда на разузнаването? -->
В никакъв случай. Той е може би един от последните именити ръководители на това разузнаване, което е обвързвано с огромните пробиви на източно европейското разузнаване в системите на НАТО, а преди този момент и в хитлеровите служби по време на Втората международна война.
Кой измисля прозвището му „ индивидът без лицe ”?
Западните медии. Първо списание „ Щерн ” го взе на прицел. След като те, макар големия си запас, не съумяха да намерят негова фотография, просто нямаше какво да повече да кажат по въпроса с изключение на „ индивидът без лице ”. Маркус Волф е бил освен админ зад бюро, само че и доста деен шпионин. Много от срещите си със своите топ сътрудници ги е провеждал персонално.
Човекът, който няма лице, само че има усет за положителната храна – в това ли убеждава книгата „ Тайните на съветската кухня ”?
Да сготвиш хубаво ястие е оперативна работа. Той пази забавната теза, че кухнята е синдром. Това значи, че тя като цивилизационен център сплотява творчеството на хората в разнообразни области – дали ще бъде политическа, шпионска или кулинарна. Маркус е от плеядата разузнавачи, които са били пълноценни характери и хора, на които нищо не им е било непознато. Това той най-добре го потвърждава посредством тази книга, която му е последната. Тя излиза в Германия през 1997 година и на втория ден е разпродадена. През 2007 година има второ издание и отново е разпродадена. В продължение на половин година водих неприсъствен разговор през сътрудник посредством брачната половинка на Волф Андреа. Най-накрая й написах мейл, че Маркус е моят преподавател в занаята и също съм минал по тези пътеки. Тя незабавно ми отговори и ми даде правата за България.
Какво е процентното наличие на шпионаж и кулинария в книгата?
Това е един тюрлю гювеч от доста забавни шпионски истории и ястия.
България участва ли по някакъв метод в книгата?
Да, той с доста положителни усеща си спомня за своите пребивания в България. Когато е преследван, с цел да бъде задържан след рухването на Берлинската стена, една от точките, където търси избавление, е България.
Надявал се на съдействието на Анжел Вагенщайн, който е техен персонален другар. Маркус Волф е брат на именития кинорежисьор Конрад Волф, който съвместено с Вагенщайн прави кино лентата „ Звезди ”. Той е разчитал на Анжел да го одобри и да му даде заслон тук.
Но Анжел в последния миг му споделя, че не може да поеме риска, тъй като времето и ситуацията не са удачни. Волф постоянно загатва с доста почитание и почит равнището на сътрудниците си от България. В класацията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по времето на Юрий Андропов първото разузнаване по мощност и наличие в западните страни беше на Германска демократична република, второто – на България, а третото – на Съюз на съветските социалистически републики.
Разузнаването на Германска демократична република е единствената партньорска работа на Държавна сигурност, която ни оказва действителна помощ при разобличаването на „ българската диря " в атентата против папата. Това в каква степен се дължи на Маркус Волф?
Помага ни по доста автентичен метод. Лично рапортува на Андропов, с който са в доста близки връзки и, че българите нямат никакво отношение към процеса. Директно му споделя – би трябвало да прегледате нещата във вашия тв приемник, без да ги търсите на друго място. Също по този начин споделя, че са разполагали с информация за планувано ликвидиране на папата в Полша, с цел да се влияе по-пряко на полския народ и вероятно да се провокира въстание.
В Германия може би е най-отчетливо разделянето „ за ” и „ срещу ” мигрантите – тези, които са живели в Германска демократична република бяха, меко казано, скептични още при започване на вълната. Защо страните от някогашния соц лагер и техните нации демонстрираха в това отношение повече здрав разсъдък за разлика от западните?
Има едно зле разбрано възприятие за съпричастност и за помощ към страдащите. В чисто човешки проект е почтено за възторженостти и може би това подведе политиците в Германия да следват тази логичност на отношение – ние сме свят, който не може да откаже да подаде ръка на измъчен. Обаче не беше регистриран фактът, че това качество на западно европейския свят ще бъде и злонамерено употребявано.
Тези настроения против Меркел поради решението й да пусне мигрантите в Европа не се ли трансфораха прекомерно постепенно в процеси?
Това не е елементарен въпрос. Това е въпрос на национално самочувствие, не е елементарно да каже една Германия – ние направихме съдбовна неточност. Не елементарно Меркел да признае – аз подведох своя народ. Аз демонстрирам неодобрение към маниера на Меркел да изчака до последно. Тя изви немското самообладание като влажен парцал, до момента в който най-сетне се сети да признае своята неточност и да разгласи своето излизане от политиката. Отношението към мигрантите надали не разцепи Европейски Съюз.
Как ще бъде запомнена тя от историята и какво следва по-късно?
Хелмут Кол е доста нечовечен в своята оценка за Меркел - той се срами, че я е взел под свое крило. Какво да приказваме повече.
След Меркел махалото може ли да тръгне в другата посока?
Ще тръгне, само че постепенно и несъмнено ще се върне в естественото и демократично политическо държание на тази нация.
Цялото изявление с Павлин Павлов може да чуете в звуковия файл.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ