Лазаровден е първият от трите големи християнски празника, следван от

Лазаровден е първият от трите огромни християнски празника, следван от Цветница и Великден, свързани с чудото на Възкресението. Отбелязва се на преносима дата, постоянно в съботата преди Страстната седмица. Лазаровден носи името на Лазар, над който Христос направил чудото на възкресението и ясно показал Себе Си като Господар на живота и гибелта. В националните вярвания Христовото възкресение се преплита с визията за възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбища. По традиция на този ден се откъсват върбови клончета, които се освещават в храма, след което се сплитат във венец и се слагат на вратите на домовете на празника Цветница. Най-характерният български бит за този ден е лазаруването. От ранни зорина Лазаровден по улиците в градове и села излизат лазарките - девойки, облечени в невестини облекла, които вървят от къща на къща като извършват обред с игри, песни и пожелания за обич, сватба, здраве и изобилие. В предишното е имало вярване, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, по тази причина е било наложително всяко момиче от селото да лазарува. Лазарските песни се извършват само в този ден и се счита за неприятен знак, в случай че се пеят по различен мотив. Влизайки в къщата, лазарките пеят песни за всеки член от фамилията. Домакинът подарява лазарките с монети като знак на пожеланието за здраво здраве през годината.

Празникът носи пролетното въодушевление. Много хора в градове и села през днешния ден чакат да чуят песента на лазарките по улицата, с цел да им отворят необятно порти и да ги посрещнат в домовете си. Така е при Йорданка Коцева от софийското село Долни Богров, чиито дом постоянно е бил отворен за лазарки, за коледари, за игрите на джамала:

Винаги поканвам лазарките да седнат на трапезата, да си починат, да хапнат и да пийнат, преди да продължат. Приятно ми е, когато има такива традиции. На село си имаме всичко, тъй че постоянно има с какво да посрещнем тези скъпи посетители. Те идват с благопожелания за здраве, благополучие - все хубави неща, тъй че не можеш да не се отблагодариш уместно. На село по този начин посрещаме празници и посетители, и се живее по-хубаво, в сравнение с в огромния град. Там всеки се опасява и се е заключил зад вратата си.

В Шопския край за Лазаровден девойките се обличат в достоверни шопски носии с черен литак, а изпод имат красиво избродирана бяла риза, със особено коланче към нея, завършващо с пъстри помпони от прежда. На главата си поставят лента, украсена с монети и пъстри топчета, която на тила приключва с плитки, в които са вплетени цветни ленти. Така пременени, девойките минават първо през църквата, с цел да получат благословия от свещеника. След това потеглят да обикалят като се стараят да не остане непосетена къща. Всяка група си има основна лазарка, която се отличава от другите с по-пищната и богата декорация на главата. Между лазарките има последователност, тези които знаят песните и стъпките на обредния танц, ги предават на по-малките. Новите лазарки в групата от Долни Богров тази година са момиченца в първи клас. Те доста се вълнуват, тъй като за пръв път ще лазаруват - споделя Румяна Кръстанова, секретар на читалището.