Варна трайно се превърна в най-трудния град за живеене
Лед ли е, да го опишеш? Снимка създателят
На 22 ноември 2018 година жителите на Варна получиха скъпа вест. Общинската администрация разпрати към медиите информация,
че е извършено заседание във връзка идната зима – и всички служби изрично заявили подготвеност да я посрещнат!
“Варна е подготвена за зимата ”, бяха заглавията. Шест дни по-късно градът изживя същински смут, написа вестник " Сега ".
По ярко валя дъжд, вечерта се застуди, духаше мощен вятър и всичко това бе изцяло задоволително същите служби да капитулират. Времето в действителност не бе чак толкова тежко, тъй като снегът бе малко, проблем сътвори ледът. И не връхлетя ненадейно, защото четири дни преди това прогнозата вещаеше виелици и захлаждане.
На въпросното съвещание една от обсъжданите тематики били учебните заведения. И, несъмнено, те се оказали изцяло подготвени да посрещнат предизвикателствата.
Но ето каква тъкмо я свършиха, по-точно Регионалното ръководство по обучение (инспектората): през 2/3 от деня учебните часове не бяха намалени; някъде следобяд бе спусната инструкция последните занятия да се съкратят, с цел да могат децата от втората промяна да се приберат навреме;
“Важно за родителите! Във връзка с влошените метеорологични условия и грижата за опазване живота и здравето на учениците
РУО-Варна и шефовете на учебните заведения са основали организация за навреме привършване на образователния ден до 17.30 ч. ” – такова
известие се появи на уеб страницата на инспектората; занятията обаче не свършиха в 17.30, а най-малко половин час по-късно; и децата хукнаха
към спирките в час пик, където… чакаха за рейс 50 минути; след това пътуваха час и двадесет минути разстояние, което другояче се
взема за 15 минути (буквално!). Всичко това посред виелици и мраз. С тежките раници, които към този момент са досадна детайлност.
Причината за този смут бе нарушеното разписание.
Представители на общинското сдружение “Градски превоз ” също били участвали на съвещанието по подготовката и, несъмнено, се оказали изрично готови! Автобусното обслужване в
отрязъка 18 – 21 часа обаче бе злополука, която, напълно съществено, мъчно може да бъде разказана. Примерът с пътуването за час и двадесет минути е от линия №13. №20 е чакан 55 минути. Там студуващи хора се обаждат на шефа на “Градски превоз ”, той
споделя, че рейс бил блъснат от кола, само че нямали различен да пратят; най-после возило идва, множеството от всички спирки се тъпче в
него като овце (описание на журналистка в обществените мрежи); по бул. “8-ми Приморски полк ” пък рейс не може да изкачи лекия
хълм, сервира, потегля обратно, замирисва на изгоряло, пасажерите се изплашват, желаят да слязат, водачът обаче не позволява (появи се клип в интернет).
Аспаруховият мост бе невероятно да се премине.
Всичко това в последна сметка са дребни елементи от целия блокаж – за град, в който денивелацията е най-вече 10 метра.
Ужасът по пътищата, естествено, не касаеше единствено градския превоз. 28 ноември евентуално бе денят с най-вече произшествия.
Блъсналите се коли задръстваха улици и булеварди, една голяма част от които така и така са барикадирани поради
поправки. Ледът затвори като в капан хиляди транспортни средства. Никога до момента хора, пътища и коли не се бяха омесвали в
такава неразбория (при огромен сняг най-малко МПС-тата не излизат, а в този момент бяха навън). Стигаме до доста забавен въпрос – за какво в
последна сметка ледът сътвори такива големи проблеми. Ами тъй като върху него явно нямаше пясък и луга,
е отговорът.
А за какво нямаше? “Машините по поддръжка попадаха в тапите ”, пристигна на другия ден отговор от общината.
Какво да се прави – затворен кръг. Вечно колело!
Нека за малко да разсъждаваме от позицията, да кажем, на кмет. Или пък на началник на “готова за зимата ” институция. Какво ли си
мислят те след плачевния резултат на напъните си? Вероятно следното: никой не е по-голям от природата; сходни рецесии се случват и в най-уредените държави; хората се разглезиха, едно време пеш се вървеше по улиците посред двуметрови преспи, никой не роптаеше; слезе ли някой от колата изобщо, откакто бе ясно, че времето ще е лошо; по какъв начин няма да настане смут, откакто хиляди
водачи карат още с летни гуми... Много хора евентуално си ги мислят тези неща, има истина в тях. Но е половината.
Другата част от истината е немарливият управнически фактор. Например в просветителния инспекторат някой трябваше да прозре, че през целия ден часовете следваше да са понижени, с цел да може последният да свърши по светло; или да ги оставят естествени, с цел да се разотидат децата след 19.30 ч.,
когато трафикът не е чак толкоз заплашителен (стоейки на топло в класните стаи преди това). В последна сметка никой не разбра дали
посред всеобщия безпорядък идващият ден ще е образователен. По остаряла традиция щеше да се узнае към 8 часа сутринта, когато съответните
фактори са пили кафе, а децата към този момент са на учебно заведение.
Още малко данни за варненския управнически фактор, съответно в региона на инфраструктурата: на 17 ноември бе затворено
северното платно на бул. “Васил Левски ”, отвори се южното (транспортната артерия се реконструира, удължението й е митичният
голям план, над който бди Бойко Борисов); новата организация на придвижване, съгласно наличните подлези, надлези и
пресечки, стори по този начин, че влизането в целия квартал над булеварда да се реализира през една-единствена улица – “Мир ”. Тази не
доста необятна улица следваше да обслужва 20 000 души! И ги обслужваше три дни. На четвъртия въпреки всичко се появи фактор, който чу по какъв начин 20 000 вият на умряло и реорганизира отначало придвижването, та се отвори още един подстъп. Все дребни от птичи взор елементи,
само че значими!
Ден след ледения потоп ситуацията в града към този момент бе обикновено. Основните транспортни артерии бяха изчистени, сметта се
извозваше там, където е допустимо. Проблем останаха дребните улички, доста изпочупени коли бяха паркирани по тях.
Наобикаляха ги с лопати и кирки служителки по чистотата. 19 съществени катастрофи регистрира полицията за предния ден, с ранени
хора в четири от тях. В последна сметка случилото се на 28-и вечерта бе съвсем действителен екшън с детайли на смут.
А ето още няколко дребнотемни, напряко досадни “техническо-организационни ” детайлности към подранилата варненска зима:
във вторник, ден преди пришествието, общината заяви, че всички екипи са строени с “готовност за реакция ”; само че се оказа, че и по този начин
ситуацията е неспасяемо.
Друга детайлност - на огромното съвещание по зимната подготовка на 22 ноември, където всичко се
оказало “на шест ”, в съвещанието са взели участие две значими структури - Съвет за понижаване риска от злополучие и Общинският съвет
за сигурност. Реално никой не знае какво тъкмо значат тези имена, само че пък звучат авторитетно. Тези структури са основани със
законови промени през последните 2-3 години, а преди този момент вместо тях – заседаваха други такива структури.
Участниците в тях са все едни и същи, приказват си едно и също,
резултатът постоянно е еднакъв. Вероятно са си омръзнали. От петнадесетина години това е компания от общинари, шефове на
сдружения, компании по поддръжка, в която единствено кметът е друг (смени се веднъж)… Даже семейство има измежду тях (бащата – началник
в администрацията, синът – шеф на компания по поддръжка). Чудно е по какъв начин при толкоз обединен колектив бедствието бе изтървано
от надзор, откакто така внимателно бе дебнено.
А ситуацията във Варна към този момент е едно и също от 6-7 години. Дойде ли мраз, дъжд, вятър или сняг, без значение дали повода е
природата, многото коли, доста здания, редовите хора, управленците, всички или никой, настъпва неуправляема рецесия. В
другите градове обстановката не е чак толкоз зле – това е справедлив факт. Друг справедлив е, че по едно време Варна в действителност бе най-хубавият град за живеене. Сега е най-трудният.
На 22 ноември 2018 година жителите на Варна получиха скъпа вест. Общинската администрация разпрати към медиите информация,
че е извършено заседание във връзка идната зима – и всички служби изрично заявили подготвеност да я посрещнат!
“Варна е подготвена за зимата ”, бяха заглавията. Шест дни по-късно градът изживя същински смут, написа вестник " Сега ".
По ярко валя дъжд, вечерта се застуди, духаше мощен вятър и всичко това бе изцяло задоволително същите служби да капитулират. Времето в действителност не бе чак толкова тежко, тъй като снегът бе малко, проблем сътвори ледът. И не връхлетя ненадейно, защото четири дни преди това прогнозата вещаеше виелици и захлаждане.
На въпросното съвещание една от обсъжданите тематики били учебните заведения. И, несъмнено, те се оказали изцяло подготвени да посрещнат предизвикателствата.
Но ето каква тъкмо я свършиха, по-точно Регионалното ръководство по обучение (инспектората): през 2/3 от деня учебните часове не бяха намалени; някъде следобяд бе спусната инструкция последните занятия да се съкратят, с цел да могат децата от втората промяна да се приберат навреме;
“Важно за родителите! Във връзка с влошените метеорологични условия и грижата за опазване живота и здравето на учениците
РУО-Варна и шефовете на учебните заведения са основали организация за навреме привършване на образователния ден до 17.30 ч. ” – такова
известие се появи на уеб страницата на инспектората; занятията обаче не свършиха в 17.30, а най-малко половин час по-късно; и децата хукнаха
към спирките в час пик, където… чакаха за рейс 50 минути; след това пътуваха час и двадесет минути разстояние, което другояче се
взема за 15 минути (буквално!). Всичко това посред виелици и мраз. С тежките раници, които към този момент са досадна детайлност.
Причината за този смут бе нарушеното разписание.
Представители на общинското сдружение “Градски превоз ” също били участвали на съвещанието по подготовката и, несъмнено, се оказали изрично готови! Автобусното обслужване в
отрязъка 18 – 21 часа обаче бе злополука, която, напълно съществено, мъчно може да бъде разказана. Примерът с пътуването за час и двадесет минути е от линия №13. №20 е чакан 55 минути. Там студуващи хора се обаждат на шефа на “Градски превоз ”, той
споделя, че рейс бил блъснат от кола, само че нямали различен да пратят; най-после возило идва, множеството от всички спирки се тъпче в
него като овце (описание на журналистка в обществените мрежи); по бул. “8-ми Приморски полк ” пък рейс не може да изкачи лекия
хълм, сервира, потегля обратно, замирисва на изгоряло, пасажерите се изплашват, желаят да слязат, водачът обаче не позволява (появи се клип в интернет).
Аспаруховият мост бе невероятно да се премине.
Всичко това в последна сметка са дребни елементи от целия блокаж – за град, в който денивелацията е най-вече 10 метра.
Ужасът по пътищата, естествено, не касаеше единствено градския превоз. 28 ноември евентуално бе денят с най-вече произшествия.
Блъсналите се коли задръстваха улици и булеварди, една голяма част от които така и така са барикадирани поради
поправки. Ледът затвори като в капан хиляди транспортни средства. Никога до момента хора, пътища и коли не се бяха омесвали в
такава неразбория (при огромен сняг най-малко МПС-тата не излизат, а в този момент бяха навън). Стигаме до доста забавен въпрос – за какво в
последна сметка ледът сътвори такива големи проблеми. Ами тъй като върху него явно нямаше пясък и луга,
е отговорът.
А за какво нямаше? “Машините по поддръжка попадаха в тапите ”, пристигна на другия ден отговор от общината.
Какво да се прави – затворен кръг. Вечно колело!
Нека за малко да разсъждаваме от позицията, да кажем, на кмет. Или пък на началник на “готова за зимата ” институция. Какво ли си
мислят те след плачевния резултат на напъните си? Вероятно следното: никой не е по-голям от природата; сходни рецесии се случват и в най-уредените държави; хората се разглезиха, едно време пеш се вървеше по улиците посред двуметрови преспи, никой не роптаеше; слезе ли някой от колата изобщо, откакто бе ясно, че времето ще е лошо; по какъв начин няма да настане смут, откакто хиляди
водачи карат още с летни гуми... Много хора евентуално си ги мислят тези неща, има истина в тях. Но е половината.
Другата част от истината е немарливият управнически фактор. Например в просветителния инспекторат някой трябваше да прозре, че през целия ден часовете следваше да са понижени, с цел да може последният да свърши по светло; или да ги оставят естествени, с цел да се разотидат децата след 19.30 ч.,
когато трафикът не е чак толкоз заплашителен (стоейки на топло в класните стаи преди това). В последна сметка никой не разбра дали
посред всеобщия безпорядък идващият ден ще е образователен. По остаряла традиция щеше да се узнае към 8 часа сутринта, когато съответните
фактори са пили кафе, а децата към този момент са на учебно заведение.
Още малко данни за варненския управнически фактор, съответно в региона на инфраструктурата: на 17 ноември бе затворено
северното платно на бул. “Васил Левски ”, отвори се южното (транспортната артерия се реконструира, удължението й е митичният
голям план, над който бди Бойко Борисов); новата организация на придвижване, съгласно наличните подлези, надлези и
пресечки, стори по този начин, че влизането в целия квартал над булеварда да се реализира през една-единствена улица – “Мир ”. Тази не
доста необятна улица следваше да обслужва 20 000 души! И ги обслужваше три дни. На четвъртия въпреки всичко се появи фактор, който чу по какъв начин 20 000 вият на умряло и реорганизира отначало придвижването, та се отвори още един подстъп. Все дребни от птичи взор елементи,
само че значими!
Ден след ледения потоп ситуацията в града към този момент бе обикновено. Основните транспортни артерии бяха изчистени, сметта се
извозваше там, където е допустимо. Проблем останаха дребните улички, доста изпочупени коли бяха паркирани по тях.
Наобикаляха ги с лопати и кирки служителки по чистотата. 19 съществени катастрофи регистрира полицията за предния ден, с ранени
хора в четири от тях. В последна сметка случилото се на 28-и вечерта бе съвсем действителен екшън с детайли на смут.
А ето още няколко дребнотемни, напряко досадни “техническо-организационни ” детайлности към подранилата варненска зима:
във вторник, ден преди пришествието, общината заяви, че всички екипи са строени с “готовност за реакция ”; само че се оказа, че и по този начин
ситуацията е неспасяемо.
Друга детайлност - на огромното съвещание по зимната подготовка на 22 ноември, където всичко се
оказало “на шест ”, в съвещанието са взели участие две значими структури - Съвет за понижаване риска от злополучие и Общинският съвет
за сигурност. Реално никой не знае какво тъкмо значат тези имена, само че пък звучат авторитетно. Тези структури са основани със
законови промени през последните 2-3 години, а преди този момент вместо тях – заседаваха други такива структури.
Участниците в тях са все едни и същи, приказват си едно и също,
резултатът постоянно е еднакъв. Вероятно са си омръзнали. От петнадесетина години това е компания от общинари, шефове на
сдружения, компании по поддръжка, в която единствено кметът е друг (смени се веднъж)… Даже семейство има измежду тях (бащата – началник
в администрацията, синът – шеф на компания по поддръжка). Чудно е по какъв начин при толкоз обединен колектив бедствието бе изтървано
от надзор, откакто така внимателно бе дебнено.
А ситуацията във Варна към този момент е едно и също от 6-7 години. Дойде ли мраз, дъжд, вятър или сняг, без значение дали повода е
природата, многото коли, доста здания, редовите хора, управленците, всички или никой, настъпва неуправляема рецесия. В
другите градове обстановката не е чак толкоз зле – това е справедлив факт. Друг справедлив е, че по едно време Варна в действителност бе най-хубавият град за живеене. Сега е най-трудният.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ