Ледовете в Берингово море са достигнали най-ниско ниво от 5500 години
Ледовете в Берингово море през зимния сезон на 2018 и 2019 година са достигнали най-ниско равнище от хилядолетия, пораждайки опасения измежду учените за ускорения резултат от климатичните промени в Арктика, оповестяват Ройтерс и Франс прес, базирайки се на обява в сп. "Сайънс адвансис ".
Сателитни данни демонстрират измененията в количеството на морския лед през последните четири десетилетия в район сред Северния ледовит океан и северните елементи на Тихия океан. Освен тях единствените налични данни за леда са от корабни дневници и други наблюдения, предава Българска телеграфна агенция.
За да очертаят по-ясна картина, учените обръщат взор към торфа, съдържащ растителни органични съединения, датиращи от хилядолетия, на отдалечения остров Сейнт Матюс край Аляска.
Изследвайки разнообразни форми на кислородни молекули, в частност изотопите кислород-16 и кислород-18, уловени в седимента, учените са съумели да изчислят атмосферните и океански условия, оказали въздействие върху преваляванията и морския лед в продължение на към 5500 години.
"Този остров самичък по себе си е функционирал като метеорологична станция. Седиментните пластове в дълбините на торфа са като справочник за придвижване обратно във времето ", споделя съавторът на проучването Матю Улър от университета на Аляска във Феърбанкс.
С бързото стопляне на Арктика през последните десетилетия, количеството на морския лед в северния полярен район непрекъснато понижава. Тази година беше регистрирано най-ниското му равнище за месец юли, откогато от 40 години се води статистика.
Морският лед се натрупва още веднъж всяка година през зимата. Настоящото изследване обаче допуска, че в Берингово море през студения сезон може да се следи спад в оптималните количества на леда.
Загубата на морски лед към този момент визира арктическата дива природа, в това число моржове, полярни мечки и тюлени, с последици за локалните общности, които разчитат на лова за занаят.
Намаляващият морски лед също подхранва стоплянето в района, защото на мястото му се появяват петна от тъмна вода, които гълтам слънчевата радиация, вместо да я отразяват назад в атмосферата.
Температурата на въздуха не е единственият фактор, за който е открито, че въздейства върху морския лед.
Изменения в океанската и атмосферната циркулация, свързани с климатичните промени, оказват още по-голямо влияние, отбелязва ръководителката на проучването Мириам Джоунс от Американската геоложка работа.
Сателитни данни демонстрират измененията в количеството на морския лед през последните четири десетилетия в район сред Северния ледовит океан и северните елементи на Тихия океан. Освен тях единствените налични данни за леда са от корабни дневници и други наблюдения, предава Българска телеграфна агенция.
За да очертаят по-ясна картина, учените обръщат взор към торфа, съдържащ растителни органични съединения, датиращи от хилядолетия, на отдалечения остров Сейнт Матюс край Аляска.
Изследвайки разнообразни форми на кислородни молекули, в частност изотопите кислород-16 и кислород-18, уловени в седимента, учените са съумели да изчислят атмосферните и океански условия, оказали въздействие върху преваляванията и морския лед в продължение на към 5500 години.
"Този остров самичък по себе си е функционирал като метеорологична станция. Седиментните пластове в дълбините на торфа са като справочник за придвижване обратно във времето ", споделя съавторът на проучването Матю Улър от университета на Аляска във Феърбанкс.
С бързото стопляне на Арктика през последните десетилетия, количеството на морския лед в северния полярен район непрекъснато понижава. Тази година беше регистрирано най-ниското му равнище за месец юли, откогато от 40 години се води статистика.
Морският лед се натрупва още веднъж всяка година през зимата. Настоящото изследване обаче допуска, че в Берингово море през студения сезон може да се следи спад в оптималните количества на леда.
Загубата на морски лед към този момент визира арктическата дива природа, в това число моржове, полярни мечки и тюлени, с последици за локалните общности, които разчитат на лова за занаят.
Намаляващият морски лед също подхранва стоплянето в района, защото на мястото му се появяват петна от тъмна вода, които гълтам слънчевата радиация, вместо да я отразяват назад в атмосферата.
Температурата на въздуха не е единственият фактор, за който е открито, че въздейства върху морския лед.
Изменения в океанската и атмосферната циркулация, свързани с климатичните промени, оказват още по-голямо влияние, отбелязва ръководителката на проучването Мириам Джоунс от Американската геоложка работа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ