Legato How all things here fall in their place And image

Legato How all things here fall in their place And image truly corresponds to essence; The furrow follows a preceding trace, Just like in grammar future follows present. Eternity and rain become allies In rainbow’s momentary ignis fatuus, And gravitation in my body lies Upon the gentle glide of the legatos. There’s dust upon my soul – I brush it down And let the light into its murky closet Where spiders spin and weave the topping crown Over every sunrise And every Sunset. (1982) Това е едно мое много остаряло (на 40 г.) стихотворение в превод на през днешния ден търсения от ФСБ (бивш КГБ) пловдивчанин Христо Грозев. Публикувам го омерзен от путинофилските лиги на човекоподобни ченгета като Богомил Бонев, вътрешен министър на други Иван Костов, в мрежата на Паяка. Христо, който беше първенец на пловдивската Английска гимназия, преведе текста като другарски жест преди 89-а. С съвършения си британски превеждаше симултанно филмите в Студийното кино на Пловдив, за които мъчно се намираха билети. После сътвори частно радио. После – емигрира. Не съм го виждал близо 30 години. Вярвам му. Един от високоинтелигентните пловдивчани и българи. Съответно – говорещите против него (вероятно без да го познават, само че пък чели бюлетината на ФСБ), са от другия полюс. Всеки самичък избира от кой бряг на реката да е. Желая на Христо здраве и кураж през 2023! А на всички нас, които заляхме реката ’22 с ненавист и ненавист, да се умием, да се свестим и да приказваме единствено това, което знаем от опит, от претърпяно, което е реалност. Нищо повече. Не са ни отговорни годините, нито хората, нито света, нито родината. Друго е, друго е. Вътре е.