Няколко думи за писателката Леда Милева - от Ангел Каралийчев
Леда Милева споделя, че няма мемоари за родната си къща, тъй като бащин дом не е имала, а нейният татко — видният български стихотворец Гео Милев, е местил фамилията си от къща на къща, както се местят катунарите. Бъдещата детска писателка помни от най-ранните си години сивите постройки на огромния град, каменните улици и зелените раздрънкани трамваи. Поетът Гео Милев, редактор на списание „ Пламък “, както множеството тогавашни книжовници у нас, не е имал квартира, каквато му е била нужна, а е настанил жена си и двете си дъщерички — Леда и Бистра — единствено в една стая, която е служила и за спалня, и за гостна, и за кухня, и за кабинет на пламенния създател, който написа поемата „ Септември “.
Не беше щастлив животът на децата, затворени единствено в една стая, от която те не виждаха нито просторите на столичния град, нито едно зелено дръвче. Но дребните девойчета си имаха в стаята едно кътче под масата и там играеха по цели часове. Бащата, който знаеше доста непознати езици, пишеше на работната си маса стихийно и превеждаше най-хубавите стихотворения на чуждоземните поети. Когато, изтощен най-накрая от работа, оставяше настрани писалката и поглеждаше към дъщеричките си, децата се измъкваха от „ скривалището “, захвърляха парцалената си кукла, която беше едничката им играчка, ушита от майката, изтичваха към татко си и сядаха на коленете му.
— Татко, апелирам ти се, нарисувай ми едно Леде! — гледаше го с паника по-голямата.
— А на мене — едно Бисе! — проговаряше сестричката Бистра.
С огромно неспокойствие дъщеричките на поета разглеждаха нарисуваните две момиченца и изцяло задоволени слизаха от коленете му и се прибираха отново под масата, да продължат игрите си…
Веднъж през една пролетна майска заран поетът спа до късно, тъй като беше работил и след среднощ. Децата бяха към този момент изскочили на открито и тичаха по коридора на огромния дом, когато на входната врата се изправи чужд човек с тънки мустачки, с цигара в уста и попита за писателя Гео Милев. С огромна подготвеност по-голямата сестричка Леда отговори:
— Тук, тук!
Тогава непознатият поръча:
— Кажи му, че го викат за информация в Дирекцията на полицията.
Малкото момиче не знаеше какво е туй Дирекция на полицията, по тази причина се втурна радостно и гордо да заяви на татко си.
Бащата към този момент беше станал. Облечен и седнал на леглото, той държеше в ръка някакъв лист и го четеше на майката, когато Леда донесе грозната вест.
Поетът скочи на крайници, а майката пребледня.
Тия бяха миговете, когато Леда за финален път видя своя татко, тъй като през ония страшни дни враговете на българския народ разстрелваха и душаха с въжета в подземията на казармите най-доблестните синове на отечеството. Осиротелите девойки нямат повече мемоари за татко си.
Бистра и Леда Милеви
Инфо:
Леда беше към този момент на шест годинки, когато потегли на учебно заведение. Но както се случва неведнъж с начеващите, бъдещата даровита детска писателка не беше научила тайната на четенето през първата образователна година. Денят, когато по-късно захвана сполучливо да срича думите, беше за нея доста щастлив, тъй като той разкри пред нея необхватния свят на книгите, които се разтвориха напреде й като незаменима съкровищница.
Тя помни оня бял сняг, който разхубави калните софийски улици. Той донесе за дребната Леда и първото й детско стихотворение, което намисли в леглото си.
Тревичките почиват,
цветенцата заспиват,
а от небето сиво
се сипят безмълвно
белите снежинки
като в картинки…
Инфо:
— Ти ли го измисли? — попита с учудване сестра й, когато вечерта Леда го издекламира.
Рано на другата заран Бистра сподели на майка си за стихотворението. Майката не й се присмя, както се притесняваше Леда, а целуна своята дъщеричка и сподели:
— Аз си знаех, че и ти ще станеш писателка!
А Леда, когато порасна и прочете всичките книги, които беше оставил татко й, хвана неговото засъхнало оръжие — перото, и го натопи в мастилницата. Тогава по детските вестници и списания се заредиха ония майсторски изнизани стихотворения, известни на най-малките читатели от всичките кътища на родината. Бащата на Леда Милева през последните години на живота си беше обърнал очи към детската лирика. И в случай че палачите не бяха прекъснали без време живота му, той щеше да остави трайни стихотворения за дребните, само че неговата щерка умело и почтено продължи делото му, тъй като, както споделя народът, крушката не пада надалеч от крушата.
Не беше щастлив животът на децата, затворени единствено в една стая, от която те не виждаха нито просторите на столичния град, нито едно зелено дръвче. Но дребните девойчета си имаха в стаята едно кътче под масата и там играеха по цели часове. Бащата, който знаеше доста непознати езици, пишеше на работната си маса стихийно и превеждаше най-хубавите стихотворения на чуждоземните поети. Когато, изтощен най-накрая от работа, оставяше настрани писалката и поглеждаше към дъщеричките си, децата се измъкваха от „ скривалището “, захвърляха парцалената си кукла, която беше едничката им играчка, ушита от майката, изтичваха към татко си и сядаха на коленете му.
— Татко, апелирам ти се, нарисувай ми едно Леде! — гледаше го с паника по-голямата.
— А на мене — едно Бисе! — проговаряше сестричката Бистра.
С огромно неспокойствие дъщеричките на поета разглеждаха нарисуваните две момиченца и изцяло задоволени слизаха от коленете му и се прибираха отново под масата, да продължат игрите си…
Веднъж през една пролетна майска заран поетът спа до късно, тъй като беше работил и след среднощ. Децата бяха към този момент изскочили на открито и тичаха по коридора на огромния дом, когато на входната врата се изправи чужд човек с тънки мустачки, с цигара в уста и попита за писателя Гео Милев. С огромна подготвеност по-голямата сестричка Леда отговори:
— Тук, тук!
Тогава непознатият поръча:
— Кажи му, че го викат за информация в Дирекцията на полицията.
Малкото момиче не знаеше какво е туй Дирекция на полицията, по тази причина се втурна радостно и гордо да заяви на татко си.
Бащата към този момент беше станал. Облечен и седнал на леглото, той държеше в ръка някакъв лист и го четеше на майката, когато Леда донесе грозната вест.
Поетът скочи на крайници, а майката пребледня.
Тия бяха миговете, когато Леда за финален път видя своя татко, тъй като през ония страшни дни враговете на българския народ разстрелваха и душаха с въжета в подземията на казармите най-доблестните синове на отечеството. Осиротелите девойки нямат повече мемоари за татко си.
Бистра и Леда Милеви
Инфо:
Леда беше към този момент на шест годинки, когато потегли на учебно заведение. Но както се случва неведнъж с начеващите, бъдещата даровита детска писателка не беше научила тайната на четенето през първата образователна година. Денят, когато по-късно захвана сполучливо да срича думите, беше за нея доста щастлив, тъй като той разкри пред нея необхватния свят на книгите, които се разтвориха напреде й като незаменима съкровищница.
Тя помни оня бял сняг, който разхубави калните софийски улици. Той донесе за дребната Леда и първото й детско стихотворение, което намисли в леглото си.
Тревичките почиват,
цветенцата заспиват,
а от небето сиво
се сипят безмълвно
белите снежинки
като в картинки…
Инфо:
— Ти ли го измисли? — попита с учудване сестра й, когато вечерта Леда го издекламира.
Рано на другата заран Бистра сподели на майка си за стихотворението. Майката не й се присмя, както се притесняваше Леда, а целуна своята дъщеричка и сподели:
— Аз си знаех, че и ти ще станеш писателка!
А Леда, когато порасна и прочете всичките книги, които беше оставил татко й, хвана неговото засъхнало оръжие — перото, и го натопи в мастилницата. Тогава по детските вестници и списания се заредиха ония майсторски изнизани стихотворения, известни на най-малките читатели от всичките кътища на родината. Бащата на Леда Милева през последните години на живота си беше обърнал очи към детската лирика. И в случай че палачите не бяха прекъснали без време живота му, той щеше да остави трайни стихотворения за дребните, само че неговата щерка умело и почтено продължи делото му, тъй като, както споделя народът, крушката не пада надалеч от крушата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ