Лечението на депресия у нас - недостъпно, скъпо, без последваща грижа - Здраве
Лечението на депресивните разстройства у нас е скъпо, постоянно е недостъпно за хората с сходни психиатрични проблеми, липсва следваща терапия, която да помогне да пациента да се интегрира още веднъж в общността.
Такава картина на психиатричните здравни грижи бе обрисувана на кръглата маса " Лицата на депресията - провокации и отговорности " с присъединяване на водещи експерти и публицисти. Събитието е част от националната акция " Победи депресията ".
По данни на Световната здравна организация до 2030 година депресията ще е първа причина за загубата на работоспособност. На този декор у нас се пада по един психиатър на 15 000 души население, а детските психиатри в страната са единствено 22-ма. Амбулаторното лекуване се реализира най-вече в частни практики, а цената на консултациите със експерт варира сред 15 и 60 евро, демонстрират данни, изнесени от модератора на събитието Елена Цонева-Папурджиева.
Затруднен е пътят на пациента до диагностика и назначение на лекуване, признават специалистите. Съществува и финансовият проблем. НЗОК заплаща изцяло единствено по три типа медикаменти за шизофрения и биполярно разстройство. Частична реимбурсация (50%) има при антидепресанти, които се предписват в амбулаторната психиатрична помощ. За съпоставяне, реимбурсирането на този тип медикаменти в страни като Франция, Дания, Германия, Италия и Испания е 100%. В съседна Румъния страната заплаща 90% от цената им.
Елена Цонева показа данни от национално представително епидемиологично изследване от 2017 година, съгласно които пожизнената болестност от чести психологични разстройства в България е 14,54 %; от тревожни разстройства – 8,4 %; от разстройства на настроението – 4,5 %; от корист и взаимозависимост от алкохол и опиати – 4,76%.
Данните демонстрират, че депресивните разстройства са съществена причина за трайно увреждане и гибел във възрастовата група 18-44 година
Хората с психиатрични проблеми - в периферията на здравните грижи
Психиатричното здраве и грижата за хората с психиатрични проблеми са в периферията като отношение, финансиране и като част от лечението на тези, които се нуждаят от такава помощ, съобщи доктор Иван Маджаров от Българския лекарски съюз.
По думите му не се взема под внимание, че тези болести засягат най-активната част от популацията. " Привидно физически здрав човек не може да се грижи за себе си, той е в тежест на своите близки. Цифрите, които чуваме, сигурно са в по-тежка степен изразени при групата на лекарите ", счита Маджаров.
Няма здраве, без психологично здраве
" Каквото и да кажа ще е малко, с цел да се опише нещастието на българското общество да даде съответна грижа на хората, които имат потребност от нея ", разяснява Михаил Околийски, представител на СЗО за България. " Няма здраве без психологично здраве ", цитира той организацията. Експертът на СЗО означи, че за пръв път има голямо финансиране по линия на Плана за възобновяване и резистентност, " само че тези пари би трябвало да стигнат до пациентите ", безапелационен бе той. По думите на доцент Околийски 70% от хората с с депресивно разстройство у нас не получават никаква грижа, а при тези, които я получават, тя не е задоволително ефикасна.
Катастрофално невисок брой на психиатрите
" Няма интерес към финансиране на психиатричната грижа поради, тъй като няма стопански интерес. Възвращаемостта в тази сфера се осъществя най-рано след 8 години ", казва акад. проф. Дроздстой Стоянов, един от създателите на Националната тактика за психологично здраве 2021-2030 година Той очерта и различен сериозен проблем - неналичието на готови фрагменти:
В нашата компетентност има 500 души, на терен са 400, а под 35 година са най-вероятно сред 18 и 28 индивида. Състоянието на човешкия запас е пагубно. Това рефлектира и върху качеството на здравната услуга, безапелационен е акад. Стоянов.
Психиатричните болници са превърнати в приюти
Психиатричните лечебни заведения действат като приюти. Трайно настанени в тях са към 300 души в цялата страна, в нашата са 33-ма, от които 11 с тежки противоправни действия. Те на процедура са неизписваеми. Най-дългият престой е 28 години - това е пациент, който одобрих, когато постъпих в болничното заведение, разказа обстановката доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ".
Депресията не се разпознава
Депресията не се диагностицира в точния момент, казусът би могъл да бъде решен в огромна степен, в случай че се включат персоналните лекари, твърди проф. Петър Маринов, психиатър и правосъден психиатър, ръководител на Асоциацията на специалистите по психологично здраве. Той цитира опит на шведски експерти, които са съумели доста да снижат процентът на самоубийства след въвеждането на скрининг при персоналните лекари.
По думите на проф. Маринов слабата настройка за различаване на депресивното разстройство от общопрактикуващите лекари се дължи на незадоволително образование в университетите и неналичието на продължаващо обучение.
Резистентност към лекуването
" Един от трима пациенти с депресивно разстройство не реагира на лекуването ", уточни проф. Вихра Миланова, шеф на клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска ".
При резистентна депресия липсва лечебен отговор минимум на 2 антидепресанта, прилагани в оптимална доза, дълготрайно време. При тези пациенти рискът от поява на сърдечносъдово заболяване е 50% по-висок, 30% по-висок е рискът от онкозаболявания, доста по-голям е суицидният риск. Качеството на живот при тези пациенти е 50% по-лошо, уточни тя.
Пандемия и психологично здраве
С 23 000 повече са прегледите при невролози и психиатри през 2021 година, спрямо 2019, сочи разбор на Националния център по публично здраве и разбори, представен от доктор Захари Зарков, началник на дирекция " Психично здраве и предварителна защита на зависимостите " в центъра.
По думите му през втората година на пандемията продажбите на успокоителни, които не са в специфичен режим, са се нараснали с 3-4%, а на тези, които се предписват, с към 7%, уточни той.
Не знаят правата си
Според юриста по здравно право Мария Петрова хората с сходни психологични проблеми би трябвало да бъдат осведомени с нормативната уредба, с разпоредбите за издаване на болнични и опциите за обществена рехабилитация. По думите ѝ въвеждането на указател на психиатричните и психологични болести, без ясна цел и задоволителна отбрана на персоналните данни, основава заплаха от злоупотреби.
Липсва обществената грижа
" Социалната грижа не се разпознава от здравната грижа. Няма разговор между МЗ и МТСП, не им пука за тази обстановка, изключително на здравното министерство ", каза Миряна Сирийска, шеф на фондация " Светът на Мария ". Според нея би трябвало да се развие потенциала на обществените служащи, защото " никой не знае по какъв начин се оказва поддръжка на хората с психологично страдалчество ".
Депресия и домашно принуждение
" 47% от жертвите на домашно принуждение са със признаци на меланхолия ", заяви психологът Дияна Видева, специалист по принуждение, учредено на пола, която цитира систематизирани данни от няколко изследвания. 32% са дамите, лекувани от меланхолия в болница след домашно принуждение, уточни тя.
Видева съобщи още, че за първите 5 месеца на тази година са регистрирани 1173 сигнала за домашно принуждение, сред пострадалите мъжете 135, а децата 409. Всички останали са подадени от дами. В коментар за нуждата от сложна грижа за пациентите с депресия тя акцентира нуждата от био-психо-социален модел, който включва колаборацията сред разнообразни експерти за даване на пълноценна помощ.
Такава картина на психиатричните здравни грижи бе обрисувана на кръглата маса " Лицата на депресията - провокации и отговорности " с присъединяване на водещи експерти и публицисти. Събитието е част от националната акция " Победи депресията ".
По данни на Световната здравна организация до 2030 година депресията ще е първа причина за загубата на работоспособност. На този декор у нас се пада по един психиатър на 15 000 души население, а детските психиатри в страната са единствено 22-ма. Амбулаторното лекуване се реализира най-вече в частни практики, а цената на консултациите със експерт варира сред 15 и 60 евро, демонстрират данни, изнесени от модератора на събитието Елена Цонева-Папурджиева.
Затруднен е пътят на пациента до диагностика и назначение на лекуване, признават специалистите. Съществува и финансовият проблем. НЗОК заплаща изцяло единствено по три типа медикаменти за шизофрения и биполярно разстройство. Частична реимбурсация (50%) има при антидепресанти, които се предписват в амбулаторната психиатрична помощ. За съпоставяне, реимбурсирането на този тип медикаменти в страни като Франция, Дания, Германия, Италия и Испания е 100%. В съседна Румъния страната заплаща 90% от цената им.
Елена Цонева показа данни от национално представително епидемиологично изследване от 2017 година, съгласно които пожизнената болестност от чести психологични разстройства в България е 14,54 %; от тревожни разстройства – 8,4 %; от разстройства на настроението – 4,5 %; от корист и взаимозависимост от алкохол и опиати – 4,76%.
Данните демонстрират, че депресивните разстройства са съществена причина за трайно увреждане и гибел във възрастовата група 18-44 година
Хората с психиатрични проблеми - в периферията на здравните грижи
Психиатричното здраве и грижата за хората с психиатрични проблеми са в периферията като отношение, финансиране и като част от лечението на тези, които се нуждаят от такава помощ, съобщи доктор Иван Маджаров от Българския лекарски съюз.
По думите му не се взема под внимание, че тези болести засягат най-активната част от популацията. " Привидно физически здрав човек не може да се грижи за себе си, той е в тежест на своите близки. Цифрите, които чуваме, сигурно са в по-тежка степен изразени при групата на лекарите ", счита Маджаров.
Няма здраве, без психологично здраве
" Каквото и да кажа ще е малко, с цел да се опише нещастието на българското общество да даде съответна грижа на хората, които имат потребност от нея ", разяснява Михаил Околийски, представител на СЗО за България. " Няма здраве без психологично здраве ", цитира той организацията. Експертът на СЗО означи, че за пръв път има голямо финансиране по линия на Плана за възобновяване и резистентност, " само че тези пари би трябвало да стигнат до пациентите ", безапелационен бе той. По думите на доцент Околийски 70% от хората с с депресивно разстройство у нас не получават никаква грижа, а при тези, които я получават, тя не е задоволително ефикасна.
Катастрофално невисок брой на психиатрите
" Няма интерес към финансиране на психиатричната грижа поради, тъй като няма стопански интерес. Възвращаемостта в тази сфера се осъществя най-рано след 8 години ", казва акад. проф. Дроздстой Стоянов, един от създателите на Националната тактика за психологично здраве 2021-2030 година Той очерта и различен сериозен проблем - неналичието на готови фрагменти:
В нашата компетентност има 500 души, на терен са 400, а под 35 година са най-вероятно сред 18 и 28 индивида. Състоянието на човешкия запас е пагубно. Това рефлектира и върху качеството на здравната услуга, безапелационен е акад. Стоянов.
Психиатричните болници са превърнати в приюти
Психиатричните лечебни заведения действат като приюти. Трайно настанени в тях са към 300 души в цялата страна, в нашата са 33-ма, от които 11 с тежки противоправни действия. Те на процедура са неизписваеми. Най-дългият престой е 28 години - това е пациент, който одобрих, когато постъпих в болничното заведение, разказа обстановката доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ".
Депресията не се разпознава
Депресията не се диагностицира в точния момент, казусът би могъл да бъде решен в огромна степен, в случай че се включат персоналните лекари, твърди проф. Петър Маринов, психиатър и правосъден психиатър, ръководител на Асоциацията на специалистите по психологично здраве. Той цитира опит на шведски експерти, които са съумели доста да снижат процентът на самоубийства след въвеждането на скрининг при персоналните лекари.
По думите на проф. Маринов слабата настройка за различаване на депресивното разстройство от общопрактикуващите лекари се дължи на незадоволително образование в университетите и неналичието на продължаващо обучение.
Резистентност към лекуването
" Един от трима пациенти с депресивно разстройство не реагира на лекуването ", уточни проф. Вихра Миланова, шеф на клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска ".
При резистентна депресия липсва лечебен отговор минимум на 2 антидепресанта, прилагани в оптимална доза, дълготрайно време. При тези пациенти рискът от поява на сърдечносъдово заболяване е 50% по-висок, 30% по-висок е рискът от онкозаболявания, доста по-голям е суицидният риск. Качеството на живот при тези пациенти е 50% по-лошо, уточни тя.
Пандемия и психологично здраве
С 23 000 повече са прегледите при невролози и психиатри през 2021 година, спрямо 2019, сочи разбор на Националния център по публично здраве и разбори, представен от доктор Захари Зарков, началник на дирекция " Психично здраве и предварителна защита на зависимостите " в центъра.
По думите му през втората година на пандемията продажбите на успокоителни, които не са в специфичен режим, са се нараснали с 3-4%, а на тези, които се предписват, с към 7%, уточни той.
Не знаят правата си
Според юриста по здравно право Мария Петрова хората с сходни психологични проблеми би трябвало да бъдат осведомени с нормативната уредба, с разпоредбите за издаване на болнични и опциите за обществена рехабилитация. По думите ѝ въвеждането на указател на психиатричните и психологични болести, без ясна цел и задоволителна отбрана на персоналните данни, основава заплаха от злоупотреби.
Липсва обществената грижа
" Социалната грижа не се разпознава от здравната грижа. Няма разговор между МЗ и МТСП, не им пука за тази обстановка, изключително на здравното министерство ", каза Миряна Сирийска, шеф на фондация " Светът на Мария ". Според нея би трябвало да се развие потенциала на обществените служащи, защото " никой не знае по какъв начин се оказва поддръжка на хората с психологично страдалчество ".
Депресия и домашно принуждение
" 47% от жертвите на домашно принуждение са със признаци на меланхолия ", заяви психологът Дияна Видева, специалист по принуждение, учредено на пола, която цитира систематизирани данни от няколко изследвания. 32% са дамите, лекувани от меланхолия в болница след домашно принуждение, уточни тя.
Видева съобщи още, че за първите 5 месеца на тази година са регистрирани 1173 сигнала за домашно принуждение, сред пострадалите мъжете 135, а децата 409. Всички останали са подадени от дами. В коментар за нуждата от сложна грижа за пациентите с депресия тя акцентира нуждата от био-психо-социален модел, който включва колаборацията сред разнообразни експерти за даване на пълноценна помощ.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ