Защо неблагодарните евреи не искаме МОЧА?
ЛЕА КОЕН*
Категорично съм за премахването на МОЧА и в този момент ще обясня за какво.
Членове на еврейската общественост са систематично нападани и обиждани, че са неблагодарни и не заслужават спасението си от фашизма, със следните причини:
-от национал консерватори, в това число президента, че не признават (несъществуващата) роля на царя и пронацисткото държавно управление за това събитие;
-от проруски, прокомунистически кръгове, че не са признателни на Червената войска.
Тъй като сега горещият, настоящ спор е премахването на Паметника със шмайзера в центъра на София и някакви червени деятели провеждат обществен цирк с палатков лагер, като очевидец на други сходни знакови събития желая да освежа груповата памет:
-свидетел съм по какъв начин след гибелта на Сталин голямата негова скулптура на входа на Борисовата година (тогава Парк на свободата) бе свалена с решение на Политбюро. Това стана откакто бяха оповестени за обществото закононарушенията на сталинизма. И макар че самият Сталин бе празнуван като победителЯТ на нацизма. Как реагираха евреите, знаете ли? Малко преди гибелта си Сталин и сталинистите проведоха огромни чистки на евреи- прочут е процесът против лекарите-евреи с обвиняване, че са желали да убият Сталин, последван от огромна акция и арести на стотици и може би хиляди евреи, задържани и изпратени в Сибир. Тези репресии не отминаха и България. Малкото останали евреи, доста от тях антифашисти и даже някогашни партизани, изпаднаха в недружелюбност, бяха уволнявани, притеснявани, “наказвани “. От техните среди се роди и първото дисидентство в средите на Българска комунистическа партия.
-сегашният палатков лагер в подножието на МОЧА е жалка реплика на палатковия лагер от лятото на 1990 година, когато искахме и ПОСТИГНАХМЕ премахването на голямата петолъчка от постройката на Партийния дом, знак на руската тирания. Мнозина са към момента очевидците на голямата поддръжка за този митинг и помнят хеликоптерите, които отнесоха в предишното Петолъчката измежду бурната наслада на софиянци.
И аз бях там!!! Като народен представител от Съюз на демократичните сили, който отпред с президента Желев формулира това Искане.
А в този момент дано обясня за какво възприятията на признателност на еврейската общественост към ЧА като неин избавител са умерени. Вярно е, че бойци на ЧА влизат в Аушвиц, където заварват няколко хиляди изоставени от германците лагерници ( другите са изведени оттова в фамозния “марш на гибелта ”). По същото време американски бойци освобождават Бухенвалд и доста други лагери. Това става по съглашение сред съдружниците в анти Хитлеровата коалиция, където всяка войска има собствен “освободителен » периметър.
Именно по силата на това съглашение ЧА влиза на 9 септември в България. Ако съдружниците се бяха разбрали иначе, Дунава шяха да преминат американци или англичани. Но те нямаше да си вдигнат монументи, тъй като откакто освободиха Франция, Италия, Гърция, Белгия и Холандия, американците и британците си отидоха вкъщи. Докато руските войски останаха и това към този момент не беше “ избавление ”, а окупация.
Тя продължи дълго с всички последствия. Една от тях е този монумент. Който, въпреки и от български скулптори, е отлят и създаден в руски Харков. Като недодялан отпечатък от ботуш. Затова той няма място в София. И не го сравнявайте с някои монументи в Западна Европа. Или с бул. “ Сталинград ” в Париж. Те са локални начинания към един от съдружниците в борбата против нацизма.
От тази коалиция Съюз на съветските социалистически републики можеше да излезе като естествена, актуализирана страна. За страдание това не се случи. Тя остана мрачна тирания, която през днешния ден още веднъж сее гнет и гибел.
Такава тирания няма право да бъде празнувана с монумент като МОЧА.
Затова твърдо и уверено, без всякакво подозрение и аз като множеството демократи упорствам за неговото унищожаване.
Като българка и като еврейка. Която доста добре знае на кого дължи своето
Спасение.
*Авторката е български публицист от еврейски генезис, посланик и политик. Депутат в VII велико национално заседание от квотата на Съюза на демократичните сили, дипломат в Белгия, Люксембург и Европейски Съюз, НАТО и Западноевропейски съюз, Швейцария и Лихтенщайн. Коментарът е от персоналния й профил във фейсбук.
Категорично съм за премахването на МОЧА и в този момент ще обясня за какво.
Членове на еврейската общественост са систематично нападани и обиждани, че са неблагодарни и не заслужават спасението си от фашизма, със следните причини:
-от национал консерватори, в това число президента, че не признават (несъществуващата) роля на царя и пронацисткото държавно управление за това събитие;
-от проруски, прокомунистически кръгове, че не са признателни на Червената войска.
Тъй като сега горещият, настоящ спор е премахването на Паметника със шмайзера в центъра на София и някакви червени деятели провеждат обществен цирк с палатков лагер, като очевидец на други сходни знакови събития желая да освежа груповата памет:
-свидетел съм по какъв начин след гибелта на Сталин голямата негова скулптура на входа на Борисовата година (тогава Парк на свободата) бе свалена с решение на Политбюро. Това стана откакто бяха оповестени за обществото закононарушенията на сталинизма. И макар че самият Сталин бе празнуван като победителЯТ на нацизма. Как реагираха евреите, знаете ли? Малко преди гибелта си Сталин и сталинистите проведоха огромни чистки на евреи- прочут е процесът против лекарите-евреи с обвиняване, че са желали да убият Сталин, последван от огромна акция и арести на стотици и може би хиляди евреи, задържани и изпратени в Сибир. Тези репресии не отминаха и България. Малкото останали евреи, доста от тях антифашисти и даже някогашни партизани, изпаднаха в недружелюбност, бяха уволнявани, притеснявани, “наказвани “. От техните среди се роди и първото дисидентство в средите на Българска комунистическа партия.
-сегашният палатков лагер в подножието на МОЧА е жалка реплика на палатковия лагер от лятото на 1990 година, когато искахме и ПОСТИГНАХМЕ премахването на голямата петолъчка от постройката на Партийния дом, знак на руската тирания. Мнозина са към момента очевидците на голямата поддръжка за този митинг и помнят хеликоптерите, които отнесоха в предишното Петолъчката измежду бурната наслада на софиянци.
И аз бях там!!! Като народен представител от Съюз на демократичните сили, който отпред с президента Желев формулира това Искане.
А в този момент дано обясня за какво възприятията на признателност на еврейската общественост към ЧА като неин избавител са умерени. Вярно е, че бойци на ЧА влизат в Аушвиц, където заварват няколко хиляди изоставени от германците лагерници ( другите са изведени оттова в фамозния “марш на гибелта ”). По същото време американски бойци освобождават Бухенвалд и доста други лагери. Това става по съглашение сред съдружниците в анти Хитлеровата коалиция, където всяка войска има собствен “освободителен » периметър.
Именно по силата на това съглашение ЧА влиза на 9 септември в България. Ако съдружниците се бяха разбрали иначе, Дунава шяха да преминат американци или англичани. Но те нямаше да си вдигнат монументи, тъй като откакто освободиха Франция, Италия, Гърция, Белгия и Холандия, американците и британците си отидоха вкъщи. Докато руските войски останаха и това към този момент не беше “ избавление ”, а окупация.
Тя продължи дълго с всички последствия. Една от тях е този монумент. Който, въпреки и от български скулптори, е отлят и създаден в руски Харков. Като недодялан отпечатък от ботуш. Затова той няма място в София. И не го сравнявайте с някои монументи в Западна Европа. Или с бул. “ Сталинград ” в Париж. Те са локални начинания към един от съдружниците в борбата против нацизма.
От тази коалиция Съюз на съветските социалистически републики можеше да излезе като естествена, актуализирана страна. За страдание това не се случи. Тя остана мрачна тирания, която през днешния ден още веднъж сее гнет и гибел.
Такава тирания няма право да бъде празнувана с монумент като МОЧА.
Затова твърдо и уверено, без всякакво подозрение и аз като множеството демократи упорствам за неговото унищожаване.
Като българка и като еврейка. Която доста добре знае на кого дължи своето
Спасение.
*Авторката е български публицист от еврейски генезис, посланик и политик. Депутат в VII велико национално заседание от квотата на Съюза на демократичните сили, дипломат в Белгия, Люксембург и Европейски Съюз, НАТО и Западноевропейски съюз, Швейцария и Лихтенщайн. Коментарът е от персоналния й профил във фейсбук.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ