Удържахме рунда, но океанът спечели мача с нокаут
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
15.07.1982 година, порт Ило – кея
20,00 часа Пантел излъчва шоу състезанието „ Мис Универсо “ с очарователни кукли, същински еликсир за прегорялата от самотност моряшка душа. Но стремителен вятър отваря кораба надалеч от кея, стрелите на товарните кранове едвам доближават сапаните с чували рибено брашно. Въжетата агонизират, някои не издържат. Всички вероятни краища са подадени на брега: носови, кърмови, траверсни, шпрингови. Щураме се като подплашени прилепи в пещера. Това към този момент не е транспортен съд, предпазен в пристанище като в бомбоубежище, а замяна на удари сред въжетата на боксов кръг. Вятърът, океанът или ние? Засега ние.
16.07.1982 година
04,45 часа Скъса кърмови шпринг. Жал ми е да разсънвам преди малко заспали хора, които тичат към такелажния ребус на бака и кърмата и работят с пулс 140. Приличаме на гмурци със специфичните очила, с които към този момент спим. Защото в случай че се покажеш на палубата без тях, вятърът като че ли подлютява очите ти с негасена вар. В часа на прилива ситуацията на кораба става сериозно. Вече къса, без да сортира. Изобщо, океанът е страшилище, което акумулира и излъчва голямо количество сила, даже когато дреме. Остават още към 750 тона, до момента в който вземем цялостния товар, само че това зависи от Пасифика. Ако времето продължи да подвига, имаме три разновидността: или да се набучим на скалите, или да излезем на рейда и да чакаме, или да отплаваме към Панама. Сега одухотворявам и стоманения кръст, повдигнат на вдадената в океана канара, истински миниатюр на Еверест.
В 16,30 часа котешката ми сънливост се стресна от граченето на тифона. Маневра. Почти няма крепко въже. На бака се щураме из скърцащия лабиринт от въжета като край подпори на пропадаща гелерия. По кея тичат прибиращи се от града. Старпомът спринтира, скача на палубата и секунда след него трапът се счупи. Един моторист някакси съумя да се трансферира през борда, а двама ни настигнаха с пилотския катер. На кея докерите направиха всичко за триумфа на незабавната маневра. При команда от мостика „ Сечи въжетата “ и недвусмислените знаци от бака, не смееха да вдигнат ножове. Изпратиха ни онемели, немигащи, окаменели. Корабът, това парченце благополучие, към този момент е надалеч. Океанът и вятърът си върнаха за изгубения рунд и завоюваха мача с нокаут.
17.07.1982 година
08,00 часа, 20 градуса крен на рейда. Спешна такелажна работа. Наново заплитаме гаши на скъсаните въжета. При бягството от кея стрелите на товарните кранове останаха в работно състояние и закрепването им в леглата по походно се оказа дяволска работа при този крен. На рейда към нас щъкат корабчета на бреговата защита, една след друга надникнаха и три подводници. Нещо като почетна стража. Според капитана, на следващия ден заран ще се надяваме да има водач на борда и швартовка за дотоварване.
18.07.1982 година
07,50 часа Повече от час имаме подготвеност за маневра. Сега пък има мъгла. Чакаме.
10,00 часа Мъглата се подвигна, водач на борда. Обаче капитанът на врата не позволява маневрата заради към момента тежката вълна. А ние сме подготвени за ново късане на въжета. Пилотът направи прогноза, че ще би трябвало да се чака 4-5 дни и слезе. Изобщо всичко на море като че ли особено се нагласява по този начин, че да те нерви.
15,30 часа Все отново маневра. Застанахме мудно и непохватно. Вечерта имах час-два за последно шляене на перуанска земя. Този път бе по-живописно заради наличието на моряци от военния флот и пазарът, осветлен не с електрически крушки, а с фенери. Китайска стока, вид обичай пазар. Грехота е с неверни моряшки долари да разпространявам парцалчета от Перу към България. А киносалонът притегля с плакат „ Фантазиа сексуала “. Даже униформените моряци не демонстрират интерес, а аз съм по този начин изцеден, че се прибирам в каютата си, без да погледна телевизионна картина от „ Мис Универсо “.
КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ
Днес, 16.07.1982 година на борда на моторен транспортен съд „ Христо Ботев “, след заставане на рейда порт Ило – Перу, комисия, назначена с джука заповед на капитана по отношение на спешната обстановка на кея, в състав: Явор Боянов Миланов – старши асистент капитан, Валентин Иванов Петков – основен монтьор и Георги Димитров Георгиев – втори асистент капитан, се събра и откакто огледа палубата, хамбарите, надстройката и механизмите установи следното:
1. Хлътване корпуса на десен ръб в региона на парадния ров от удряне на кораба о кея с дължина към три метра и дълбочина 5-6 сантиметра.
2. Скъсани 12 (дванадесет) швартови въжета.
3. Счупен алуминиев трап-сходня.
4. Дефектиране динамометъра на дясна носова лебедка.
5. Дефектиране на селеновия захранващ изправител на спирачка на носова предна лебедка.
Със съставянето на сегашния протокол комисията си резервира правото да го разшири по време и място при нужда за отбрана ползите на кораба.
Настоящият протокол се сформира в 6 (шест) еднообразни екземпляра.
16.07.1982 година
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
15.07.1982 година, порт Ило – кея
20,00 часа Пантел излъчва шоу състезанието „ Мис Универсо “ с очарователни кукли, същински еликсир за прегорялата от самотност моряшка душа. Но стремителен вятър отваря кораба надалеч от кея, стрелите на товарните кранове едвам доближават сапаните с чували рибено брашно. Въжетата агонизират, някои не издържат. Всички вероятни краища са подадени на брега: носови, кърмови, траверсни, шпрингови. Щураме се като подплашени прилепи в пещера. Това към този момент не е транспортен съд, предпазен в пристанище като в бомбоубежище, а замяна на удари сред въжетата на боксов кръг. Вятърът, океанът или ние? Засега ние.
16.07.1982 година
04,45 часа Скъса кърмови шпринг. Жал ми е да разсънвам преди малко заспали хора, които тичат към такелажния ребус на бака и кърмата и работят с пулс 140. Приличаме на гмурци със специфичните очила, с които към този момент спим. Защото в случай че се покажеш на палубата без тях, вятърът като че ли подлютява очите ти с негасена вар. В часа на прилива ситуацията на кораба става сериозно. Вече къса, без да сортира. Изобщо, океанът е страшилище, което акумулира и излъчва голямо количество сила, даже когато дреме. Остават още към 750 тона, до момента в който вземем цялостния товар, само че това зависи от Пасифика. Ако времето продължи да подвига, имаме три разновидността: или да се набучим на скалите, или да излезем на рейда и да чакаме, или да отплаваме към Панама. Сега одухотворявам и стоманения кръст, повдигнат на вдадената в океана канара, истински миниатюр на Еверест.
В 16,30 часа котешката ми сънливост се стресна от граченето на тифона. Маневра. Почти няма крепко въже. На бака се щураме из скърцащия лабиринт от въжета като край подпори на пропадаща гелерия. По кея тичат прибиращи се от града. Старпомът спринтира, скача на палубата и секунда след него трапът се счупи. Един моторист някакси съумя да се трансферира през борда, а двама ни настигнаха с пилотския катер. На кея докерите направиха всичко за триумфа на незабавната маневра. При команда от мостика „ Сечи въжетата “ и недвусмислените знаци от бака, не смееха да вдигнат ножове. Изпратиха ни онемели, немигащи, окаменели. Корабът, това парченце благополучие, към този момент е надалеч. Океанът и вятърът си върнаха за изгубения рунд и завоюваха мача с нокаут.
17.07.1982 година
08,00 часа, 20 градуса крен на рейда. Спешна такелажна работа. Наново заплитаме гаши на скъсаните въжета. При бягството от кея стрелите на товарните кранове останаха в работно състояние и закрепването им в леглата по походно се оказа дяволска работа при този крен. На рейда към нас щъкат корабчета на бреговата защита, една след друга надникнаха и три подводници. Нещо като почетна стража. Според капитана, на следващия ден заран ще се надяваме да има водач на борда и швартовка за дотоварване.
18.07.1982 година
07,50 часа Повече от час имаме подготвеност за маневра. Сега пък има мъгла. Чакаме.
10,00 часа Мъглата се подвигна, водач на борда. Обаче капитанът на врата не позволява маневрата заради към момента тежката вълна. А ние сме подготвени за ново късане на въжета. Пилотът направи прогноза, че ще би трябвало да се чака 4-5 дни и слезе. Изобщо всичко на море като че ли особено се нагласява по този начин, че да те нерви.
15,30 часа Все отново маневра. Застанахме мудно и непохватно. Вечерта имах час-два за последно шляене на перуанска земя. Този път бе по-живописно заради наличието на моряци от военния флот и пазарът, осветлен не с електрически крушки, а с фенери. Китайска стока, вид обичай пазар. Грехота е с неверни моряшки долари да разпространявам парцалчета от Перу към България. А киносалонът притегля с плакат „ Фантазиа сексуала “. Даже униформените моряци не демонстрират интерес, а аз съм по този начин изцеден, че се прибирам в каютата си, без да погледна телевизионна картина от „ Мис Универсо “.
КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ
Днес, 16.07.1982 година на борда на моторен транспортен съд „ Христо Ботев “, след заставане на рейда порт Ило – Перу, комисия, назначена с джука заповед на капитана по отношение на спешната обстановка на кея, в състав: Явор Боянов Миланов – старши асистент капитан, Валентин Иванов Петков – основен монтьор и Георги Димитров Георгиев – втори асистент капитан, се събра и откакто огледа палубата, хамбарите, надстройката и механизмите установи следното:
1. Хлътване корпуса на десен ръб в региона на парадния ров от удряне на кораба о кея с дължина към три метра и дълбочина 5-6 сантиметра.
2. Скъсани 12 (дванадесет) швартови въжета.
3. Счупен алуминиев трап-сходня.
4. Дефектиране динамометъра на дясна носова лебедка.
5. Дефектиране на селеновия захранващ изправител на спирачка на носова предна лебедка.
Със съставянето на сегашния протокол комисията си резервира правото да го разшири по време и място при нужда за отбрана ползите на кораба.
Настоящият протокол се сформира в 6 (шест) еднообразни екземпляра.
16.07.1982 година
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ